Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №175

 

гр. Сливен, 03.07.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на първи юли през две хиляди и петнадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. САВА ШИШЕНКОВ

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №237 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №49/06.03.2015г. по гр.д.№468/2014г. на Новозагорски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД против С.Д.Д. иск по чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че С.Д.Д. дължи сума в размер на 291,60лв. – главница за доставена вода за периода от 31.01.2011г. до 31.10.2013г. и лихва за забава в размер на 49,13лв. за периода от 31.01.2011г. до 18.12.2013г.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

В жалбата си дружеството въззивник чрез пълномощника адв.А. твърди, че обжалваното решение е материално и процесуално незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Неправилно районният съд е приел за недоказано обстоятелството по изпълнение на задължението на ВиК оператора по облигационното отношение с потребителя. Приел е, че издадените фактури са недостатъчни за установяване неизпълнение на насрещното на ответника задължение. Посочва, че размерът на отчетеното количество вода във всяка една от фактурите съответства на измереното и отразеното в карнетния лист за всеки съответен месец. Във фактурата е индивидуализирано задължението, ясно е за кой период е издадена, на база какво количество отчетена потребена вода, посочен е и периодът за безлихвено плащане. Счита, че ВиК операторът е изпълнил точно своите задължения, като е налице неизпълнение от страна на длъжника. По отношение на установеното в хода на делото частично плащане по фактура №0004891111 от 30.09.2012г., е направил частичен отказ от исковата претенция по делото пред НЗРС. Посочва, че неизпращането на фактурата не освобождава длъжника от задължението му. Сроковете  за отчитане и плащане са уговорени между страните, като отчитането и заплащането е ежемесечно и фактурите се получават от потребителя при самото плащане. Счита, че реалното потребление е доказано по делото, както чрез осчетоводяване на отчетеното количество потребена вода в счетоводството на дружеството, така и с първичния счетоводен документ – фактурите. Възражения относно определената дължима сума ответницата не била подала до дружеството, съгласно възможността по чл.32, ал.1 от Общите условия. Неоснователно съдът не е кредитирал заключението на назначената и извършена по делото съдебно-счетоводна експертиза. Намира за неправилни и изводите на районния съд относно  карнета като частен свидетелстващ документ. Посочва, че след като в карнетните листи фигурират подписи за периоди след тези, за които няма подписи, следва да се приеме за установено, че длъжникът е знаел или е имал възможност да се запознае с отчетеното количество потребена вода за предходните периоди. С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове кат основателни и доказани. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна С.Д.Д., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата С.Д.Д. чрез пълномощника си адв.Т. *** оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение. Посочва, че дружеството не е доказало по безспорен начин изпълнението на своето задължение за доставянето на съответното количество питейна вода. Посочва, че в карнета липсват подписи на абоната, а там, където ги има не е установено от кого са положени, поради което правилно съдът не ги е кредитирал като годно доказателство относно количеството потребена вода. Не бил представен констативен протокол за месеците без надлежно отчитане на водомера. Абоната не бил уведомен за датата на фактуриране, което ставало чрез изпращане на издадената фактура. Издадените фактури не съдържат подписа на потребителя и не доказват извършената доставка. Поради това моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение на НЗРС като законосъобразно, правилно и обосновано.

С въззивната жалба и отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивното дружество „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпила молба от представител по пълномощие адв.А., който поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени и вместо него въззивният съд постанови ново решение по същество, с което признае за установено, че въззиваемият дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата С.Д.Д., редовно призована, в с.з. не се явява и не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.  

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил неправилно относимите към спора правни норми и е достигнал до неправилни правни изводи.

Новозагорският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания за доставена питейна вода за периода 31.01.2011г. – 18.12.2013г. за обект в с.Н., общ.Н.З., ул.“Х. Б.“ №* в размер на 291,60лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 27.12.2013г. и за мораторна лихва в размер на 49,13лв., начислена за периода от 31.01.2011г. до 18.12.2013г., за които вземания на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок. Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Подадената въззивна жалба е основателна.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване и съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищцовото дружество следва да установи по безспорен начин обстоятелството, че в обекта, собственост на ответника в първоинстанционното производство С.Д.Д.,*** през процесния период 31.01.2011г. – 18.12.2013г. е доставяна питейна вода, като следва да се установи точното консумирано количество. 

Между страните не се спори, че процесния обект, за който е начислена процесната сума е собственост на ответника и за него има открита самостоятелна партида в ищцовото водоснабдително дружество, като представените по делото фактури /квитанции/ се отнасят за него.

От събраните по делото доказателства, въззивният съд приема, че ищцовото дружество е доставяло в този обект ежемесечно питейна вода през процесния период. Съдът не споделя извода на районния съд, че карнетите не установявали по годен начин доставеното количество питейна вода. Напротив, канетите са приети като доказателство по делото и същите не са оспорени по реда на чл.193 от ГПК от ответницата. Към показанията на водомера, отчетени и записани в карнетния лист за обекта за по-голямата част от отразените периоди на засечки има подписи на живущо в обекта лице. Ответницата не е оспорила и не е доказала съответно, че това не е нейния подпис. Видно от приетото доказателство, на външен вид /оспорване няма/ принадлежат на едно и също лице и са сходни с подписа на ответницата, фигуриращ в другите приложени по делото документи /напр. отговора на исковата молба/. Всички записвания в карнетния лист по месеци на показанията на водомера са в последователност, отразяващи едно регулярно и сходно месечно потребление на питейна вода в рамките на от 5 до 10 куб.м., не е налице еднакво записване, което говори за реално отчетен водомер, като в началото и края на периода и в значителна част от него към всяко месечно показание има положен подпис на живущо в имота лице. Напълно са основателни възраженията на въззивника, че ответницата, респ. лицето от домашните й, което се подписва срещу записаното показание безспорно вижда и предходните показания, срещу които не е положен подпис, като може безпроблемно да проследи потреблението по месеци за предходен период. С полагането на подпис през следващите месеци срещу показанията и без възражения относно предходните засечки /те следват хронологично и логично, очевидно е реално и нормално потребление на вода/ то следва съгласието на абоната с засеченото показание и отчетеното количество вода. Поради това съдът приема, че с това прието и неоспорено по съответния ред доказателство се установява потребеното количество питейна вода в обекта на ответницата през процесния период. Напълно произволен и неподкрепен с доказателства по делото е извода, че отчетите на инкасатора са неточни и некоректни, като не е водил редовно отчета по карнета. Напротив, както бе посочено, отчетите са последователни, хронологично и логично следващи се. Ответницата, при несъгласие с фактурираното количество вода е следвало да процедура, съгласно уговореното в разпоредбата на чл.22, ал.3 от Общите условия – да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от последното отчитане.

Следва да се отбележи, че отчетените показания на водомера в карнетния лист за всеки един от месеците през процесния период отговарят на посочените в надлежно издадените от дружеството ежемесечни фактури. Налице е пълно съвпадане и хронологична последователност на посочените в карнетния лист показания с тези на издадените фактури. Именно от тези фактури /съдържащите се в тях показания на водомери/ и карнета, се установява възникването и съществуването на вземането на дружеството въззивник за доставена през процесния период питейна вода в обекта на въззиваемия – ответницата, в т.ч. точното количество доставена и консумирана питейна вода и нейната стойност.

Дружеството е изпълнило поетото с Общите условия задължение за ежемесечно издаване на фактури за дължимата сума за доставената през месеца вода и оказани ВиК услуги /чл.31, ал.1/, като няма поето задължение за изпращане на фактурите на абонатите. Абоната дължи заплащане дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране /чл.31, ал.2 от Общите условия/.

От заключението по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда, се установява единствено частично плащане по фактура №0004891111/30.09.2012г. в размер на 13,82лв., погасяващо 12,56лв. от главницата и 1,26лв. от начислената по фактурата лихва. За останалите задължения за доставена през процесния период питейна вода и оказани ВиК услуги ответницата не е доказала изпълнение на своето задължение за плащане, поради което следва да се ангажира нейната договорна отговорност за изпълнение на задължението за заплащане стойността на потребените количества питейна вода и оказани ВиК услуги.

По отношение на установеното частично плащане е налице валидно заявен отказ от исковата претенция на основание чл.233 от ГПК по отношение на 12,56лв. от главницата, направен с молба от 09.02.2015г., като в тази част съдът е десизиран и не дължи произнасяне.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, подкрепено с останалия, събран по делото доказателствен материал, за процесния период 31.01.2011г. – 18.12.2013г. ответницата в първоинстанционното производство дължи на водоснабдителното дружество  сумата от 279,04лв. – главница и 51,25лв. лихва за забава за периода от 31.01.2011г. до 18.12.2013г.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и доказан в пълния претендиран размер от 279,04лв. с оглед направения отказ от иска.

От основателността на главния иск за установяване съществуването на начислени суми за доставена и консумирана питейна вода, следва и основателността на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата, изтекла към 18.12.2013г. Върху начислената сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране, съгл. чл.31, ал.12 от Общите условия на ВиК Сливен ООД/, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД, се дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С оглед дължимостта на горепосочената главница върху нея се дължи и съответно обезщетение за забава. Съгласно заключението на вещото лице, размера на това обезщетение от изискуемостта до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е в размер на 51,25лв., но тъй като акцесорната искова претенция е в размер на 49,13лв. и при липса на изменение на размера чрез увеличаването му, то с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и невъзможността на съда да присъжда свръх петитум, то следва да се уважи акцисорния иск в предявения размер от 49,13лв.

Върху посочената като дължима главница следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.12.2013г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.

Като е достигнал до други правни изводи, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което исковите претенции бъдат уважени.

С оглед основателността на исковите претенции, съгласно  ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, на ищцовото дружество следва да се присъдят направените в заповедното производство разноски в размер на 145,50лв., както и направените в първоинстанционното производство разноски в доказания размер от 536лв.

На ответницата в първоинстанционното производство не се дължат разноски.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба, следва да се възложи на въззиваемата, която следва да понесе своите, така, както ги е направила и да заплати на дружеството въззивник направените от него разноски пред въззивната инстанция в доказания размер от 412лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №49/06.03.2015г. по гр.д.№468/2014г. на Новозагорски районен съд като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че  С.Д.Д. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ”Ш. с.” № част от сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение №889/27.12.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№883/2013г. на НЗРС, както следва: сумата от 279,04лв. /двеста седемдесет и девет лева и четири ст./, представляваща цена на доставена и консумирана питейна вода за обект, находящ се в с.Н., общ.Н.З., ул.“Х. Б.“ №* за периода 31.01.2011г. – 18.12.2013г., ведно със законната лихва за забава, считано от 27.12.2013г. до окончателното й изплащане и сумата от 49,13лв. /четиридесет и девет лева и тринадесет ст./, представляваща мораторна лихва за забава, изтекла върху дължимата главница към 18.12.2013г.

 

ОСЪЖДА С.Д.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ”Ш. с.” № сумата от 145,50лв., представляваща разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д.№883/2013г. по описа на РС – Нова Загора, сумата от 536лв., представляваща разноски пред първата инстанция, както и сумата от 412лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                       

                         

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.