Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 10.06.2015 г.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на десети юни през двехиляди и петнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                          

                                                                               СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 248  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 1094/29.12.2014г. по гр.д. № 2022/14г. на СлРС, с което е прието за установено, че И.Й. Д. дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, гр. София следните суми, за които на последното е издадена заповед № 656/18.02.2014г. по ч.гр.д. № 913/14г. на СлРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 4 570, 04 лв. главница, ведно със законовата лихва от 13.02.2014г. до окончателното изплащане, 1 292, 92 лв., представляваща обезщетение – мораторна лихва в размер на законовата лихва за период на забава от 30.05.2011г. до 28.01.2014г., както и  152, 10 лв. направени разноски по заповедното производство, отхвърлени са като неоснователни иска за главница за сумата над 4 570, 04 лв. до пълния предявен размер от 5 400, 49 лв., искът за сумата 1 988, 48 лв., представляваща надбавка по договор за кредит и претенцията за разноски в заповедното производство за д.т. над 152, 10 лв. до пълния размер от 173, 64 лв. и за ю.к. възн. над 87, 59 лв. до пълния  размер от 100 лв.  и са присъдени съразмерно на ищеца разноски по исковото производство за д.т. и ю.к.в.

Против това решение са подадени две въззивни жалби – от ищеца и от ответницата, като тази на ответницата е върната от първоинстанционния съд поради неотстраняване в срок на нередовностите, с влязло в сила разпореждане от 20.03.2015г. на СлРС.

С въззивната си жалба ищецът в първоинстанционното производство атакува частично – само в ЧАСТИТЕ от отхвърлителната част на цитираното решение, с които се отхвърлят като неоснователни искът за главница за сумата над 4 570, 04 лв. до пълния предявен размер от 5 400, 49 лв., искът за разноски в заповедното производство за сумата над 152, 10 лв. до пълния претендиран размер от 173, 64 лв., както и по отношение на разноските, присъдени за исковото производство. Въззивникът не е обжалвал решението на СлРС в отхвърлителната му част, касаеща претенцията за сумата 1 988, 48 лв., представляваща надбавка по договор за кредит. Искът за мораторна лихва е уважен изцяло и в тази част той няма интерес от обжалването.

Въззивникът твърди в жалбата си, че в атакуваните части първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно е намалил размера на претендираната главница, без да вземе предвид всички доказателства по делото. С отговора си ответницата е представила три броя  вносни бележки – ПКО от 23.01.12г., на стойност 200 лв., 2 бр., ПКО от 11.06.12г. на стойност 100 лв., 2 бр. и от 16.04.13г. на стойност 100 лв., 2 бр. Въззивникът твърди, че той е посочил на РС, че приема и няма против представените доказателства да се приемат, като е заявил, че постъпилите плащания с въпросните ордери са отразени по кредита и са приспаднати от общо дължимото. От ответницата били допълнително представени 3 броя ПКО с дати 17.11.11г., 05.03.12г. и 29.11.12г., но съдът неправилно е счел, че плащанията по тях са новопостъпили и неоснователно е приспаднал сумите от тях, като е намалил дължимата по кредита главница. Така се е стигнало до частичното отхвърляне на този иск и въззивникът счита, че ва тзи част то е необосновано и неправилно, понеже съдът не е съобразил датата на плащанията с датата на фактическото постъпване на сумите по сметката на крадитора, и съответно – датата, която е отразена в погасителния план като „дата на плащането“. Ако представениятна съда „Погасителен план“ не му е бил ясен, той е следвало или да поиска от ищеца допълнителни разяснения, или да уважи искането на ответницата за назначаване на ССЕ. Въззивникът твърди още, че съдът не е взел предвид по отношение на последните три ПКО, че периодът на осчетоводяване на постъпилите плащания е от 2 до 6 дни, и в действителност те са отразени по кредита съответно на 21.11.11г., на 08.03.12г. и на 03.12.12г.

Поради изложеното въззивникът моли въззивния съд да отмени в обжалваните части първоинстанционното решение и вместо това постанови ново, с което уважи изцяло иска за главницата по кредита, присъди в пълен размер разноските по заповедното производство, както и тези за исковото производство и отмени присъждането на разноски за ответницата. Претендира разноските за тази инстанция.

В жалбата няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

Няма редовна въззивна жалба и по отношение на уважената част от исковете.

Въззивният съд е допуснал извършване на съдебносчетоводна експертиза, изслушал е заключението на в.л. и го е приел като писмено доказателствено средство.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, с писмено становище, подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени решението в обжалваната част като уважи исковете и за тези суми, не прави процесуални искания, претендира разноски в размер на 623, 64 лв., представя списък.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решение е неправилна, поради което съдебният акт следва да бъде отменен в нея.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Предявеният установителен иск има за предмет установяване на парично задължение на ответника към ищеца, чийто размер и основание следва да бъдат идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ищецът претендира, че му се дължат: сумата 5 400, 49 лв. главница, сумата 1 988, 48 лв. надбавка по чл. 3 и сумата 1 292, 92 лв. законна лихва за забава, въз основа на сключен писмен договор за потребителски паричен кредит с ответницата, както и 173, 64 лв. разноски по заповедното производство за д.т. и 100 лв. за ю.к. възнаграждение.

Настоящият състав намира, че ищецът е доказал релевантните положителни факти, тежестта за което действие лежи върху него – сключването на договора с ответницата, размера на задължението, начина на погасяване и направените плащания.

Няма спор по валидността на договора, по установените с него права и задължения на страните и по настъпилата предстрочна изискуемост на цялото вземане на кредитора. Тези въпроси са обсъдени и разрешени от първоинстанционния съд и относно тях няма жалба, поради което въззивната инстанция не следва да ги пререшава.

Единственото оплакване на въззивника, което очертава и рамките на търсената от въззивния съд защита, се изразява в неправилно определяне на размера на задължението за главница и за разноски по заповедното производство.

Настоящият състав счита, че действително решаващият съд неоснователно е приспаднал от исковата сума трите плащания, които са направени от ответницата с ПКО от 17.11.11г., 05.03.12г. и 29.11.12г. Приетото заключение на вещото лице по допуснатата и извършена във въззивното производство  съдебносчетоводна експертиза сочи, че сумите, за които се отнасят тези ордери, са постъпили при ищеца и са реално отразени по кредитната партида на ответницата, като датите на плащане, съгласно кредитния план са съответно 21.11.11г., 08.03.12г. и 03.12.12г. Разминаването им с посочените на ПКО дати се дължи на наличие на технически период за осчетоводяване на постъпилите плащания и отразяването по представения „Погасителен план“ за посочените дати касаят именно тези три вноски по представените от ответницата ПКО от17.11.11г., 05.03.12г. и 29.11.12г. Така е видно, че същите са били отчетени като постъпили и са били взети предвид от кредитора при подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Поради това тези суми не следва повторно да се приспадат от задължението за главница на ответницата. Същото е установено в размер на 5 400, 49 лв. /състоящо се от компоненти – главница кредит 4927, 59 лв.  и главница застраховка кредит 472, 90 лв./, тоест – този иск е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи в пълен размер.

Следователно, щом се установява, че ответницата дължи главницата и лихвите по заповедта за изпълнение в пълен размер, то в пълен размер се дължат на ищеца и разноските по ч.гр.д. № 913/14г. на СлРС – в размер на 173, 64 лв. за д.т. и на 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.

Така, щом правните изводи на двете инстанции се разминават, жалбата следва да се уважи изцяло, като първоинстанционното решение бъде отменено в атакуваните му части, включително и по отношение на разноските, и вместо него бъде постановено ново, с което исковете за главница и разноски по заповедното производство бъдат уважени в заявения размер. Разноските за първоинстанционното производство на ищеца не следва да му се присъдят в пълен размер предвид факта, че с исковата молба той е претендирал да се признае и дължимостта на сумата 1 988, 48 лв., представляваща надбавка по чл. 3 от договора /лихва кредит 1 811, 82 лв. плюс лихва застраховка кредит 176, 66лв./, но за тази сума няма издадена заповед за изпълнение. Поради това за първоинстанционното производство на него му се дължат съразмерно на уважената част от исковете разноски в размер общо на 368, 47 лв., от които – 233, 39 лв. за ю.к. възнаграждение и 135, 08 лв. за д.т., а тъй като ответницата не е направила разноски, такива не й се следват.

С оглед изхода на процеса във въззивната инстанция отговорността за разноски за нея лежи върху въззиваемата, която следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззивника в размер общо на 475 лв. – 25 лв. за д.т., 300 лв. за ю.к. възнаграждение и 150 лв. за вещо лице. Въззивникът е внесъл д.т. за въззивната жалба в размер на 173, 64 лв., но в действителност, с оглед обжалваната част от решението /общо за сумата 864, 40 лв./, дължимата такса за подаването на въззивната жалба е в размер на 25 лв. Поради това въззиваемата не следва да бъде осъждана да му заплати цялата внесена от него сума, а само действително дължимата част от нея.

В отхвърлителната част, касаеща сумата 1 988, 48 лв. актът на СлРС не е обжалван от ищеца и в нея той е влязъл в сила.

В уважителните си части решението също не е атакувано с редовна жалба от ответницата, и в тях то също е влязло в сила.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                             Р     Е     Ш     И  :

                       

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 1094/29.12.2014г. по гр.д. № 2022/14г. на СлРС  в ЧАСТИТЕ, с които:

– е отхвърлен като неоснователен предявения от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, гр. София против И.Й. Д. иск за признаване за установено между страните, че И.Й. Д. дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, гр. София главница за сумата над 4 570, 04 лв. до пълния претендиран размер от 5 400, 49 лв. и е отхвърлено искането за разноски по ч.гр.д. № 913/14г. на СлРС за сумата над 152, 10 лв. до пълния размер от 173, 64 лв. за държавна такса и над 87, 59 лв. до пълния размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждание, и

- е отхвърлено като неоснователно искането за присъждане на разноски за първоинстанционното производство за сумата над 117, 26 лв. до 135, 08 лв. за д.т. и над 202, 59 лв. до 233, 39 лв. за ю.к.в.,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК 130697606, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., общ. М., ж.к. “М. 4”, Бизнес парк С., сграда 14  и И.Й. Д.,  ЕГН ********** *** *-*, че последната дължи на първото дружество И следните суми, за които е издадена заповед № 656/18.02.2014г. по ч.гр.д. № 913/14г. на СлРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК:

 - разликата за главница над 4 570, 04 лв. до пълния претендиран размер от 5 400, 49 лв.,

- разликата за разноските за д.т. над 152, 10 лв. до пълния размер от 173, 64 лв.,  

- разликата за разноските за ю.к. възнаграждение над 87, 59 лв. до пълния размер от 100 лв.

 

ОСЪЖДА И.Й. Д. да заплати на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр. София, направените разноски по делото за първоинстанционното производство в размер на още 17, 82 лв. за д.т. и още 30, 80 лв. за ю.к. възнаграждение.

 

 

ОСЪЖДА И.Й. Д. да заплати на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр. София, направените разноски по делото за въззивното производство в размер общо на 475 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: