Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 03.06.2015 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на трети юни през двехиляди и петнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 234  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна и насрещна въззивна жалби против първоинстанционно решение № 21/12.01.2015г. по гр.д. № 4335/13г. на СлРС, с което е осъдено  ЗАД „Армеец“ АД, гр. София на основание чл. 226 ал. 1 от КЗ да заплати на И.Д.З. сумата 1 054, 57 лв., представляваща дължимо обезщетение за причинените имуществени вради в резултат на увреждане на собствения му лек автомобил „Хюндай“, модел „Акцент“, рег. № СН 2978 КК при ПТП на 07.02.2013г., причинено от водача на лек автомобил „Мерцедес“, рег. № СН 0777 ВВ, за който е сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № 11112002897291, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на увреждането – 07.02.2013г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен над тази сума до пълния претендиран размер от 1 800 лв. като неоснователен и са присъдени съразмерно разноските по делото на страните.

Ответникът в първоинстанционното производство е подал въззивна жалба с която атакува цитираното решение в осъдителната му част като твърди, че в нея то е неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че неправилно съдът е постановил, че вина за настъпване на произшествието има водачът на л.а. „Мерцедес“ и това е сторил единствено въз основа на показанията на свидетеля Бонев. Въззивникът заявява, че в допълнителното си заключение в.л. подробно е описало, че е възможно ищецът да е навлязъл в кръстовището след навлизането на л.а. „Мерцедес“ и именно той да е причинил произшествието. Неправилно съдът е счел, че свидетелят Гривас е заинтересуван от изхода на спора и не е взел прдвид показанията му. Въззивникът твърди още, че съдът не е разгледал всички доказателства в тяхната съвкупност, по делото е приобщен протокол за ПТП, удостоверяващ механизма на настъпване на произшествието, който не е оспорен от ищеца и има доказателствена сила в настоящото производство, а НП, издадено на ищеца е отменено, само че на формални основания.

С оглед изложеното въззивникът моли въззивния съд да отмени като неправилно решението на СлРС  в осъдителната му част  и вместо това постанови ново, с което отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноските по делото за двете инстанции. Няма направени нови доказателствени искания за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Развива доводи, с които оборва наведените в жалбата оплаквания. Иска въззивният съд да потвърди атакуваната част от решението като правилна и законосъобразна. Претендира разноски. Няма нови доказателствени или други процесуални искания.

В същия срок ищецът в първоинстанционното производство е подал насрещна въззивна жалба, с която атакува цитираното решение в отхвърлителната му част, като твърди, че в нея то е неправилно.

Насрещният въззивник заявява, че съдът не се е съобразил с реалната стойност на причинените на автомобила вреди, въпреки представената от ищеца с изрична молба проформа фактура, издадена от оторизиран сервиз за извършване на ремонти на автомобили „Хюндай“, съгласно която стойността за възстановяване на щетите по автомобила му възлизала на 2 224, 72 лв. при определяне стойността на вредите съдът имал суверенното право да не крадитира назначената по делото експертиза, при положение, че дадените в нея стойности са необосновани и в противоречие с тези, предоставени от официалния вносител на авточасти на съответния автомобил. Поради изложеното насрещният въззивник моли въззивния съд да отмени решението в отхвърлителната му част и постанови друго, с което уважи иска му в пълния претендиран размер от 1 800 лв. Иска присъждане на разноските в пълен размер за двете инстанции. Няма нови доказателствени искания.

Няма постъпил отговор на насрещната въззивна жалба.

 В с.з. за въззивното дружество не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. Процесуалният представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК е подал писмено становище, с което поддържа всички изложени аргументи и иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Оспорва насрещната въззивна жалба. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. насрещният въззивник, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата, поддържа отговора си и насрещната въззивна жалба и моли атакуваното решение да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част, а отменено – в обжалваната от него част и вместо това иска да бъде постановено решение, с което искът да бъде уважен в пълен размер. Претендира разноски за двете инстанции, представя списък.

Въззивният съд намира въззивната и насрещната въззивна жалби за редовни и допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната и насрещната въззивна жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че атакуваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Изложените както от въззивника, така и от насрещния въззивник оплаквания са изцяло неоснователни.

Жалбите на ищеца и ответника в първоинстанционното производство ще бъдат обсъдени последователно, доколкото с тях се засягат различни части на решението, но правните изводи на въззивния съд са общи, тъй като той разглежда цялостно спорното правоотношение.

Решаващият съд правилно и в съответствие с материалноправните норми, е приел, че са налице предпоставките, заложени в разпоредбата на чл. 226 от КЗ, за ангажиране на отговорността на застрахователя-ответник по действащата към релевантния момент задължителна застраховка “гражданска отговорност”, сключена с прекия причинител на вредата, за обезщетяването на последната. Безспорно е, че лекият автомобил, управляван от ответника, с участието на който е настъпило процесното ПТП, е бил застрахован в ответото дружество чрез сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, в чийто срок на действие попада датата на осъществяване на деликта. Безспорно е и, че ищецът е собственик на другия автомобил, участвал в произшествието, и на него са причинени вреди вследствие на сблъсъка между двете превозни средства.

Безспорно са доказани елементите на състава на деликта, от който произтича извъндоговорната отговорност на застрахованото лице, причинило вредата, чието обезщетяване се търси, въз основа на договора за застраховка, пряко от застрахователя.

Основните възражения на въззивника-ответник са свързани с вината на водача на застрахования автомобил. Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията, изложени в жалбата относно това, че съдът не е възприел заключението на експертизата в частта, в която в.л. посочва възможност ищецът да е навлязъл в кръстовището след застрахования автомобил и той да е причинил произшествието, че е дискредитирал показанията на свидетеля Гривас като заинтересувани и не е отчел доказателствената сила на неоспорения от ищеца протокол за ПТП, удостоверяващ механизма на настъпване на произшествието.

В действителност още с исковата молба ищецът оспорва истинността, тоест – верността на съдържанието на протокола за ПТП и иска събиране на доказателствени средства във връзка с това. Поради това материална доказателствена сила на този официален свидетелстващ документ, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице са се осъществили така, както се твърди в документа, е разколебана. В хода на производството са ангажирани убедителни доказателства, които оборват констатациите, следователно обвързващата му съда сила е отпаднала.

Настоящият състав намира, че в съответствие със съдопроизводствените правила РС е събрал и обсъдил необходимите доказателства, обосноваващи извода, че вина за ПТП-то има водачът на застрахования автомобил, като е посочил изрично и обосновано на кои части от експертното заключение не дава вяра. Изводите на експертизата не са задължителни за съда и той ги преценява в корелация с останалите събрани доказателства. В случая правилно са изключени чисто хипотетичните предположения на в.л., дадени в допълнително заключение, относно възможността ищецът да е станал причина за възникване на ПТП, тъй като ясните и точни свидетелски показания, депозирани от очевидец, неучаствал в произшествието и без интерес от изхода на спора, дават действителната и конкретна фактическа обстановка, която пък от своя страна, се вписва напълно в описания в основното заключение механизъм на настъпване на ПТП, при който вина за това има водъчът на автомобила, застрахован от ответното дружество. Обосновано е и изключването от доказателствената маса на показанията на свидетеля Д.Г. като ненадеждни. Лицето е управлявало автомобила, който се е блъснал в автомобила на ищеца и изявлението му може да се счете за достоверно само ако съдържа неизгодни за свидетеля факти. Той обаче излага твърдения, изгодни за него, поради което за да могат те да се приемат за верни и обективни, следва да се подкрепят и от останалите доказателства. Както обаче вече се посочи, единствено показанията на този свидетел влизат в разрез както с гласните, така и с писмените доказателства. Въззивната инстанция споделя виждането на решаващия съд за наличие на заинтересуваност у този свидетел, с оглед договорните отношения между него и ответника, както и поради това, че изходът на спора може да се отрази на имуществената му сфера.  

Така този въззивен състав също счита за несъмнено доказано, че водачът на застрахования автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, като на кръгово кръстовище, без да спира на стоп линията, е навлязъл в кръговото движение, и при достигане зоната на навлизащия в движението лек автомобил на ищеца, предизвикал удар между челната лява част на последния и страничната задна дясна част на управлявания от него автомобил. Тоест е налице противоправно поведение с необорена презумпция за вина на прекия причинител, водач на застрахованото МПС.

Поради това деликтната отговорност възниква в пълнота за прекия причинител и, с оглед договорните отношения с ответника-застраховател, по повод валидна и действала към относимия момент задължителна застраховка “гражданска отговорност” спрямо автомобила, с който е предизвикано застрахователното събитие, съгласно нормата на чл. 226 ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи обезщетение за причинените вреди.

Същите са безспорно установени по вид и доказани по размер, произходът им, като пряка последица от деликта на застрахованото лице, е несъмнен. В жалбата не са инвокирани оплаквания относно правилността на решението в частта, касаеща размера на имуществената отговорност на ответника.

С насрещната въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство, се атакува решението само в отхвърлителната му част. Настоящият въззивен състав намира, че наведените доводи са неоснователни. Няма причина съдът да кредитира представената проформа фактура от оторизиран сервиз за извършване на ремонти на автомобили „Хюндай“, най-малко понеже тя не е била своевременно представена с исковата молба, а и тъй като тя не обективира действително направени от ищеца разходи за възстановяване на вредите, които с исковата си претенция той сам е оценил на 1 800 лв. От друга страна заключението на експертизата е дадено от компетентно вещо лице, в чиято безпристрастност съдът няма причини да се съмнява и съдът се доверява на специалните му знания, с които сам не разполага. Също така заключението не е било оспорено от страната в с.з., в което е било изслушано и прието и искането за допълнително такова не е било своевременно направено.

Поради изложеното искът следва да бъде уважен в размер на 1 054, 57 лв., а за разликата до пълния претендиран размер от 1 800 лв. – отхвърлен като неоснователен.  Обезщетението се дължи заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на увреждането – 07.02.103г. до окончателното изплащане.

Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение. Поради това въззивната жалба на ответника и насрещната въззивна жалба на ищеца са изцяло неоснователни и не следва да се уважават. Актът на СлРС следва да бъде изцяло потвърден /във всяка от обжалваната му – осъдителна и отхвърлителна части/.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски е правилно разпределена за първоинстанционното производство, а за въззивното всяка от страните следва да понесе своите както са направени.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                     

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение  № 21/12.01.2015г. по гр.д. № 4335/13г. на СлРС в обжалваните му части.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.                   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: