Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №134

 

гр. Сливен, 28.05.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и петнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №216 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №71/03.02.2015г. по гр.д.№4477/2014г. на Сливенски районен съд, с което е осъдена Община Сливен да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, гр.София, както следва: на основание чл.213 от КЗ сумата от 290лв., представляваща част от заплатено обезщетение по застраховка „Каско“, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2013г. до окончателното й изплащане, сумата 95,33лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.08.2010г. до 30.10.2013г. и по съразмерност разноски в размер на 306,67лв., като исковете над уважените до пълните претендирани размери са отхвърлени като неоснователни и на ответната Община Сливен са присъдени по съразмерност разноски в размер на 120лв.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционнотоДженерали застраховане“ АД, гр.София, който обжалва посоченото решение частично, в частта, с която са отхвърлени предявените от него против Община Сливен искове над уважените до пълните претендирани размери и в частта относно разноските.

Във въззивната жалба въззивникът посочва, че решението в неговата обжалвана част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира за погрешен извода на съда за наличие на съпричиняване от страна на застрахования за настъпването на процесното ПТП. Счита, че решението в тази насока е немотивирано, като не е посочено на база кои доказателства съдът прави този извод, което ги лишава от възможността да го атакуват с нужната конкретика в аргументацията. По делото липсват констатирани нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на водача на МПС. Съставения протокол за ПТП е официален документ, в който е констатирано състоянието на пътното платно – наличието на необозначена и несъобразена дупка на пътното платно, като е описан и механизма на настъпване на ПТП.По делото нямало доказателства, които да обосноват в достатъчна степен виновно противоправно поведение от страна на водача, което да е в пряка причинна връзка с настъпването на процесното ПТП. Следва да се отчете факта, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието на недобре осветена част от пътното платно. Поради това счита, че съпричиняването е недоказано. С оглед изложеното, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови ново, с което да уважи исковите му претенции в пълен размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответника в първоинстанционното производство – Община Сливен чрез пълномощника юрисконсулт Д., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение не страда от посочените в жалбата пороци и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че от заключението на вещото лице се установило категорично, че водачът на автомобила е имал техническата възможност своевременно да възприеме наличната неравност и да предотврати настъпването на ПТП, поради което извода на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване е правилен. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания.

В с.з. дружеството въззивник Дженерали застраховане“ АД, гр.София, редовно призовано не се представлява.

В с.з. въззиваемата страна Община Сливен, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие юриск. Д., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Производството пред Сливенски районен съд е образувано въз основа на предявени при условията на обективно кумулативно съединяване, както следва: регресен иск на платилия обезщетение по застраховка „Каско застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Община Сливен в размер на 435лв., с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД и акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на изтичане на дадения с регресната покана срок за плащане – 19.08.2010г. до подаване на исковата молба в размер на 143лв., с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

За да бъде уважен главният иск, на първо място ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

От представените и неоспорени пред първата инстанция доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищцовото застрахователно дружество и собственика на увредения лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦЛС 320 ЦДИ“ с рег. №СН 9090 СА към датата на настъпване на застрахователното събитие. От представеното платежно нареждане се установява заплащане застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил. Няма данни, както и твърдения, ответникът да е заплатил тази сума на застрахователя.

Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ е регресно право. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.213, ал.1 от КЗ. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Община Сливен по чл.49 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

Безспорно по делото от събраните писмени и гласни доказателства е установено, че на 19.10.2008г., в гр.Сливен, на ул.“Охрид“ до кръстовище с ул.“Зографов“ е настъпило ПТП с материални щети в резултат от попадане на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦЛС 320 ЦДИ“ с рег. №СН 9090 СА в несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка.

Безспорно, въпросната улица, като находяща се в населено място – гр.Сливен, представлява местен път – общински, извън републиканската пътна мрежа, като съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Поддържането на пътищата съгл. т.14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата, а чл.75, ал.3 от ЗУТ въвежда изискването транспортната техническа инфраструктура да осигурява най-добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната среда.

С оглед собствеността на пътя, цитираното изискване следва да се осигури от Община Сливен чрез съответните длъжностни лица. В случая безспорно е установено /от протокола за ПТП, ползващ се с материална доказателствена сила и неоспорен от ответната страна/, че на въпросната улица е имало дупка, която не е била обезопасена и сигнализирана. По този начин безспорно е налице неизпълнение на задълженията, произтичащи от закона – чл.31 от ЗП и чл.75, ал.3 от ЗУТ.

За ангажиране на отговорността на Община Сливен по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя /в случая ул.”Охрид”/ и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице, достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното, а такова обратно доказване не е извършено.

От неоспорения и изцяло кредитиран от съда протокол за ПТП от 19.10.2008г., изготвен от служители на ОД на МВР – Сливен, безспорно се установява причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на Община Сливен и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети. По безспорен начин е установено, че причината за ПТП е преминаването на процесния лек автомобил през дупка на пътното платно, което от своя страна е резултат от виновното неизпълнение на нормативно установените задължения от страна на служители на Община Сливен.

Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. В случая, така, както е констатирано в протокола за ПТП, са налице материални щети – спукана задна лява гума и повредена джанта. От събраните пред районния съд доказателства се установява причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на Община Сливен и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети.

Размерът на щетите се установява от назначената и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, според която същият възлиза на сумата от 452,74лв. Застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 414лв., като ликвидационните разходи по преписката възлизат на сумата от 15лв.

С плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са налице условията за ангажиране на отговорността ответната Община Сливен по отношение на застрахователя, съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ.

Съдът намира направеното от процесуалния представител на ответника с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС за основателно. В тази насока споделя напълно извода на първоинстанционния съд, като намира за неоснователни оплакванията, направени във въззивната жалба за необоснованост на този извод. Изводът на съда се базира на събрано по установения ред годно и относимо доказателство – заключение на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от застрахователното дружество. От заключението на вещото лице, кредитирано изцяло от настоящия състав, като обосновано и изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява, се установява, че водачът на автомобила е имал техническата възможност да възприеме своевременно наличната неравност и да предотврати ПТП. Поради това съдът приема, че в случая е налице съпричиняване на вредите и съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението следва да се намали. В тази насока са напълно неоснователни съображенията и оплакванията, изложени във въззивната жалба на застрахователното дружество. Следва да се посочи, че за съпричиняване на резултата не е необходимо наличието на вина у пострадалия.  Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи, като не е допуснал твърдените нарушения на закона.

След като прецени подробно причините, довели до настъпилото ПТП и вредите, съдът приема, че е следва да отчете съпричиняване в размер на около 1/3, поради което обезщетението за имуществени вреди следва да се намали с 1/3 и присъди в размер на 290лв., като споделя напълно извода на СлРС в тази насока. Ответната Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца - застраховател обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на сумата от 290лв., като иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 435лв. се отхвърли като неоснователен. 

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху посочената главница следва да се присъди и законната лихва за забава от завеждане на исковата молба пред районния съд – 30.10.2013г. до окончателното й изплащане.

С оглед частичната основателност на главния иск, частично основателен е и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от изтичане на дадения с регресната покана срок за доброволно изпълнение – 19.08.2010г. до подаване на исковата молба – 30.10.2013г. Размерът на мораторната лихва върху дължимата главница от 290лв. за посочения период възлиза на сумата от 95,33лв., правилно определен от районния съд по реда на чл.162 от ГПК. До този размер акцесорната претенция следва да се уважи, а в останалата част до пълния претендиран размер от 143лв. – да се отхвърли като неоснователен.

Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди. Въззивната жалба се явява изцяло неоснователна.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд присъдил на страните направените от тях разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковите претенции, поради което решението е правилно и законосъобразно и в тази му част. 

С оглед изхода на спора по въззивната жалба – неоснователност на същата, то въззивникът следва да понесе своите разноски, така, както ги е направил и да заплати на въззиваемата страна направените от нея разноски пред въззивната инстанция в размер на 300лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №71/03.02.2015г. по гр.д.№4477/2014г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО  и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“К. А. Д.“ №* да заплати на ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК 000590654, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Ц. О.“ №* сумата от 300лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                              

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                       2.