Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 156

 

гр. Сливен,  19.06.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети юни  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  272   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 330/21.04.2015г. по гр.д. № 5755/2011 г. на Районен съд – Сливен, с което е уважен иска с правно основание чл. 108 от ЗС въз основана който е образувано гр.д. № 6949/2011г. на СлРС и е признато за установено по отношение на ЕТ „К. – А. И.”***, представлявано от А. К., че Ю.К.К. ЕГН ********** и С.К.К. ЕГН ********** *** са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 37530.13.12 по Кадастралната карта на с. Ковачите с площ 7022 кв.м в м. „Кору Тунджа”, който има за съседи с имоти с идентификатори 37530.13.10, 37530.17.324, 37530.13.317, 37530.13.15, 37530.17.11, 37530.158.13 и 37530.13.20 и е осъден ЕТ „К. – А. И.” да предаде на Ю.К.К. и С.К.К. владение върху частта от този имот,която владее без правно основание – частта щрихована в синьо и с площ 452 кв.м по изготвената от вещото лице инж. В.С. скица, която следва да се счита за неразделна част от съдебното решение. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от ЕТ „К. – А. И.” иск н правно основание чл.124 от ГПК вр. чл. 52 ал.2 от ЗКИР вр. чл. 62 ал.2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. да бъде признато по отношение на Ю.К. и С.К., че едноличният търговец е собственик на следния недвижими имот : овчарник с битовка със застроена площ 210 кв. м и прилежаща площ 1600 кв. м представляваща парцел № 25 от масив № І по плана на Сливенски минерални бани при граници: от изток Институт по прасковата, от запад полски път, от север парцел № 18 и от юг свободен парцел от землището на с. Ковачите. На основание чл. 537 ал.2 от ГПК е отменен съставения н а 18.04.1995 г. нотариален акт № 82 т. ІІІ, дело № 1235 от 1995 г. – констативен, за собственост върху недвижим имот придобит чрез договор за покупко-продажба на имот спечелен на търг.

 

Подадена е въззивна жалба от ищеца ЕТ „К. – А. И.”, с което е обжалвано решението изцяло. Излагат се съображения, че въззивникът е собственик на имот придобит чрез търг и е неоснователен извода на съда, че договора за покупко-продажба на недвижим имот спечелен на търг не бил сключен в предвидената форма за действителност, а именно писмен. Едва с изменението на § 29 ал. 1 от ЗСПЗЗ е въведено изискването договорът за продажба имущество на правоимащи лица от имуществото на бившето ТКЗС да се продава с писмен договор с нотариална заверка на подписите. До този момент обаче формата е обикновена писмена, съобразно предвиденото в Наредбата за търговете и изводът на съда, че не е спазена формата противоречи на закона. Излагат се съображения, че неправилно имотът е бил включен при нанасяне на границите и парцелите при изработването на КВС. Редът за отстраняване на грешката е предвиден в ЗКИР.Развиват се съображения, е констативният нотариален акт притежава обвързващата доказателствена сила за трети лица и съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик, а по делото не се е установила нито една от хипотезите. Съдът е приел, че е доказано правото на собственост на ответниците чиито имоти а възстановени едва през 2001 г. с решение на ПК Сливен като възстановените им имоти не съвпадат, а засягат моя имот в частта с площ 452 кв. м. От мотивите на съда не е ясно защо е отстранен изцяло нотариалния акт поради което решението се явява незаконосъобразно и неправилно и се иска неговата отмяна, като да бъде постановено ново решение, с което да бъдат уважени претенциите на въззивника.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се, че имотът, за да бъде закупен на търг, следва да бъде закупен със съответния писмен документ. Освен това, ответниците изрично са оспорили правото на собственост на едноличния търговец на част от имота,което е било обсъдено от съда, а ищецът не е ангажирал доказателства че е собственик на имота на основание на констативния нотариален акт, поради това се иска да бъде постановено решение, с което да се потвърди първоинстанционното.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. въззивника се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемите се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя.

   Основното възражение, инвокирано в жалбата, е свързано с извода на съда, че е оборена истинността на представеният по делото констативен нотариален акт. Констативният нотариален акт за собственост е официален свидетелствуващ документ и се ползува с формална доказателствена сила до установяване на неговата неистинност, като доказателствената тежест за това, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 3 от ГПК (отм.) лежи върху страната, която го оспорва. /Решение № 559 от 13.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 5317/2008 г., I г. о., ГК,/. Нотариалният акт, с който се признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение чл. 193 ГПК. /Решение № 111 от 3.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 746/2012 г., II г. о., ГК/.

Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Нотариалният акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, представлява официален документ - съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установен в закона ред. Той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи, че е издадено от нотариуса постановлението за признаване на собствеността. Тази материална доказателствена сила важи спрямо всички и може да бъде оборвана чрез оспорване истинността на нотариалния акт като писмено доказателство, т. е. по реда на чл. 193 ГПК.

Издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез т. нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал. 2 ГПК/. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.

 В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост. / Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК/.

 В случая е налице доказване неверността на удостовереното право на собственост. Безспорно е, че правото на собственост върху имота -нива, с площ 7.021дка в землището на с.Ковачите, м.”Кору Тунджа”, е възстановено на наследниците на бившия жител Симеон Недков, през 2001г.- от Общинска служба по земеделие - Сливен, с решение №571КВ от 20.03.2001г. А единствени наследници на починалия, към момента на образуване на делото, а и на приключване на устните състезания по него, са именно Ю.К.К.  и С.К.К.. За имота те притежават и скица- издадена от СГКК-Сливен, а решението на поземлената комисия, респ. на ОСЗ за възстановяване правото на собственост, заедно със скицата, са годен титул за собственост- в тази връзка изрично чл.14 ал.1, т.1, изр.четвърто от ЗСПЗЗ. Ето защо е категоричен извода, че двамата са собственици на имот с идентификатор 37530.13.12.

Не са доказани и твърденията на въззивника, че имота е придобит при провеждането на търг по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Не са представени доказателства за провеждането на търга, а се оспорва извода на районния съд, че придобиването на право на собственост по реда на проведен търг е допустимо, но е необходимо договора да е сключен в нарочна форма, която е форма за действителност- писмена, с нотариална заверка на подписите на страните по него- в този смисъл § 29, ал.1, изр.четвърто от ПЗР на ЗСПЗЗ. Вярно е възражението, че това изискване е въведено след твърдяната дата за провеждане на търга. Към този момент е действала разпоредбата на чл.48 и чл. 48а от ППЗСПЗЗ. Така дълготрайни активи на ТКЗС и другите организации, образувани въз основа на тях, може да се продават само на търг по решение на ликвидационния съвет с изключение на онези, за които е предвиден специален ред. Търгът се провежда от ликвидационния съвет по реда, предвиден в чл. 43, ал. 2. Продажба на търг се допуска само ако лицата с право на дял от имуществото на тези организации не желаят да получат дълготрайните активи срещу полагащите им се дялове. Преди приемане на решение за провеждане на търг ликвидационният съвет обявява на подходящо място и в един централен и един местен вестник списък на обектите, първоначалната им цена и срока за предявяване на исканията от лицата с право на дял, който не може да бъде по-кратък от един месец. При продажба на търг на недвижими имоти ликвидационният съвет прехвърля вещните права, включително и правото на собственост върху земята, в размери, определени по реда на чл. 45,ал. 3.  В тези случаи към тръжните книжа се прилага и скица за територията на обекта, заверена от съответната служба "Земя и земеползване" за терените извън строителните граници на населените места, а за терените в населените места - от техническата служба на общинската администрация. Вярно е, че съгласно чл.43 от ППЗСПЗЗ Търгът се провежда от поземлената комисия по реда, предвиден в Наредбата за търговете, доколкото друго не е предвидено в този правилник, а в чл.16 от Наредбата за търговете  (обн. - ДВ, бр. 50 от 1992 г.) Прехвърлянето на вещните права върху недвижимите имоти, включително и земята и останалото имущество, се извършва чрез договора между купувача и продавача при условията на чл. 18 от Закона за собствеността, съгласно който прехвърляне правото на собственост или учредяване друго вещно право върху недвижим имот в случаите, предвидени в този раздел, се извършва писмено.  Нотариална форма не е необходима. Така е несъмнено, че само представяне на писмен договор не е достатъчно да удостовери право на собственост, тъй като правилникът поставя и други изисквания.

В обобщение – изводът на първоинстанционния съд, че иска с пр. осн. чл.108 от ЗС е основателен, а иска на ЕТ „К. – А. И.” с пр.осн.чл.124 ал.1 от ГПК, е неоснователен е правилен, защото, за да бъде уважен установителният иск, е необходимо ищецът по него да докаже, че е собственик на имота, т.е. да докаже онези обстоятелства, които е навел като възражения по иска с пр. осн. чл.108 от ЗС, предявен срещу него. Такова доказване обаче въззивникът не е провел и доказателствената сила на нотариалния акт, от който той черпи права е оборена, а други доказателства за правото на собственост ЕТ не е представил по делото.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 400 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 330/21.04.2015г. по гр.д. № 5755/2011 г.   на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА ЕТ „К. – А. И.”***, представлявано от А. К., да заплати на Ю.К.К. ЕГН ********** и С.К.К. ЕГН ********** *** сумата от 400 /четиристотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: