Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 17.06.2015 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на седемнадесети юни през двехиляди и петнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 270  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 226/23.03.2011г. по гр.д. № 7368/11г. на СлРС, с което е признато за установено между страните и при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника – С.П.С. и Б.М.С., че Н.И.К. дължи на  „Водоснабдяване и канализация- Сливен” ООД, гр. Сливен всички суми, за които на дружеството е издадена в производството по ч.гр.д. № 4873/11г. на СлРС заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК № 3575/09.08.11г. и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е материално и процесуално незаконосъобразно, неправилно и необосновано, тъй като доказателственият материал бил едностранчиво интерпретиран. Заявява, че неоснователно решаващият съд не е приел, че същинските длъжници са третите лица-помагачи – С.С. и Б.С., въпреки многобройните и неоспорени доказателства, че в действителност те са живели до 30.04.10г. в процесното жилище и са ползвали и елктрическа енергия и вода, доставяна от ищцовото дружество. Също така въззивникът твърди, че ищецът не е представил доказателства, от които да е видно, че той е подавал документи, с които, установявайки промяната в собствеността на апартамента, да е поискал промяна на имената в партидата. Твърди още, че не е могъл да се освободи от натрапчивото обитаване на апартамента от третите лица, а от представеното копие от тетрадка с имената на ползвателите било видно, че има поправки и изтривания и липсват негови подписи на месечните проверки. Въззивникът счита, че не следва да бъде длъжник и да плаща питейната вода, доставена от ищеца, тъй като не я е ползвал. Освен това делото е образувано през 2011г. и са натрупани лихви не по негова вина, той е болен и виновното поведение на хората около него влошава състоянието му. В обобщение моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него постанови ново, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски за тази инстанция.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

Третите лица-помагачи на страната на ответника, не са подали писмени отговори.

 В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з., за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или по пълномощие. За него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на атакуваното решение. Не претендира разноски за тази инстанция.

В с.з. третите лица –помагачи на страната на ответника, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна, споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените от въззивника оплаквания са неоснователни.

Предявеният установителен иск има за предмет установяване на парично задължение на ответника към ищеца, чийто размер и основание следва да бъдат идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ищецът претендира, че му се дължат: сумата 932, 19 лв. главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 31.10.07г. – 30.04.10г., сумата 231, 86 лв. лихва към 04.07.11г. и 26, 50 лв. разноски по заповедното производство.

Настоящият състав намира, че ищецът е доказал релевантните положителни факти, от които извлича основателността на претенцията си и тежестта за което действие лежи върху него – че ответникът е потребител на ВиК услуги, че потребяваната от абоната вода е отчитана съобразно ОУ,  и че начислените суми са в съответствие с правилата на Наредба № 4/2004г., тоест - съществуването на задължението и неговия размер.

С исковата молба той е представил фактури по партидата на ответника като негов абонат за целия претендиран период, в които подробно е отразена разбираема информация относно абоната, адреса, периода, количеството, единичната цена и общата стойност. Заключението на извършената съдебносчетоводна експертиза, изготвено от добросъвестно и компетентно вещо лице, потвърждава наличието на неплатено задължение за процесния период на абоната за главница в размер на 932, 19 лв. и лихва до подаване на заявлението п очл. 410 от ГПК в размер на 242, 65 лв.

Въззивният съд счита, че е извън всякакво съмнение, че през процесния период ответникът е бил абонат на ищцовото дружество, т.е . - потребител на ВиК услуги и между страните съществува облигационна връзка, правата и задълженията по която се уреждат от ОУ и Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, както и от общите правила относно договорите. Установено е и, че ищецът е изпълнявал основното си задължение – да доставя вода до жилището, собственост на ответника, през този период, но последният не е изпълнил своевременно основното си насрещно задължение – да заплати стойността й.

Точката на противопоставяне между страните е дали ответникът е потребител на предоставените от ищцовото дружество услуги, или не. аргументът, с който той отрича това си качество, се изразява в това, че макар да е бил собственик на жилището през спорния период, не той, а други лица са живеели в жилището.

Действително „потребител“ на ВиК услуги, съгласно ОУ на оператора, може да бъде както собственикът, така и ползвателят на недвижимия имот. Безспорно е, че ответникът е носител на вещното право на собственик и това дефинитивно го прави потребител на услугите на ищцовото дружество, доколкото не му е било надлежно „отнето“ това качество от лица, легитимирани като ползватели. По смисъла на ОУ понятието „ползвател“ се свързва с притежаването на вещно право на ползване, а не обикновеното ползване на имота от негов държател или обитател -  лице, което упражнява безвъзмездно правомощието „ползване“ като част от обема на правомощията на собственика – без значение с или без негово съгласие.  Така, за да се приеме, че лицата, обитавали жилището на собственика-ответник, са били „потребители на ВиК услуги“, е следвало да бъде извършена надлежно, по предписания в чл. 58 ал. 1 и сл. от ОУ процедура за промяна на титуляра на партидата от собственика на носител на вещно право на ползване, или на наемател, при която хипотеза, съгласно ОУ, също е възможно лицето да придобие качество „потребител“

Безспорно е установено, че през различни периоди в жилището са живели други лица, различни от собственика, като преимуществено това са били конституираните в процеса трети лица – помагачи на ответника, но доколкото, както вече се посочи, те не са потребители на ВиК услугите, титулярът на откритата партида е собственикът – ответник и промяна в това положение не е надлежно извършвана, то облигационното задължение лежи върху последния.

Отношенията между него и лицата, ползвали жилището му, независимо от това дали той е желаел или просто търпял това фактическо състояние, не касаят договорните отношения между него и ищеца, и следва да се уредят на плоскостта на друг правен институт, но не в това производство, тъй като, макар да е поискал привличането им като помагачи на своя страна, ответникът не се е възползвал своевременно от правото си да предяви срещу тях обратни искове, поради което в отношенията си с помагачите той може да се ползва единствено от обвързващата сила на мотивите на настоящщото решение.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че от представеното копие от тетрадка с имената на ползвателите било видно, че има поправки и изтривания и липсват негови подписи на месечните проверки, тъй като документът не е бил своевременно оспорен при представянето му в първоинстанционното производство и ответникът не може да прави такива възражения пред въззивния съд, а и това не променя горните правни изводи.

Други правоизключващи, правопогасяващи или правопрепятстващи възражения въззивникът не е правил нито с отговора на исковата молба, нито с въззивната жалба – той не е твърдял или представял доказателства за неправилно отчитане на количествата вода, за невярно начисляване на стойността на услугите или за извършвани плащания, а възражението, че размерът на начислената лихва е завишен, се опровергава от съдебносчетоводната експертиза, поради което настоящият състав счита, че сумите за главница и лихви се дължат в пълния заявен размер, съответстващ на този, за който е издадена заповедта за изпълнение.

Така установителните искове се явяват изцяло основателни и доказани, включително и по отношение на дължимостта на сумата, представляваща направени разноски по заповедното производство, поради което следва да бъдат изцяло уважени.

Като е достигнал до идентични правни изводи, решаващият съд е постановил правилно и законосъобразно решение, за което липсват отменителни основания. Въззивната жалба не следва да се уважава, а атакуваният акт следва да бъде потвърден, включително по отношение на присъдените разноски.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени, въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива няма да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение  № 226/23.03.2011г. по гр.д. № 7368/11г. на СлРС.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: