Р Е Ш Е Н И Е № 180

Гр.Сливен, 16.07.2015г

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито  съдебно заседание на първи юли, двехиляди и  петнанадесета година, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

                                                                        Мл.с.НИНА КОРИТАРОВА                      

      При секретаря П.С. с участието на прокурора……………, като разгледа докладваното от съдия Ангелова в.гр.дело № 258 по описа за 2015г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл.  ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на Г.К.Н. ***, чрез неговия пълномощник адв.С. против решение № 281/06.04.2015г по гр.дело № 4578/2014г по описа на СлРС, с което е осъден да заплати на С.Е.Т. от с.с. сумата 5500лв- обезщетение за претърпени на 13.06.2014г неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в в голяма разкъсно-контузна рана в окосмените части на челно-теменните области на главата, с подлежащо счупване на черепа, довело до проникващо нараняване в черепната кухина, изпадане в пълно безсъзнание до степен на кома за около 10 минути, като пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на ответника, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането 13.06.2014г до окончателното изплащане и сумата 263.29лв- разноски по делото.

         Със същото решение съдът е отхвърлен иск за неимуществени вреди  за разликата до пълния му размер от 9000лв, а  иска за имуществени вреди в размер на 400лв.-изцяло, като неоснователен и недоказан.

          В тежест наответника са възложени разноските по делото за изготвяне на съдебно-медицинска екпертиза и държавна такса.         

          В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поставено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че ищцата не е упълномощила надлежно процесуален представител, който да я представлява пред първоинстанционния съд, т.е. исковата молба била нередовна и същата следвало да бъде обездвижена за отстраняване на нередовността. Към исковата молба било приложено пълномощно от 26.02.2014г, изходящо от лицето С.В.Т., което не било страна по делото и нямало интерес от настоящия правен спор, нито било наследник на ищцата. Твърди се, че иска е частично основателен, но е уважен от съда в прекомерно завишен размер предвид степентта на причинените телесни повреди,  времето, през което ищцата е прекарала в лечебно заведение и времето, за което се е възстановила изцяло от травмите. Освен това, по наказателното производство се установило, че  не само ответникът е учавствал в побоя, а още няколко лица, които следвало да носят солидарна отговорност за причинените неимуществени вреди . Жалбоподателят допълва, че  бил безработен, имал семейство и деца, които издържал единствено от социални помощи. Не притежавал движимо или недвижимо имущество и нямал възможност да заплаща обезщетение в присъдения размер, а обезщетението за неимущественивреди се присъждало по справедливост.

          Иска се отмяна на съдебното решение изцяло, като неправилно.

          В срока по чл. 262 ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от другата страна. В се твърди, че  в инцидента от 13.06.2014г не е взело участие  друго лице както се твърди в жалбата. Не се оспорва обстоятелството, че съпруга на ищцата упълномощил адвокат, който да я представлява пред СлРС по повод образуваното гр.дело № 4578/2014г, тъй като по това време  тя била на лечение в болница и неадекватна след нанесения й побой, а той бил най-близкия й човек, който можел да организира защитата й по делото. Счита че, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение като неоснователна.

          След  оставяне  без движение  на  исковата молба  от въззивния съд, по делото е депозирано заявление от 22.05.2015г, с което ищцата в първоинстанционното производство е отстранила нередовността на исковата молба. Твърди, че с договор за правна помощ от 26.06.2014г нейният съпруг Г.К.Н. *** упълномощил адв. С.Г. *** и да я представлява по образуваното срещу Г.Н. досъдебно производство. Заявява, че потвърждава всички ивърщени до момента процесуални действия от адв.С.Г. и желае и занапред той  да продължи да я представлява по в.гр.дело № 258/2015г на СлОС. Прилага адв.пълномощно.   

          В  срока по чл. 263 ал.2 вр. с ал.1 от ГПК, няма подадена насрещна въззивна жалба.

          В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява лично и представляван от пълномощник, който поддържа  жалбата на изложените в нея основания и  моли за уважаването й.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована,  не се явява лично.   Представлявлява се от процесуален представител, който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на  първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата  е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав споделя и правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материално-правните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Исковете, с които първоинстанционния съд е бил сезиран са предявени при условията на обективно кумулативно  съединеняване,  с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД и са за осъждането на ответника  да  заплати на ищцата обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане, в размери съответно: 9000лв и 400лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изпрлащане.

Непозволеното  увреждане е сложен  фактически състав, състоящ се от: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, вина и  причинна връзка  между деянието и причинената вреда .

 Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата  противоправност и виновността на дееца.

 Според чл.413 ал.2 НПК, влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието.

 Нормата  на чл.413 ал.3 от НПК урежда, тези разпоредби се прилагат и за актовете на районния съд по глави двадесет и осма – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и двадесет и девета – решаване на делото със споразумение.

 Ето защо, с влязлото в сила определение за одобряване на споразумение по НОХД №1789/2014г. на СлРС, се приема за безспорно установено извършването на деянието, авторството, вината и противоправността , т.е, че на посочената в споразумението дата и място, ответникът, виновно и противоправно е причинил на ищцата описаните средни телесни повреди, изразяваща се в голяма разкъсно-контузна рана в окосмените части на челно-теменните области на главата, с подлежащо счупване на черепа, довело до проникващо нараняване в черепната кухина, изпадане в пълно безсъзнание до степен на кома за около 10 минути.

От одобреното от наказателния съд споразумение  и неговата задължителна сила за гражданския съд, се установява безспорно и причинната връзка между деянието и причинената на ищцата средна телесна повреда.

По делото е установена и неимуществената вреда за ищцата, изразяваща се в претърпените от нея болки и страдания, настъпили в резултат на непозволеното увреждане. От събраните по делото гласни доказателства и заключениетона изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-медицинската експертиза, се установява, че в резултат на деликта,  ищцата е получил редица увреждания на здравето, изразяващи се голяма разкъсно-контузна рана в окосмените части на челно-теменните областина главата, с подлежащо счупване на черепа, довело до проникващо нараняване в черепната кухина, изпадане в пълно безсъзнание до степен на кома за около 10 минути.

Привилно СлРС е  приел, че е налице вреда под формата на накърняване на телесната цялост и здраве на ищеца, както и наличието причинна връзка между противоправното деяние и вредата, т.е. че са налице са  всички  елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност на ответника.

          Съгласно чл. 52 ЗЗД  обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.  Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето и пр.. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

При определяне на дължимото обезщетение, първоинстанционният съд е съобразил възрастта на ищцата, характера, продължителността и интензитета на изпитваните от нея болки и страдания, престоя й в болчичното заведение, срокът и прогнозите за възстановяване. Съобразявайки посочените обстоятелства, съдът е приел за  справедливия паричен еквивалент на причинените  неимуществени вреди сумата 5500лв.

        Въззивният съд счита този размер на присъденото обезщетение за справедлив,  адекватен на вида и интензитета на претърпените вреди и съобразен с практиката на съдилищата.

        Неоснователно е възражениято в жалбата, че искът е уважен  в прекомерно висок размер предвид степента на причинените телесни увреждания, времето, през което ищцата е прекарала в лечебно заведение и времето, за което се е възстановила  изцяло от травмите.

        Въпреки че пострадалата е била в болнично заведение само  десет дни и уврежданията й към датата на изготвяне на съдебната експретиза са отзвучали напълно, следва да се има предвид вида на телесното увреждане, а  именно, че се касае за средна телесна повреда, изразяваща се в причиняване на черепно-мозъчна травма, с проникване в черепната кухина и изпадане в състояние на кома,  довели до главоболие и световъртеж и  за възстановителен период около три месеца.  Като се отчетат всички тези обстоятелства, се налага обоснования извод, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е в завишен размер. При определянето му е ирелевантно дали деликвента има финансова възвожност за го заплати, тъй като бил безработен и  имал  семейство, което да издържа.

          Наведеното в жалбата възражение за ненадлежно упълномощаване на ищцата в първоинстанционното производство е основателно, но този порок беше отстранен пред въззивния съд.

В жалбата се  твърди, че в наказателното производство не било установено по безспорен и категоричен начин, че единствен извършител на деянието бил ответника, а в побоя участвали няколко лица, които следвало да носят солидарна отговорност спрямо пострадалата.  

Съдът намира този довод за неоснователен, тъй като гражданския съд е обвързан от присъдата, респ. споразумениено относно всички онези елементи от фактическия състав на деликта, посочени в чл. 300 ГПК, между които е и авторството на деянието. 

На основание чл. чл.84 ал.3 ЗЗД, правилно е присъдено обезщетение за забава върху главницата, считано от деня на увреждането, тъй като при деликта, длъжникът изпада в забава и без да бъде поканен от кредитора.

Правилно първоинстнационният съд е отхвърли изцяло искът на имуществени вреди като неоснователен и недоказан.  Настоящият съд споделя приетото от СлРС, че ищцата не е упълномощавала адв.С.. Г. да я представлява по образуваното наказателно производство, нито има доказателства да  е платила адв.хонорар. Видно от приложеното по делото заверено копие на пълномощно от 26.06.2014г,  не тя, а съпругът й  С.В.Т. е упълномощил същия адвокат по образуваното досъдебно производство.  

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищеца съразмерна част от направените в производството разноски и е осъдил ответника да заплати  дължимата държавна такса и разноски за платено от бюджетните средства на съда възнаграждение на вещо лице.

        Тъй като крайните  изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна, а атакуваният  съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

        Щом жалбата се оставя без уважение , на въззивника не се дължат  разноски пред тази инстанция, но такива не са и претендирани.

       Другата страна не е претендирала разноски пред тази инстанция, поради което съдът не дължи произнасяне  в тази насока.

        Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 281/06.04.2015г по гр.д.№ 4578/2014г.  по описа на РС-гр.Сливен, като  ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението, в частта относно иска за заплащане на обезщетение за  неимуществени вреди, подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

                                         

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: