Р Е Ш Е Н И Е № 179

Гр.Сливен, 16.07.2015г

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито  съдебно заседание на първи юли, двехиляди и  петнанадесета година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

                                                                       Мл.с.НИНА КОРИТАРОВА                      

      При секретаря П.С. с участието на прокурора……………, като разгледа докладваното от съдия Ангелова в.гр.дело № 214 по описа за 2015г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл.  ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. ***  против  решение № 121/16.02.2015г. по гр.д.№ 863/2014г. по описа на РС-Сливен, с което е признато за установено в отношенията межу страните, че Е.А.С. *** е собственик на 1/3 ид.част от нива в м.“Ормана“, в землището на с.Горно Александрово, общ.Сливен, съставляваща имот № 066010 по плана за земеразделяне, с площ от 3,836 дка, трета категория, при посочени граници, и да му предаде влазението върху  частта от имота, която владее.

Със същото решение, съдът е отменил нот.акт №7, т.VІІ, н.д.№1050/2007г на Нотариус Е. Ш., с рег.№ 128 и р-н на дайствие СлРС, вписан в СВп под акт  № 125, т.ХХІІІ, дело № 5417/2007г..

Осъдил е  ответника да заплати на ищеца 821лв-разноски по делото.

В жалбата се твърди, че  СлРС се е произнесъл свръх петитум, тъй като нямало искане за отмяна на нотариалния акт, а съдът го отменил. Твърди, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск, тъй като ответника  владеел имота, но на правно осонавние, а именно  натариален акт № 630/2011г. Счита за основателно  направеното възражение за изтекла в негова полза  пет годишна давност  за придобиване на имота, т.е. бил добросъвестен владелец. Счита, че придобиването на имот от несобственик не прави сделката нищожна. Приема, че щом е купил имота макар от несобственик, сделката е вписана в СВп и е владял имота повече от пет години в качеството си на добросъвестен ваделец, е придобил собствеността върху имота. Освен това, упражнявал вледението върху имота напълно необезпокояван, тъй като в този пет годишен период никой не оспорил собствеността му, т.е. владението му  било непрекъснато и несмущавано. Твърди, че е придобил собствеността на правно онование и не е могъл да знае , че придобива  от несобственик . Счита, че презумпцията за добросъвестен владелец не  е оборена от другата страна и неправилно съдът уважил иска по чл. 108ЗС.

Моли за  отмяна на атакуваното решение изцяло и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, като приема същата за неоснователна. Твърди се, че възражение за придобиване собствеността по давностно владение от ответника не е направено с отговора на исковата молба, поради което и не е било предмет на доклада на съда . За първи път ответникът се позовал на придобивна давност в становището си по същество в с.з. на 10.10.2014г, което било недопустимо. Въпреки че възраженито било недопустимо, по същество ответникът се позовавал на придобивно владение, започнало през 2007г. Счита, че при първоначалното разпореждане с имота през 2007г, е била налице нищожност на сделката поради липса на съгласие на собственика. Поради тази нищожност, последващите сделки нямали прехвърлително действиве. Въпреки че придобиването на имота от несобственик не правело сделката нищожна, една такава сделка поначало можела да представлява правно основание за начало на добросъвестно владение по чл. 70 ЗС. Ответникът сключил  договора за покупко-продажба през 2011г, а неговия праводател получил имота чрез продажба, извършена на 27.04.2009г. От момента, в който ответникът получил имота до завеждане на исковата молба /12.02.2014г/  петгодишният срок за придобиване на имота не бил изтекъл. Неправилно се позовавал на присъединяване на своето владение към владението на праводатели си. При частно правоприемстно, разпоредбата на чл. 82 ЗС била приложима само по отношение на праводателя, т.е. на владелеца по конкретната сделка, но не и всички прехвърлители по предшестващи сделки. Но дори да присъединял своето владение към владението на праводателя си, пак не била изтекла петгодишната придобивна давност. Твърди се, че  решението в частта, в която е отменен нотариалния акт от 2007г е недопустимо и следва да бъде обезсилено. В останалата част, с която е уважен иска по чл. 108 ЗС, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за въззивната инстанция.  

С въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от  упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нeя основания и моли да бъде уважена. Претендира разноски пред двете инстанции съгласно представен списък с разноските.

           В с.з. въззиваемата страна, редовно призована,  не се явява.  Представлява се от процесуален представител, който поддържа отговора на въззивната жалба и моли същата да бъде останавена без уважение.

          Въззивният съд намира въззивната жалба за  редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт  съд.

        При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а  с оглед пълния  му обхват – и допустимо.

Въззивният съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и  на основание  чл. 272 от ГПК,  ПРЕПРАЩА своята към нея.

          При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира обжалваното решение за правилно в една част и недопустимо- в друга  , а жалбата - НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Въззивният съд споделя отчасти правните изводи на районния съд, с които е уважил предявения ревандикационен иск.

За основателността на иск по чл. 108 ЗС ищецът трябва да докаже при условията на пълно и пряко доказване, че е собственик на процесния имот, който се владеее или държи от ответника без правно основание.

          Върху ответника пада тежестта да докаже основанието, на което владее или държи имота.  

В настоящото производство е установено, че  на 30.08.2007г, при сключването на договора за покупко-продажба на процесния имот, обективиран в нотариален акт № 7, т.VІІ, рег. № 10390, дело № 1050/2007г на Нотариус Е. *** действие СлРС,  ищецът –прехвърлител е  бил  представляван  от  пълномощник- И.Б. И., по силата на нотариално заверено пълномощно с  рег.№ 8969/04.07.2007г на Нотариус Т.Д., с рег. № 243 и район на действие ЯРС. 

          Безспорно е установено също чрез изслушване на назначената по делото експертиза, че това пълномощно е неистински документ, тъй като не е изготвено и подписано от ищеца, не е заверявано от посочения Нотариус, поради което следва да бъде прогласено за нищожно  на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД - поради липса на съгласие от страна на  посочения упълномощител.

             Въпросът за нищожността на упълномощителната сделка е преюдициален по отошение валидността на първата покупко-продажба от 30.08.2007г, оформен в  нотариален акт № 7, т.VІІ, рег. № 10390, дело № 1050/2007г на Нотариус Е. Ш., и е наведен в исковата молба.  С тази продажба,  същият пълномощник е продал на трето лице 5/6 ид.части от процесния имот, в т.ч. и собствените на ищеца 1/3 ид.части. Или, изповяданата на 30.08.2007г продажба  е сключена от  продавач, който не е имал надлежна представителна власт.

          Съдебната практика е непротивочерива по въпроса,  че  продажбата на чужда вещ не е нищожна, но не поражда вещно- транслативно действие. Макар ищецът да не е бил страна по сделкака, не е налице нищожност поради липса на съгласие, тъй като този порок е налице , когато страната по сделката формално не е изразира воля за сключването й. В случая  такава воля е изразил мнимия пълномощник, макар и легитимирайки се с неистинско  пълномощно.

         Правната доктрина приема, че когато един договор е сключен от представител, неговата действителност се преценява с оглед волеизявлението на представителя, а не на представлявания.  При сделки, сключени чрез представител е меродавно волеизявлението само на представителя, а това на представлявания няма никакво значение за валидността на сделката.  Затова, за да е нищожен договора за покупко-продажба от 30.08.2007г  поради липса на съгласие,  порокът следва да е засегнал  съгласието на упълномощения, а не на упълномощителя.

          Договорът от 30.08.2007г, сключен при използване на неистински документ, удостоверяващ упълномощаване, е относително недействителен по отнощение на мнимо представлявания/ ищеца/. Липсата на воля за упълномощаване обаче не влече нищожност на сделката, сключена от лицето, легитимирало се като пълномощник. Тази сделка не е сключена и при липса на съгласие по смисъла на чл. 26 ал.2 от ЗЗД. Тя е висящо недействителна по отношение на мнимо представлявания, като той разполата с правото да я потвърди в съотвената форма или да й се противопостави. Ако сделката не бъде потвърдена, тя става относително недействителна по отношение на мнимо представлявания, поради което нейните последици  не  могат да му бъдат противопоставени.  В настоящия случай ищецът не е потвърдил продажбата, извършена на 30.08.2007г, поради което нейните правни последици  са  му непротивопоставими, т.е. тази продажба не е прехвърлила собствеността по отношение на посочените в договора 1/3 ид.части от имота, собственост на ищеца. Тъй като продачът по тази сделка не е придобил права върху имота,  купувачът не би могъл да ги придобие, респ. да прехвърли собствеността на трето лице посредством следващия договор за продажба от 10.12.2007г. Същото важи и за последвалите продажби от 17.06.2008г, 27.04.2009г и 10.03.2011г

При всяка от следващите  продажби, в т.ч. и  последната продажба, обективирана в нотариален акт № 122 от 10.03.2011г, т.І, рег. №1595/2011г на Нотариус Е. Ш.,  продавачите  не са били собственици на имота, което  обаче  не  прави  сделките  нищожни.  Продажбата на чужда вещ не е нищожна, а непротивопоставима на действителния собственик. Тя не произвежда действие по отношение на собственика на вещта, тъй като за да бъде  обект на транслативна сделка, правото на собственост трябва да е част от патримониума на прехвърлителя. Ако продавачът не  е собственик, той не може да прехвърли правото,  тъй като никой не може да се разпореди с право, което не притежава. Обстоятелството, че прехвърлянето не произвежда действие за собственика на имота, не се отразява на действителността на сключените договори за продажба в отношенията между страните по него.  Макар и валидни, те не могат да прехвърлят правото на собственост, поради което ищецът не го е загубвал.  

         Следователно, налице са трите кумулативно дадени предпоставки на чл. 108 ЗС за уважаване на ревандикационния иск- имотът е собственост на ищеца и  се владее от ответника без правно основание.

         Възражението на ответника, че е придобил имота по давност е преклудирано съгласно чл.133ГПК. Първоинстанционният съд неправилно е разгледал по същество направеното от ответника възражение за придобивна давност. Това възражение съгласно даденото в  ТР №1 /2013г на ОСГК на ВКС разрешение,  се  преклудира с изтичане срока на отговор на исковата молба. Такова възражение не е било направено от ответника с подадения отговор, а в ход по същество, следователно за него  е настъпила преклузията по чл. 133 от ГПК.  Затова, настоящият съд не коментира  възражението за придобивна давност на ответника, респ. доводите му в тази насока, наведени  в жалбата.

          Като последица от уважаването на иска по чл. 108 ЗС, съдът неправилно  е отменил нотариален акт  № 7 , т.VІІ, рег. № 10390, дело № 1050/2007г на Нотариус Е. Ш.,  в който е обективирана  първата покупко-продажба на имота от 30.08.2007г

         В ТР № 3/2012г на ОСГК на ВСК и множество решения на ВКС, в т.ч. по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че нотариален акт, обективиращ сключването на сделка, не подлежи на отмяна по реда на чл. 431 ал.2 ГПК/отм/, съответно чл. 537 ал.2 ГПК. Допустима е отмяна на нотариален акт по реда на чл. 537 ал.2 ГПК само когато се касае до констативен нотариален акт и такъв, който е бил издаден по реда на обстоятелствената проверка, но не и нотариален акт, обективиращ сделка.

         Тъй като крайните  изводи на двете инстанции  съвпадат частично, атакуваният  съдебен акт следва да бъде протвърден  като правилен в първата  му  част  и  обезсилен  като недопустим - във втората.

           Тъй като въззивната жалба е неоснователна, неоснователна се явява и претенцията на въззивника за присъждане на разноски пред двете инстанции.

  С оглед изхода от процеса,  въззивникът дължи на въззиваемата направените по делото разноски. Такива, макар и претендирани, не са направени пред тази инстанция,  поради  което и  не  се дължат.

 Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                       Р     Е     Ш     И  :

 

 

 ОБЕЗСИЛВА  като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО решение № 121/16.02.2015г. по гр.д.№ 863/2014г. по описа на РС-Сливен,, в частта, с която е отменен нотариален акт №7,т.VІІ, рег. № 10390, дело № 1050/2007г на Нотариус Е. *** действие СлРС, вписан  под акт № 125, т.ХХІІІ, дело № 5417/2007г на Службата по вписванията- Сливен към Агенцията по вписванията.

 ПОТВЪРЖДАВА  решение № 121/16.02.2015г. по гр.д.№ 863/2014г. по описа на Районен съд- гр.Сливен в останалата част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д.И.С. *** 9, ЕГН- ********** за присъждане на  разноски  пред  двете съдебни  инстанции.

 ОТХВЪРЛЯ претенцията на Е.А. ***, ЕГН- **********  за присъждане на разноски  пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: