Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №166

 

гр. Сливен, 26.06.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и петнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №271 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №211/17.03.2015г. по гр.д.№4555/2014г. на Сливенски районен съд, с което е осъден И.В.В. да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, гр.София сумата 10141,62лв., представляваща главница, произтичаща от изплатено застрахователно обезщетение вследствие на настъпило на 04.03.2012г. ПТП на второкласен път 53 в с.Крушаре, общ.Сливен, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 11.02014г. и на ищцовото дружество са присъдени разноски.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство И.В.В. чрез пълномощник адв. Г.Х. *** и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

В жалбата си въззивникът твърди, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно,  незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че регресното право на застрахователя за платеното застрахователно обезщетение възниква по силата на закона и само при изрично предвидените в него предпоставки, една от които е визирана в чл.274, ал.1, т.1 от КЗ. В тази разпоредба е предвидена отговорност на водача не във всички случаи на управление на МПС след употреба на алкохол, а само тогава, когато концентрацията на алкохол в кръвта на водача е над допустимата по закон норма. Според въззивника допустимата по закон норма е 0,5 промила и се извежда от разпоредбите на чл.171, ал.1, б.“Б“ и чл.174, ал.1 от ЗДвП, както и от чл.343, ал.3 от НК, визиращ „пияно“ състояние при алкохолно съдържание в кръвта на водача не по-малко от 0,5 на хиляда. Посочва, че в неговия случай се касае за стойност 0,3 на хиляда, която е под допустимата по закон норма. В този случай счита, че застрахователят няма право на регрес спрямо него. Цитира практика на съдилищата в тази насока. По отношение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на която районният съд се е позовал, счита, че законодателят е имал предвид управление под въздействие на алкохол, което е различно от управление на ППС след употреба на алкохол. Критерият въздействие на алкохола върху водач е определен от законодателя чрез инкриминиране на деянието в случаите, в които концентрацията на алкохол в кръвта надвишава 0,5 промила. Управлението с концентрация на алкохол в кръвта под 0,5 промила не представлявало нарушение на разпоредбите на ЗДвП и не се санкционира. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение изцяло и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения против него иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна - ищеца в първоинстанционното производство „Дженерали застраховане“ АД, гр.София чрез пълномощник юриск. Т., който оспорва изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемото дружество намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С въззивната жалба и с отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

            В с.з., въззивникът И.В.В., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник - адв.Г.Х., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

В с.з. въззиваемото дружество „Дженерали застраховане“ АД, гр.София, редовно призовано, не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваните части.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционния съд е направил неправилни и незаконосъобразни правни изводи, като не е приложил правилно относимата към спора правна норма.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е регресен иск на застраховател, платил застрахователно обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” против застрахования, причинил вредата при управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, с правно основание чл.274, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав не споделя крайните правни изводи на районния съд, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

При застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл.257, ал.1 от КЗ/. Застраховани лица по силата на чл.257, ал.2 КЗ са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което без да е собственик, ползва МПС на законно основание. След като застраховката „ГО” покрива отговорността на собствениците и на упълномощените от тях водачи, във всички случаи, когато управлението на лек автомобил, обект на застраховка „ГО”, предприето от трето лице със знанието и с изричното или мълчаливото съгласие на собственика, то застраховката „ГО” покрива и отговорността за вреди, причинени от водача, който следва да се счита упълномощен за управлението.

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ застрахователят има право да получи от застрахования  платеното застрахователно обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътно-транспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице, управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.

Безспорно по делото е установено, а и не се спори между страните, че лекия автомобил м. “Сеат Кордоба” с ДК №СН8288КК, управляван от ответника И.В.В. има сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност” към датата на настъпване на застрахователното събитие /04.03.2012г./ в ищцовото застрахователно дружество „Дженерали застраховане“ АД, гр.София.

От протокола за ПТП от 04.03.2012г., изготвен от служители на РПУ-Сливен, който е официален документ и има материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, неоспорен и необорен от ответника и изцяло кредитиран от съда, безспорно се установява противоправното деяние – причиненото от водача на лек автомобил м. “Сеат Кордоба” с ДК №СН8288КК ПТП, който не спира на пътен знак Б-2 „Стоп“ и блъска лек автомобил м.“Мазда 6“ с ДК№ СА5981СК, който се движи по път с предимство, както и причинната връзка между противоправното поведение на ответника и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети. По въпроса за вината важи законовата презумпция по чл.45, ал.2 от ЗЗД, съгласно която вината се предполага до доказване на противното, като оборването й е в тежест на ответника.

Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. В случая, така, както е констатирано в протокола за ПТП, са налице материални щети /преден капак, предна броня, ляв фар, ляв преден калник и др/. Размера на щетите е определен от застрахователя по застраховка „Каско“ – „ЗД Евроинс“ АД с използването на вещо лице и след извършен оглед и възлиза на стойност 10126,62лв. Съдът приема, че тази сума представлява размера на щетата под формата на претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането.

Безспорно е установено и че ищцовото застрахователно дружество е заплатило на дружеството застраховател по застраховка „Каско“ на увредения автомобил м.“Мазда 6“ с ДК№ СА5981СК – ЗД „Евроинс“ АД застрахователно обезщетение в размер на 10141,62лв. за нанесени имуществени вреди по силата на уведомление за прихващане на насрещни дължими вземания по регресни претенции между двете дружества.

За да възникне регресното право на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо застрахованото лице, то следва да е налице и последния кумулативно изискуем елемент от фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ – застрахованият /в случая водачът - ответникът е такъв по смисъла на чл.257, ал.2, предл. второ от КЗ/ при настъпването на ПТП да е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Според настоящия съдебен състав тази предпоставка не е налице в случая. В тази насока оплакванията на въззивника са изцяло основателни.

По делото, от събраните писмени доказателства пред районния съд, е установено, че водачът на лекия автомобил м. “Сеат Кордоба” с ДК №СН8288КК - ответника И.В.В. към момента на реализиране на процесното ПТП – 04.03.2012г. е бил употребил алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 0,3 промила, установена въз основа на извършена по съответния ред въз основа на издаден талон за медицинско изследване, химическа експертиза. Това писмено доказателство не е оспорено по делото.

Според настоящия състав, разпоредбата на чл. 274 ал.1 т.1 КЗ е ясна и изчерпателна, в нея изрично е записано, че правото на регрес възниква, ако моторното превозно средство е управлявано след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Според съда законодателят е имал предвид регресното право на застрахователя да настъпи само ако концентрацията на алкохола в кръвта е над определена, допустима по закон норма, а не винаги, когато водачът е употребил алкохол, независимо от концентрацията. Според съда и според практиката на съдилищата, която съдът обстойно проучи, приложимата в случая норма е посочената в чл.171, т.1, б.“б“ и чл.174, ал.1 от ЗДвП - 0.5 промила.  

Съдът не споделя извода на първоинстанционния съд в тази насока. На първо място следва да се отбележи, че цитираната практика на ВКС /едно единствено решение/ е постановена при различен казус по приложението на чл. 81 ЗЗ (отм.), вр. чл. 19, т. 2 НЗЗ (отм.) и при различна редакция и звучене на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП, на която СлРС се позовава. До измененията в ЗДвП от 2007г. посочената разпоредба е гласяла: „водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на упойващо вещество. След измененията, ДВ бр.51 от 2007г., посочената разпоредба гласи: „На водача на пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества;“ . Следва да се отбележи, че законовата норма визира забрана за управление на ППС под въздействие на алкохол, което безспорно е различно от управление след употреба на алкохол. Въздействието е строго индивидуално върху всеки индивид. Приложимата в случая разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ не спира до израза „след употреба на алкохол“ /т.е. въобще, независимо от концентрацията му в кръвта/, а изрично е записано „над допустимата по закон норма“, нито при формулировката си препраща към законовата разпоредба на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП, както е процедирал законодателят при формулиране на нормата на чл.81 от ЗЗ /отм./.

С оглед изложеното, тълкувайки разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка със съответните разпоредби на ЗДвП, настоящия състав намира, че визираната в разпоредбата допустима по закон норма е 0,5 промила. При установена концентрация на алкохол в кръвта под тази норма, за застрахователя не възниква регресното право спрямо застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“. В случая, безспорно концентрацията на алкохол в кръвта на водача, причинил ПТП и нанесъл имуществени вреди на л.а. м.“Мазда 6“ с ДК№ СА5981СК – ответника И.В.В. е под 0,5 промила – 0,3 промила, поради което не е налице една от кумулативните предпоставки за ангажиране на неговата регресна отговорност спрямо застрахователя.

С оглед изложеното предявения от застрахователя иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Като е стигнал до друг краен правен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него въззивният съд следва да постанови ново, с което да се отхвърли изцяло предявения регресен иск.

С оглед изхода на спора на ищеца не се дължат разноски, поради което първоинстанционното решение е неправилно и в частта относно присъждането на такива в полза на ищцовото застрахователно дружество и като такова следва да се отмени и в тази му част.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника в първоинстанционното производство следва да се присъдят направените по делото пред първата инстанция разноски в доказания размер от 450лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Двете страни са претендирали разноски пред въззивната инстанция.

С оглед изхода на спора по въззивната жалба, на въззивника следва да се присъдят в разноски в доказания размер от 205,33лв. – платена държавна такса.

На въззиваемото дружество не следва да се присъждат разноски.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение №211/17.03.2015г., постановено по гр.д.№4555/2014г. по описа на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“К. Ал. Д.“ №* против И.В.В. с ЕГН ********** *** регресен иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ за заплащане на сумата от 10141,62лв., представляваща заплатено по застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение на увреден автомобил м.“Мазда 6“ с ДК№ СА5981СК при ПТП, настъпило на 04.03.2012г. на второкласен път 53 в с.Крушаре, общ.Сливен, причинено от застрахования водач при управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация  на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“К. Ал. Д.“ №* да заплати на И.В.В. с ЕГН ********** *** сумата от 450лв., представляваща направени по делото пред първата инстанция разноски, както и сумата от 205,33лв.,  представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                          2.