Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №133

 

гр. Сливен, 28.05.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и петнадесета година в състав: 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    М. САНДУЛОВ

СТЕФКА М.

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка М. възз.гр.д. №210 по описа за 2015 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №51/10.03.2015г. по гр.д.№786/2014г. на Новозагорски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от М.В.М. против Д.С.М. иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК за прекратяване с развод на брака между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство без да се произнася по въпроса за вината.

Въззивната жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното производство М.В.М. чрез пълномощника адв.М.М. и с нея се атакува решението изцяло.

В жалбата си въззивницата посочва, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при превратно тълкуване на събраните гласни доказателства. Посочва, че свидетелите са възпроизвели личните си възприятия на факти и обстоятелства от съпружеския живот на страните и съдът няма основание да ги приема за неверни, тъй като няма твърдения и доказателства в обратния смисъл. Свидетелите категорично и безпротиворечиво свидетелствали за разрива в отношенията на страните, причините за това, фактическата раздяла между съпрузите, считано от м.април 2014г., връзката на ответника с друга жена и отношението на ответника спрямо брака и семейството през годините преди раздялата. Съдът неправилно интерпретирал казаното от свидетелите и направил незаконосъобразни изводи. Счита, че по делото безспорно се установило дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения между страните, поради което предявения иск е основателен и доказан. Легално определение на понятието „дълбоко и непоправимо разстройство на брака“ няма, като същото се извежда от съдебната практика и житейския опит. По делото се установило, че между съпрузите липсва разбирателство и взаимност, уважение, доверие и другарски отношения, липсват всички характеристики на брачната общност, като всеки от съпрузите води свой собствен живот, независим от живота на другия съпруг. Съдът неоснователно игнорирал свидетелските показания относно настъпилата фактическа раздяла, като посочва, че същата е продължителна. С оглед изложеното моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да уважи предявените от нея искове – брачен и съединените с него небрачни искове.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Д.С.М..

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата М.М., редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник – адв. М.М., която поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Моли съда отмени решението на Новозагорския районен съд изцяло и вместо него постанови ново, с което да уважи брачния и съединените с него небрачни искове. Посочва, че не претендира разноски.

Въззиваемият Д.С.М., редовно призован, в с.з. не се явява и не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото  доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

От събраните пред двете съдебни инстанции писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, въззивният съд установи следното от фактическа страна:

Страните в първоинстанционното производство са съпрузи, като са сключили граждански брак на 21.11.2008г. в гр. Нова Загора.

От брака си страните имат родени две деца – М.Д. М., роден на ***г. и Д. Д.М., родена на ***г.

След сключване на брака, страните се установили да живеят в ГР.Н.З., първо в жилище под наем, а след това в апартамент, собственост на майката на ищцата, находящ се в ГР.Н.З., ж.к. З. *-*. Почти през целия период на съвместното им съжителство на страните в ГР.Н.З., ответникът Д.М. не работил, като не осигурявал средства за издръжка на семейството, което довело до конфликти и проблеми в отношенията между съпрузите. Средствата за издръжката на семейството, за прехрана и консумативни разходи, осигурявала основно майката на ищцата и нейния дядо. Липсата на доходи рефлектирал отрицателно върху отношенията между страните, имало чести пререкания и взаимни обвинения и нападки. Грижите за семейството и децата, поемала изцяло ищцата, като ответникът не желаел дори да се грижи за децата.

Ответникът не искал да поддържат близки контакти със семействата си, като и той не общувал пълноценно със своето и не давал и на ищцата да поддържа близки отношения със своето семейство, като не искал те да ги посещават в дома им и демонстрирал отрицателното си отношение спрямо тях при посещенията им. Младото семейство не поддържало контакти и приятелски отношения с други хора, нямали приятели, тъй като ответникът не обичал контакти с хора.

С цел подобряване материалното състояние на семейството и от там заздравяване на отношенията между съпрузите, страните заминали през м.август 2013г. за Чехия, където започнали първоначално заедно работа в някаква фирма. През м.април 2014г. страните се разделили, като се установили да живеят отделно, а ответникът установил връзка с друга жена, с която заживял. През есента на 2014г. ищцата се върнала в България, в ГР.Н.З.. От м.април 2014г. страните не са се събирали да живеят заедно, ответникът изразил съгласие да се разведат, но казал, че няма да си дойде за развода, тъй като нямал пари. След фактическата раздяла на страните, ответникът не е давал средства за издръжка на децата, не се интересувал от тях и не осъществявал контакти с тях.

Грижите за децата преди и след фактическата раздяла полага единствено и само майката, с помощта на своята майка и дядо.

М.В.М. е регистрирана като безработна в Дирекция „Бюро по труда“, ГР.Н.З. от м.ноември 2014г., като не получава обезщетение за безработица. През периода м.09.2013г. – м.10.2014г. М.М. е работила в Чешка република, като е получавала средномесечно трудово възнаграждение в размер на 1000лв.

Няма ангажирани доказателства относно доходите на Д.М.. От свидетелските показания се установява, че същият от втората половина на 2013г. пребивава в Република Чехия.

Ответникът в първоинстанционното производство Д.М. не е подал отговор на исковата молба, не се явил при разглеждане на делото пред районния съд, както и пред настоящата инстанция, не е изразил становище в писмен вид относно исковите претенции и не е навел свои фактически основания за евентуалното разстройство на брачните отношения, извън тези на ищцата, заявени с исковата молба.

От социалния доклад, изготвен от ДСП – Нова Загора се установява следното: Жилището, в което М.М. живее заедно с децата в ГР.Н.З., ж.к.“З.“ *-* представлява тристаен апартамент, състоящ се от хол, спалня и кухня, обзаведено според предназначението си с поддържана добра хигиена. В жилището са създадени подходящи условия за отглеждане на двете деца, като им е осигурено лично пространство и място за спане. Децата посещават детска градина ОДЗ „Тракийче“, ГР.Н.З., имат личен лекар. Децата поддържат контакти с баба си и дядо си по бащина линия. Майката не ограничава контактите на децата с бащата, но той им се обаждал само когато имал време.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които като еднозначни и безпротиворечиви, кредитира изцяло. Съдът не споделя извода на районния съд за недостоверност и противоречивост на свидетелските показания. Напротив, същите взаимно се допълват и са непротиворечиви. Свидетелите свидетелстват за своите лични възприятия във връзка със семейния живот на страните и няма данни същите да се неверни. Свидетелските показания не противоречат на останалия, събран по делото доказателствен материал. Следва да се отбележи, че ответникът не е изразил становище по исковите претенции и не е направил никакви твърдения, евентуално различни от тези на ищцата, което да даде основание на съда да се съмнява в достоверността на свидетелските показания.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Новозагорският районен съд е бил сезиран с предявен брачен иск за прекратяване на сключения между страните брак с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения с правно основание чл.49, ал.1 от СК, ведно с искове за упражняване на родителски права, определяне режим на лични отношения и присъждане на издръжка на родените от брака малолетни деца, искане за ползване на семейното жилище, както и иск за фамилното име на съпругата след прекратяване на брака. С исковата молба не е направено нарочно искане по смисъла на чл.49, ал.3 от СК за произнасяне на съда по въпроса за вината за разстройството на брака.

Предявеният иск за прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, с правно основание чл.49, ал.1 от СК е допустим.

Разгледан по същество, предявеният брачен иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията между страните, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала. Установи се, че съпрузите имали разногласия помежду си, довели постепенно до влошаване на отношенията им. Страните не успели да преодолеят разногласията си с взаимни отстъпки и да заздравят брака си. Страните са във фактическа раздяла от м.април 2014г., което е установено от свидетелските показания. От този момент до настоящия страните не са заживявали заедно, поддържали са само редки контакти по телефона и то именно във връзка с евентуалното прекратяване на брака. Установи се, че преди тази окончателна раздяла, почти от началото на семейният им живот, страните са имали чести конфликти и разногласия, най-вече свързани с осигуряването на средства за издръжката на семейството и неучастието на ответника в непосредствените грежи по отглеждането на децата. От м.април 2014г. всеки един от тях води свой собствен живот, като се установили да живеят в отделни държавиищцата, заедно с децата в България, гр. Нова Загора, а ответника в Република Чехия. По този начин са преустановени всякакви духовни, емоционални и физически връзки между тях. При това положение съдът намира, че техният брак, съществуващ само юридически, не е нито в техен интерес, нито в интерес на родените от брака деца, нито в интерес на обществото. Видно от събраните по делото доказателства, същият не може да бъде заздравен.

Тъй като никоя от страните в хода на производството не е направила нарочно искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, то съдът не дължи произнасяне по този въпрос /аргумент от чл.49, ал.3 от СК/.

Относно въпроса за фамилното име на съпругата след развода, с оглед заявеното от нея с исковата молба желание да запази брачното си фамилно име и предоставената й от закона възможност за това, съдът намира, че след прекратяването на брака тя следва да носи брачното си фамилно име М..

По въпроса кому да се предостави упражняването на родителските права спрямо двете, родени от брака малолетни деца М., роден на ***г. и Д., родена на ***г., съдът взе предвид обстоятелството, че както преди фактическата раздяла на страните, така и след нея, грижите по отглеждането и възпитанието на децата е полагала и полага единствено и само майката. Следва да се отбележи и факта, че претенция за предоставяне на родителските права е направила само тя. От социалния доклад се установява, че майката е създала необходимите условия за отглеждането на децата, разполага с необходимия родителски капацитет и получава помощта и съдействието в тази насока от страна на своята майка. Поради това съдът счита, че в интерес на децата е упражняването на родителските права след развода да се предостави на майката.

Местоживеенето на децата също следва да бъде определено при майката с оглед решаването на въпроса за родителските права.

На бащата следва да се определи подходящ режим на лични контакти с двете деца, като съдът намира за подходящ и в интерес на децата следния режим: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден и един месец през лятото, несъвпадащ с отпуска на майката.

Съгласно изискванията на чл.59, ал.2, във вр. с чл.143, ал.1 от СК следва да бъде определена месечна издръжка за двете малолетни деца М. и Д., която ответника следва да заплаща.

При определяне на размера на издръжката, съдът взе предвид възрастта на децата /съответно 6-годишна възраст М. и 4-год. възраст Д./, съобрази нуждите им с оглед физическото и духовно развитие, необходимостта от средства за храна и облекло и прецени, че са нужни около 180лв. месечно за М. и 170лв. за Д.. Тази сума следва да се разпредели между двамата родители, като ответникът поеме по-голямата част, а именно – 120лв. за М. и 110лв. за Д.. Въпреки липсата на доказателства за дохода на ответника /доказателствената тежест за това обстоятелство е негова/, липсват доказателства същият да е с намалена работоспособност, като съдът отчете и факта, че той работи и пребивава в Република Чехия, поради което приема, че може да си осигури доход поне в рамките на средната за страната работна заплата. Няма данни същият да има задължения за издръжка спрямо други ненавършили пълнолетие деца. Майката следва да поеме по-малката част от необходимата за децата издръжка, тъй като тя е родителят, който осъществява непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на двете деца и към момента е безработна. По делото се установи, че бащата се е дезинтересирал от грижите по децата, като е преустановил и контактите си с тях, но това не го освобождава от основното му родителско задължение да осигурява средства за издръжката им.

Издръжката следва да се присъди, с оглед исковата претенция – считано от подаване на исковата молба - 05.12.2014г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване. На основание чл.86 от ЗЗД върху издръжката следва да се присъди и законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.

По въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище, следва да се отбележи, че такава претенция е направила само ищцата, като съдът съобрази и обстоятелството, че на нея се предоставят за упражняване родителските права спрямо родените от брака деца, а и семейното жилище е собственост на майката на ищцата. Поради това съдът следва да предостави ползването на семейното жилище на ищцата. 

Страните не са предявили претенция за лична издръжка един спрямо друг, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

Като е достигнал до други правни изводи, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно съдебно решение, което следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови ново, с което сключения между страните граждански брак се прекрати с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, предостави упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца на майката, като определи местоживеене на децата при нея и съответен режим на лични контакти с бащата, присъди издръжка за децата в посочените по-горе размери, предостави ползването на семейното жилище на ищцата и постанови запазване на брачното фамилно име на жената след развода.

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1, изр. второ от ГПК с оглед непроизнасянето на съда по въпроса за вината, съдебните разноски следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са ги направили, а окончателната държавна такса, която съдът определя в размер на 40лв. следва да бъде заплатена по равно от тях, съответно по 20лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху определената издръжка в размер на 331,20лв., като общия размер на държавната такса, дължима от него възлиза на сумата от 351,20лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №51/10.03.2015г., постановено по гр.д.№786/2014г. на Новозагорски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключения с акт №76 на 21.11.2008г. в ГР.Н.З. граждански брак между Д.С.М. с ЕГН ********** *** и М.В.М. с ЕГН ********** *** 10-В-7, поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание чл.49, ал. 1 от СК.

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака М.В.М. с ЕГН ********** да продължи носи брачното си фамилното име М..

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца М.Д. М., роден на ***г. с ЕГН ********** и Д. Д.М., родена на ***г. с ЕГН **********, на майката М.В.М. с ЕГН **********.

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетните деца М.Д. М., роден на ***г. с ЕГН ********** и Д. Д.М., родена на ***г. с ЕГН **********, при майката М.В.М. с ЕГН **********.

 

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Д.С.М. с ЕГН **********  с децата М.Д. М., роден на ***г. и Д. Д.М., родена на ***г., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден и един месец през лятото, несъвпадащ с отпуска на майката.

 

ОСЪЖДА Д.С.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на М.В.М. с ЕГН ********** *** *-* в качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете М.Д. М., роден на ***г. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лв., считано от 05.12.2014г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като иска по чл.143 от СК до пълния претендиран размер от 130 /сто и тридесет/ лева месечно, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА Д.С.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на М.В.М. с ЕГН ********** *** *-* в качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете Д. Д.М., родена на ***г. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 110 /сто и десет/ лв., считано от 05.12.2014г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като иска по чл.143 от СК до пълния претендиран размер от 130 /сто и тридесет/ лева месечно, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в ГР.Н.З., ж.к.”З.” 10-В-7 на М.В.М. с ЕГН **********.

 

ОСЪЖДА М.В.М. с ЕГН ********** *** *-* да заплати в полза на съдебната власт окончателна държавна такса в размер на 20 лева.

 

ОСЪЖДА Д.С.М. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в общ размер на 351,20лв.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.