Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 16.07.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №256 по описа за 2015 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Ванто Лизинг“ ООД, гр.София против Решение №41/23.02.2015г. по гр.д.№660/2013г. на Новозагорски районен съд, с което е отхвърлен предявения от „Ванто Лизинг“ ООД, гр.София против И.Г.П. *** иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване на недействителен по отношение на ищеца, както следва: 1. Договор за покупко-продажба от 05.11.2010г. по нотариален акт №126, том VІІІ, рег.№6968, дело №1132 на Н.П. – помощник нотариус по заместване на нотариус Я.В. с район на действие НЗРС, по силата на който И.Г.П. е продала на „Трейд йони“ ЕООД, гр.Стара Загора дворно място с площ от 730 кв.м., представляващо УПИ ХІІІ-280, кв.35 по ПУП на С.П., общ. Нова Загора, отреден за жилищни нужди, ведно с находящите се в него жилище с площ от 48кв.м., съпринадлежащо мазе с площ от 20 кв.м., жилище с площ от 12 кв.м., второстепенна сграда с площ от 15 кв.м., второстепенна сграда с площ от 40 кв.м. и второстепенна сграда с площ от 2 кв.м., за сумата от 3000лв. и 2. Договор за покупко-продажба от 05.11.2010г. по нотариален акт №127, том VІІІ, рег.№6969, дело №1133 на Н.П. – помощник нотариус по заместване на нотариус Я.В. с район на действие НЗРС, по силата на който И.Г.П. е продала на „Трейд йони“ ЕООД, гр.Стара Загора нива с площ от 12,031 дка, трета кат. в м.“Горените круши“, съставляващ имот №016049 по картата за възстановената собственост на с. Питово, обл.Сливен, ЕКАТТЕ 56527; нива с площ от 8,796 дка, трета кат. в м.“Пясъка“, съставляващ имот №091027 по картата за възстановената собственост на с. Питово, обл.Сливен, ЕКАТТЕ 56527 и лозе с площ от 1,214дка, трета кат., находящо се в м.“Поляната“, съставляващо имот №013034 по картата за възстановената собственост на С.П., обл.Сливен, ЕКАТТЕ 56527, за сумата от общо 2800лв. и на ответниците са присъдени направените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Ванто Лизинг“ ООД, гр.София чрез пълномощник адв. Г. от САК и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

В жалбата си, въззивникът посочва, че обжалва посоченото решение изцяло, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. На първо място посочва, че в мотивите си съдът е посочил и обсъдил нотариален акт №47, том Х, рег.№7535, дело №1286 от 06.11.2012г., какъвто по делото не е представен и не е приет като доказателство. Посочва, че в решението са описани показанията на трима свидетели – М.Д., Д.Ж. и Р.Г.Д., като в действителност в хода на процеса в проведеното на 02.10.2014г. о.с.з. са разпитани четирима свидетели, различни от посочените, като дадените от тях показания се различават от тези, отразени в обжалвания съдебен акт. По този начин е налице нарушение на съдопроизводствените правила, довело до формиране на погрешни правни изводи. На следващо място посочва, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че установената в чл.135, ал.2 от ЗЗД презумпция не следва да намери приложение. Посочва, че към момента на процесните сделки И.П. и управителят на ответното дружество – В.П. са били в роднински връзки по сватовство – втората е снаха на първата. Цитира практика на ВКС относно приложимостта на законоустановената презумпция в подобна хипотеза на роднински връзки и счита, че презумпцията за знание е приложима и в настоящия случай. С оглед тази презумпция, ответниците не са установили липсата на знание у В.П. за увреждащия характер на сделката. Въззивникът прави подробен разбор и анализ на свидетелските показания, събрани като доказателствено средство по делото и счита, че от тях може да се направи категоричния извод за знанието на В.П. относно увреждащия характер на сделките, в случай, че съдът не приеме приложимостта на презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД. Посочва, че И.П. и В.П. са били към момента на сделките в отлични лични отношения, живели са заедно в едно домакинство, като тези отношения са запазени и след развода и дори към настоящия момент продължават да живеят заедно в С.П.. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба, отговарящи на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадени от И.Г.П. и от „Трейд йони“ ЕООД, гр.Стара Загораответници в първоинстанционното производство.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ответницата в първоинстанционното производство И.Г.П. чрез пълномощник адв. М.С., се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемата намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Развива подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба. Детайлно анализира наведените с въззивната жалба оплаквания и излага контрааргументи за опровергаването им. Излага факти относно сключването на договора за лизинг и приятелските отношения между управителите на ищцовото дружество и Г.П., като излага твърдения, че за реалните отношения във връзка с лизинга Г. не споделял нито с нея, нито със съпругата си В.. Посочва, че договорът за лизинг е нищожен, тъй като ищецът не е имал право да предоставя селскостопанска техника на финансов лизинг, поради липса на лиценз за това и защото не са спазени изискванията за отчетност по Наредба №26/23.04.2009г. на БНБ. Освен това посочва, че договорът за лизинг е прекратен едностранно от лизингодателя и последния права по него, като лизинговото имущество му е върнато. От друга страна посочва, че не е приложима презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД и ищцовото дружество не е установило по безспорен начин наличието на знание за увреждане и управителя на „Трейд йони“ ЕООД, както и че самата тя не е знаела за увреждането и за задълженията на сина си, довели до връщането на трактора. 

С отговора на въззивната жалба, подаден от „Трейд йони“ ЕООД, гр.Стара Загора – ответник в първоинстанционното производство, се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемото дружество посочва, че обжалваното решение е валидно, правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Излага подробни съображения относно неоснователността на оплакванията, направени с въззивната жалба. Анализира събраните по делото доказателства и посочва, че от тях не може да се направи извода, че В.П. е знаела за съществуващите задължения. Счита, че правилно съдът не е приложил презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД, тъй като ответниците не попадат в обхвата на изброения кръг от лица. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Доказателствено искане за въззивната фаза на производството е направила само въззиваемата И.Г.П., като съдът с определение от 10.06.2015г. го е оставил без уважение.

В с.з., дружеството въззивник, редовно призовано, се представлява от представител по пълномощие адв. С.Г. от САК, която поддържа подадената въззивна жалба и изложените в нея съображения относно незаконосъобразност и неправилност на атакуваното решение. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Излага подробни съображения в писмена защита.

В с.з. въззиваемата И.П., редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник адв.М.С., който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение като потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Поддържа изложените в отговора подробни съображения. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника и за неоснователност и недоказаност на претенцията за присъждане като разноски на разходите за гориво.

В с.з. въззиваемото дружество „Трейд йони“ ЕООД, гр.Стара Загора, редовно призовано, се представлява от пълномощник адв.П. ***, която оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.  

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

По отношение на фактическата обстановка, въззивният съд ПРЕПРАЩА своята към тази, формирана от първоинстанционния съд, като с оглед основателните възражения във въззивната жалба в тази насока, я ДОПЪЛВА със следните, установени от събраните пред районния съд доказателства, но неотразени в първоинстанционното решение, обстоятелства:

На 05.11.2010г. И.Г.П. е продала на „Трейд йони“ ЕООД, гр.Стара Загора, представлявано от управителя В.К.П. с договор за покупко-продажба, сключен под формата на нотариален акт №126, том VІІІ, рег.№6968, дело №1132/05.11.2010г. на Н.П. – помощник нотариус по заместване на нотариус Я.В. с район на действие НЗРС, следния свой собствен недвижим имот: дворно място с площ от 730 кв.м., представляващо УПИ ХІІІ-280, кв.35 по ПУП на С.П., общ. Нова Загора, отреден за жилищни нужди, ведно с находящите се в него жилище с площ от 48кв.м., съпринадлежащо мазе с площ от 20 кв.м., жилище с площ от 12 кв.м., второстепенна сграда с площ от 15 кв.м., второстепенна сграда с площ от 40 кв.м. и второстепенна сграда с площ от 2 кв.м., за сумата от 3000лв.

На 05.11.2010г. И.Г.П. е продала на „Трейд йони“ ЕООД, гр.Стара Загора, представлявано от управителя В.К.П. с договор за покупко-продажба, сключен под формата на нотариален акт №127, том VІІІ, рег.№6969, дело №1133 на Н.П. – помощник нотариус по заместване на нотариус Я.В. с район на действие НЗРС, следните свои собствени недвижими имоти: 1. нива с площ от 12,031 дка, трета кат. в м.“Горените круши“, съставляващ имот №016049 по картата за възстановената собственост на с. Питово, обл.Сливен, ЕКАТТЕ 56527; 2. нива с площ от 8,796 дка, трета кат. в м.“Пясъка“, съставляващ имот №091027 по картата за възстановената собственост на с. Питово, обл.Сливен, ЕКАТТЕ 56527 и 3. лозе с площ от 1,214дка, трета кат., находящо се в м.“Поляната“, съставляващо имот №013034 по картата за възстановената собственост на С.П., обл.Сливен, ЕКАТТЕ 56527, за сумата от общо 2800лв.

През 2010г. В.П. живеела в С.П. в къщата на свекърва си И.Г.П., заедно с нея, съпруга си и едното си дете /второто е родено през 2012г./. След развода  от края на 2012г. В.П. продължила да живее заедно със свекърва си /вече бивша/ И.П. и двете си деца в къщата на И.П. в С.П.. Бившият й съпруг се установил да живее в гр.Стара Загора.

В.П. била в много добри, прекрасни отношения със свекърва си И.П., както през 2010г., така и след това /свид.Д.Ж. и свид.М.Д./. В.П. знаела за сключения договор за лизинг от страна на свекърва й, по силата на който са получили трактор /свид. М. Т./. В.П. споделила със свид.Д.Ж., че съпругът й и майка му са подписали договор, по който са възникнали проблеми.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Новозагорският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно и субективно пасивно съединяване на искове за обявяване недействителност на два договора за покупко-продажба на недвижими имоти по отношение на кредитора на продавача, намиращи правното си основание в чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав не споделя крайните правни изводи на районния съд, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Предпоставките за успешно провеждане на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД са: ищеца да има качеството на кредитор спрямо длъжника-ответник; вземането на кредитора следва да е възникнало преди датата на извършеното правно действие от длъжника, което се атакува; наличие на извършено правно действие от длъжника – ответник; увреждане на интересите на кредитора от извършеното правно действие;  знание на длъжника и/или третото лице, че с атакуваната сделка се увреждат интересите на кредитора.

Безспорно по делото се установи, че ищцовото дружество „Ванто Лизинг“ ООД, гр.София има качеството кредитор по отношение на първия ответник И.П., породено от сключен договор за лизинг от 04.04.2008г., по който П. в качеството й на лизингополучател има неизплатени парични задължения /лизингови вноски/. Вземането на кредитора „Ванто Лизинг“ ООД, гр.София по отношение на ответницата И.П. в първоинстанционното производство безспорно е възникнало преди датата на атакувания с иска  договор за покупко-продажба на земеделски земи /05.11.2010г./.  Не е необходимо кредиторът да доказва, че вземането му е ликвидно и изискуемо. В практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК еднозначно се приема, че за успешното провеждане на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, вземането на увредения кредитор не е необходимо да е изискуемо, ликвидно или съдебно установено, не е необходимо и да е налице неизпълнение на задължението, достатъчно е то да е възникнало и да съществува.

Във връзка с направени от ответниците възражения, както пред първата инстанция, така и пред настоящата, следва да се посочи, че в производството по иск по чл.135 от ЗЗД длъжникът не може да релевира възражения относно недействителността, прекратяването или погасяването на вземането на кредитора /в т.ч. давност/. Длъжникът не може да се брани с възражения, основани на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иска за вземането, решението по който ще формира сила на пресъдено нещо. Поради това такива възражения са недопустими в настоящото производство по чл.135 от ЗЗД, което не е съединено с иск относно вземането. С оглед на това и направените от И.П. доказателствени искания в тази насока са оставени без уважение от първата и от настоящата инстанция.

В случая безспорно е налице вземане на кредитора – ищцовото дружество спрямо първия ответник И.П., предхождащо атакуваната разпоредителна сделка, т.е. първите две предпоставки за предявяване на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД са налице.

Атакуваните правни действия са договори за покупко-продажба на недвижими имоти и спрямо тях е допустим иск по чл.135 от ЗЗД. С тези два процесни договора длъжникът И.П. са е разпоредила възмездно с притежаваните от нея недвижими имоти – дворно място, ведно с построените в него сгради в С.П. и три броя земеделски земи, находящи се в землището на С.П., общ.Нова Загора, като ги е продала на втория ответник „Трейд йони“ ЕООД, гр.Стара Загора. С тези разпоредителни сделки безспорно длъжникът е намалил актива на имуществото си и по тази начин е увредил интересите на кредитора си – ищцовото дружество, с препятстване възможността да реализира вземането си с насочване на принудително изпълнение върху тези имоти. Безспорно в практиката се приема, че увреждане е налице, винаги когато с фактическите си и правни действия длъжникът намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, спрямо който съгласно чл. 133 от ЗЗД той отговаря с цялото си имущество.

Искът по чл.135 от ЗЗД обаче не би могъл да се уважи, ако макар и да е извършена разпоредителна сделка, длъжникът разполага със средства, с които може да удовлетвори задължението си към кредитора. Доказателства в тази насока по делото няма ангажирани от ответниците, носещи тежестта на доказване.

Съдът приема, че е налице и следващата предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.135 от ЗЗД - знание на длъжника и на третото лице, с което длъжникът е договарял за увреждането на кредитора.

Знанието за увреждане се изразява в знание за възможността такова увреждане на настъпи в резултат на извършеното правно действие, но не и в наличие на някаква вина – умисъл и специална цел да се вреди. Не съществува спор в практиката, че в хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е достатъчно само знание за увреждащия характер на сделката. Увреждащо кредитора действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, с което би се осуетило или затруднило осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, като увреждане е налице всякога, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да било начин затруднява удовлетворението на кредитора. Не е необходимо да се доказва самото увреждане на кредитора, тъй като наличието на увреждане се извежда от самото атакувано действие, щом то води до намаляване на имуществото на длъжника и затруднява удовлетворението на кредитора.

В случая, към датата на процесната разпоредителна сделка длъжникът И.П. е знаела, че има задължение към „Ванто Лизинг“ ООД, гр.София по сключения договор за лизинг и е знаела, че с двете сделки намалява имуществото си, по който начин затруднява удовлетворяването на кредитора си, знаела е, че е налице възможност за такова увреждане, вследствие на сделката. Наличието и на друга цел, мотив за извършване на разпореждането, не изключва знанието им за възможното увреждане на кредитора при наличие на възникнало вземане на значителна стойност.

Въззивният съд, анализирайки събраните по делото пред районния съд гласни доказателства, намира, че е налице знание за увреждащия характер на разпоредителната възмездна сделка и у третото лице, с което длъжниците са договаряли – дружеството „Трейд йони“ ЕООД, гр.Стара Загора.

На първо място следва да се отбележи, че едноличния собственик на капитала и управител на дружеството – В.К.П., към момента на сключване на атакуваните сделки е била снаха на длъжника И.П. /съпруга на синът й Г. Г..П, като бракът между тях е прекратен с решение от 29.10.2012г./.

Въззивният съд не споделя становището на въззивника относно приложимостта на законоустановената презумпция за знание и в тази насока застъпва становището на първоинстанционния съд. В.П., с оглед родството си сватовство с длъжника, не попада в кръга на лицата, визирани в разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД, спрямо които знанието за увреждането се предполага до доказване на противното. Съдът намира за неприложима в случая посочената от въззивника съдебна практика в тази насока, тъй като имуществото, предмет на двете разпоредителни сделки става собственост на търговското дружество „Трейд йони“ ЕООД, гр.Стара Загора, чийто управител е В.П., но не и СИО между последната и синът на длъжника И.П. – Г.П., в който случай ВКС е приел разширително тълкуване на въпросната разпоредба.

Знанието за увреждащия характер на двете разпоредителни сделки у управителят на дружеството – приобретател, според въззивният съд се установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. от показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази насока оплакванията във въззивната жалба са основателни, като въззивният съд не споделя изводите в обратния смисъл, направени от първоинстанционния съд.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че В.П. безспорно е знаела за сключения договор за лизинг и придобития въз основа на него трактор, като безспорно е знаела за задълженията на свекърва си по договора за заплащане на дължимите лизингови вноски. От свидетелските показания се установява, че през целия период на брачните отношения на В.П. със съпруга й, а и след това, нейните отношения със свекърва й – длъжникът по договора за лизинг са били прекрасни. Те са живели заедно в едно домакинство, в къща, собственост на И.П. в С.П., което е продължило дори и след развода й с Г.П.. Близката родствена връзка между двете, макар и неоснование за прилагане презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД, заедно с безспорно установените прекрасни и много близки отношения между В.П. и И.П., наред с обстоятелството, че безспорно В. е знаела за сключения договор за лизинг и получения въз основа на него трактор, водят до логичния и обоснован извод за наличие на знание за увреждащия характер на двете разпоредителни сделки, с които безспорно се намалява значително имуществото на длъжника по действащия договор за лизинг. Последващите проблеми между В.П. и съпругът й именно по повод отнемането на трактора – връщането му на лизингодателя, поради непогасени задължения по договора, също потвърждават извода, че В.П. безспорно е знаела за този договор и задълженията по него, въз основа на който са получили въпросния трактор.

Следователно, съдът приема, че е налице изискуемото според разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД знание за увреждащия характер на сделките – че с тях ще се затрудни реализиране правата на кредитора за събиране на вземанията си, за които безспорно В.П. е знаела и у третото лице, с което длъжниците са договаряли - „Трейд йони“ ЕООД, гр.Стара Загора, чийто едноличен собственик на капитала и управител е В.П..

С оглед изложеното съдът е мотивиран и приема, че са налице всички кумулативни предпоставки за уважаване на предявените искове по чл.135 от ЗЗД.

Като е стигнал до друг краен правен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него въззивният съд следва да постанови ново, с което да уважи предявените Павлови искове.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовото дружество се дължат в пълен размер направените по делото пред двете инстанции разноски в общ размер от 2325,39лв., от които 1487,92лв. пред първата инстанция и 837,47лв. пред въззивната инстанция.

По отношение на претендираните от адв.Г. за двете инстанции разноски по представените списъци по чл.80 от ГПК, следва да се отбележи, че съдът няма да присъди включените в тях транспортни разходи, тъй като такава възможност чл.78, ал.1 от ГПК не е предвидил. Същите, така както е предвидено и в самия договор за правна защита и съдействие, са за сметка на доверителя – ищцовото дружество, което само е избрало този начин за процесуална защита – адвокат от гр.София при дело, което води в значително отдалечени населени места, като е поело и ангажимент да му заплаща командировъчни разходи, които обаче не могат и не следва да се възложат на другата страна, независимо от изхода на спора. Останалите разходи са надлежно доказани.

По отношение на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника пред настоящата инстанция е направено възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК. Съдът намира възражението за неоснователно. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение без ДДС е 600лв. и същото е даже под минимума, визиран в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая е приложима и разпоредбата на пар.2а от Наредбата, която съдът съобрази.

На ответниците в първоинстанционното производство не се дължат разноски, поради което първоинстанционното решение и в тази част е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени.

На въззиваемите не се дължат разноски за въззивното производство, с оглед основателността на въззивната жалба и крайния изход на спора.

С оглед цената на отделните искове и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №41/23.02.2015г., постановено по гр.д.№660/2013г. на Новозагорски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОБЯВЯВА на  основание чл.135 от ЗЗД ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на „ВАНТО ЛИЗИНГ“ ЕООД, ЕИК 831001414, със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.“С. С.“ №*, ет.*, представлявано от управителя Х. Н., в качеството му на кредитор на длъжника И.Г.П. с ЕГН ********** на следните договори:

- договор за покупко-продажба от 05.11.2010г., сключен под формата на нотариален акт №126, том VІІІ, рег.№6968, дело №1132 на Н.П. – помощник нотариус по заместване на нотариус Я.В. с район на действие НЗРС, вписан в Служба по вписванията – гр.Нова Загора под вх.№3026 от 05.11.2010г., акт №31, том ХІ, дело №2029/2010г. по силата на който И.Г.П. с ЕГН ********** е продала на „Трейд йони“ ЕООД, ЕИК 200655890 със седалище и адрес на управление:  гр.С. З., ул.“Х. Б.*, представлявано от управителя В.К.П. дворно място с площ от 730 кв.м., представляващо УПИ ХІІІ-280, кв.35 по ПУП на С.П., общ. Нова Загора, отреден за жилищни нужди, ведно с находящите се в него жилище с площ от 48кв.м., съпринадлежащо мазе с площ от 20 кв.м., жилище с площ от 12 кв.м., второстепенна сграда с площ от 15 кв.м., второстепенна сграда с площ от 40 кв.м. и второстепенна сграда с площ от 2 кв.м., за сумата от 3000лв. и

- договор за покупко-продажба от 05.11.2010г., сключен под формата на нотариален акт №127, том VІІІ, рег.№6969, дело №1133 на Н.П. – помощник нотариус по заместване на нотариус Я.В. с район на действие НЗРС, вписан в Служба по вписванията – гр.Нова Загора под вх.№3027 от 05.11.2010г., акт №32, том ХІ, дело №2030/2010г. по силата на който И.Г.П. с ЕГН ********** е продала на „Трейд йони“ ЕООД, ЕИК 200655890 със седалище и адрес на управление:  гр.С.З., ул.“Х. Б.*-*, представлявано от управителя В.К.П. следните свои недвижими имоти: 1. Нива с площ от 12,031 дка, трета категория в м.“Горените круши“, съставляващ имот №016049 по картата за възстановената собственост на с. Питово, обл.Сливен, ЕКАТТЕ 56527; 2. Нива с площ от 8,796 дка, трета кат. в м.“Пясъка“, съставляващ имот №091027 по картата за възстановената собственост на с. Питово, обл.Сливен, ЕКАТТЕ 56527 и 3. Лозе с площ от 1,214дка, трета кат., находящо се в м.“Поляната“, съставляващо имот №013034 по картата за възстановената собственост на С.П., обл.Сливен, ЕКАТТЕ 56527, общо за сумата от 2800лв.

 

ОСЪЖДА И.Г.П. с ЕГН ********** *** и „ТРЕЙД ЙОНИ“ ЕООД, ЕИК 200655890 със седалище и адрес на управление:  гр.С.З., ул.“Х. Б.*-* да заплатят на „ВАНТО ЛИЗИНГ“ ЕООД, ЕИК 831001414, със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.“С. С.“ №*, ет.1, представлявано от управителя Х.Н. сумата от 2325,39лв., представляваща направени по делото пред двете инстанции разноски.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                   

 

                                                                                     2.