Р    Е    Ш    Е   Н   И   Е   

 

гр. Сливен, 03.06.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, въззивен състав, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

                                                                                            ВАНЯ  АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Костова  гр. д. № 232 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството се развива по реда на чл.435, ал.1 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба на „Гаранционен фонд“ - София срещу Постановление за прекратяване на изпълнително дело № 10/2009г. по описа на ЧСИ П. Р., с рег. № 835 в КЧСИ и район на действие ОС – Сливен.

Жалбоподателят твърди, че Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че ЧСИ неправилно е приложил разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК относно двугодишния срок. Сочи се, че с молба от 19.02.2013г. е поискана и наложена възбрана върху недвижим имот, представляващ Нива от 3.413 дка, м. „Дренчева кория“, с.Крушаре, общ. Сливен, както и върху имот : Нива от 13.403 дка, м. „Бежански ниви“, с. Крушаре, общ. Сливен, която възбрана е вписана под № 83 том 1 дв.вх. рег. № 1402 от 28.02.2013г. по описа на СлВп – Сливен. Жалбоподателят счита, че двугодишния срок към момента на прекратяване на производството не е изтекъл, тъй като е депозирал молба за извършване на опис по изп. дело.

Отправя искане до съда, обжалваното определение за прекратяване на изпълнителното дело да бъде отменено като незаконосъобразно.

Длъжникът не изразява становище по жалбата.

Съдебният изпълнител в писмените си обяснения излага хронологията по движението на изпълнително дело, като не изразява становище по жалбата.

Сливенски окръжен съд, в настоящия съдебен състав, след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20098350400010 по описа на ЧСИ П. Р. е образувано на 21.01.2009г. по молба на Гаранционен фонд – гр. София срещу длъжника К.Й.Х. въз основа на изпълнителен лист от 12.01.2009г. издаден по гр.д. № 2234/2008г. по описа на СлРС за сумата 11 981.80 лева, представляваща обезщетение за изплатена щета, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2008г., законната лихва за забава в размер на 6 080.13лева, деловодни разноски в размер на 735.08 лева, както и адвокатско възнаграждение по изп. дело в размер на 66.00лева.

ПДИ е получена лично от длъжника на 27.01.2009г.

По изп. дело са направени справки в КАТ, НАП, АВп.

С молба от 19.02.2013г. е поискана и наложена възбрана върху недвижим имот, представляващ Нива от 3.413 дка „Дренчева кория“, с.Крушаре, общ. Сливен и имот : Нива от 13.403 дка „Бежански ниви“, с. Крушаре, общ. Сливен, която възбрана е вписана под № 83 том 1 дв.вх. рег. № 1402 от 28.02.2013г. по описа на СлВп – Сливен.

На 12.02.2015г. е постъпила молба от взискателя Гаранционен фонд, с която се иска да бъде насрочен опис на недвижимите имоти, собственост на длъжника.

На 05.03.2015г. е изготвено постановление за прекратяване на изп. производство на осн. чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество :

Разглежданата жалба е допустима, депозирана в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването по реда на чл. 435, ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество не явява основателна.

В конкретния случай последното редовно извършено от ЧСИ принудително действие, по искане на взискателя, е извършено на 28.02.2013г. Съдържанието на сега действащата норма на  чл.433, ал.1, т.8 ГПК е аналогично на нормата на чл.330, ал.1, б. "д" от ГПК /отм./., спрямо която е налице Тълкувателно решение № 47/01.04.1965г. по гр. д. № 23/1965г., ОСГК, което не е загубило сила и понастоящем. Основанието за прекратяване на изп. производство, предвидено в чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК настъпва по силата на закона. Постановлението на СИ за прекратяване на производството е само констативно, тоест само установява вече настъпило прекратяване на производството. С изтичане на две години от последното извършено дейстивие изпълнителното дело се прекратява ex lege, като постановлението на ЧСИ има само декларативно действие.

Видно от материалите по делото, към момента на депозиране на молбата на Взискателя на 12.02.2015г. не са изтекли пълни две години от последното редовно извършено процесуално действие на 28.02.2013г., поради което не може да се приеме, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. ЧСИ неправилно е преценил изтичането на визирания в закона двугодишен преклузивен срок при което неправилно е прекратил и изпълнителното производство.

По изложените съображения, жалбата се явява основателна, а атакуваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Предвид изложените съображения, настоящия съдебен състав при СлОС

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Постановление от 05.03.2015г. по изпълнително дело № 20098350400010 на ЧСИ П. Р., с рег. № 835 в КЧСИ и район на действие ОС – Сливен, с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: