Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 27.05.2015 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и седми май през двехиляди и петнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                               СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 235 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 99/11.02.2015г. по гр.д. № 4412/14г. на СлРС, с което е осъден на основание чл. 143 от СК Б.М.Б. да заплаща на малолетното си дете Б.Б.Б., род. На ***г. чрез неговата майка и законна представителка Х.Ж.П., месечна издръжка в размер на 130 лв., считано от 13.11.2014г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законовата лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, е осъден на основание чл. 149 от СК Б.М.Б. да заплати на Х.Ж.П. в качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете Б.Б.Б., род. На ***г., издръжка за минало време за периода от 29.11.2013г. до 12.11.2014г. в размер на 229, 81 лв., съразмерно са присъдени на двете страни разноски по делото и Б.М.Б. е осъден да заплати д.т. върху присъдената издръжка, като е допуснато предварително изпълнение на решението.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва решението както по отношение на присъдената бъдеща, така и по отношение на присъдената издръжката за минал период, като твърди, че определените от съда размери са необосновано високи. Заявява, че от събраните доказателства не се е установило, че детето има особени нужди или по-различни от тези на деца на същата възраст. Детето не боледува от хронични заболявания, в момента не посещава уроци по английски език, а от удостоверението за платената такса не може да се приеме като сигурен факт бъдещото им посещаване. По отношеине уроците по плуване следвало да се вземе предвид, че от свидетелските показания е видно, че детето не ги посещава редовно, а удостоверението от Спортния клуби бол подписано от бащата на другите две деца на ищцата и това пораждало съмнения дали тя плаща действително такса. Също така въззивникът твърди, че съдът необосновано е  приел, че доходите на ответника позволяват да заплаща определеният с решението размер на издръжката. Неговото брутно възнаграждение било по-ниско от това на майката, а и той, за разлика от нея, не притежава недвижими имоти и автомобили. Признава, че е вярно, че майката полага непосредствени грижи за това дете, а има и още две деца, но е вярно и това, че тя  разполага с повече финансови възможности – като средства и имущество. Определеният от съда размер на издръжката, дължима от бащата, надвишавал с 45 лв. дължимия от майката, която разлика е изключително висока и не е съобразена с възможностите на ответника, който също има задължения към друго дете. По отношеине на издръжката за минало време въззивникът счита, че нейният ръзмер също е завишен, правилно съдът е установил фактическите обстоятелства, но не е извел правилни правни изводи. Счита, че сумата от 90 лв. месечно е била напълно достатъчна за задоволяване нуждите на детето през този период, като се изхожда от обстоятелството, че той е заплащал по 80 лв.

С оглед изложеното въззивникът моли въззивниа съд да отмени атакуваното решение и постанови ново, с което намали размера на определените издръжки за предстоящия и за миналия период, като съобрази изтъкнатите доводи относно потребностите на детето и възможностите на родителите. Претендира разноски по делото.

Във въззивната жалба не са направени нови  доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок е подадена насрещна въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство, с която се атакува решението в частта, касаеща присъдената издръжка занапред за разликата над определения от съда размер от 130 лв. до 150 лв. Насрещната въззивница счита, че в тази част решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че макар съдът да е определил адекватен общ размер на нужната за детето издръжка, неправилно е приспаднал сумата 35 лв. получавана от майката като месечна добавка. Освен това неправилно е разпределил и сумата между двамата родители. Насрещната въззивница тварди, че доходите на майката са установени  по делото, но съдът неправилно е формирал общия им размер, неправилно е приел размер на доход от даване на частни уроци, които не били конкретно доказани. Неправилно е определил припадащата й се част от дължимата към детето издръжка. По отношение на бащата не бил отчел наличната информация за декларирана печалба на дружеството и не е взел предви и дохода – дивидент. Отделно от това насрещната въззивница твърди и настъпване на нов факт от значение за спора – установено наличие на „плоскостъпие“ на краката на детето, което налага направа на допълнителни разходи за закупуване на ортопедични обувки за летен и зимен сезон.

С оглед изложеното насрещната въззивница моли съда да отмени решението в частта за издръжката за бъдещ период, като я увеличи от присъденита от РС 130 лв. на 150 лв., считано от 13.11.14г., претендира съразмерно разноски.

С насрещната въззивна жалба са направени нови доказателствени искания – за събиране на писмени доказателства – препис от етапна епикриза, ведно с 4 бр. амбулаторни листи, фактура и препис от медицински протокол на ЛКК. Иска и издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение от ТД на НАП-Бургас за декларирани данни за доходи на ответника през 2014г., независимо от произхода им.

Няма постъпил отговор на насрещната въззивна жалба.

С определение, държано в з.з. на 14.05.2015г. съдът е уважил доказателствените искания на насрещната въззивница.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. насрещната въззивница, чрез своята майка и законна представителка, редовно призована, се представлява от надлежно упълномощен от последната процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата, поддържа насрещната въззивна жалба и моли присъдената занапред издръжка да бъде увеличена на 150 лв. Претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната и насрещната въззивна жалба за редовни и допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед заявения обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната и насрещната въззивна жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС и ОС доказателства, намира, че обжалваните части от решенито са и законосъобразни, поради което следва да бъдат потвърдени.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, споделя като цяло и правните изводи, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Приетите във въззивното производство писмени доказателствени средства не рефлектират върху фактическите и правни констатации.

Изложените във въззивната и насрещната въззивна жалба оплаквания са неоснователни.

СлРС, в съответствие с правилата на ГПК, е изяснил релевантните факти, направил е доклад, с който е изяснил на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, дал е правната квалификация на иска, разпределил е доказателствената тежест и е посочил кои точно факти подлежат на доказване, указал е на страните кои свои твърдения и с какви доказателствени средства следва да докажат. Допуснал е своевременните доказателствени искания за събиране на относими и необходими доказателства, които впоследствие е ценил поотделно и в тяхната съвкупност.

За уважаване по принцип на иска по чл. 143 от СК, следва да се прецени едновременното наличие на няколко предпоставки. От една страна – нуждите на искащия издръжка и от друга – възможността на задълженото да я дава лице. Тъй като задължението за издръжка на непълнолетно дете е безусловно от гледна точка на възможността на детето да се издържа с имуществото си, съдът следва да констатира и прецени само правопораждащите факти във връзка с обективните нужди на едно 9 годишно дете. Последните, според своето естество, са сведени само до най-необходимото за живот в границите на човешкото достойнство – храна, облекло, елементарно домакинство, учебници и пособия, евентуално – разходи за културни и спортни развлечения. Следва също да се вземат предвид и специфичните нужди, произтичащи от трайно установилите се занимания на детето с плуване и предплатено предстоящо чуждоезиково обучение, наложили разходи за екипировка и учебници, такси за тренировките и за обучението, които са обосновани, с оглед развиването на физически и умствени способности у детето. Съдът отчита и наличието на проведеното ортодонтско лечение, което, макар и висок, представлява еднократен разход. Общото здравословно състояние на детето е добро, без хронични заболявания и нетипични такива за възрастта му.

Представените в тази инстанция писмени доказателства настоящият въззивен състав не счита, че променят качествено горните фактически констатации относно нуждите на детето.  „Етапната епикриза“ не носи белезите на официален документ, а на частен свидетелстващ, като изявленията в него имат характер на свидетелски показания, които съдът може да събере само непосредствено, чрез разпит на автора като свидетел, поради което този документ не може да бъде ценен като обвързващ съда. В представените 4 бр. амбулаторни листа са отразени типични краткотрайни заболявания. Що се отнася до твърдения новонастъпил факт – плоскостъпие – приетата фактура за разходи за ортопедични обувки не установява факта на наличие на такова заболяване, а „Медицински протокол на ЛКК“, представен с насрещната въззивна жалба, освен че не носи подписите на посочените членове на комисията, не съдържа надлежна констатация за това на лекар със съответната квалификация, нито поставена от такъв диагноза „плоскостъпие“. В него единствено е посочена анамнеза :“От известно време родителите забелязали промяна в походката на детето“, което не може да се счете за медицинско заключение, тъй като възпроизвежда твърдения на трети лица, които не са потвърдени от специалист. Като повод за съставянето на този медицински протокол е посочено „Отпускане на помощни средства – ортопедични обувки, съгласон ППЗИХУ“. Не са представени друг вид медицински документи, сочещи конкретна диагноза и предписания. Всичко това не може да мотивира въззивния съд да отчете настъпване на доказана промяна в нуждите на детето, която да налага допълнителни разходи.

При съобразяване възможностите на всеки от родителите, следва да се вземе предвид и факта, че родителят, при когото детето живее – неговата майка, освен в пари, участва в неговата издръжка и в натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за неговото отглеждане и възпитание. Същата има и безусловни задължения към още две, малолетни деца, за които също се грижи лично. Доходът на майката за предходните 12 месеца следва да се определи на базата на трудовото възнаграждение, обезщетението за временна неработоспособност, бременност и раждане и от преподаване на частни уроци и средномесечният му размер е приблизително 750 лв.

Настоящият състав не намира за основателни оплакванията на насрещната въззивница за неправилно определяне на този размер, тъй като в тежест на ищцата е било да докаже по категоричен и несъмнен начин действителния размер на доходите на майката и след като не е сторила това с убедителни писмени доказателствени средства, съдът се ръководи при определянето му, освен от приетите писмени документи, така и от данните, които извлича от събраните гласни доказателства.

 Съдът следва да цени наличието на собственост върху недвижими имоти и лек автомобил, доколкото те представляват имущество, с което майката по начало може да обезпечи всякакви свои задължения към кредитори, или да се издържа. Задълженията по договор за кредит не са от значение при определяне възможностите на дължащия издръжка.

По отношеине на възможностите на бащата, следва да се отчете наличието на задължение към друго малолетно дете. Той е съдружник в три търговски дружества, за които няма данни да са прекратили дейността си. Доходите му за предходните 12 месеца се формират на базата на получени дивиденти и минималния осигурителен доход, върху който се е самоосигурявал ответникът. Така средномесечният му доход е приблизително 670 лв. Казаното по-горе относно определяне размера на доходите на майката, се отнася и за тези на бащата.

При определяне размера на дължимата издръжка решаващият съд е останал напълно в рамките на екзистенциалния минимум, но тъй като основното, непререкаемо по важност и приоритетност задължение на съда, е да защити максимално интереса на малолетното дете, в духа на съвременните изисквания на нашето и европейското гражданско общество, към което се стремим да се приобщим, е преценил, че не може механично да се придържа към абсолютната долна граница, очертана от правната норма, особено с оглед доказаните допълнителни потребности на детето. Ответникът, независимо че не работи по трудово правоотношение, е млад, здрав и работоспособен индивид, участва като съдружник в търговски дружества, и всичко това, съчетано с качеството му на баща на малолетни деца, е достатъчна предпоставка и мотивация той да положи необходимите и ефективни усилия да осигури елементарни средства за съществуване за децата си и себе си.

Поради това, въззивната инстанция, взимайки предвид, че към настоящия момент, с оглед обективните икономически условия във всяка значима сфера на живота, приложени към нуждите на детето и възможностите на родителите, минимално достатъчният размер за месечната издръжка, с оглед състоянието и възрастта му, е общо 270 лв.,  от които, след приспадане на месечната помощ по ЗСПД от 35 лв. /съдът не споделя виждането на насрещната въззивница, че сумата не следва да се приспада/, остава сумата 235 лв., счита, че на бащата, който не полага лични грижи и има още едно малолетно дете и по-малко доказано имущество, следва да се възложат 130 лв. от тях, а на майката, която пък е с доказани по-големи имуществени възможности но с още две малолетни деца и лично се грижи за детето – останалите 105 лв.

Поради това искът за издръжка за предстоящ период е основателен до размер на 130 лв. и за него следва да бъде уважен, а за горницата до претендираните 250 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен, което предпоставя и неоснователността и на насрещната въззивна жалба, касаеща разликата между 130 и 150 лв.

Издръжката за бъдещо време следва да се присъди от момента на поискването й чрез предявяване на исковата молба и се дължи до навършване на пълнолетие на детето, или до настъпването на правоизменящи или други правопрекратяващи я факти. От датата на поканата – за каквато се счита предявяването на иска, следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Претенцията по чл. 149 от СК, касаеща издръжката за минал период, следва да се уважи частично за непълния едногодишен период, за който се претендира, предхождащ момента на подаване на исковата молба – 29.11.13г. – 12.11.14г., и тъй като не е спорен фактът, че през този период ответникът е заплащал сума в размер на 80 лв., тя следва да се приспадне от общата дължима издръжка.

С  оглед това, че за предходните почти 12 месеца, които представляват значителен период от време, е налице известна разлика в условията, обуславящи размера на издръжката на детето, свързани главно с допълнителните разходи, касаещи посещаването на извънкласните мероприятия по плуване и английски език и възможностите на майката, съдът счита, че месечната сума, /след приспадане на получените детски надбавки/, необходима за издръжката на детето, е била общо в размер на 180 лв., от които на бащата следва да се възложат 100 лв.

Така, изчислената подневно за периода /343 дни/ обща издръжка, дължима от ответника възлиза на 1 142, 19 лв. След приспадане на заплащаните отнего суми, той дължи за този период общо сумата от още 229, 81 лв. и в този размер следва да се уважи искът по чл. 149 от СК, като за разликата до пълния предявен размер от  2 850 лв. бъде отхвърлен като неоснователен.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и както въззивнвата, така и насрещната въззивна жалби следва да бъде оставени без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

С оглед изхода на процеса и отхвърлянето на жалбите на двете страни, разноските за тази инстанция следва да се понесат от всяка от тях както са направени.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 99/11.02.2015г. по гр.д. № 4412/14г. на СлРС в ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  

      ЧЛЕНОВЕ: