Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 162

 

гр. Сливен,  26.06.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти юни  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 255    по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 235/25.03.2015 г. по гр.д.№ 3374/2014 г. на СлРС, с което  са отхвърлени  като недоказани предявените от Община – Сливен, Булстат № 000590654, с адрес гр. С., бул. „Ц. О.” № * искове с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД да бъде осъдено ГППИМП „Медик Биг” ООД ЕИК 119548225 със седалище гр. С., ул. Ген. Д.” № * ап. * да заплати сума в размер на 1144.33 лв., представляваща стойността на ел.енергия консумирана от лекарската практика на д-р Н.П.Б. ЕГН ********** за ползвано от него помещение в здравен дом с. Стара река, както и сумата в размер на 296.79 лв. представляваща стойността на водата за същите помещения. С решението е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от  ищеца против ответното дружество иск за заплащане на сума в общ размер на 1299.16 лв., представляваща стойността на телефонни разговори, проведени от служители в лекарската практика на д-р Н.П.Б. и е осъдена общината да заплати на дружеството направените разноски в  производството.

Подадена е въззивна жалба от Община – Сливен, в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съображенията на първоинстанционния съд са неправилни и абсурдни, съдът не се е съобразил с приложените към исковата молба писмени доказателства и в жалбата се излагат съображения за доказателствената им стойност, както и се прави разбор на тези доказателства. Сочи се, че основателността на иска е доказана и от свидетелските показания по делото и се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане или да се постанови съдебно решение, с което да бъдат уважени исковете като се претендират и разноски по делото.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се, че ищецът не е доказал претенциите си. Сочи се, че ищецът не е поискал назначаването на експертиза, нито е представил доказателства, от които де видно, че сумите са заплатени и префактурирани. Развиват се съображения, че съгласно договора за наем за услугите свързани с доставка на ел.енергия и вода, както и за телефонни разходи наемателят е бил длъжен да заплаща пряко на съответното предприятие и така не е установено защо Общината като наемодател е заплащала тези суми. Оспорват се писмените доказателства и се сочи че липсват доказателства претендираните суми да са заплатени от бюджета на кметство с. Стара река. Поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение и се претендират разноски за тази инстанция.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивната община се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

Районния съд е приел, че първите два иска са доказани по основание, но са останали недоказани по размер, тъй като ищеца не е ангажирал доказателства за това как се отчита стойността на тези консумативи на място и какъв е техния размер, както е посочил, за всеки от месеците от дългия почти тридесет месеца период от време. Представените писмени доказателства не дават възможност да се достигне до несъмнен извод, че посочените суми касаят обектите, които са предоставени под наем. Ищецът е следвало с относими и допустими доказателствени средства да установи фактите, че в отдадените под наем помещения е консумирана електрическа енергия и вода в претендираните количества и че той е заплатил сумите. Това е можел да стори и чрез своевременно направено искане за назначаване на експертиза. Като не е проявил необходимата процесуална активност, ищецът не е успял да докаже наличието на релевантните обстоятелства, които да докажат основателността на претенциите му. Представените писмени доказателства установяват искания на съответните доставчици за заплащане на определени суми, но от тях не може да се установи дали те касаят помещенията, предмет на наемния договор.

На следващо място законосъобразно и обосновано съдът е приел че общината не е ангажирала никакви доказателства за това, че в практиката на лекаря в с.Стара река се е ползвал стационарен телефон. Доказано е чрез свидетелските показания, че такъв не е ползван или поне не и за изходящи разговори. Така съдът е достигнал до извода, че  третия от исковете не е доказан и по основание. Освен това не се ангажирани доказателства и за това,  че търсените суми са реално направен от ищеца разход, при което е настъпило неоснователно разместване на ценности в патримониума на всяка от страните.

   Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски, но такива  не са направени и не следва да бъдат присъждани.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 235/25.03.2015 г. по гр.д.№ 3374/2014 г.  на Сливенския районен съд.

 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: