Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 157

 

гр. Сливен, 19.06.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  седемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 275    по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 238/25.03.2015 г. по гр.д. № 4588/2014 г. на СлРС, с което е отхвърлена предявената от ТП на НОИ – Сливен със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С. К.” № *, против А.И.К., ЕГН **********,*** и „Соник Модул” ЕООД с ЕИК 119651848 със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „И. Д.” № * искова претенция, с правно основание чл. 74 от КТ за обявяване за недействителен сключения между „Соник Модул” ЕООД гр. Сливен и А.И.К. трудов договор № 1/13.07.2012 г. за неоснователно.

Подадена е въззивна жалба от ТП на НОИ – Сливен в която се сочи, че решението е неправилно. На първо място са развити съображения, че мотивите на решението са противоречиви. От една страна съдът е заключил, че няма пречка едноличният собственик на капитала, който е и управител, да сключи трудов договор сам със себе си, тъй като субектите са различни, а на следващо място съдът приема, че е абсурдно да се иска съгласие от дружеството, когато управителят договаря сам със себе си сключването на трудов договор. Формата на съгласието следва да бъде писмена и се развиват съображения за това.   Липсва правна възможност при правоотношения, които предполагат власт и подчинение, както е при тези по трудов договор, едно и също лице да бъде едновременно работодател и служител. Поради спецификата на трудовото законодателство в конкретния случай е неотносимо и т.р. №3/2013 г. от 15.11.2013 г., което урежда въпроси свързани с органното представителство. Развиват се съображения затова, че е невъзможно да бъде сключен трудов договор между физическото лице едноличен собственик на капитала и самото дружество. Това произтича от естеството на трудовите отношения и се излагат съображения свързани със спазването на трудовата дисциплина, имуществената отговорност, разрешаването на отпуск, прекратяването на трудовия договор, както и възможността да се води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение. Поради това се иска да се приеме, че трудовият договор е нищожен на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД поради това, че има невъзможен предмет, обективна липса на трудово отношение.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от първия ответник Атанас И.К., чрез неговия процесуален представител по пълномощие, в който се твърди, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че направеното искане за обвързване на недействителността на трудовия договор с нищожността по чл. 26 ал.2 предл. 1 от ЗЗД е в противоречие с чл. 74 ал. 5 и ал. 6 от КТ. Излагат се съображения, че посоченото основание за атакуване на трудовия договор е в противоречие с нормите на КТ. В конкретния случай трудовия договор е сключен в писмена форма и в изпълнение на изискванията на КТ и не засягат отношенията между едноличния собственик на капитала и дружеството. Трудовото правоотношение е отношение между юридическото лице и физическото лице и това не попада в кръга на отношенията посочени в чл.147 ал. 3 от ТЗ. Липсват пречки едноличния собственик на капитала, който е и управител да сключи трудово договор сам със себе си, тъй като субектите са различни. Сочи се практика на ВКС. В крайна сметка се иска да бъде потвърдено решението.

В срока по чл. 163 от ГПК е постъпил и писмен отговор от втория ответник „Соник Модул” ЕООД чрез пълномощника си, в което се твърди, че жалбата е неоснователна.  Безспорно е, че ответникът Атанас К. е изпълнявал възложена работа, заплащал е всички дължими данъци и осигуровки по повод трудовите правоотношения, а позоваването на факта, че работника е и управител и едноличен собственик на дружеството – работодател, не опорочава съглашението.  Излагат се съображения във връзка с представителството на юридическото лице, отношенията с физическото лице и в крайна сметка се сочи, че решението е правилно, поради което се иска жалбата да бъде оставена без уважение.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

 

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

        Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   Едноличното дружество с ограничена отговорност и собственикът на неговия капитал са различни правни субекти в организационно и имуществено отношение. Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. При условие, че собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството. Едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма. Договорите между едноличния собственик на капитала и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма.

В настоящия случай по делото е представен трудов договор  между въззиваемия като физическо лице и ответното дружество, представлявано пак от него. Неоснователно е възражението, че договорът е нищожен поради договаряне на ищеца сам със себе си - с Тълкувателно решение № 3/15.11.2013 г. на ОСГТК беше прието, че не е налице договаряне сам със себе си по смисъла на чл. 38 ЗЗД, когато договарящите страни са юридически лица, представлявани от едно и също лице, тъй като това лице не е техен пълномощник, а по силата на закона изразява волята на самите юридически лица. Налице е договор между две различни юридически лица. Това разрешение е приложимо и в настоящия случай, макар от едната страна да стои физическо лице - като действа в качеството си на законен представител на ЕООД,  изразява неговата воля, следователно, процесният договор  е сключен между физическото лице и "СОНИК МОДУЛ"  ЕООД и не е налице договаряне сам със себе си по смисъла на чл. 38 ЗЗД, което да води до нищожност на договора. Посоченото възражение е несъстоятелно и по аргумент от нормата на  чл. 147, ал. 3 ТЗ, която изисква договорите между едноличния собственик на капитала и дружеството, когато то се представлява от него, да бъдат сключени в писмена форма. Следователно, съществува изрично законово разрешение да бъдат сключвани договори между физическо лице - едноличен собственик и придставляваното от него юридическо лице. Съгласно чл. 62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, което в случая е спазено, а оттам е изпълнено и изискването на чл. 147 ал. 3 от ТЗ.

Възражението, че договорът е нищожен поради липса на предмет също е неоснователно. Невъзможно е да бъден сключен договор между физическо лице и ЕТ във връзка с полагането на непосредствен труд от физическото лице в рамките на осъществяваната от търговеца дейност. Полагането на този труд не може да почива върху сключен с ЕТ трудов или граждански договор, доколкото трудът е физиологично и правно принадлежащ на същия правен субект и е невъзможно да бъде осъществяван така, сякаш предоставянето му става на лице, различно от самия трудещ се. Но когато трудът се предоставя на друго лице – в случая на търговското дружество, не е налице такъв идентитет между страните по трудовото правоотношение защото, както беше посочено, едноличното дружество с ограничена отговорност и собственикът на неговия капитал са различни правни субекти в организационно и имуществено отношение. Както правилно и законосъобразно е приел първоинстанционния съд законодателството в областта на социалното осигуряване не предвижда забрана за осигуряване на повече от едно основание, а напротив разпоредбите му са в обратния смисъл.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемите страни  са претендирали разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от по 600 лева за всяка от тях, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 238/25.03.2015 г. по гр.д. № 4588/2014 г.  на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Сливен, със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „С. К.” № * ДА ЗАПЛАТИ на А.И.К., ЕГН **********,*** сумата  от 600 /шестстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Сливен, със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „С. К.” № *  ДА ЗАПЛАТИ на "СОНИК МОДУЛ" ЕООД, ЕИК 119651848, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „И. Д.” № * сумата 600 /шестстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: