Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр. Сливен, 14.05.2015 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

          СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май  през  две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при участието на прокурора …….............……….....................и при секретаря ….., като разгледа докладваното от  Мартин Сандулов гр. д.  N 246 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

        Производството е по реда на чл. 435 и сл.от ГПК.

        Производството е по жалба срещу разпореждане от 08.04.2015г.по изп.дело № 664/2014г. на ДСИ на СИС при СлРС, с което е отказано събиране на сумата от 300,00 лева по предявения изпълнителен лист в полза на взискателя за дължима сума за издръжка за периода 05.02.2014г.-17.06.2014г. в размер на 655,00 лева, поради изплащане на сумата преди образуване на изпълнителното дело, като остатъкът от 355,00 лева остава дължим. Със същото разпореждане е отказано и събиране на сумата 225,00 лева по присъединен втори изпълнителен лист от 30.10.2014г. за дължима сума за разноски, поради изплащане на сумата преди предявяване на молбата за събиране, както и е отказано намаляване на претендираното от взискателя  възнаграждение за адвокат в размер на 250,00 лева като прекомерно.

        Постъпила е частна жалба от взискателя чрез процесуалния му представител адв.С.С., в която се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че длъжникът не е представил доказателства за твърденията си, че изплащал сумите. Развиват сесъображения, че след като такива доказателства не са били представяни в хода на исковия процес то се е преклудирала възможността длъжникът по-късно да ги представя. В обобщение се счита, че исканията на длъжника за приспадане на дължимите суми са неоснователни и се иска да бъде отменено разпореждането като неправилно и незаконосъобразно, като се претендират и разноски.

        Постъпило е възражение на тази жалба от длъжника чрез процесуалния му представител адв.А. А., в което се заявява, че жалбата е неоснователна. В случая е безспорно, че взискателят е заплатил част от сумите преди образуване на изпълнителното дело и са представени доказателства за това - квитанции от пощенски станции и удостоверения, издадени от началниците на пощенските станции, от които безспорно се установява изплащането и получаването на сумите. Тези суми се отнасят за периода от 05.02.2014г. до 17.06.2014г. Сочи се, че са неверни твърденията, че пощенските записи за манипулирани и неистински. Неоснователни са и доводите за настъпилата преклузия, поради което се иска да бъде потвърдено разпореждането, като се претендират и разноски.

        По повод на жалбата са изложени писмени мотиви от ДСИ. Посочено е, че с молба вх.№ 8226/19.11.2014г. длъжникът, чрез пълномощника си, е направил искане за приспадане от дълга по делото на платени суми преди образуване на изпълнителното дело, както и за редуциране до минималния размер на разноските за адвокатско възнаграждение. Сочи се, че разпоредбата на чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК дава възможност съдебният изпълнител да прекрати производството ако бъде доказано плащане, удовлетворяващо взискателя, съобразно дължимото по изпълнителния лист и плащането е било извършено преди образуване на изпълнителното производство. Съдебният изпълнител се е съобразил с представените документи и е преценил, че е погасена част от дължимата сума за издръжка за периода от 05.02.2014г. до 17.06.2014г. в размер на 655,00 лева по първия изпълнителен лист от 10.10.2014г., който е издаден по гр.д. № 2837/2014г. на СлРС. Дължимият остатък по този изп. лист е в размер на 355,00 лева. Сумата за адвокатското възнаграждение от 225,00 лева, по посоченото гр.дело на СлРС, е изпратена с пощенски запис на взискателя на 28.10.2014г. и е получена от него преди предявяване на молбата му за образуване на изпълнителното дело. Това са били мотивите на ДСИ при постановяване на разпореждането.

        Настоящият състав на Сливенския окръжен съд намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:

        Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена от взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Настоящото изпълнително производство е било образувано с молба от 28.10.2014г. На 19.11.2014г. длъжникът е депозирал молба, с която е поискал приспадане на суми, като е представил квитанции за извършени преводи от пощенски станции и разписки за превод. На 22.12.2014г. с молба длъжникът е представил удостоверение от пощенски клон 1592 в гр.София за изпратени от този клон за периода от м.февруари 2014г. до м.септември 2014г. суми, като изрично в удостоверението се сочи, че изписването на ръка в разписките е извършено от пощенски служител, приел сумата за записа, и се е налагало тъй като системата отпечатваща автоматично разписката за подаден запис не въвежда такъв текст. С оглед на тези безспорни обстоятелства ДСИ законосъобразно е приел, че преди образуване на изпълнителното дело длъжникът е погасил част от дължимата сума за издръжка, а именно сума в размер на 300,00 лева. Приел е също, че той е погасил и дължимата сума за адвокатско възнаграждение от 225,00 лева. Мотивите на ДСИ са законосъобразни и обосновани, съобразно представените от длъжника доказателства, които са допустими и относими, предвидени в хипотезата на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК. Така действително длъжникът е погасил част от сумата за издръжка и като е разпоредил отказване на събирането на тази част съдебният изпълнител е постановил един законосъобразен и обоснован акт.

        Само за яснота следва да се посочи, че наведените доводи относно това как се е развило исковото производство нямат отношение към изпълнителния процес, тъй като противното би обезсмислило законовата норма. Исковото производство е било свързано с определяне размера на месечната издръжка, която дължащият заплаща, като този размер може да бъде и по-висок от досега плащания, но изплатеният през периода, предхождащ съдебното решение, би следвало да се има предвид в хода на образуваното по-късно изпълнително производство. Освен това изпълнителният процес е уреден от специфични правила, които се различават от тези, уреждащи спорното исковото производство.

        На последно място и двете страни са претендирали разноски, но липсват доказателства, които да сочат, че са направени такива, които да са свързани с фактическата и правна сложност на делото по повод подадената жалба, поради което настоящият състав счита, че те не следва да бъдат присъждани.

          Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от адв.С.С.,***, като пълномощник на И.М.Р., взискател по изпълнително дело № 664/2014г. по описа на ДСИ при РС – Сливен против разпореждане от 08.04.2015г.

        Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: