Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 158

 

гр. Сливен,  19.06.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети юни  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  278   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 333/23.04.2015 г. по гр.д. № 4469/2014 г. на СлРС, с което е прекратен с развод сключеният на 17.06.2005 г. в гр. Сливен, граждански брак между Г.К.Н.-П. ЕГН********** *** и П.Н.П. ЕГН ********** *** поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, като е признато за установено, че виновни за развода са двамата съпрузи.Със същото решение упражняването на родителските  права спрямо малолетния Р. П.П. ЕГН ********** роден на *** г. са предоставени на майката, при която се определя местоживеенето на детето. Определен е режим на лични контакти на бащата П.Н.П. с малолетния му син всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00 ч. събота до 18.00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Осъден е П.Н.П. да заплаща на Г.К.Н. –П. в качеството на майка и законна представителка на малолетния Р. П.П. ежемесечна издръжка в размер на 120.00лв. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване. С решението е предоставено на съпругата ползването на семейното жилище и е постановено след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Н..

 

Подадена е въззивна жалба от ответника П.Н.П., с която решението е обжалвано в частите му относно упражняването на родителските права върху малолетното дете, режимът на лични контакти и издръжката, като се твърди, че в тази част решението е неправилно, тъй като е необосновано и противоречи на закона.  И двете страни са претендирали упражняването на родителските права, но съдът не е анализирал събраните доказателства относно това дали майката притежава необходимите родителски качества. Съдът не отчел обстоятелството, че тя страда от психическо заболяване, което се характеризира с различни прояви и признаци, за което  има свидетелски показания, както и че майката често оставя детето само в къщи и контролът й върху поведението му е занижен. Съдът не е взел предвид и поведението на ищцата, което е агресивно, както и че тя се е стремяла да отчужди детето от бащата и баба му. Необоснован е изводът, че ниската възраст на детето означава непосредствени майчини грижи, тъй като то е самостоятелно, достатъчно зряло, не боледува и не е необходимо грижите за него да бъдат полагани само от майката. Сочи се, че въззивникът има силна емоционална връзка с детето, а освен това той може да разчита на подкрепата на баба му, към която детето е силно привързано. Поради това се иска отмяна на решението в тази част и предоставянето на родителските права на бащата.Евентуално е направено искане относно режимът на лични контакти, като се твърди, че той е изключително ограничен, като съдът не е съобразил всички обстоятелства, а именно емоционалната привързаност между бащата и момчето, липсата на поведение на бащата, което да представлява за опасност за здравето, възпитанието и морала на детето, което обосновава един по разширен режим на лични контакти.  Неправилно е решението и в частта относно присъдената издръжка, тъй като  ищцата получава два пъти по високо възнаграждение от това на въззивника и макар да полага непосредствени грижи за детето, то сумата с която същата следва да участва в издръжката трябва да е значително по-голяма от тази определена да заплаща въззивника, а неговата следва да бъде в значително по-нисък размер. Иска се отмяна на решението в частта, с която са предоставени родителските права върху малолетното дете, като вместо това се постанови ново, с което упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, на майката да бъде определен подходящ режим на лични контакти с детето и да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150.00 лв. Ако тези претенции не бъдат уважени се иска разширяване на режима на лични контакти, като в този режим да се включват училищните ваканции на детето – пролетна и зимна, официални празници, както и личните празници на детето. Иска се  изменение на решението в частта относно издръжката като бъде намален нейния размер като този размер не е фиксиран.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Излагат се подробни съображения, за да се обоснове, че въззиваемата е годен родител относно отглеждането и възпитанието на малолетното дете, като се анализират събраните по делото доказателства. Сочи се, бе бащата не е полагал непосредствени грижи до този момент за детето, поради което не следва да му бъдат предоставени родителските права. Освен това бабата на детето е възрастна жена, която е свикнала да живее сама, поради което  трудно би полагала грижи за детето, за да помага на бащата. Излагат се съждения относно качествата на бащата и на бабата на детето, като се твърди, че поведението на майката  е в интерес на детето и цели да го изгради като завършена личност, която да се справя сама с проблемите. Възразява се срещу намаляването на присъдената издръжка, като се сочи, че тя не е във висок размер и е във възможностите на бащата да я заплаща. В крайна сметка се иска да бъде потвърдено решението на районния съд.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие, която поддържа подадената жалба.

За въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи.

        Основният спор е свързан с обстоятелството при кого от двамата родители да живее малолетното дете. Районният съд правилно е преценил, че в случая водещи са интересите на детето. Събраните по делото доказателства мотивират извода, че майката разполага с необходимите родителски качества и освен това се ползва с подкрепата на своите близки. Без съмнение, изключително важно е детето да бъде отглеждано в семейство, включващо съвкупност от близки роднини. И майката и бащата живеят в почти идентични жилищни условия, които  осигуряват относително добра среда за възпитаване на малолетното дете.

        Твърдението, че съдът не отчел обстоятелството, че въззиваемата страда от психическо заболяване, което се характеризира с различни прояви и признаци, за което  има свидетелски показания, както и че майката често оставя детето само в къщи и контролът й върху поведението му е занижен, е неоснователно. Вярно е, че майката страда от заболяване, което обаче контролира чрез лечение. От доказателствата по делото е безспорно, че тя полага необходимите грижи за отглеждането и възпитанието на детето, като лично полага усилия за това. Обратно е установено за въззивника, който за отглеждането на детето разчита на свой близък. Не се установява майката да полага усилия за отчуждаването на детето от другия родител. Така при анализа на възприетата от двете инстанции фактическа обстановка,  като се вземат предвид всички значими фактори – субективните - от една страна: възрастта и пола на детето, обичайният му начин на живот, средата, в която се е адаптирало, отношението му към всеки от родителите, от друга страна: характера и поведението на всеки от двамата родители, способността да полага в необходимия обем лични и непосредствени грижи към детето, да проведе адекватни и последователни методи за възпитание, възможностите да му осигури спокойна и нормална домашна обстановка и средства за издръжка, както и обективните фактори – перспективите на детето, приспособяване в позната среда, за  изграждане на устойчиви навици и поведение в сигурна битова обстановка, и душевния му комфорт, зависещ изключително от незастрашаване на специфичната, незаместима връзка “майка-дете”, въззивният съд счита, че интересът на детето налага  упражняването на родителските права в този момент да се предостави на майката.

        За да й се откаже това право, каквото е искането на въззивникът, е необходимо най-малкото да са дискредитирани по някакъв начин качествата и способностите й на родител и възпитател – в действителност липсват както индикативи, така и доказателства, че тя се отнася лошо или безразлично към детето, че влияе зле на възпитанието му, че му вреди морално или му създава неподходящи, непристойни, или обществено неприемливи навици. Ако настъпят обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо положение, няма пречка правното положение също да се промени, като се приведе в съответствие с новосъздадената обстановка – като определящ отново ще е интересът на детето, до навършване на пълнолетието му. За щастието и душевния интегритет на детето, е изключително важно то да не бъде подлагано на психологичен натиск, като бъде поставено в ситуация да избира между двамата родители, да се страхува да не нарани някого от тях и да се чувства като средство за въздействие.

        Поради това, като е приел, че малолетното дете следва да живее при майката, Районният съд е постановил едно напълно законосъобразно и правилно решение. С оглед решаването на този въпрос - по тази претенция, правилно и законосъобразно първоинстанционното решение е било постановено и по останалите претенции. Без съмнение, не бива да бъде прекъсвана емоционалната връзка между детето и неговия баща и правилно съдът е приел, че трябва да бъде дадена възможност за поддържане на лични контакти между детето и бащата, които са традиционно приети от практиката. Напълно законосъобразно съдът е приел и размера на издръжката, който следва да изплаща бащата като се е съобразил с нуждите на детето и възможностите на родителя.  Ето защо, подадената въззивна жалба е неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 200 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 333/23.04.2015 г. по гр.д. № 4469/2014 г.  на Сливенския районен съд в обжалваната част.

 

ОСЪЖДА П.Н.П. ЕГН ********** *** да заплати на Г.К.Н.-П. ЕГН********** *** сумана от 200 /двеста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

 

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: