РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 28.07.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

 ЧЛЕНОВЕ:      ХРИСТИНА МАРЕВА

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА

 

при участието на секретаря М.Т., като се запозна с докладваното от съдия Хр. Марева в.гр.д. № 268 по описа на съда за 2015 г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 11 от 08.01.2015 г. постановено по гр.д. № 2466 по описа за 2014 г. на РС – гр. Ямбол е допусната съдебна делба между  М.Н. ***, ЕГН **********, Р.Н.В., ЕГН ********** и Я.Г.В., ЕГН **********,*** по отношение на следните обекти: 

1. апартамент № 1 с идентификатор 87374.541.59.1.1, със застроена площ от 88,40 кв.м., състоящ се от три спални, кухня, хол и две антрета, при граници- имоти с идентификатори: на същия етаж - 87374.541.59.1.2, под обекта 187374.541.59.1.24,  187374.541.59.1.17, над обекта- 87374.541.59.1.3, ведно с избено помещение № 1, с площ 8 кв.м., при граници: избено помещение № 5, коридор, улица, ведно с 1,22 %  ид.ч. от общите части на сграда с идентификатор 87374.541.59.1 и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор 87374.541.59, при квоти: 1/6 ид.ч. за М.Н.А., 1/6 ид.ч. за Р.Н.В. и 4/6 ид.ч. общо за Р.Н.В. и Я.Г.В. при условията на съпружеска имуществена общност.

2. 2226/2700 ид.ч. от право на строеж върху общински поземлен имот, за който са отредени УПИ VІІ-19 с площ от 1815 кв.м. и УПИ VІІІ-19, с площ 885 кв.м., целият с площ от 2700 кв.м., находящ се в кв. 23 на с. К., обл. Ямбол при граници: УПИ ІХ-20, улица, УПИ VІ-18, заедно с построената в УПИ VІІ-19 масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. при квоти 1/5 ид.ч. за М.Н.А., 1/5 ид.ч. за Р.Н.В. и 3/5 ид.ч. общо за Р.Н.В. и Я.Г.В. при условията на съпружеска имуществена общност, както и на построения в същия имот гараж от 21 кв.м. при квоти 1/6 ид.ч.за М.Н.А., 1/6 ид.ч. за Р.Н.В. и 4/6 ид.ч. общо за Р.Н.В. и Я.Г.В. при условията на съпружеска имуществена общност.

Решението е обжалвано от ищцата М.Н.А., в частта, с която ЯРС е допуснал делба между страните при квоти: по 1/6 ид.ч. за М.Н.А. и Р.Н.В. и 4/6 ид.ч. общо в режим на СИО за Р.Н.В. и Я.Г.В. относно 2226/2700 ид.ч. от право на строеж върху общински поземлен имот, за който са отредени УПИ VІІ-19 с площ от 1815 кв.м. и УПИ VІІІ-19, с площ 885 кв.м., целият с площ от 2700 кв.м., находящ се в кв. 23 на с. К., обл. Ямбол при граници: УПИ ІХ-20, улица, УПИ VІ-18, заедно с построената в УПИ VІІ-19 масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. както и на построения в същия имот гараж от 21 кв.м.при квоти 1/5 ид.ч. за М.Н.А., 1/5 ид.ч. за Р.Н.В. и 3/5 ид.ч. общо за Р.Н.В. и Я.Г.В. при условията на съпружеска имуществена общност, ,

Въззивницата излага доводи, че в атакуваната част първоинстанционното решение е постановено при нарушение на материалния закон, поради което моли въззивния съд да го отмени в тази част, като допусне делба на посочените обекти при следните квоти- 1/3 ид.ч. за М.Н.А., 1/3 ид.ч. за Р.Н.В. и 1/3 ид.ч. общо за Р.Н.В. и Я.Г.В. при условията на съпружеска имуществена общност, така както са били посочени в исковата молба.

Твърди, че с решението съдът е направил неправилна преценка на събрания доказателствен материал и въз основа на нея е достигнал до погрешния извод, че родителите на ищцата и първата ответница в първоинстанционното производство са придобили 4/5 ид.ч. от правото на строеж при условията на СИО. Според него единствения спорен въпрос пред първата инстанция е бил дали бащата на ищцата и първата ответница е придобил еднолично тези 4/5 ид.ч. от правото на строеж и дали е била валидна спрямо ищцата прехвърлителната сделка, извършена между нейната майка и ответниците с предмет ¾ ид.ч. от правото на строеж.

Счита, че анализа на свидетелските показания на разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели Д. и А. установява симулацията на отразеното в протокола за делба по гр. д. № 258/1966 г. на ЯРС, а именно, че Н.П., който е баща на жалбоподателката е предоставил на другия съделител С.П. /неин дядо/ пари и материали във връзка със строежа на къщата в размер на 1650 лв. не  отговаря на истината. Твърди, че строежа е бил извършен със средства на С.П., като тези средства са били набавени от продажбата на друг негов личен имот в гр. Средец, като самият строеж е бил само наполовина завършен, като това се установявало от представените по делото и игнорирани от ЯРС скица на имота и Нотариален акт № 154, том ІІІ, дело № 1015/1966 г. на ЯРС. Според жалбоподателката причината да не се завърши строежа била именно липсата на парични средства, като ако Н.П. притежавал посочената в протокола сума и я е бил предоставил строежът на къщата би  бил завършен изцяло.

На следващо място твърди, че пред първата инстанция са били събрани достатъчно доказателства, че не е било необходимо уравняване на дяла, както е било посочено в процесния протокол, а всъщност е било налице дарение на тези 4/5 ид.ч. от правото на строеж в полза на Н.П., който е неин баща.

Излага съображения, че към момента на извършване на строежа през 1966 г. не е бил въведен режима на съпружеската имуществена общност, което станало по-късно с влизането в сила на СК от 1968 г., поради което в Нотариален акт № 154, том ІІІ, дело № 1015/1966 г. на ЯРС Н.П. бил посочен като едноличен собственик.

С оглед на изложеното жалбоподателката поддържа, че описаните имоти в село К. са били придобити еднолично от нейния баща Н.П. и след смъртта му собствеността върху тях на основание чл. 9, ал. 1 ЗН се разпределила по следния начин: по 1/3 ид.ч. за ищцата, 1/3 ид.ч. за сестра й, която е първата ответница и 1/3 ид.ч. за майка им. Поради тези доводи обективираната в Нотариален акт № 80, том ІІ, рег.№ 2566, дело № 229 от 24.08.2012 г. продажба на 4/6 ид.ч., осъществена между майката на ищцата като продавач и сестра й като купувач следва да се приеме, че не е противопоставима на ищцата до размера на 1/3 ид.ч., тъй като прехвърлителката по тази сделка не притежавала повече от 1/3 ид.ч., като разпореждането било валидно само в тази част, а в останалата част не произвеждало действие.

В съдебно заседание, въззивницата М.Н.А., редовно призована се явява лично и поддържа жалбата на изложените в нея основания, като претендира 1/3 ид.ч. от застроените сгради в имота и от мястото.

Въззиваемите,  Р.В. и Я.В. редовно призовани в съдебно заседание, не  се явяват и не се представляват.

Жалбата е допустима, подадена е в рамките на законоустановения срок от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението на Районния съд.

Извършвайки проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, съдът намери, че същото е валидно и е постановено при наличието на всички абсолютни и липсата на отрицателни предпоставки за разглеждането на предявеният от въззивницата иск за делба на апартамент и право на строеж, заедно с построената масивна жилищна сграда и гараж, подробно описани в решението.

Съобразно задълженията си като въззивна инстанция, съдът анализира самостоятелно събраните пред настоящата и пред първата инстанция доказателства и намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за наследници № ГС/02-001994/29.07.2014 г.на община Ямбол въззивницата М.Н.А. и въззиваемата Р.Н.В. са наследници на С.П., който е техен баща и е починал на 12.04.1992 г., като освен тях е оставил като наследник и преживялата си съпруга Т.В.П..

С Нотариален акт № 122, том ІІ, дело № 710/1966 г. С. И. П. е дарил на сина си С.П. 1/5 ид.ч. от право на строеж в държавно дворно място в с. К., от 2226 кв.м., парцел VІІ в кв. 7 и 1/5 ид.ч. от построената върху него къща.

Видно от Протокола от 14.06.1966 г. по гр.д. № 258/1966 г. на ЯНС е била сключена съдебна спогодба за делба между С. И. П. и сина му С.П., съгласно която отстъпеното право на строеж върху държавна земя- дворно място, находящо се в с. К., област Ямбол от 2225 кв.м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда, съставляващо парцел VІІ от кв. 7 по плана на село К. се оставя в дял на сина, като бащата си запазва правото на ползване безвъзмездно и докрая на живота си заедно със съпругата си на една стая от долния етаж на къщата, като до довършването й да ползват стая със същото разпределение на стая от горния етаж. Според тази спогодба синът следва да заплати парично уравнение на дела си в размер на 1650 лв., като това негово задължение се прихваща със насрещното задължение на баща му да възстанови на сина си дадените му от последния парични средства и материали за строежа на къщата.

От Нотариален акт № 154, том ІІІ по дело № 1014/1966 г.  за собственост върху недвижим имот, придобит по делба се удостоверява, че С.П. е придобил отстъпеното право на строеж върху държавна земя- дворно място, находящо се в с. К., от 2225 кв.м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда, съставляващо парцел VІІ от кв. 7 по плана на село К., област Ямбол. Този нотариален акт е бил издаден въз основа на Нотариален акт № 122, том ІІ, дело № 710/1966 г. и Протокола от 14.06.1966 г. по гр.д. № 258/1966 г. на ЯНС.

Съгласно Нотариален акт № 80, том 2, рег.№ 2566, дело № 229 от 24.08.2012 г. за продажба на недвижим имот Т.В.П. продала на Р.Н.В. 4/6 ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в село К., община Тунджа, област Ямбол, съставляващ 2226/2700 кв.м. идеални части от отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот, за който са отредени УПИ VІІ-19 с площ от 1815 кв.м. и УПИ VІІІ-19, с площ 885 кв.м., целият с площ от 2700 кв.м., находящ се в кв. 23 на с. К., обл. Ямбол при граници: УПИ ІХ-20, улица, УПИ VІ-18, заедно с построената в УПИ VІІ-19 масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., заедно с гараж с площ от 21 кв.м., както и подобренията в имота.

По делото е представена Скица № 548/02.07.2014 г. на имота издадена от община Тунджа, област Ямбол, от която е видно, че имотът описан в нотариалния акт въз основа на регулационния план от 1981 г. е идентичен с парцел VІІ в кв. 7 по стария регулационен план.

От показанията на свидетелката Д., която е роднина по сватовство на двете съделителки се установява, че С.П. е възнамерявал да строи къща в село К. през 1964 г., но не е разполагал с необходимите средства, поради което й е предложил да й продаде свой имот,  в гр. Средец,  в който свидетелката живеела заедно с нейното семейство, но тя е отказала и той е продал имота на други лица. Свидетелката Д. не знае дали получените парични средства от тази сделка са били вложени в строежа на къщата в село К..

Съдът не кредитира показанията на свидетеля А.,  с оглед неговата заинтересованост, който е съпруг на ищцата, в частта относно произхода на паричните средства, вложени в строежа на къщата, но им дава вяра в частта по отношение на факта, че строежа на къщата не е бил довършен докрай според първоначалния план.

Пред окръжния съд е приета строително-техническата експертиза, изготвена от вещото лице И.Х.И. със задача да определи колко са построените в УПИ VІІ-19 с площ от 1815 кв.м. и УПИ VІІІ-19 с площ от 885 кв.м., целия с площ от 2700 кв.м., находящ се в село К., Ямболска област, кв. 23 по плана на селото, сгради и какво е тяхното предназначение, както и в каква степен на завършеност са построените сгради и има ли сграда, която да не е завършена в степен „груб строеж” по смисъла на чл. 181 ЗУТ.

Видно от заключителната  част на експертизата, вещото лице е установило съществуващо застрояване в процесния имот с пл. № 19,  кв. 23 по ПУП на село К., община Тунджа, област Ямбол със следното предназначение- в УПИ VІІ-19, кв. 23 основно застрояване- жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 40.60 кв.м.; разгърната застроена площ 81.20 кв.м. с предназначение жилище, като сградата се използва по предназначение и допълващо застрояване- стопанска сграда /навес с три оградни стени/ до жилищната сграда със застроена  площ от 20.50 кв.м. с предназначение стопанска складова площ, като се използва по предназначение. Също така в процесния имот е изграден гараж, баня, коридор с предназначение жилищни и стопански нужди, който също се използва по предназначение, като до гаража е построена стопанска сграда /навес с три оградни стени/ със застроена площ от 9.70 кв.м. и предназначение стопанска складова площ.  В УПИ VІІІ-19, кв. 23 вещото лице е установило, че няма застрояване. Според вещото лице всички сгради в процесния делбен имот са завършени в степен „груб строеж” по смисъла на чл. 181 и т. 46 на § 5 от ДР на ЗУТ.

Настоящата инстанция намира, че следва да кредитира това заключение, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал по делото и не е оспорено от страните.

Въз основа на гореизложеното относно фактическите обстоятелства установени от съда се налагат следните правни изводи:

Жалбата е частично основателна.

Предявеният иск за делба по отношение на  право на строеж е неоснователен и следва да се отхвърли. Съответно решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но в частта, с която е допусната делба по отношение на  право на строеж, което е реализирано, тъй като от изготвената и приета строително-техническа експертиза се установи, че всички сгради в процесния делбен имот са завършени в степен „груб строеж” по смисъла на чл. 181 и т. 46 на § 5 от ДР на ЗУТ е незаконосъобразно, в тази му част следва да се отмени и предявеният иск за делба на тази сграда да се отхвърли като неоснователен.

Когато в полза на съделителите е учредено вещно право на строеж върху чужд имот съдът допуска делба на правото на строеж, ако строежът не е бил завършен, в този смисъл е ППВС № 7/73; ТР № 33-71 на ОСГК на ВС. Ако въз основа на учреденото право на строеж вече е изградена постройка, съдът допуска делба на същата без терена, като делбата се извършва без участието на собственика на терена, тъй като делбата е допустима само между лица, които имат общи права от еднакво естество. Само ако строежа не е завършен до фаза „груб строеж” предмет на делбата е правото на суперфиция. Понятието „упражняване на право на строеж” е разяснено в Тълкувателно решение № 1 /2011 г. от 04.05.2012 г. по т.д. № 1 от 2011 г. на ОСГК на ВКС. Упражняването на субективните права представлява поведение на техния титуляр, насочено към осъществяването на съдържанието им, чрез което се цели да бъде удовлетворен конкретен признат от закона интерес. Като ограничено вещно право, произтичащо от правото на собственост, правото на строеж се състои от няколко отделни правомощия. Неговият носител има право да построи сграда върху чужда земя и да придобие собствеността на постройката, както и да ползва земята в рамките на необходимото за пълноценното ползване на постройката. Отделните правомощия не са самостоятелни и независими едно от друго, те формират единно право, целта на което е да се притежава самостоятелен обект отделно от земята в отклонение на принципа на приращението по чл. 92 ЗС. Следователно понятието „упражняване“ на правото на строеж, употребено в чл. 67 ЗС, следва да се тълкува в смисъл на реализиране на правомощието, чрез което се постига крайната цел - придобиване на суперфициарна собственост. Собственост върху сграда, построена въз основа на учредено право на строеж, може да възникне само ако тя е обособена като вещ , съдържаща минимални признаци за самостоятелност , за да може да бъде годен обект на вещни права според изискванията на съответните строителни норми. Съгласно чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. След това, разпореждането се извършва с цялата сграда или със самостоятелни части от нея. Следователно разпоредбата определя завършването на грубия строеж като момент на придобиване на собственост за обектите в цялата сграда. Законната дефиниция на понятието „груб строеж“ /карабина/ също се съдържа в ЗУТ. Според § 5, т. 46 от Допълнителните разпоредби това е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. От този момент се счита, че е възникнал обектът на суперфициарна собственост. Дотогава строежът представлява недвижим имот по смисъла на чл. 110 ЗС като част от незавършена сграда, която е прикрепена към земята, но не е отделен обект на собственост и правото на строеж все още не е упражнено.

Съгласно ТР № 33/71 съдебната делба на право на строеж, в случаите, когато постройката не е завършена е допустима. Правото на строеж е типично вещно право по смисъла на чл. 63 ЗС, което може да бъде наследявано и при смъртта на носителя на правото на строеж то преминава върху неговите наследници по закон по пътя на универсалното правоприемство и те стават негови съсобственици.

Правилото на чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН следва да намери приложение съгласно чл.111 ЗС и спрямо правото на строеж, тъй като не съществува законова разпоредба, която да постановява друго, нито неговото естество и предназначение са несъвместими с неговата делба, като във всички случаи обаче следва да се има впредвид и разпоредбата на чл. 181 ЗУТ, съгласно право на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, включително и на делба от момента на учредяването му до завършването на сградата в груб строеж.

Следователно не е допустима делбата на валидно учредено  и прехвърлено право на строеж по силата на представените по делото Нотариален акт № 122, том ІІ, дело № 710/1966 г. и Протокола от 14.06.1966 г. по гр.д. № 258/1966 г. на ЯНС, което е било реализирано. Съгласно заключението на в.л. Ив. Х. по назначената строително-техническа всички сгради в процесния делбен имот са завършени в степен „груб строеж”, и в съответствие с материалния закон  - чл. 181 ЗУТ и § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ и Тълкувателно решение № 1 /2011 г. от 04.05.2012 г. по т.д. № 1 от 2011 г. на ОСГК на ВКС делбата следва да се допусне по отношение на сградите – реализирани с оглед на така учреденото и прехвърлено право на строеж.

С оглед този извод на въззивната инстанция първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която се допуска делба на 2226/2700 ид.ч. от право на строеж върху общински поземлен имот, за който са отредени УПИ VІІ-19 с площ от 1815 кв.м. и УПИ VІІІ-19, с площ 885 кв.м., целият с площ от 2700 кв.м., находящ се в кв. 23 на с. К., обл. Ямбол при граници: УПИ ІХ-20, улица, УПИ VІ-18, заедно с построената в УПИ VІІ-19 масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м.  и да се допусне делба на построените сгради в процесния имот, а именно на жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 40.60 кв.м.; разгърната застроена площ 81.20 кв.м. , ведно с прилежащите й постройки, съставляващи стопанска сграда /навес с три оградни стени/ до жилищната сграда със застроена  площ от 20.50 кв.м. и построена стопанска сграда /навес с три оградни стени/ със застроена площ от 9.70 кв.м., тъй като правото на строеж след изграждането им до степен груб строеж се е трансформирало в право на собственост върху тях.

По отношение на квотите, при които следва да се допусне делбата, съдът съобрази следното:

Страните не спорят, а и от представения Нотариален акт № 122, том ІІ, дело № 710/1966 г.  е видно, че С. И. П. е дарил на сина си С.П., който по това време бил сключил брак с Т. П.а 1/5 ид.ч. от право на строеж в държавно дворно място в с. К., от 2226 кв.м., парцел VІІ в кв. 7 и 1/5 ид.ч. от построената върху него къща. Дарението е безвъзмездна сделка, за която изрично е предвидено в чл. 13, ал. 2 от СК от 1968 г., който е уреждал имуществените отношения между съпрузите по заварените към момента на влизането му в сила бракове по силата на § 103 от ДР на СК от 1968 г., че недвижимите и движимите вещи и права придобити по време на брака по силата на дарение , принадлежат на съпруга, който ги е придобил, т.е те стават негова лична и индивидуална собственост. В случая се изхожда от принципа, че при дарението липсва съвместен принос от страна на двамата съпрузи за придобиването на тези недвижимите и движимите вещи и права . Следователно придобитата чрез дарение  1/5 ид.ч. от право на строеж е лична собственост на единия съпруг, в полза на който е направено дарението.

През 1966 г. е действал режим на разделност по отношение на имуществените отношения между съпрузите, но § 103 от ДР на СК от 1968 г. преурежда с обратна сила имуществените отношения между съпрузите по заварените бракове, сключени преди влизането в сила на СК от 1968 г., като въвежда и по отношение на тях режима на съпружеската имуществена общност.

По отношение на останалите 4/5 ид.ч. от правото на строеж, които са били придобити по силата на Нотариален акт № 122, том ІІ, дело № 710/1966 г. и Протокола от 14.06.1966 г. по гр.д. № 258/1966 г. на ЯНС, отразяващ съдебна спогодба за делба между С. И. П. и сина му С.П., въззивният съд приема, че е станала СИО.  В случая е налице уговорка за прихващане на задължението на С.П. да заплати паричното уравнение на дела си с насрещното задължение на баща му С. И. П. да му заплати предоставените парични средства и материали за строежа на къщата. Съдебната спогодба за делба, обективира прехвърлителна и възмездна сделка с предмет 4/5 ид.ч. от право на строеж, която е сключена по време на брака на приобретателя по нея и по смисъла на чл. 13 във вр § 103 от ДР на СК от 1968 г., 4/5 ид.ч. от право на строеж стават общо притежание на двамата съпрузи.

Възражението на жалбоподателката, че клаузата в съдебната спогодба за прихващане на задължението за плащане на дадени пари и материали с вземането за парично уравнение е привидна и цели да прикрие дарение е по естеството си възражение за относителна симулация с правно основание чл. 17, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Според т. 8 от ППВС № 7/1973 г. съдебната спогодба, постигната в производството за делба, както и спогодбата в исковото (съдебно) производство, не се отличава по своята същност от извънсъдебната. Подобно на нея тя представлява двустранен договор. Поради това, когато съдебната спогодба противоречи на закона или го заобикаля, или въобще са налице условията на чл. 26 ЗЗД, тя се явява нищожна.

Симулативното действие е поначало нищожно и то не произвежда никакви прави действия, така че всеки заинтересован може да се позове на действителното положение на нещата, без ограничение със срок, защото възможността да се разкрие симулацията не е някакво особено право, което се погасява по давност, а пряка последица от действителното съС.ие на нещата. Когато симулацията е насочена спрямо някой от наследниците те могат да искат разкриването й неограничено във времето без ограничение на възможностите за доказване със свидетелски показания. В случая жалбподателката е наследник на С.П., който е приобретател по смисъла на съдебната спогодба за делба, който от своя страна е бил наследник на прехвърлителя С. И. П. и дори и да се приеме, че атакуваната сделка не е насочена срещу нея, тя има правен интерес от разкриването на симулацията, защото то би обусловило получаването на по-голям дял от допуснатите до делба обекти.

Жалбоподателката, обаче не проведе пълно и главно доказване на това свое възражение за относителна симулация на уговорката за прихващане в съдебната спогодба за делба. При привидните договори следва на първо място да се изследва волята на страните да се обвържат от клаузите на договора към  момента на сключването му. Абсолютна симулация е налице, когато страните поначало изобщо нямат намерение да се обвържат от договора, а относителна симулация е налице, когато страните целят да се обвържат помежду си, но не от привидния договор, който сключват, а от друго прикрито съглашение между тях. Относителната симулация обхваща сделките, чиито правни последици страните не желаят да настъпят. При относителната симулация всъщност има две сделки - едната привидна, симулативна, чиито правни последици страните не желаят и другата - прикритата или дисимулирана, чиито правни последици страните действително желаят. И в двата случая привидното съглашение е нищожно по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД и се прилагат правилата на прикритото съглашение по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, ако то е действително. Страната, която твърди, че има прикрито съглашение следва да го докаже. Ако е привидното съглашение е оформено, като  възмездна прехвърлителна сделка и някоя от страните твърди, че прикрива дарение, тя трябва да докаже съществуването на договора за дарение.

От установените обстоятелства чрез свидетелските показания не може да се приеме, че е доказана неистинност на посочената в спогодбата престация, с която се извършва прихващане с насрещното задължение за уравняване дела на С. Ив. П., нито, чеот тук и не би могло да се прави извод, че действителната воля на страните е била да се прехвърлят безвъзмездно тези 4/5 ид.ч. от правото на строеж. Показанията на свидетелите установяват единствено липсата на парични средства от страна на съделителя Н. П. към различни моменти. Паричните средства, обаче, по естеството си са родово определени вещи, които не погиват в гражданския оборот. Поради това обстоятелствата в показанията на св. Д. не изключва верността на на факта посочено в спогодбата - предоставянето на средства по време на брака между родителите на въззивницата, като данните в показанията на св. А. се отнасят за период от повече от 10 – години след сключване на спогодбата за делба и са неотносими.

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че съдебната спогодба за делба и уговореното с нея възмездно уравняване на дялове чрез прихващане за дадени парични средства по време на брака между родителите на въззивницата е действителна. Доколкото урежда възмездно придобиване на 4/5 ид.ч. от право на строеж  от общия им наследодател по време  на сключен от него брак, по аргумент от разпоредбата на чл. 103 от ЗПР на СК`68 (отм.) върху тях е възникнала СИО между родителите на съделителките.

Съгласно чл. 5, ал. 1  и чл. 9, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват равни части, а съпругът наследява част равна на частта на всяко дете. В случая след смъртта на Н.П. двете му дъщери и съделителки, наследяват заедно с майка си по 1/3 от неговата 1/5 ид.ч. от правото на строеж, която той е придобил лично т.е по 1/15 всяка. След смъртта на единия съпруг СИО върху 4/5 ид.ч. от правото на строеж се прекратява и 1/2 от 4/5 се придобива от другия съпруг, която е равна на 2/5. Останалата ½ от 4/5 преминава в наследствената маса и се разделя по равно между съпругата и дъщерите т.е всяка от тях наследява 1/3 от 2/5, което е равно на 2/15. Всяка една от дъщерите и съделителки общо получава 1/15, към която се прибавят 2/15, т.е. 3/15, което е равно на 1/5 от правото на строеж, а съпругата общо получава 1/15 към която се прибавят 2/15 и 2/5, което е равно на 9/15 т.е на 3/5 ид.ч. от правото на строеж. В случая, обаче правото на строеж е било упражнено, като се е трансформирало в право на собственост върху сгради, изградени до степен „груб строеж”  и следва да бъде допусната делба на тези обекти при същите квоти.

С оглед на така определените квоти и направеното оплакване от въззивницата, съдът приема, че майката на съделителките Т. П.а е придобила 3/5 ид.ч от правото на строеж, а е прехвърлила 4/6  т.е. 2/3 ид.ч на дъщеря си Р.В. по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в Нотариален акт № 80, том 2, рег.№ 2566, дело № 229 от 24.08.2012 г., от което следва, че е прехвърлила с 1/15 /10/15 т.е 2/3  е по-голямо от 9/15 , т.е. 3/5 с 1/15 /ид.ч. повече от това което притежава. В случая е налице продажба на част от  чужда вещ по смисъла на чл. 190 ЗЗД, която е напълно действителна, но е непротивопоставима на действителния собственик.

В първата фаза на делбата съдът не се произнася относно отговорността за разноски.

С оглед изводите на настоящата инстанция първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която се допуска делба на 2226/2700 ид.ч. от право на строеж върху общински поземлен имот, за който са отредени УПИ VІІ-19 с площ от 1815 кв.м. и УПИ VІІІ-19, с площ 885 кв.м., целият с площ от 2700 кв.м., находящ се в кв. 23 на с. К., обл. Ямбол при граници: УПИ ІХ-20, улица, УПИ VІ-18, заедно с построената в УПИ VІІ-19 масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. и вместо това да се допусне делба на построените сгради в процесния имот, правото на собственост върху които след изграждането им до степен груб строеж, представлява трансформация на правото на строеж, а именно на жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 40.60 кв.м.; разгърната застроена площ 81.20 кв.м. , ведно с прилежащите й постройки, съставляващи стопанска сграда /навес с три оградни стени/ до жилищната сграда със застроена  площ от 20.50 кв.м. и построена стопанска сграда /навес с три оградни стени/ със застроена площ от 9.70 кв.м., при квоти така, както са определени от първоинстанционния съд: 1/5 ид.ч. за М.Н.А., 1/5 ид.ч. за Р.Н.В. и 3/5 ид.ч. общо за Р.Н.В. и Я.Г.В. Следва тъй.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 11 от 08.01.2015 г. постановено по гр.д. № 2466/2014 по описа за 2014 г. на РС – гр. Ямбол В ЧАСТТА,  с която е допусната съдебна делба между  М.Н. ***, ЕГН **********, Р.Н.В., ЕГН ********** и Я.Г.В., ЕГН **********,*** на 2226/2700 ид.ч. от право на строеж върху общински поземлен имот, за който са отредени УПИ VІІ-19 с площ от 1815 кв.м. и УПИ VІІІ-19, с площ 885 кв.м., целият с площ от 2700 кв.м., находящ се в кв. 23 на с. К., обл. Ямбол при граници: УПИ ІХ-20, улица, УПИ VІ-18, заедно с построената в УПИ VІІ-19 масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. при квоти 1/5 ид.ч. за М.Н.А., 1/5 ид.ч. за Р.Н.В. и 3/5 ид.ч. общо за Р.Н.В. и Я.Г.В. при условията на съпружеска имуществена общност.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА  между М.Н. ***, ЕГН **********, Р.Н.В., ЕГН ********** и Я.Г.В., ЕГН **********,*** по отношение на построената в УПИ VІІ-19 масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 40.60 кв.м.; разгърната застроена площ 81.20 кв.м., ведно с прилежащите й постройки, съставляващи стопанска сграда /навес с три оградни стени/ до жилищната сграда със застроена  площ от 20.50 кв.м. и построена стопанска сграда /навес с три оградни стени/ със застроена площ от 9.70 кв.м., която делба да се извърши при следните квоти 1/5 ид.ч. за М.Н.А., 1/5 ид.ч. за Р.Н.В. и 3/5 ид.ч. общо за Р.Н.В. и Я.Г.В. при условията на съпружеска имуществена общност.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.