Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 150

 

Гр. Сливен, 06.07.2015г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ : СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

    ВАНЯ АНГЕЛОВА

 

в присъствието на секретаря К.И. и прокурор………….., като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова възз.гр.д. № 260 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, в сила от 01.03.2008г.

         Делото е образувано по въззивна жалба на адв. С. , в качеството му на пълномощник на С.П.В. против решение № 182/2015г. по гр.д. № 3502/2014г. по описа на СлРС, в частта, с която е обявено за нищожно завещание от 2004г. и са допуснати до делба разпоредените с него недвижими имоти – идеална част от двор с къща, находяща се в гр. С, кв.“Р“, ул.“С. Г.“ № *, нива в м.“Пожара“ с площ 4.850 кв.м., овощна градина в м.“Пчелина“ от 2 190 кв.м. и нива в м.“През Тунджа“ от 4 600кв.м.

         Във въззивната жалба се сочи, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът бил приел, че не са спазени изискуемите от закона реквизити на саморъчното завещание от 2004г. Счита се, че макар да не е било посочено в завещанието дата и месец на изготвяне, същото е следвало да се зачете като изготвено през 2004г., още повече, че по делото е бил представен протокол за приемане на завещанието, съставен на 14.06.2004г. Страната твърди, че това е датата на която следва да се приеме, че е съставено завещанието. С оглед на това посочва, че неправилно до делба са били допуснати посочените в това завещание недвижими имоти. Цитира се съдебна практика – решение № 4384/1098г. на Іво ГО на ВКС, съгласно която непълната дата била равнозначна на липса на дата, освен ако от текста на завещанието могат да се извлекат нужните данни за датата. В конкретния случай се твърди, че завещателят е бил дееспособен в периода от съставяне на завещанието до представянето му пред нотариуса. Моли се решението да бъде отменено в атакуваната част.

         В законоустановения срок, посочен в чл.263 ал.1 от ГПК, е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Х. – пълномощник на В.П.В.. С него се оспорва въззивната жалба като неоснователна, като се твърди че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Страната твърди, че завещанието от 2004г. е нищожно, поради това, че не отговаря на изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН. Същото макар и да е подписано от завещателя, не било с посочена дата. Датата от 2004г. била изписана след подписа на завещателя, което било неправилно. Същата е следвало да се посочи преди неговия подпис. Сочи се, че е допустимо попълване на датата на въз основа на данни, извлечени от самото завещание. Извън него е недопустимо установяване на датата на съставяне на саморъчното завещание. Посочва се, че по тази причина недостатъкът на процесното завещание не може да бъде поправен с датата на предаването му за съхранение. В този смисъл била и трайната практика на ВКС. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.

         В с.з. въззивника, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява.

         След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения, процесуални или доказателствени искания.

         Въззивния съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от  процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакуваният акт съд.

         При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата въззивна инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

         При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата въззивна инстанция на осн. чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

         Също така въззивния съд СПОДЕЛЯ  и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материално правните норми, приложими към настоящия спор.

         Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. РС е осъществил надлежно процесуалните си правомощия и задължения по чл.140 – 149 от ГПК и в съответствие с материално правните норми, въз основа на събраните годни, допустими и непререкаеми доказателства, е заключил че съставеното през 2004г. саморъчно завещание е нищожно. Съгласно разпоредбата на чл.42, б.“Б“ от ЗН нищожно е саморъчно завещание, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗН, като едно от тях е датирането на завещанието. За да се приеме, че същото е датирано, то датата следва да бъде пълна . Непълнотата на датата относно ден и месец е равносилно на липса на дата. Единствено ако от самия текст може да се извлече и установи точна дата, завещанието не е нищожно. В конкретния случай от текста на саморъчното завещание не може да се определи пълната дата на съставянето му, която е решаваща при преценка на дееспособността на съставителя. Липсата на конкретна дата на съставяне обуславя и обявяване на саморъчното завещание за нищожно.Нищожността на завещанието се явява липса на такова в правния ми, поради което правилно са допуснати до делба и недвижимите имоти, предмет на същото.

         Ето защо, атакуваното решение следва да бъде потвърдено, тъй като районния съд е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващите им правни норми, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

         Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав при Сливенски Окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 182 от 27.02.2015г. постановено по гражданско дело № 3502/2014г. на Сливенски районен съд в обжалвана част.

 

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му пред ВКС на РБългария.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

           2.