Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 17.06.2015 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на седемнадесети юни през двехиляди и петнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 266  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 202/16.03.2015г. по гр.д. № 4055/14г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от А.Д.Р. против ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ГР.С. иск за заплащане на сумата 930 лв., представляваща заплатено на Д.Т.Н. обезщетение за имуществени вреди и са присъдени на ответника разноски по делото в размер на 150 лв.

Въззивницата - ищца в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.

Твърди, че съдът неправилно е квалифицирал иска като такъв по чл. 271 ал. 1 от КЗ, вместо по чл. 229 от КЗ. Необосновано е приел, че ищцата няма качество на застраховано лице, въпреки разпоредбата на чл. 257 ал. 2 от КЗ. Също така заявява, че неоснователно решаващият съд е счел, че няма доказателства, че лицето, на което ищцата е заплатила обезщетение от 930 лв. – Д.Т.Н., е собственик на увредения мотоциклет – такива се съдържат в приобщеното по делото НОХД № 444/13г. на СлРС. Освен това съдът не е указал на ищцата, че този факт се нуждае от доказване, поради което моли въззивния съд или да приеме като доказателство протокола за констатиране на ПТП, където е посочено чия собственост е мотоциклета, или да му издаде съдебно удостоверение за снабдяване със справка от  ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ по този въпрос. На последно място въззивницата счита и, че обстоятелството, че в наказателното производство е бил отхвърлен искът за имуществени вреди, то този иск не включва вредите, претърпени от собственика на мотоциклета, тъй като той не е имал процесуално качество в това производство.

Поради изложеното въззивницата моли въззивния съд да отмени изцяло атакуваното решение като неправилно и вместо него постанови ново, с което уважи иска в пълен размер. Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба има направено доказателствено искане за въззивната фаза на производството, което с мотивирано определение, държано в з.з. на 25.05.15г., съдът е уважил.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба, твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Заявява, че следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК, както и това, че в настоящото производство не са ангажирани доказателства за твърдените имуществени вреди. Не е доказано и че Д.Н. е собственик на увредения мотоциклет. Противопоставя се на доказателствените искания на въззивницата поради настъпила преклузия. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилон и законосъобразно. Няма нови доказателствени искания, не са претендирани разноски.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата, оспорва отговора, иска отмяна на решението и уважаване на иска. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК и по реда на преупълномощаването, който оспорва жалбата като неоснователна, поддържа отговора,  заявява, че атакуваното решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция, представя списък.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

При вярна фактическа обстановка решаващият съд не е субсумирал установените факти към приложимите правни норми и е постановил незаконосъобразно и неправилно решение.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Безсъмнено е установено в производството, че към момента на настъпване на застрахователното събитие – 16.08.2012г., между съпруга на ищцата и ответното дружество е било налице застрахователно правоотношение, основано на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", обективиран в полица 06112000733725 от 06.03.2012г., с период на валидност от 07.03.2012 г. до 06.03.2013г. Безспорно е, че в рамките на срока на валидност на полицата е настъпило застрахователно събитие - ПТП, в резултат на което на трети лица били причинени имуществени и неимуществени вреди. Поради извършеното престъпление от общ характер е ангажирана наказателната отговорност на ищцата, и с влязла в сила присъда  тя е призната за виновна, че е нарушила правилата на ЗДвП и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Г.М. – престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ пр.2 вр. чл. 342 ал. 1 от НК, освободена е от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „глоба“, като е уважен частично предявеният от пострадалия Г.М. граждански иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинената му средна телесна повреда и изцяло – искът за присъждане на обезщетение за претърпените от същото лице имуществени вреди. Причинените имуществени вреди на мотоциклета, в резултат на деянието, са били възстановени от причинителката на собственика Д.Н. преди започване на съдебното следствие – на 07.05.2013г.

Настоящият иск е предявен против застрахователя на 20.10.2014г., като търсената от съда защита е за връщане на платената сума от 930 лв. като дължимо от него застрахователно обезщетение.

Правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд – чл. 271 ал. 1 от КЗ, не е тъждествена на наведените от ищцата основания.

Правното основание на един иск се извлича не само от петитума, а и от съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, описваща характера на правото и по какъв начин то е засегнато. Доколкото тя е пълна и ясна – съдът сам определя коя точно е правната хипотеза, в която се вмества спорното правоотношение, а оттам – дава и конкретната правна квалификация на иска. Накратко - определянето на правното основание е дейност на съда, която се извършва въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и с оглед заявеното искане.

В случая е видно, че съвкупността от изложените в исковата молба факти се вмества в хипотезата на правната норма на чл. 229 от КЗ, съгласно която и следва да се уредят отношенията между страните.

Съгласно чл. 223, ал. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е ограничена с разпоредбата на ал. 2 на чл. 223 от КЗ, според която той заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане. В случаите, когато пострадалият получи обезщетение за претърпените вреди от прекия причинител,  последният може да предяви иск с правно основание  чл. 229 от КЗ, за да възстанови застрахователното обезщетение, с което е удовлетворил увреденото лице.

Така, за да се уважи искът по  чл. 229 от КЗ, ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че са налице в кумулативна даденост елементите от фактическия състав, а именно: настъпването на застрахователно събитие и причинените от това вреди, наличие на валидно сключен застрахователен договор с период на валидност, през който е настъпило застрахователното събитие и плащане на обезщетението на увреденото лице, тъй като делинквентът може да претендира застрахователно обезщетение от своя застраховател, с регресен иск, едва след като е обезщетил пострадалия.

Горните условия намират своето пълно проявление в констатираната по делото фактология.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на решаващият съд, с които е мотивирал отхвърлянето на иска, че ищцата няма качество на застрахован и че не е доказана собствеността на увредения мотоциклет у лицето, получило сумата за обезщетяване на вредите. Неправилно и в противоречие с диспозитива и мотивите на влязлата в сила присъда на наказателния съд, СлРС е приел, че „е отхвърлен предявеният иск за имуществени вреди като неоснователен и недоказан.“

Както се посочи вече, застрахователният договор, касаещ МПС, с което са причинени вредите при ПТП от 16.08.12г., е сключен със собственика – съпруг на ищцата. Освен, че съгласно правилата на СК имуществото представлява съпружеска имуществена общност, съществува и легална дефиниция за „застраховани лица“, дадена с разпоредбата на чл. 257 ал. 2 от КЗ - собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. Ищцата, като съпруга на собственика, неопровержимо спада към втората, относително определена, но определяема категория застраховани лица. Още повече, че законодателят е разписал в чл. 267 ал. 2 от КЗ, че застраховката „Гражданска отговорност“ покрива и отговорността за вреди, причинени във връзка с притежаването или използването на моторно превозно средство от лице, което дори не е изрично или мълчаливо упълномощено за това.

Поради изложеното на ищцата не може да се отрече качеството на застраховано лице по смисъла на КЗ, тя разполага с материална легитимация в правоотношението със застрахователя, попада и в кръга на активно процесуално легитимираните да предявят регресния иск по чл. 229 от КЗ лица.

Що се отнася до правото на собственост върху увредения при ПТП мотоциклет, въззивният съд счита, че то е безспорно установено, че принадлежи на Д.Т.Н., който е и лицето, получило от ищцата обезщетение в размер на 930 лв.

На първо място този факт не е оспорван изобщо от ответната страна, констатации в тази насока има в наказателното производство и се съдържат в мотивите на наказателния съд, в които, с оглед прилагането на разпоредбата на чл. 78 а от НК, съдът е обсъдил доказателства във връзка с възстановяването на имуществените вреди на собственика. На последно място, в представения протокол за ПТП е посочено, че Д.Н. е собственик на мотоциклет Сузуки Р 600 с рег. № СН 1182 В, като този протокол  представлява официален свидетелстващ документ, издаден е от лице, снабдено с държавна удостоверителна власт, в кръга на неговата компетентност, спазени са предвидените от закона ред и форма, поради което той има формална и материална доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице са се осъществили така, както се твърди в документа. Тя е обвързваща съда до оборването й чрез опровергаване верността на изявленията. Поради това съдът счита за непререкаемо доказан и фактът на собствеността, доколкото той се вписва от длъжностното лице след надлежна проверка на свидетелството за регистрация, което е и посочено в протокола.

Така са налице предпоставките за уважаване на иска, като съдът намира за несъстоятелни възраженията на въззиваемата страна, че не били ангажирани в настоящото производство доказателства за твърдените имуществени вреди от ПТП.

Настъпването на вредите на мотоциклета и техният вид, са установени с Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 16.08.2012г. – датата на настъпването му, като казаното по-горе относно доказателствената стойност на Протокола за констатиране на ПТП, важи и относно Протокола за оглед. Безспорно е установена и причинната връзка на описаните вреди с противоправните действия на ищцата, довели до настъпване на произшествието.

От своя страна първоинстанционният съд е събрал и непосредствени доказателства относно стойността на вредите, като от изслушаната съдебна автотехническа оценителна експертиза, неоспорена от страните, се установява непререкаемо, че тя възлиза на сумата 929, 60 лв. В такъв размер е и заплатеното от ищцата на собственика на увреденото ПТС обезщетение.

Доколкото обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя е функционално обусловена от основанието и размера на имуществената отговорност на застрахованото лице - на делинквента, ответникът- застраховател по гражданската отговорност следва да обезпечи изцяло деликтната отговорност на виновния извършител на противоправното деяние. Тоест – размерът на застрахователното обезпечение не може да бъде по- висок от обезщетението, което съдът би присъдил по чл. 45 ЗЗД и ищцата, като застраховано лице, може да иска от ответното застрахователно дружество, след като е удовлетворила увредения, застрахователно обезщетение до размера на имуществената си отговорност.

 Ето защо, след като в случая от една страна се установи, че размерът на причинените имуществени вреди е 930 лв. и в този обем ищцата носи имуществена отговорност за деликта спрямо увреденото лице, а от друга – че тя го е удовлетворила със същата сума, то регресният й иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да се уважи в пълния размер, като се ангажира обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя.

Ищцата е претендирала и заплащане на обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на завеждане на исковата молба, която се счита за покана, поради което такова следва да й се присъди върху сумата 930 лв. от 20.10.14г., до окончателното изплащане.

Може да се посочи за пълнота, че частичното отхвърляне в наказателното производство на иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от лицето Г.М., както и уважаването на претенцията на същото лице за претърпени имуществени вреди,  нямат касателство нито с допустимостта, нито с основателността на настоящия иск, доколкото лицето, претърпяло имуществените вреди, предмет на същия, нито е участвало в наказателното производство, нито е предявявало граждански иск в него.

След като правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена. Атакуваното решение следва да бъде изцяло отменено и вместо него бъде постановено ново, с което се уважи предявеният иск с правно основание чл. 229 от КЗ и акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД. Разноските за първоинстанционното производство следва да се понесат от ответника, който дължи такива на ищцата в размер на 700 лв.

С оглед изхода на процеса в тази инстанция отговорността за разноски лежи върху въззиваемия, който следва да понесе своите както са направени и заплати на въззивницата направените разноски в размер на 325 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

                       

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 202/16.03.2015г. по гр.д. № 4055/14г. на СлРС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ОСЪЖДА ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ГР.С., ЕИК 121718407 със седалище и адрес на управление на дейността ГР.С., 1408, р-н „С.“, ул. „Г.Б.“ № *, да заплати на основание чл. 229 ал. 1 от КЗ на  А.Д.Р. ЕГН  ********** ***, застрахователно обезщетение в размер на 930 лв. /деветстотин и тридесет лева/, равняващо се на стойността на изплатеното от А.Д.Р., като застрахован пряк причинител на вредата, обезщетение за причинени на собственика Д.Т.Н. имуществени вреди на мотоциклет Сузуки Р 600 с рег. № СН 1182 В, вследствие на ПТП, настъпило на 16.08.2012г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва на основание чл. 86 от ЗЗД, считано от завеждането на исковата молба на 20.10.2014г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА    ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ГР.С. да заплати на А.Д.Р. направените по делото разноски за първоинстанционното производство в размер на 700 лв.

 

ОСЪЖДА    ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ГР.С. да заплати на А.Д.Р. направените по делото разноски за въззивното производство в размер на 325 лв.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ, с оглед цената на иска до 5 000 лв.

                   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: