Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 124

 

гр. Сливен,  02.06.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N   212  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 142/19.02.2015 г. по гр. д. № 3218/2014 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявеният частичен иск с правно основание чл.208 ал.1 от КЗ от „Хеликом” ООД – Сливен , ЕИК 119527672,  със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Й. Щ.” *-* срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „П.”№ * Булстат 000694286, представляван от изпълнителния директор Р. Я. за заплащане на сумата от 10593.00 лв., представляваща част от сумата 80593.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за комбинирана застраховка”Имущество” поради настъпил на 18.12.2012 г. пожар, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен и предявеният частичен иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗЗД за заплащане на сумата от 1658.10 лв., представляваща част от сумата 12065.00лв, представляваща мораторна лихва за забава върху застрахователно обезщетение за периода от 18.12.2012 г. до  02.07.2014 г., като неоснователен и недоказан.

 

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се сочи, че решението е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и е необосновано. На първо място се сочи, че са допуснати нарушения свързани с обстоятелството, че ищецът е доказал наличието на застрахователен договор и че съдът не е ценил заключението на вещото лице по отношение на обстоятелството, че банката служебно е прихващала и е привеждала вноските по застрахователния договор. На второ място се сочи, че застрахователят не е доказал прекратяването на застрахователния договор и  се излагат съображения за това. Договорът е сключен в полза на трети лица и такова уведомление е следвало да бъде отправено и до тези лица.  С отказа на застрахователя да бъде представена преписката, той е възпрепятствал установяването на обстоятелството, че договорът не е прекратен и че липсват документи за това. Неправилно районният съд не се е съобразил с тези обстоятелства. Освен това съдът неправилно е приел, че към настъпване на застрахователното събитие не е имало валидно застрахователно правоотношение. Съдът е направил неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.202 от КЗ и се сочи аргументация за това.  За да бъде прекратен застрахователния договор, в който е вписано предупреждението, че договорът се счита  прекратен при неплащане в срок на поредната вноска от застрахователната премия е необходимо ново изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования и вписаният текст в застрахователната полица не замества това изявление, поради което договорът не се прекратява автоматично. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъдат уважени претенциите.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се сочи че решението е правилно, законосъобразно и  постановено при съобразяване на съдопроизводствените правила. Безспорно било установено прекратяването на договора поради неплащане на поредната дължима премийна вноска. Излага се подробна аргументация за това въз основа на събраните по делото доказателства. Освен това не е установено твърдението, че дължимите премийни вноски се прихващат служебно и банката нарежда плащането им от сметка. В самия договор за банков кредит са предвидени задължения на кредитополучателя включително и задължение да представи доказателства за заплащане на премийните вноски в срок. Сочи се, че уговорката между банката и кредитополучателя е ирелевантна  към факта на несвоевременно заплащане на премийна вноска. Сочи се, че непредставянето на преписката не е попречило за събиране на релевантните за спора доказателства. Коментира се посочената във въззивната жалба съдебна практика и се достига до извода, че самото неплащане на премията не се явява прекратително условие, а поражда потестативно право на застрахователя за разваляне на договора, като това право поражда своето действие към застраховаияя, ако е налице отправяне на предупреждение по реда на чл.202 ал. 2 изр. 2 от КЗ. Така не се налага допълнително уведомяване извън това съдържащо се в  полицата.

 В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа жалбата на основанията, посочени в нея.

За въззиваемото дружество не се явява представител.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  отхвърляне на иска.

        Правилно районният съд е възприел, че по предявеният иск с правно основание чл. 208 ал. 1 от КЗ спорният въпрос е дали е съществувало между страните застрахователно правоотношение към датата на настъпване на застрахователното събитие пожар и от това следва ли ответното дружество да заплати застрахователно обезщетение

          Между страните по делото е сключен валиден договор за застраховка в необходимата писмена форма.  Плащанията по договора за застраховка са уговорени разсрочено.  Безспорно е, че първата дължима вноска е заплатена в срок.  Втората дължима вноска е заплатена след изтичането на нейния срок за плащане, както и след изтичане на 15 дни от датата на настъпване на този срок.  Третата дължима вноска е заплатена в уговорения срок за нейното плащане. Заплатена е и четвъртата вноска

          Застрахователното дружество твърди, че сключеният между страните договор за застраховка е бил автоматично прекратен с неплащането в срок на втората дължима вноска, поради което не са налице условията за ангажиране на неговата отговорност. Това възражение обаче е неоснователно поради следните съображения. От съвкупната преценка на всички събрани доказателства е видно, че договорът между страните не е бил прекратен, макар и втората дължима вноска да не е била платена в срок. От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза се установява, че първата застрахователна вноска по застрахователната полица е платена на 10.09.2012 г., втората на 19.12.2012 г., третата на 26.03.2013 г. и последната на 27.05.2013 г. Установява се, че на 26.11.2012 г. по сметка на ищцовото дружество е имало пари по сметката, и че четирите изплатени застрахователни вноски са постъпили по сметка на ответника.

          Съгласно разпоредбата на чл.202 ал.1 от КЗ, ако застрахователната премия е уговорена за разсрочено плащане и някоя вноска по нея не е платена в срок, застрахователят има следните възможности:  да намали застрахователната сума;  да измени договора или да го прекрати. Тези си права съобразно ал.2 на същия текст,  застрахователят може да  упражни не по-рано от 15 дни от датата на която застрахованият е получил писмено предупреждение. Писменото предупреждение се смята връчено и когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата ще упражни след изтичането на 15 дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска. Тълкуването на посочената разпоредба води до извода, че с вписването на този текст в самата застрахователна полица, застрахователят уведомява застрахования кое от алтернативните предложения на чл.202 ал.1 от КЗ ще избере в случай, че застрахования не плати в срок премията, а именно, че ще прекрати застрахователния договор. Това обаче не означава,  че той е прекратил самия договор,  тъй като ал.2 предвижда ,  че той може да упражни правата си не по-рано от 15 дни от датата на която е получено предупреждението, т.е. следва да е налице изрично волеизявление на застрахователя за прекратяване на застрахователния договор, а това не настъпва автоматично с факта на неплащане на премията ( така и в задължителната практика по чл. 290 от ГПК- Решение № 161 от 13.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 607/2011 г., II т. о., ТК). В конкретния случай не са налице доказателства застрахователят да е отправил такова изявление за прекратяване на договора до застрахования. Напротив, налице са доказателства, че той е приел просрочената втора вноска и я е осчетоводил като плащане на премията. Налице  са доказателства, че той е приел и третата и четвъртата вноска. Не е доказано обстоятелството впоследствие застрахователят да е сторнирал посочените суми и така е оставил у застрахования убеждението, че е приел плащането и че договорът за застраховка не е прекратен.

По изложените съображения съдът следва да приеме, че е налице валидно застрахователно правоотношение и при настъпване на застрахователно събитие ответникът дължи плащане на застрахователната сума.

От друга страна е налице покрит застрахователен риск, от който да са настъпили вредите за въззивника, а именно пожара. От назначената и изпълнена съдебно техническа експертиза се установява, че стойността  на нанесените в следствие на пожара щети с приспадната амортизация е в размер на 72 464 лв., а без приспадната амортизация в размер на 80 593 лв.

С оглед на изложеното предявения частичен иск за сумата 10 593лв, представляваща част от сумата 80593лв, представляваща застрахователно обезщетение по договор за комбинирана застраховка имущества, поради настъпил на 18.12.2012г. пожар ще следва да бъде уважен като основателен и доказан. При това положение основателен и доказан е и предявеният иск с правно основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1658.10 лв., представляваща частичен иск от цялата претендирана сума  от 12065лв.

С оглед изхода на процеса на въззивнто дружество следва да бъдат присъдени и разноските за двете инстанции в размер на 2868,74 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, държавни такси и възнаграждение на вещи лица за двете инстанции.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 142/19.02.2015 г. по гр. д. № 3218/2014 г.  на Сливенския районен съд изцяло като вместо това постановява:

 

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „П.”№.* Булстат 000694286, представляван от изпълнителния директор Р. Я. да заплати на „Хеликом” ООД – Сливен , ЕИК 119527672,  със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Й. Щ.” *-* сумата 10 593лв/ десет хиляди петстотин деветдесет и три лева/, представляваща част от сумата 80593лв/ осемдесет хиляди петстотин деветдесет и три лева/, представляваща застрахователно обезщетение по договор за комбинирана застраховка имущества, поради настъпил на 18.12.2012г. пожар.

        

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „П.”№.* Булстат 000694286, представляван от изпълнителния директор Р.Я. да заплати на „Хеликом” ООД – Сливен , ЕИК 119527672,  със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Й. Щ.” *-* сумата 1658.10лв/ хиляда шестстотин петдесет и осем лева и десет стотинки /, представляваща част от сумата 12065лв/ дванадесет хиляди и шестдесет и пет  лева/, представляваща мораторна лихва за забава върху застрахователно обезщетение за периода от 18.12.2012г. до 2.07.2014

        

 

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „П.”№5* Булстат 000694286, представляван от изпълнителния директор Р.Я. да заплати на „Хеликом” ООД – Сливен , ЕИК 119527672,  със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Й. Щ.” *-* сумата от 2868,74 /две хиляди осемднонин шестдесет и осем лева и 74 ст/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, държавни такси и възнаграждение на вещи лица за двете инстанции.

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: