Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 13.05.2015 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на тринадесети май през двехиляди и петнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                       МАРИЯ БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 211 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 45/26.02.2015г. по гр.д. № 246/14г. на НзРС, с което е осъдено „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр. Пловдив да заплати на Г.Г.П. сумата 3 000лв., представляващаобезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически шок, стрес, безпокойство, несигурност и други негативни емоции, причинени от съприкосновението му с електрическа енергия, протичаща по електропровод /20 кV/, преминаващ през недвижим имот в землището на гр. сунгурларе, област Бургас, № 057004 по плана за земеразделяне в м. „До село“, собственост на ищеца, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на увреждането – 10.02.2014г. до окончателното изплащане, искът е отхвърлен над тази сума до пълния претендиран размер от 10 000 лв. като неоснователен и недоказан и са присъдени съразмерно разноски по делото.

Ответникът в първоинстанционното производство обжалва ЧАСТИЧНО решението, само в осъдителната му част, като твърди, че в нея то е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Заявява, че дори да се приеме, че искът е доказан по основание, присъденият размер на обезщетението е несправедливо висок. Въззивникът твърди още, че в контекста на чл. 50 от ЗЗД искът е останал недоказан, а съдът въпреки това го е уважил. В тази хипотеза отговорността е обективна, но трябва да са налице предпоставките настъпили вреди за ищеца, те да са произтекли от вещ, тя да е собственост  на лицето, от което се търси отговорност, или да се намира под негов надзор, да е налице бездействие на собственика, причинна връзка между това и вредите, а последните трябва да са пряка и непосредствена последица от това, че собственикът, или упражняващият надзор, са бездействали и не са препятствали възможността вещта да причини щети. Въззивникът заявява, че от представените доказателства не могат да се установят горните условия. Липсват доказателствя да са причинени вреди от вещ, собственост на ответника – присъденото обезщетение е за вреди, причинени от съприкосновението на ищеца с електрическа енергия, протичаща по електропровод, преминаващ през недвижим имот в землището на гр. Сунгурларе.  Безспорно е установено по делото, че пряката и непосредствена причина за увредата на ищеца е „волтова дъга“, тоест – вещта, от която са произтекли вредите, е електрическата енергия и досега с нея, а не подземния кабел. Причината за настъпилите вреди е въздействието на протичащия електрически ток по кирката, вредоносната вещ е електрическата енергия, а ответното дружество не е собственик на вредоносната вещ, а е собственик на кабелите, през които е протичал електрически тока, но въззивникът твърди, че по делото не са събрани доказателства за бездействие на собственика и за това, че вещите не са били поддържани съгласно нормативните изисквания. Дружеството е собственик на кабелна линия между ТП-Фурна и ТП-1 Сунгурларе, изградена през 1986г., като е заведена в активите под № 227305272. Част от трасето е минавало по полски път до земеделска земя и единствено поради това, че Община Сунгурларе няма и не поддържа кадастър за подземни съоръжения, кабелът не е нанесен на скицата на клиента. Също така въззивникът твърди, че трасето на кабелната линия съвпада със сегашния действащ път, не засяга имотите около пътя /включително този на ищеца/. Заявява, че в имота на ищеца няма енергиен обект и съгласувателните книжа са издадени правилно. Налице е разминаване и промяна на границите на имота при плана за земеразделяне, с които е образувана и продадена ищцовата нива. Твърди, че имотът е трасиран неправилно и неправилно са поставени границите му така, че навлизат в пътя. На следващо място въззивникът се оплаква, че по отношение на твърдените факти относно случилото се на 10.02.2014г. – те не са доказани – не е доказано, че ищецът е бил сам на процесната дата, както и че изкопът е бил направен с кирка и лично от ищеца. Твърденията, че е изпитал физически или психически шок в описаната степен, произхождат единствено от него. На последно място въззивникът твърди, че не е доказана и причинно-следствената връзка между настъпилите вреди –шок, стрес, безпокойство, и самия електропровод. Не е доказано да са били налице „бучене“ и „мълния“. Въззивникът твърди, че описаните усещания  са резултат не от действително случили се в реалността събития, а са провокирани от „значителния трудов стаж на ищеца в рудници…“ и възприятията му като свидетел на злополуки, както сам твърди в исковата молба, както и че цялостното психическо състояние на ищеца е провокирано единствено от страхове, породени не от конкретни факти в настоящето, а от предишни събития, свързани със злополуки на бивши негови колеги.

С оглед изложеното въззивникът моли въззивния съд да отмени решението на СлРС в осъдителната част, включително и за разноските, и вместо това постанови ново, с което отхвърли иска като неоснователен и недоказан и за присъдената от РС сума, заедно с обезщетението за забава. Претендира разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Заявява, че решението е правилно и законосъобразно в обжалваната част, излага конкретни аргументи, с които последователно и обосновано оборва навадените с жалбата оплаквания и моли въззивния съд да потвърди атакуваната част от съдебния акт като правилна и законосъобразна. Няма направени нови доказателствени искания пред въззивната инстанция. Претендира разноски за въззивната инстанция, представя списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице-помагач на страната на ответника, не е подало отговор, не е изпратил и писмено становище

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. за третото лице-помагач на страната на ответника, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

Няма подадени писмени защити по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че решението в обжалваната си част е правилно, поради което следва да бъде потвърдено в нея.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

На първо място по отношение на оплакването, касаещо недоказването на основателността на иска по чл. 50 от ЗЗД, въззивният съд счита, че то е напълно несъстоятелно. Въззивникът твърди, че липсвали доказателства да са причинени вреди от вещ, собственост на дружеството – причината за настъпилите вреди според него е въздействието на протичащия електрически ток по кирката, тоест – вредоносната вещ била електрическата енергия, а „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД не е собственик на вредоносната вещ.

Тази постановка е неправилна и несподелима, най-малкото поради факта, че предявеният иск е с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД.

По начало съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от ищеца, нито дори от правното основание, което той е избрал да назове, ако то не отговаря на изложените твърдения. Правното основание на един иск се извлича не само от петитума, а и от съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, описваща характера на правото и по какъв начин то е засегнато. Доколкото тя е пълна и ясна – съдът сам определя коя точно е правната хипотеза, в която се вмества спорното правоотношение, а оттам – дава и конкретната правна квалификация на иска. Накратко - определянето на правното основание е дейност на съда, която се извършва въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и с оглед заявеното искане.

В случая, от фактологията, описана  от ищеца в исковата молба безусловно се налага изводът, че се касае за претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД. Това е била и първоначално номинираната и от ищеца правна квалификация, /макар в антетната част той да се е позовал само на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД/ която настоящият състав счита за вярна. Както се посочи по-горе, виждането на ищеца не обвързва съда, доколкото от изложението става недвусмислено ясно към коя правна норма следва да се субсумират наведените твърдения. В никоя част на исковата молба ищецът не е твърдял, че претърпените вради са от вещ, собственост, или намираща се под надзора на ответника. Обратното – той изрично заявава, че действията на дружеството чрез неговите служители са довели до настъпване на инцидента, от който са претърпени заявените вреди.

В случая това, че решаващият съд е привел съвкупността от твърдените факти към правната норма на чл. 50 от ЗЗД не е самостоятелно основание за отмяна на решението. Няма пречка въззивният съд да даде, въз основа на тези факти, вярната правна квалификация на претенцията, за която счита, че се основава на посочените разпоредби – чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД, тъй като този извод се налага безусловно от наведените в исковата молба факти и обстоятелства. Тъй като порокът, свързан с даването от  страна на РС на неправилна правна квалификация на главния иск, с който е сезиран съдът – чл. 50 от ЗЗД, е отстраним във въззивната фаза на производството, и доколкото са събрани доказателствата, относими към тези въпроси, които са от значение за правилното решаване на спора, въззивният съд следва сам да се произнесе по съществото му. Фактическите обстоятелства, които подлежат на изясняване както относно претенцията по чл. 50 от ЗЗД, така и относно тази по чл. 49 от ЗЗД, са по принцип идентични, тъй като в основата си двете имат един и същ облигационен източник – деликт, и правнозначимите факти са тъждествени и напълно изяснени.

Поради изложеното съдът ще игнорира възражението на въззивника, че вредата е причинена от електрическата енергия, която е вредоносната вещ и не е негова собственост, макар цялостното съждение да търпи критика.

На следващо място този въззивен състав счита, че хипотезата на така посочената приложима правна норма намира пълно проявление в установената по безспорен начин фактическа обстановка.

Отговорността на ответното дружество като юридическо лице, е с идентичен фактически състав на общия по чл. 45 от ЗЗД, като отклонението е само относно опосредяването на отговорността на носителя й, чрез пораждането й заради действия или бездействия на други, физически лица, на които е било възложено от отговарящия субект извършването на определена работа, при и по повод на която са причинени вредите. Така тя има характер на обективна, безвиновна и гаранционно-обезпечителна – субектът й отговаря за виновно поведение на друго лице, без самият той да е носител на вина в юридическия смисъл. Спрямо увредения възложителят и изпълнителят на работата отговарят солидарно, а отношенията между тях се уреждат на полето на друг правен институт.

От събраните доказателства непререкаемо е установено наличието на всички, само обективни елементи, на сложния фактически състав на деликта, въведени в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, а именно –  деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и авторство на лице, на което е възложена определена работа, като вината на последното се презумира. Приложени към процесния казус, тези условия изцяло се проектират в установените факти. Липсва както причина за освобождаване на ответника от отговорност, така и за намаляването й, поради действия на ищеца, допринасящи за настъпването на вредата.

Безспорно е, че изкопната работа, която той е извършвал, е била в границите на собствения му имот, както и, че при нея той е попаднал на действащ електропровод. При копаене с кирка, на 10.02.2014г., той е нарушил изолацията на  преминаващ кабел с високо напрежение – пробил е едното жило и е наранил другото. Спор по този въпрос няма – обстоятелството е документирано в дневника за повреди и бюлетина за прекъсванията от същата дата – 10.02.14г., за процесното съоръжение, потвърждава се и от свидетелските показания на служители на ответното дружество, които са посетили  на  10, 11 и 12.02.14г. имота и са възприели лично наличието на извършения изкоп и осъщественото накърняване на кабела, довело до временното изключване на извод Пекарна от п/ст Сунгурларе.

Категорично е установено и че през имота на ищеца, под земята, преминават две подземни съоръжения, собственост на ответното дружество. И двете трасета на подземните електропроводи се намират изцяло в имот № 057004 по КВС на гр. Сунгурларе, а не на път. Неоснователно е възражението на въззивника, че трасето на кабелната линия съвпада със сега действащия път, а имотът на ищеца е трасиран неправилно и неправилно са поставени границите му така, че да навлизат в пътя. От неоспорената съдебно-техническа експертиза, извършена от компетентно вещо лице, в чиято пристрастност съдът няма причини да се съмнява, се установява, че собственият на ищеца имот № 057004 е трасиран в съответствие с КВС на гр. Сунгурларе, като единствено северозападната гранична точка е изместена с около 75 сантиметра на север, но грешките са допустими. Видно от приложената към заключението скица, тази грешка в северозападната граница е напълно безразлична по отношение на спора, тъй като и при липсата й, двата електропровода на ответника също попадат изцяло в имота на ищеца.

При това положение действията на ищеца, с които е нарушил целостта на кабела и е предизвикал авария, довела до прекъсване на електрозахранването, биха били неправомерни и всички евентуални претърпени от него вреди, биха били настъпили в резултат на съзнателно пренебрегване на нормативни забрани, той би бил отговорен и за вредите, които с действията си е причинил на ответното дружество – собственик на кабелната линия, ако е знаел за наличието на последната.

В случая знанието не може да се презумира, нито да се вмени в негово задължение, тъй като не се касае за открити съоръжения, а за подземни такива.  Дори в този случай, би следвало да се счете за проява на непредпазливост и груба небрежност от негова страна, която би могла да намали отговорността на ответника, ако ищецът бе предприел ремонтните и изкопни дейности без да се съобрази със законовите изисквания, свързани с допускане на извършването им.

В случая обаче, еднозначно и извън всякакво съмнение е доказано, че неговото поведение е било изрядно и изцяло съобразено с правилата на ЗУТ, ЗКИР, ЗЕЕ и подзаконовите нормативни актове. Той е предприел действия за промяна на предназначението на имота и преобразуването на част от него в УПИ. В издадената му скица на имота от 21.06.2014г. липсват отразени сервитути и ограничения в ползването, нанесен е един кабел от 20 кV, отстоящ на значително разстояние от северната му граница. По-късно, в унисон с нормативните изисквания за изпълнение на задължителните изисквания за успешно завършване на започнатата от ищеца процедура, той се е снабдил с предписаните от правната норма официални становища от водния оператор и ответното електроразпределително дружество, касаещо налични в имота техни проводи. Ответникът е издал писмено становище от 13.09.2012г., в което изрично е отбелязал в т. І , че няма ограничения на ползването върху заявения имот от съществуващи сервитути или отстояния, възникнали във връзка с изграждането или съществуването на енергийни обекти от разпределителната мрежа. Ищецът е изпълнил и последващото си задължение – след изготвяне на проекта на специализираните схеми, същият да бъде отново съгласуван с ответното дружество, и на 13.09.12г. е представил проект за ПУП ч. „Електросхема“. Начинът за електрозахранването на обекта бил съгласуван с ответника, който на същата дата – 13.09.12г., отново е отразил единствено наличието на кабел от 20 кV извън очертанията на имота и не е посочил съществуващи подземни електропроводи в неговите рамки. Съгласуването е отбелязано и на скицата на имота по аналогичен начин. В становището си електроразпределителното дружество е посочило, че обектът може да бъде присъединен към най-близката /северно от имота/ съществуваща въздушна линия ниско напрежение от ТП Фурна и на 27.02.13г .ищецът е подал заявление-декларация за започване продажба на електрическа енергия.

Тази хронология дава възможност да се заключи, че към процесната дата 10.02.14г. действията на ищеца са били правомерни и са съответствали на документално закрепеното „обективно“ състояние на имота. При извършването на изкопа той се е ръководел от информацията за липса на енергийни обекти и електросъоръжения в рамките на имота му, предоставена му от ответното дружество и не може да му се отрече полагането на грижата на добър стопанин, която сам дължи на себе си, за да се предпази от опасности за живота и здравето си.

От своя страна деянието на ответника, чрез неговите служители, изразяващо се в бездействие, продължило в един, надхвърлящ разумната продължителност срок, влиза в конфликт с фундаментални негови задължения, разписани в специалния закон – да осигури безопасност в извършваната от него дейност. Освен физическото обезопасяване и поставянето на предупредителни знаци, осигуряването на безопасността има и информативно измерение – следва да бъде осъществено и чрез уведомяване на гражданите за наличието на съоръженията чрез отразяването им в общодостъпна документация /скици, регистри, карти и др.п./, което следва да е актуално.

В случая е недвусмислено установено, че нито е имало поставени материални носители на такава информация на земната повърхност, нито тя е била доведена до знанието на ищеца по време на писмената кореспонденция с ответника, не е била отразена и в никакъв документ, до който първият е имал достъп. Несподелимо е виждането на въззивника, че кабелът не е бил нанесен на скицата на клиента, тъй като община Сунгурларе не поддържа  кадастър за подземни съоръжения и това е основание за освобождаването му от отговорност. Собственикът на енергийните обекти е длъжен да поддържа своя собствена, осъвременявана редовно, база данни относно вида, местонахождението и предназначението на всеки свой обект. Електропроводът е изграден през 1986 г. и е действащ, тоест – ответникът е длъжен да знае за съществуването му - по негови признания кабелната линия е заведена в активите му под № 227305272 и той е неин собственик, поради което е без значение в случая дали е нанесен в картата на възстановената собственост на ОСЗ-Сунгурларе. Щом ответникът ползва съоръжението, той е длъжен да осигури безопасността на гражданите и щом на него му е известно местонахождението му, е бил длъжен своевременно да уведоми ищеца като свой клиент. Още при издаването на писмената информация за разработване на ПУП и съгласувателното становище, ответникът, чрез съответните лица, натоварени за това, е следвало да посочи действителното разположение на трасето на намиращите се в имота подземни електропроводи, а не само на това извън него, както е отразено в тези документи.

Извън тези общи задължения, ответникът е нарушил и конкретни правни норми, регламентиращи правилата за осъществяване на дейността му. В противоречие с изискването на чл.156 от Наредба № 9/09.06.2004 г. за техническата експлоатащия на електрически централи и мрежи липсва документация за устройствен план с нанесени сгради, съоръжения пътища, включително и на подземното стопанство, не е изпълнено и изискването на  чл.781 от Наредбата за наличие на екзекутивен чертеж на трасето, както и на  документ за заснемане на същото. Нарушена е разпоредбата на чл. 209, според която подземната кабелна линия трябва да е обозначена на повърхността на земята с указателни линии. Едно от най-съществените нарушения се изразява и в бездействието на служителите на ответника, които, съгласно чл.791 ал.1 от Наредбата, са длъжни най-малко веднъж на 3 месеца да извършват обход и оглед на подземните кабелни линии – тоест е съществувала мислима и осъществима възможност да се установи наличието на двете линии в имота преди издаването на книжата за съгласуване, ако се приеме, че до настъпването на инцидента ответникът фактически не е знаел точния подземен път на кабелите. Последното пък представлява проява на груба и недопустима небрежност предвид специфичния предмет на дейност на търговеца.

От казаното дотук е видно, че ответникът, чрез свои служители, е допуснал бездействие, в нарушение на законоустановени свои задължения – тоест е налице противоправност на деянието, както и, че именно поради това бездействие е настъпил инцидент, изразяващ се в нарушаване целостта на подземен елктрически кабел с високо напрежение от страна на ищеца, който не е знаел и не е бил длъжен да знае за наличието му, действал е с дължимото внимание и не е пренебрегвал предписания, закрепени от закон.

Другата ключова точка на противопоставяне между страните е, дали от този инцидент пряко са настъпили вредите, твърдени от ищеца, за чието обезщетяване е предявен настоящият иск.

Ищецът твърди, че в момента на съприкосновението с кабела е чул бучене, видял мълния, бил заслепен и не виждал известно време, бил отхвърлен на земята в несвяст, чувствал се вцепенен. По-късно пък преживял негативни емоции, натрапливо и постоянно състояние на безпокойство, несигурност и често повтарящи се страхови представи, свързани с опасността, на която е бил изложен животът му.

Ответникът от своя страна счита, че липсва причинна връзка между това състояние и инцидента, а описаните усещания били в резултат не от действително случили се в реалността събития, а са провокирани от трудовия стаж на ищеца в рудници, където е бил, по негови твърдения, свидетел на злополуки с електропроводи – тоест състоянието му било в резултат не от конкретни факти в настоящето, а от предишни събития. Това му дава основание и да иска пълно отхвърляне на претенцията за обезщетение.

Този въззивен състав не споделя гледната точка на въззивника по две отделни съображения.

Най-напред неоспорената от ответника комплексна съдебно-медицинска експертиза от квалифицирани вещи лица е категорична, че безспорно установеното прекъсване на изолацията и повредата на жилото на кабела с високо напрежение добре отговаря да е довело до възникване на волтова дъга и настъпване на соматични и психични поражения по тялото и в психическата дейност на ищеца – краткотрайно заслепяване и отхвърляне на тялото, както и остра стресова реакция. Вещите лица са категорични, че оплакванията, които той съобщава, добре отговарят да се дължат на този инцидент.

Този довод за приемане на принципната основателност на иска и възприемането на становището, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от инцидента, не е водещият, макар да представлява достатъчен аргумент за това.

Елементарните училищни знания и емпиричният опит на пълнолетния индивид са достатъчни, за да му е известно, че нарушаване изолацията на кабел с високо напрежение с метален предмет е опасно за здравето и живота на човешкото същество – най-малкото предвид поставянето върху надземните електрически съоръжения на видни места на сигнално-предупредителни табели за опасност за живота и забрана за приближаването им.  Ноторно известно е, без да са необходими специални познания, че при възникване на късо съединение, вследствие на механичното влияние на електричеството върху тялото и вследствие на топлинното и електролитично действие на тока с високо напрежение, настъпват неминуемо поражения върху тялото на човека и тяхното проявление нерядко е летално.

В тази светлина въззивният съд счита, че е недискутируем факт наличието на претърпяна от ищеца неимуществена вреда, тъй като е достатъчно самото съществуване на реална непосредствена заплаха за живота му и това само по себе си накърнява душевния му и емоционален интегритет. Не е необходимо дори да са настъпили телесни увреждания, за да му се признае преживяването на страдание, което не е задължително да произтича от физическа болка. В този смисъл не е от съществено значение дали действително се е получила волтова дъга, дали е имало заслепяване, падане и вцепеняване – преживяната уплаха от непосредстената заплаха за живота е сериозно стресово преживяване, а всеки страх като негативна емоция, особено когато е обоснован, предизвиква необратимо нервно увреждане на човешкото тяло, несъмнено дава и отражение  върху психиката му. По тази причина е без значение дали страховите представи на ищеца се засилват и от предходни негови преживявания  - тъй като причината те да бъдат изобщо индуцирани е именно неочакваното и непредвидимо попадане на електрически кабел, което, както вече бе посочено, неопровержимо представлява пряка опасност за човешкия живот, добре известна на всеки индивид. Въпреки това съдът намира за убедително доказано и претърпяването на описаните от ищеца краткотрайни травми в момента на съприкосновението с подземното съоръжение на ответника. Също така счита и, че безсъмнено са доказани и по-нататъшните му психически страдания, свързани с трайно и силно чувство на тревожност и беззащитност, често възпроизвеждане на инцидента, преоценка и мултиплициране на усещането за опасност, разбалансиране на душевното равновесие, ирационални страхове, неувереност и нарушаване на комуникативните му умения. Това състояние е продължително във времето, но интензитетът му е със затихващи функции.

Всичко това е достатъчно за да се ангажира гражданската недоговорна отговорност на ответника за обезвреда, като на обезщетяване подлежат доказаните вреди, които са пряка последица от деликта. Такива са безусловно описаните дотук, поради което за ищеца възниква притезание за осъществяване имуществената отговорност на ответника

Тъй като са заявени само неимуществени вреди, изразяващи се във физически дискомфорт и психически страдания, и те са по начало без паричен или друг имуществен еквивалент сами по себе си, законодателят е постановил определянето на размера на обезщетението за претърпяването им да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Понеже няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-вече от вида и характера на увреждането, формата и степента на страданието, неговата продължителност и прогнозите за развитие.

Ето защо, след преценката на релевантните обстоятелства, съдът намира, че сумата от 3 000 лв. представлява справедлива компенсация, като обективен еквивалент на претърпените страдания в резултат на тези причинени вреди, които съдът е приел за непререкаемо доказани. За този размер искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а над тази сума, до пълния предявен размер от 10 000 лв., следва да се отхвърли като неоснователен.

Основателността на главната претенция обуславя основателността, а оттам – и уважаването на акцесорния иск за обезщетение за забава върху присъдената сума в размер на законовата лихва от датата на увреждането – 10.02.2014г., до окончателното изплащане.

Ето защо, след като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава.

Атакуваният акт следва да бъде потвърден в обжалваната осъдителна част.

В необжалваната отхвърлителна част той е влязъл в сила.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени и заплати на въззиваемата страна такива в размер на 850 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 45/26.02.2015г. по гр.д. № 246/14г. на НзРС В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

 

ОСЪЖДА  „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр. Пловдив да заплати на Г.Г.П. направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 850 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  ЧЛЕНОВЕ: