Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 147

 

гр. Сливен,  16.06.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  десети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N   261  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 310/2015г. по гр.д..№ 475/2015 г. на СлРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от К.Р.Ф. *** против Д. И.К. *** иск за упражняване на родителските права спрямо малолетното дете Р.К. Ф. ЕГН **********, като неоснователен и е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на майката Д. И.К., като на бащата е определен режим на лични контакти със задължителен всяка първа и трета събота от месеца - от 9.00 ч. на съботния ден до 17 ч. на неделния ден и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. С решението е осъден К.Р.Ф. да заплаща на Д. И.К., като майка и законна представителка на малолетното дете Р.К. Ф. месечна издръжка в размер на 90.00 лв.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска за упражняване на родителските права е неправилно и необосновано. Съдът не е направил пълен анализ на събраните по делото доказателства и поради това не е стигнал до обоснован извод, че въпреки възрастта на детето бащата е по пригодния родител и може да се справи по-добре с отглеждането.  Твърди се , че от раждането до настоящия момент детето живее в жилището на бащата, поради което то е свикнало с тази обстановка, а в интерес на детето е да чувства сигурност, която към настоящия момент може да осигури единствено бащата. От значение е и поведението на майката, която предизвиква скандали, които влияят и върху детето. Поради това се иска да бъде отменено решението в атакуваната част, да се постанови ново, с което родителските права да бъдат предоставени на въззивника, на майката да се определи свободен режим на лични контакти, като задължителен се счита  всяка първа и трета  събота от месеца от 9 ч. на съботния ден до 17 ч. на неделния и един месец през лятото несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата и да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка в размер на 90.00 лв.

Направено е доказателствено искане да бъде назначена съдебно медицинска експертиза,като вещото лице да извърши преглед на ответницата относно пушенето на „трева” и й направи медицински изследвания – кръв , урина и други , да даде заключение дали ответницата е в наркотична зависимост и каква. Иска се да бъдат допуснати двама свидетели  при режим на довеждане, с които ще се установява поведението на ответницата след постановяване на обжалвания съдебен акт и нездравословната й среда.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Изложените твърдения във въззивната жалба са неверни, майката никога не е пушила трева, а средата й не е нездравословна или неморална. Сочи се, че от събраните по делото доказателства е установено, че тя е добра домакиня и се грижи добре за децата. От друга страна въззивникът е осъждан седем пъти, което е от значение при преценка на възпитателските качества на бащата. Развиват се съображения във връзка с агресивното поведение на въззивника след употребата на алкохол.  Бащата не полага грижи за детето, а за него непосредствено се грижат прабата и бабата на детето. Сочи се, че детето следва да се отглежда от майката, за да не се прекъсва емоционалната връзка, както и  за да се изгради емоционална връзка между него и по-голямата му сестричка. В отговора  се иска да не се уважават направените от другата страна доказателствени искания и се прави ново такова искане, а именно да се изиска от РУП на МВР – Сливен информация и наличната документация относно подадени оплаквания от Д. И.К. против К.Р.Ф. за периода от 01.04.2015 г. до момента. Твърди се, че тези доказателства са необходими за установяване на обстоятелствата, че въззивникът и след приключване на делото пред първата инстанция е препятствал с агресия контактите на майката с детето и в крайна сметка се иска да бъде потвърдено решението, като се претендират разноски.

По направените доказателствени искания съдът се е произнесъл в закрито заседание.

В с.з. въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемата се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа отговора. Допълнителни съображения излага в писмена защита като обосновава правилността на решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Събраните от въззивния съд доказателства – разпита на четирима свидетели, не водят до промяна на фактическите обстоятелства.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска, предявен от въззивника и уважаване претенцията на въззиваемата.

        Основният спор е свързан с обстоятелството при кого от двамата родители да живее малолетното дете. Районният съд правилно е преценил, че в случая водещи са интересите на детето. Събраните по делото доказателства мотивират извода, че майката разполага с необходимите родителски качества и освен това се ползва с подкрепата на своите близки. Без съмнение, изключително важно е детето да бъде отглеждано в семейство, включващо съвкупност от близки роднини. И майката и бащата живеят в почти идентични жилищни условия, които обаче осигуряват относително добра среда за възпитаване на малолетното дете. От значение е обстоятелството, че при бащата отглеждането на детето е поверено на негови близки. По делото страната се е опитвала и е навеждала доводи за моралния облик на майката и нейното сексуално поведение, но без съмнение тя е проявила загриженост за детето, търсила е възможности да го вижда, въпреки създаваните пречки за това. Поради това, като е приел, че малолетното дете следва да живее при майката, Районният съд е постановил едно напълно законосъобразно и правилно решение. С оглед решаването на този въпрос - по тази претенция, правилно и законосъобразно първоинстанционното решение е било постановено и по останалите претенции. Без съмнение, не бива да бъде прекъсвана емоционалната връзка между детето и неговия баща и правилно съдът е приел, че трябва да бъде дадена възможност за поддържане на лични контакти между детето и бащата, които са традиционно приети от практиката. Напълно законосъобразно съдът е приел и размера на издръжката, който следва да изплаща бащата като се е съобразил с нуждите на детето и възможностите на родителя.  Ето защо, подадената въззивна жалба е неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

        Така при анализа на възприетата от двете инстанции фактическа обстановка,  като се вземат предвид всички значими фактори – субективните - от една страна: възрастта и пола на детето, обичайният му начин на живот, средата, в която се е адаптирало, отношението му към всеки от родителите, от друга страна: характера и поведението на всеки от двамата родители, способността да полага в необходимия обем лични и непосредствени грижи към детето, да проведе адекватни и последователни методи за възпитание, възможностите да му осигури спокойна и нормална домашна обстановка и средства за издръжка, както и обективните фактори – перспективите на детето, приспособяване в позната среда, за  изграждане на устойчиви навици и поведение в сигурна битова обстановка, и душевния му комфорт, зависещ изключително от незастрашаване на специфичната, незаместима връзка “майка-дете”, въззивният съд счита, че интересът на детето налага  упражняването на родителските права в този момент да се предостави на майката.

        За да й се откаже това право, каквото е искането на въззивникът, е необходимо най-малкото да са дискредитирани по някакъв начин качествата и способностите й на родител и възпитател – в действителност липсват както индикативи, така и доказателства, че тя се отнася лошо или безразлично към детето, че влияе зле на възпитанието му, че му вреди морално или му създава неподходящи, непристойни, или обществено неприемливи навици. Ако настъпят обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо положение, няма пречка правното положение също да се промени, като се приведе в съответствие с новосъздадената обстановка – като определящ отново ще е интересът на детето, до навършване на пълнолетието му.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 310/2015г. по гр.д..№ 475/2015 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА К.Р.Ф. *** да заплати на Д. И.К. *** сумата  от 300 /триста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: