Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №135

 

гр. Сливен, 28.05.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и петнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ      

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №219 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив против Решение №237/25.03.2015г. по гр.д.№35/2015г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, че Р.П.П. не дължи сумата от 2585,15лв., представляваща стойност на доставена ел. енергия 10975 Квтч за периода от 27.08.2008г. до 11.10.2010г. за обект, находящ се в гр.С., кв.“С. К.*-* и на ищцата са присъдени разноски по делото.

С въззивната жалба се атакува решението изцяло.

В жалбата си въззивникът – ответник в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон, както и недопустимо, тъй като ищецът не разполагал с активна процесуална легитимация да предяви иска. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът изтълкувал превратно доказателствата по делото. Счита, че у ищцата липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като тя е клиент на дружеството, считано от 11.12.2014г., съгласно заявление-декларация за започване продажба на ел. енергия и няма право на иск за установяване недължимост на задължения за период, през който тя не е била клиент на дружеството. Посочва, че действително в обекта на ищцата е консумирана електрическа енергия в размер на 10975 Квтч за периода от 27.08.2008г. до 11.10.2010г. на стойност 2585,15лв., обаче дружеството никога не е претендирало заплащането й от Р.П.. Това задължение действително съществува за обекта с ИТН 2272375, но било на предходния титуляр на партидата М.И.В., поради което дружеството не е претендирало заплащането му от ищцата. Задълженията на ищцата за заплащане на ел. енергия били след 11.12.2014г., тъй като от тогава е в договорни отношения с дружеството. Самата ищцата посочила, че през процесния период тя не е обитавала имота, а под клиент се разбирал ползвателя на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа. С оглед изложеното въззивникът счита, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес, поради което постановеното първоинстанционно решение е недопустимо и моли въззивния съд да го обезсили и да прекрати производството по делото. Алтернативно, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение изцяло, като неправилно и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата Р.П. чрез пълномощник адв. В.К., като се оспорва жалбата като неоснователна. Въззиваемата намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли за потвърждаването му. Посочва, че тя е собственик на имота, за който е начислена ел. енергия през процесния период и като такава има правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. По същество, безспорно се касаело за периодични задължения, погасяващи се с тригодишна давност, каквато била изтекла в случая. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява.

В с.з. въззиваемата Р.П.П., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.В.Д., която посочва, че оспорва въззивната жалба, като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

            Основните възражения на въззивника, изложени във въззивната жалба са за недопустимост на обжалваното решение, поради недопустимост на иска, поради липса на правен интерес. Въззивният съд намира тези възражения за изцяло неоснователни.

            Основния спор е дали ищцата се явява потребител на енергийни услуги за процесния обект, находящ се в гр.С., кв.“С.К.“ *-* през процесния период от 27.08.2008г. до 11.10.2010г. и от там има ли правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за установяване недължимост на сума за доставена електрическа енергия за обекта през посочения период.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд СПОДЕЛЯ напълно извода на първоинстанционния съд относно допустимостта на иска и наличието на правен интерес у ищцата от предявяването му.

            Според въззивният съд, анализирайки съответните разпоредби на закона за енергетиката и тези на ОУ на ЕВН ЕС, стига до извода за безспорно наличие у ищцата на качеството потребител на енергийни услуги през процесния период и наличието на правен интерес от предявяване на процесния отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В пар.1, т.41б от ДР на ЗЕ е дадено легално определение на понятие „потребител на енергийни услуги“ , като безспорно с оглед тази легална дефиниция ищцата има качеството потребител по смисъла на закона.

            В  Общите условия на ЕВН ЕС, чл.1, т.4 е посочено, че понятието „Клиент“ се разбира, както в своето значение на „мрежови клиент“, така и в значението на „потребител на електрическа енергия“, като „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Именно по силата на това определение, ищцата, като собственик на процесния обект, за който е начислена оспореното количество електрическа енергия през процесния период, се явява безспорно потребител на електрическа енергия за битови нужди. Като такъв потребител тя има правен интерес от предявяване на процесния отрицателен установителен иск. Без значение е факта ответното дружество кой води формално като титуляр на партидата, тъй като качеството потребител се поражда не от чисто техническото записване на титуляра, а от факта на собственост върху имота и ползването в него на електрическа енергия за битови нужди. Също е без значение кой фактически живее в имота и ползва непосредствено ел. енергията. Това са отношения, които са между собственика, респ. титуляра на вещно право на ползване и съответното лице, явяващ се евентуално държател на имота, но не касаят електроснабдителното дружество, за което, както посочихме потребител се явява собственикът, респ. титулярът на вещното право на ползване. Ищцата безспорно е собственик на процесния имот към процесния период, като следва да се отбележи, че е негов едноличен собственик от 26.08.1996г. /по силата на договор за доброволна делба/, но преди това също е била собственик – съсобственик на имота, заедно с М.И.В. – единствен воден като титуляр на партидата за имота, което е неправилно според общите условия на дружеството /чл.6, ал.3/.

            С оглед изложеното, ищцата безспорно има правен интерес от предявения иск, поради което същия е допустим, като районният съд при произнасянето си по него е постановил един напълно допустим съдебен акт.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания по съществото на спора, всъщност отново свързани с възраженията за липса у ищцата на качеството потребител на енергийни услуги и липсата на фактическо ползване от нея на електрическа енергия са неоснователни.

Безспорно за процесния обект, находящ се в гр.С., кв.“С.К.“ *-* през процесния период от 27.08.2008г. до 11.10.2010г. е потребена електрическа енергия от 10975 Квтч на стойност 2585,15лв., като без значение е кой е реалния, фактически потребител на тази ел. енергия. Както бе посочено по-горе, задължение на собственика, респ. титуляра на вещно право на ползване /какъвто в случая няма/ е да заплати стойността на потребеното количество ел. енергия, независимо от това кой фактически го е ползвал.

Безспорно, в случая се касае за вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена електрическа енергия, възникващо ежемесечно за текущата година, както и за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”В” от ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност.

Имайки предвид момента на изискуемост на всяко отделно вземане /10 дни след датата на фактуриране, съгл. чл.18, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС/, за целия исков период от 27.08.2008г. до 11.10.2010г., към датата на подаване на исковата молба – 06.01.2015г., вземанията на ответното дружество за главница и лихва са погасени по давност. Ответното дружество не е навело доводи и не е ангажирало доказателства относно спиране или прекъсване на давността.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищцата не дължи исковата сума, като предявения от нея отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло.  

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищцата в пълен размер направените от нея разноски в първоинстанционното производство.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивното дружество и то следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемата направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 500лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №237/25.03.2015г., постановено по гр.д.№35/2015г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х.Г. Д.” №*, ЕИК 123526430 да заплати на Р.П.П. *** сумата от 500лв. /петстотин лева/, представляваща направени във въззивното производство разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.