Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №148

 

гр. Сливен, 16.06.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА      

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА    

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №262 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив против Решение №272/02.04.2015г. по гр.д.№4832/2014г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив против И.П.Ч. иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото електроснабдително дружество сума в размер на 1186,97лв., представляваща стойността на електрическа енергия за периода от 30.12.2013г. до 26.03.2014г. за обект с ИТН 2328329 в ГР.Т., кв.“К.“, ул.“К.“, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 02.10.2014г. до окончателното й изплащане, сумата от 30,76лв., представляваща законната лихва за периода от 01.07.2014г. до 01.10.2014г., както и 325лв., представляваща разноски по делото, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №2572/03.10.2014г. по ч.гр.д.№3917/2014г. на СлРС и на ответника са присъдени разноски по делото в размер на 400лв. С въззивната жалба се атакува решението изцяло.

В жалбата си въззивника – ищец в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния закон. Посочва, че процедурата по коригиране на сметки според Общите условия на дружеството е механизъм за определяне на количеството електроенергия, когато е налице манипулация на електромер и не е възможно уредът да отчита правилно. От събраните по делото доказателства се установило, че електромерът е отварян и манипулиран, в резултат на което е отчитал неточно консумираната електрическа енергия, поради което за ищцовото дружество възникнало правото да преизчисли количеството електроенергия. Корекцията е извършена въз основа на разпоредбите на раздел ІХ от ПИКЕЕ, въз основа на констативен протокол, който е съставен в присъствието на ответника и е подписан от него без възражения. Корегирането на сметката на база ПИКЕЕ не противоречало на принципа на чл.82 от ЗЗД, тъй като не е санкция за виновно поведение, а механизъм за възстановяване на загуби. От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да уважи изцяло предявените от него положителни установителни искове. Претендират се разноски, направени пред двете съдебни инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна - ответника в първоинстанционното производство И.П.Ч. чрез пълномощника адв.П., като оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че електроснабдителното дружество не е спазило разпоредбите на Общите условия и ПИКЕЕ при извършване на проверката на електромера, при изготвянето и връчването на съответните книжа и не доказало правилното и законосъобразно начисляване на сумите за допълнителна ел. енергия. Не е установено наличие на виновно поведение и не е установен точния период на използваната и неотчетена ел. енергия. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В с.з. въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпила молба от представител по пълномощие юриск. А., който посочва, че поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й, като съдът отмени първоинстанционното решение и постанови ново, с което да уважи предявените от дружеството искове. Претендира присъждане на направените през двете инстанции разноски.

В с.з. въззиваемият И.П.Ч., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му адв. П., която посочва, че оспорва въззивната жалба, като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания за доставена електрическа енергия за периода 30.12.2013г. – 26.03.2014г. за обект в ГР.Т., кв.“К.“, ул.“К.“ №39 с ИТН 2328329 в размер на 1186,97лв. и за мораторна лихва в размер на 30,76лв., начислена върху главницата за периода от 01.07.2014г. до 01.10.2014г., за които вземания на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок. Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

Между страните не се спори, че ответникът И.П.Ч. има качеството потребител на електрическа енергия за процесния обект, находящ се в ГР.Т., кв.“К.“, ул.“К.“ с ИТН 2328329. Като собственик, той се явява потребител на електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката и Общите условия на ищцовото дружество.

Предмет на главния установителен иск е вземане на ищцовото дружество – въззивник за доставена и потребена електрическа енергия по фактура №1114447604/18.06.2014г. за сумата от 1186,97лв. за 6647 kWh ел. енергия за периода от 30.12.2013г. – 26.03.2014г., която е  начислена като корекция на сметката на ответника за неизмерване на ел. енергия, поради извършена техническа манипулация, установена с констативен протокол №142232/26.03.2014г.

В тежест на ищцовото дружество е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание –  т.е. наличие на виновно поведение.

С оглед периода, за който е извършено начисляването на сума за допълнително количество електрическа енергия, към настоящия случай са приложими новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, 

 

 

 

обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., които в глава ІХ уреждат случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, към които разпоредби вече препраща чл.45, ал.1 от Правилата, т.е налице е нормативно установена процедура.

Следва само да се отбележи, че въззивният съд споделя напълно изводите на районния съд относно приложимостта на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД. Въведената с новите ПИКЕЕ процедура по извършване на проверките и закрепване на констатациите в съответните документи не изключва факта, че на практика се касае за договорни отношения между страните по повод продажбата на електрическа енергия и не изключва общия принцип за виновния характер на  договорната отговорност. Доказателства в тази насока относно извършването на нерегламентирано въздействие, в нарушение на установените задължения, от страна на абоната върху СТИ няма ангажирани от носещата доказателствената тежест страна - ответното електроснабдително дружество.

Твърденията на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, са за спазване на така уредената в ПИКЕЕ процедура относно извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и последвалата едностранна корекция на сметката. По отношение на тези свои твърдения, ответника носи доказателствената тежест.

Въззивният съд, въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, намира, че дружеството въззивник не е спазило нормативно установената процедура по извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и корекцията на сметката.

Проверката на средството за търговско измерване следва да бъде извършена, съгласно разпоредбите на глава ІХ на ПИКЕЕ, раздел VІІІ, а установеното чрез тази проверка следва да бъде закрепено в констативен протокол, отговарящ на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ - подписан от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. Безспорно, в случая проверката е извършена в присъствието на абоната и същият е подписал констативния протокол.

Видно от събраните по делото писмени доказателства /констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №581/08.05.2014г. на ГД „МИУ“, РО – Пловдив/, се установява осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като са изрязани част от зъбите на второто зъбно колело на  броителния механизъм. В този случай, за да се извърши едностранната корекция на сметката от електроснабдителното дружество, е задължително, с оглед императивната разпоредба на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, констативния протокол, освен задължението да отговаря на изискванията на чл.47 /които в случая не са спазени по гореизложените съображения/, но и да  е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. В случая това изискване също не е спазено. Протоколът не е съставен в присъствие на органите на полицията, още по-малко е подписан от такива.

Предвид изложеното не може да се приеме, че констативния протокол е съставен по реда и при спазване изискванията на глава ІХ от ПИКЕЕ.

Следва да се отбележи, че съгласно задължителната практика на ВКС електроснабдителното дружество следва да установи по безспорен начин периода на грешно измерване, дължащо се на неправомерно действие от страна на потребителя. В противен случай  без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия /Решение №189/11.04.2011г. на ВКС по т.д.№39/2010г./. Такова установяване в случая не е налице, както не е установено и че отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя.

В случая периода, за който е коригирана сметка е 86  дни, като по делото не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция, съгл. чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ . Не е ясно как ответното дружество е определило периода за преизчисляване на сметката за ел. енергия на ищеца, който е по-малък от максималния възможен /90 дни/, т.е. не е ясно как е определен началния момент, тъй като не е установено кога е извършена последната проверка на СТИ, нито е установена точната дата на първоначалното неотчитане. По този начин съдът намира, че е налице некоректно и недобросъвестно поведение на ответното дружество, което не следва да ощетява потребителя чрез извършване на корекция на сметката му за един продължителен, произволно и неясно как определен, срок.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответникът не дължи на ищцовото дружество сумата от 1186,97лв., представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода от 30.12.2013г. до 26.03.2014г. като корекция на сметката му за минал период, като главната искова претенция е неоснователна.

С оглед неоснователността на главния иск в посочената част, неоснователна е и акцесорната претенция за дължимост на мораторна лихва върху главницата от 30,76лв.

Предвид изложеното, предявените положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземания за доставена електрическа енергия и за мораторна лихва се явяват изцяло неоснователни  и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Правилно и законосъобразно с оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК районният съд е присъдил на ответника в пълен размер направените и доказани от него по делото разноски.

С оглед изложеното, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивното дружество и то следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемия направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 350лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №272/02.04.2015г., постановено по гр.д.№4832/2014г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х. Г. Д.” №*, ЕИК 123526430 да заплати на И.П.Ч. с ЕГН ********** *** сумата от 350лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени във въззивното производство разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                     2.