Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №145

 

гр. Сливен, 09.06.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на трети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:    

          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №265 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на глава 25 от ГПК „Бързо производство“.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №352/29.04.2015г. по гр.д.№490/2015г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Ж.Ж.Ж. против ДВХУИ – Селище „Качулка“, с.Бяла, общ.Сливен обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3 от КТ, вр. с чл.225, ал.1 от КТ за признаване уволнението, извършено със заповед №3/04.02.2015г. за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение в размер на 3240лв., като са отхвърлени като неоснователни исканията и на двете страни за присъждане на разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Ж.Ж.Ж. чрез пълномощника адв. М.М. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло. Въззивникът посочва, че обжалваното решение е неправилно, немотивирано и материално незаконосъобразно. Посочва, че същото е изготвено в телеграфен и бланкетен стил, като изложената в него фактическа обстановка не кореспондира със съществуващата фактология. Неправилно и незаконосъобразно районният съд е приел, че длъжността „Автомеханик“ е била единствена и работодателят не бил длъжен да извършва подбор. Посочва, че видно от представените две щатни разписания, освен длъжността на ищеца „Автомеханик“ в щатното разписание е фигурирала и продължава и по новото такова да съществува длъжността „Автомонтьор“, като двете длъжности са с един и същ пореден номер в Националната класификация на професиите и длъжностите – 72313008. Кодирането на двете длъжности с един и същ уникален код означава, че става дума за една и съща, еднотипна длъжност и в този случай работодателят е длъжен да извърши подбор по смисъла на чл.329 от КТ. Разликата в наименованията на двете длъжности не променяло характеристиките им, като те са идентични по трудови функции. Работодателят е следвало да извърши сравнение между ищеца и служителя, заемащ длъжността „автомонтьор“, като остави този с по-високата квалификация. Посочва, че той е този служител, който има по-висока квалификация – висше образование със специалност „Ремонт и експлоатация на автотранспортна техника“. Счита, че поради изложеното процедурата по уволнението му е опорочена и заповедта се явява незаконосъобразна. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи исковите претенции. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от въззиваемата страна – ответника в първоинстанционното производство ДВХУИ – Селище „Качулка“, с.Бяла, общ.Сливен чрез пълномощника адв. Ч., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, кореспондиращо със събраните по делото доказателства. Посочва, че правилно съдът е приел, че длъжността, заемана от ищеца е една и тя е била закрита, като е налице реално съкращаване на щата и не се налагало извършването на подбор. Некоректно било внушението, направено с въззивната жалба, че длъжностите „автомеханик“, заемана от Ж. и длъжността „автомонтьор“ били с еднакви характеристики и двете фигурирали в Списъка на длъжностите в НКПД с един и същ номер. Посочва, че в новия списък, актуализиран от 01.01.2015г. кодовете на двете длъжности са различни. Следователно двете длъжности не са идентични, не се припокриват и възражението на въззивника за необходимостта от подбор било неоснователно. Поради това моли съда да потвърди атакуваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

            С мотивирано определение от 22.05.2015г. въззивният съд не е допуснал събиране на поисканите с въззивната жалба писмени доказателства.

В с.з., въззивникът Ж.Ж.Ж., редовно призован, се явява лично и с представител по пълномощие адв.М.М., която поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата страна ДВХУИ – Селище „Качулка“, с.Бяла, общ.Сливен, редовно призована, не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и  правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението за срок от шест месеца в размер на 3240лв. с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Разгледан по същество, главният иск за признаване уволнението, извършено със Заповед №3/04.02.2015г. на Директора на ДВХУИ – Селище „Качулка“, с.Бяла, общ.Сливен, за незаконно и неговата отмяна е неоснователен.

Безспорно по делото е установено, че ищецът Ж.Ж.Ж. е работил в ответното ДВХУИ – Селище „Качулка“, с.Бяла, общ.Сливен по трудово правоотношение на длъжността „Автомеханик“.

Прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е извършено със Заповед №3/04.02.2015г. на Директора на ДВХУИ – Селище „Качулка“, с.Бяла, общ.Сливен, считано от 05.02.2015г. В заповедта като правно основание за прекратяване на трудовото му правоотношение е посочен чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата.

За законосъобразността на уволнението на това основание е необходимо съкращаването в щата да е: 1.реално, т.е. съответната функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа; 2. да е налице към момента на уволнението, той и фактическото премахване на съответната трудова функция да съвпадат, или уволнението да следва съкращаването на щата; 3. да е извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени.

Безспорно по делото е установено от събраните пред районния съд доказателства, че решението за съкращаването на щатната бройка на длъжността „Автомеханик“, е взето от компетентния орган – директора на ДВХУИ – селище „Качулка“, с.Бяла, общ.Сливен, който със Заповед №15/04.02.2015г. е утвърдил новото щатно разписание, в сила от 05.02.2015г. Това щатно разписание е утвърдено и от Кмета на Община Сливен. Това решение за промяна в бройките на длъжността, заемана от ищеца, е предоставена на изключителната преценка на работодателя, въпрос на целесъобразност и на управленско решение, неподлежащо на съдебен контрол. Въпреки това ответната страна е представила и доказателства, мотивиращи това решение – констативен протокол от извършена в ДВХУИ – селище „Качулка“, с.Бяла, общ.Сливен проверка от Инспекторат към Агенция за социално подпомагане и дадените с него задължителни предписания. На съдебен контрол подлежи само уволнението, извършено въз основа на съкращаване на щата, като следва да се установи реалност на съкращаването.

В случая, от представените две щатни разписания – старото от 01.01.2014г. и новото, в сила от 05.02.2015г. се установява по безспорен начин, че съществуващата до тогава една щатна бройка на длъжността “Автомеханик”, която се заема от ищеца Ж. е премахната и не фигурира в новото щатно разписание.    

Съкращаването на щата на длъжността, заемана от ищеца, безспорно е налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с него, като в случая то съвпада по време с уволнението – новото щатно разписание влиза в сила от 05.02.2015г., като прекратяване на трудовото правоотношение на Ж. също е от 05.02.2015г. Съкращението е реално, като съществуващата една щатна бройка на длъжността на ищеца се премахва, т.е. съкратена е нейната трудова функция. Причините, наложили тази промяна са без значение, тъй като са въпрос на управленска целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Важното в случая е, че е налице реално съкращение на трудовата функция на ищеца.

Възраженията направени във въззивната жалба /и то за пръв път, тъй като такова оплакване пред районния съд не е било направено/ и отнасящи се единствено до обстоятелството налице ли е еднотипност, еднаквост на длъжността „Автомеханик“, заемана от Ж. и длъжността „Автомонтьор“, фигурираща в сектор „Техническо обслужване и транспорт“, към който сектор е и длъжността на ищеца и оттам задължителността на подбора при извършване на уволнението, въззивната инстанция намира за неоснователни.

С оглед на тези възражения, въззивният съд извърши справка в Списъка на длъжностите в националната класификация на професиите и длъжностите в редакциите от 2011г. до 2015г., като последната е в сила от 01.01.2015г. и констатира, че от момента на съставяне на Списъка, явяващ се приложение 4 към Заповед №РД01-931/27.12.2010г., длъжността „Автомонтьор“ е била и е с код 7231 2001, а съкратената длъжност „Автомеханик“ е с код 7231 3008. Този факт не се променя от обстоятелството как е изписана съответната длъжност в щатното разписание, тъй като очевидно и в двете щатни разписания е допусната техническа грешка при посочване на номера по НКПД на длъжността „автомонтьор“, като е посочен номер 72313008, вместо верния код по НКПД 72312001. Грешното посочване в щатното разписание обаче е ирелевантно и не променя правилния код на съответните длъжности. Видно от схемата на кода на двете длъжности, е налице разлика в минималното образователно и квалификационно ниво за длъжността /указва се от петия знак в кода – т.12 от методологични бележки към НКПД, Структура на НКПД-2011 и схема на кода/, като е налице и различен  пореден номер на длъжността в единичната група /Механици и монтьори на моторни превозни средства, код 7231/. Следователно се касае за две различни, отделни длъжности. Други доказателства по делото относно твърдението на въззивника за идентичност на двете длъжности, извън кода, посочен в щатното разписание /за който се установи, че е налице техническа грешка/, няма ангажирани. Само на база НКПД се установява безспорно факта, че са касае за две различни длъжности. Дори и въпросната длъжност „автомонтьор“, която се запазва в новото щатно разписание да е сходна, като влизаща в една единична група, с тази на ищеца „автомеханик“, то това не поражда задължение за работодателя да извърши подбор. При сходна, близка по естеството си работа, която обаче не е идентична с тази на ищеца, за работодателя подбора е само предоставена му от законодателя възможност, но не е част от правото на уволнение. В случая се касае до съкращаване на една единствена по характера си щатна длъжност и работодателят не е длъжен да извършва подбор – в случая това е негово право, а не задължение. Преценката дали в случая да се уволни работника, който заема единствената длъжност или да направи подбор е изцяло на работодателя, който е избрал първата възможност.

С оглед изложеното съдът намира, че извършеното със Заповед №3/04.02.2015г. на Директора на ДВХУИ – Селище „Качулка“, с.Бяла, общ.Сливен прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца – въззивника Ж. е законосъобразно. Поради това предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността на главния иск обуславя и неоснователността на акцесорните претенции на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ – за оставане без работа поради уволнението за срок от 6 месеца в общ размер от 3240лв. Абсолютна предпоставка за основателност на тези два иска е признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, което в случая не е налице – съдът установи законосъобразност на уволнението, поради което тези искове се явяват неоснователни и не са налице условията на закона за уважаването им.  

Като е достигнал до същите правни изводи по отношение на трите иска – по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт и следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора и неоснователността на предявените искове, правилно и законосъобразно районният съд е отхвърлил искането на ищеца за присъждане на разноски.

По отношение на искането на адв.Ч., направено с отговора на въззивната жалба за присъждане на разноските, направени от ответника пред първата инстанция следва да се отбележи, че той не е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена претенцията на ответника за присъждане на разноски и в тази част решението е влязло в сила.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба – неоснователност на същата, следва да се възложи на въззивника Ж., който следва да понесе своите така, както ги е направил и да заплати на въззиваемата страна направените от нея във въззивното производство разноски в доказания размер от 490лв. за заплатен адвокатски хонорар.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №352 от 29.04.2015г., постановено по гр.д. №490/2015г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Ж.Ж.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати на ДВХУИ – Селище „Качулка“, с.Бяла, общ.Сливен, ЕИК 0005906540638 сумата от 490лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от деня на обявяването му – 09.06.2015г.  

 

Препис от решението да се връчи на страните!

 

                                              

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.