Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен,  29.05.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми май  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 231     по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 192/10.03.2015 г. по гр. д. № 4103/2014 г. на СлРС, с което е осъдено на основание на чл.55 ал.1 от ЗЗД „Айсберг” ЕООД ,ЕИК 119674551 със седалище и адрес на управление гр. С., жк „Д.” бл.* вх. * ет. * ап.* представлявано от управителя Л.А.Л. да заплати на М.Д.Д. *** сумата в размер на 20000.00 лв., предявен като частичен иск от пълния размер от 73625.96 лв.я, представляваща платена цена по развален предварителен договор от  08.05.2008 г.за изграждане и покупка на недвижим имот , самостоятелен обект в сграда , представляващ ап. № 18 находящ се  в гр. С., кв.Р.” бл.* ет.* ап.*, като самостоятелния обект се намира в сграда № 1 разположена в ПИ  с идентификатор № 67338.516.332 и предназначение – жилище апартамент с площ 71.63 кв.м., прилежащи части 1,57% от общите части, мазе № 18 – 5.61 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 67.338.516.332.1.17, 67.338.516.332.1.19; под обекта 67.338.516.332.1.13; над обекта – няма и е осъдено дружеството да заплати на ищцата направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответното дружество, в която се твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила. Съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките за разваляне на предварителния договор, сключен между страните. Действително е била налице нотариална покана за разваляне на договора, но не са били налице предпоставките за развалянето му, тъй като неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора и дружеството е предложило изпълнение преди подаване на исковата молба.  Развиват се съображения въз основа на събраните доказателства, с което се обосновава, че е налице изпълнен договор за строителството на обекта, а забавата се дължи на  обективни обстоятелства, свързани с икономическата ситуация. Сочи се също, че ищцата  не е изправна по предварителния договор, тъй като не е изплатила изцяло сумата по него. На следващо място съдът е допуснал нарушение, тъй като е открил производство по оспорване съдържанието на официален документ и е допуснал свидетелски показания свързани с оспорването на тези документи.  В обобщение се сочи, че сградата е изградена, изграден е и самостоятелния обект, който може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Неизпълнението относно срока е налице, но е незначително с оглед интереса на ищцата и че целта на договора е постигната, поради което развалянето на сключения договор е злоупотреба с право, което би довело до неоснователно обогатяване на ищцата за сметка на ответното дружество. Поради това се иска отмяна на постановеното решене като неправилно и се претендират разноски за тази инстанция.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна.  Излагат се съображения относно съдържанието на предварителния договор и задълженията на ответното дружество, като се сочи че тези задължения не са били изпълнени. Уговореният за продажба срок е изтекъл на 08.11.2010 г., а самостоятелният обект в сградата все още не е изграден. Забавата е повече от 47 месеца и по този начин изпълнението е старало безполезно за купувача. Предложеното изпълнение е след отпадане интереса на  изправната страна, а от  доказателствата по делото се установява, че фактически  обектът не е завършен във вида, в който  е следвало да бъде предаден по сключения договор.   Безспорно е установено, че ищцата е заплатила сумата от 73625.96 лв., като остатъкът от продажната цена е следвало да бъде платен при подписване на окончателен договор, което  в сочи, че ищцата е изправната страна.  Развиват се съображения относно степента на завършеност на строежа и след като договорът е развален страната дължи връщане на получените  без основание суми, което не води до злоупотреба с право. Прави се искане да бъде потвърдено решението и се претендират разноски за тази инстанция.

В с.з. за въззивното дружество се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Районният съд обосновано и законосъобразно, съобразявайки се със събраните по делото доказателства, е достигнал до правилните изводи. Правилно съдът е приел, че искът по чл. 55 ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан, тъй като е несъмнено, че страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на 08.05.2008г. Не е спорно също така, че въззиваемата е престирала на ответното дружество  „Айсберг” ЕООД гр.Сливен периодично парични суми в общ размер на 31 764,50 евро и 11 500 лв. или общо сума в размер на 73 625,96 лв., в изпълнение на поетите от нея с договора задължения. Сумите са предадени на продавача от купувача в изпълнение на предварителния договор. Изрично е бил уговорен срок за сключването на окончателен договор за покупко-продажбата на недвижимия имот, като този срок е до тридесет месеца от датата на подписване на предварителния договор или крайна дата 08.11.2010г. Безспорно е установено по делото, че дружеството не е изпълнило задълженията си по предварителния договор към 08.11.2010г. Установено е, че това  дружеството не е изпълнило и към сегашния момент т.е. след изтичане на договорения срок в предварителния договор, като купувачите са загубили интерес от сключването на окончателен договор.  Районният съд правилно е изследвал всички обстоятелства по делото и е достигнал до извода, че предварителния договор е развален с връчването на нотариалната покана от купувачите на продавача. В случая неизправната страна по договора е продавача, тъй като периода на закъснение по отношение на изпълнението на договорните му задължения е голям. Предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия имот е развален с връчването на нотариалната покана на продавача и от този момент той дължи връщането на всички получени суми от купувача, като получени на отпаднало основание.

Правилен и обоснован е изводът на съда, че след завършване на сградата в груб строеж, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде както построената сграда, така и самостоятелни части от нея. В  случая обаче, прехвърлянето на правото на собственост върху процесното жилище, макар и възможно, би могло да се осъществи само по документи и не ползва въззиваемата. Тя няма интерес да придобие собственост върху жилище, което не е във вид да бъде ползвано по предназначение, съобразно уговореното в чл. 9 от договора, а и подобно прехвърляне не прави ответното дружество изправна страна по договора. Поради забавата на ответника, която към момента на развалянето и завеждането на исковата претенция за връщане на даденото на отпаднало основание  е 48 месеца, всякакво изпълнение оттук нататък  би било безполезно за купувача. Неизпълнената част не е незначителна с оглед интереса на развалящата изправна страна. Освен тово договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок  

Неоснователно е твърдението на въззивното дружество за неизправност на въззиваемата, тъй като не е заплатила сума в размер на 9 295,64 евро. Обосновано е прието, че уговорката на страните съобразно чл.3 от предварителния договор за внасяне на сума от по 2 000 евро до издаване на акт обр.14 през 2011г. от страна на купувача е била спазвана и това не е спорно в производството, а остатъкът от дължимата до пълната стойност на жилището сума следвало да се заплати при подписване на окончателния договор, не по-късно от тридесет месеца от сключването на договора. Последното условие не е изпълнено именно поради виновното поведение на ответното дружество изпълнител на поръчката и продавач на жилището да предаде владението в уговорения срок и вид, позволяващ ползването му по предназначение.

С оглед изложеното заплатената от купувача сума и получена от  дружеството се явява получена на отпаднало основание и подлежи на връщане. Исковата претенция се явява основателна в пълния й предявен размер от 20 000 лв., предявена като частична от пълния й размер от 73 625,96 лв.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 1330 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 192/10.03.2015 г. по гр. д. № 4103/2014 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Айсберг” ЕООД ,ЕИК 119674551 със седалище и адрес на управление гр. С., жк „Д.” бл.* вх. * ет. * ап.* представлявано от управителя Л.А.Л. да заплати на М.Д.Д. *** сумата от 1330 / хиляда триста и тридесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

 

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: