Р Е Ш Е Н И Е  № 169

 

Гр. Сливен, 06.07.2015 г.

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в открито

 заседание на двадесет и пети юни……………..…………………………

през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                                  Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                            Членове: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

ВАНЯ АНГЕЛОВА

при секретаря………Е.Х.………и с участието на прокурора……...като разгледа докладваното от съдията Сн. Бакалова………… гр. дело № 422 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е по обжалване на действията на съдебния изпълнител и намира правното си основание в чл. 435 ал.2  от ГПК.

Образувано е по жалбата на длъжника С.Т.П. против Постановление от 15.04.2015г., по изп.дело № 504/2012г. по описа на ЧСИ П.Г., рег.№ 837 на КЧСИ, с което е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело на основанието посочено от длъжника. Твърди че ЧСИ не се е произнесъл по искането му да не се насочва принудително изпълнение срещу трудовото му възнаграждение поради несеквестируемост на същото. Счита че действията на ЧСИ са незаконосъобразни и неправилни. Твърди че е представил Трудов договор № 19/01.02.2013г., от който е видно че трудовото му възнаграждение  е в размер на 321 лв. и Допълнително споразумение към нето от 01.01.2015г., от което е видно че трудовото му възнаграждение е в размер на 360 лв. месечно или под минималната за страната работна заплата. Счита че не следва да се налага запор на трудовото му възнаграждение тъй като същото на основание чл. 446 от ГПК е несеквестируем доход. Изпълнението върху него е възможно само ако размерът му е над установената за страната минимална работна заплата. Твърди че е представил ЕР на ТЕЛК, от което е видно че има 60% загуба на работоспособността. Моли съда да отмени действията на ЧСИ, , изразяващи се в налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, като неправилни и незаконосъобразни.

Ответната по жалбата страна не е подала в срок становище по жалбата.

В съответствие  с изискванията на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви че дохода от трудово възнаграждение е във всички случаи секвестируем, дори да е в размер под минималната за страната работна заплата. 

Жалбата е допустима, подадена в срок от лице, имащо право на обжалване. Длъжникът може да обжалва насочването на принудителното изпълнение срещу имущество което смята за несеквестируемо. В жалбата е посочено, че ЧСИ е отказал с постановление да прекрати производството по искане на длъжника, но тъй като не се формулира искане за отмяна на това постановление, съдът намира че жалба срещу него не е подадена и не следва да се произнася по нейната допустимост.

Разгледана по съществото си жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Производството по изп.дело № 504/2012г. по описа на ЧСИ П.Г., рег.№ 837 на КЧСИ е образувано по молбата на „В и К“ Сливен ООД срещу длъжника С.Т.П.. С молбата е представен изпълнителен лист от 07.12.2011г. по ч.гр.д. № 6920/2011г. по описа на СлРС, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение за осъждането на С.Т.П. *** ООД сумата 820лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за забава, считано от 14.11.2011г. ; 147,86лв. лихва върху главницата към 03.10.2011г. и 26,50лв. разноски. По делото е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника С.Т.П. със запорно съобщение изпратено до „Еко Сиди“ ООД, гр. Сливен на 25.03.2015г. и получено на 30.03.2015г. Преди налагането  на запора, ЧСИ е направил справка за внасяните осигуровки от длъжника, от която е видно че същия е бил осигуряван за м. 10,11 и 12.2014г. на осигурителен доход 384,88лв. и за м. 01 и 02.2015г. на 411,84 лв.

Длъжникът С.Т.П. е подал молба от 08.04.2015г., в която е поискал от ЧСИ П.Г. да вдигне запора върху трудовото му възнаграждение, тъй като неговия размер е под минималната за страната работна заплата. С молбата си същия е представил Трудов договор №19/01.02.2013г. , от който е видно че трудовото му възнаграждение се определя като –основно – 321лв. и допълнително за прослужено време над една година – 0,6%. Представил е и Допълнително споразумение към Трудов договор №19 от 01.01.2015г., с което е определен размера на трудовото му възнаграждение както следва: основно – 360лв. и допълнително 0,6% на година за придобит трудов стаж и професионален опит. Представено е и ЕР на ТЕЛК № 5063/08.12.14г. за 60% ТНР.

По направеното искане ЧСИ не се е произнесъл. Жалбата е подадена на 23.04.2015г.

В настоящото производство е назначена съдебно-икономическа експертиза, от която се установява че към датата на налагане на запора – 30.03.2015г. и към момента на изготвяне на заключението – м. юни 2015г., размерът на получаваното от длъжника С.Т.П., трудово възнаграждение е 322,84лв. Същото е изчислено като от получаваната сума са приспаднати осигурителните вноски и дължимия данък.

В с.з. на 25.06.2015г., длъжникът е признал, след въпрос от страна на пълномощника на взискателя, че получава и месечна пенсия за инвалидност н размер на 164лв.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните поделото доказателства, ценени в тяхната съвкупност.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е допустима. Съобразно разрешението дадено в т. 1 от ТР от 26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013 на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение върху имуществен обект на длъжника се насочва с налагането на запор или възбрана върху този обект. Срока за подаване на жалба за длъжник тече или от съобщаването за налагането на запора или от датата на която то е узнало че трето задължена лице е платило или е отказало да плати, ако не е бил съобщен.

Разгледана по съществото си жалбата е основателна. Трудовото възнаграждение на длъжника е  изцяло несеквестируемо. Не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане на длъжника от трето задължено лице, върху което не се допуска принудително изпълнение.

В конкретния случай запорът е наложен от ЧСИ върху трудовото възнаграждение на длъжника получавано от „Еко Сиди“ ООД, гр. Сливен. Същото, видно от заключението на вещото лице, изчислено по реда на чл. 446 ал. 2 от ГПК е в размер на 322,84лв. Размерът на минималната за страната работна заплата към момента на налагане на запора е бил 360лв., а към настоящия момент от 01.07.2015г. – 380лв. Тъй като размерът на получаваното от длъжника трудово възнаграждение е под размера на минималната за страната работна заплата на основание чл. 446 ал.1 от ГПК и тълкуването на разпоредбата в т.3 от ТР от 26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013 на ОСГТК на ВКС, се касае за несеквестируемо вземане на длъжника. Наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия не обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане.

В конкретния случай в сз. длъжникът е признал и за друг свой доход от пенсия за инвалидност. Тъй като, обаче, върху същия не е налаган запор, а такъв е наложен единствено върху трудовото възнаграждение на длъжника, съдът не следва да се произнесе само относно законосъобразността на наложения запор върху трудовото възнаграждение. Едва при налагане на запор и върху други вземания които има длъжника, ще следва да се съобразява обстоятелството дали общия им размер надвишава размера на несеквестируемия доход и каква част от вземането е несеквестируемо. В момента запор е наложен единствено върху трудово възнаграждение в размер под минималната за страната работна заплата, което по естеството си представлява запор върху несеквестируемо вземане и следва да бъде отменен.

По гореизложените съображения, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ П.Г., изразяващи се в налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С.Т.П. ЕГН **********,***, получавано от „Еко Сиди“ ООД, гр. Сливен, по изп.дело № 504/2012г. по описа на ЧСИ П.Г., рег.№ 837 на КЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :