Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 121

 

гр. Сливен, 14.05.2015 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети май  през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

              ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 213   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 170/26.02.2015 г. по гр. д.  4087/2014 г. на СлРС, с което  е прекратен с развод гражданският брак сключен между С.Г. К. - след сключване на брака И., ЕГН ********** *** 26-Б и И.Д.И. ЕГН ********** *** сключен с акт за граждански брак № 836/30.10.1988 г. в гр. Сливен, поради дълбокото му е непоправимо разстройство, като вина за това носи И.Д.И.. Със същото решение е постановено след влизане в сила на решението С.Г.И. да носи предбрачното си фамилно име К.  и е осъден ответникът да заплати държавна такса и разноски.

Подадена е въззивна жалба от  ответника, който счита че решението е незаконосъобразно и неправилно. Съдът неправилно е приел, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има  единствено и само ответника, като е формирал този извод въз основа на показанията на свид. М. И.. Сочи се, че при внимателен прочит на показанията не може да бъде направен категоричен   и еднозначен извод и се излага подробна аргументация за това. Иска се бракът да бъде прекратен, но вината за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака следва да носи ищцата и евентуално двамата съпрузи, а разноските по делото да бъдат понесени от страните така, както са направени.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който  сочи, че решението на съда е правилно, оспорват се доводите по отношение на свидетелските показания и се сочи, че въззивникът не е участвал в производството пред първата инстанция и не е ангажирал никакви доказателства. За това се иска  жалбата да бъде оставена без уважение  и се претендират разноски.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

 

В с.з. въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба, като излага съображения, идентични с тези, които са инвокирани в нея.

Въззиваемата се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Безспорно е, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. От доказателствата по делото се установява, че е налице пълно отсъствие на необходимото съдържание на връзката, разпаднали са се духовните, физически и имуществени връзки между съпрузите, което е довело до пълна липса на взаимност и на нормални условия за съвместен живот. Разстройството е трайно постоянно, окончателно и непоправимо, поради което не могат да бъдат възстановени нормалните съпружески отношения. Районният съд е приел, че това състояние е по вина на въззивника. Вината се определя като субективно отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Доказването на брачното нарушение е достатъчно, за да се приеме наличието на вина. В случая е налице безспорно, безпротиворечиво и несъмнено доказано наличие на такова брачно прегрешение. От доказателствата по делото се установява, че съпругът е нанасял побой на съпругата си, предизвиквал скандали, които са ставали известни и на техни близки. Така е налице вина за извършване на нарушение, което е довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения. Районният съд правилно и законосъобразно е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и обосновано е приел, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, тъй като съпрузите са преустановили  общуването по между си, което е свързано и с направения от всеки от тях житейски избор за това къде да живеят и как да продължат. Поради това правилно е прието, че вината за разстройство на брачните отношения носи съпругът тъй като не е направил опит да запази съществуването на брачната връзка. От друга страна не е доказано съпругата да е извършвала нарушения на брачните си задължения. Напускането на жилището след развода е въпрос на личен житейски избор.

Неоснователни и недоказани са доводите, съдържащи се в жалбата, че при внимателен прочит на показанията на свидетелката не може да бъде направен категоричен   и еднозначен извод за виновното поведение на въззивника. Без съмнение свидетелката е в близки отношения с въззиваемата – ищца и е знаела за проблемите в семейния й живот. Не са ангажирани доказателства, които да оборват или поставят под съмнение нейните показания.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 250 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 170/26.02.2015 г. по гр. д.  4087/2014 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА И.Д.И. ЕГН ********** *** да заплати на С.Г. К. - след сключване на брака И., ЕГН ********** *** * сумата от 250 / двеста и петдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: