Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №168

 

гр. Сливен, 26.06.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и петнадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №281 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №191/09.03.2015г. по гр.д.№4691/2014г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено „Фрукто Сливен“ АД, гр.Варна да заплати на С.С.А., както следва: сумата от 200лв. за причинена контузия на палеца на левия крак, причинила на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота; сумата от 8000лв. – обезщетение за причинена средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на горната  трета /шийка/ на дясната раменна кост, причинила на ищеца трайно затрудняване движенията на десен горен крайник в резултат на трудова злополука и сумата от 107лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.07.2014г. до окончателното им изплащане и разноски по делото в размер на 900лв., като исковете до пълните им претендирани размери са отхвърлени. С решението е осъдено търговското дружество да заплати по сметка на съда съответна държавна такса и разноски за вещо лице.

            Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „Фрукто Сливен“ АД, гр.Варна чрез пълномощник адв.К., който обжалва посоченото решение в неговите осъдителни части, като по отношение на обезщетението за неимуществени вреди за средна телесна повреда над размера от 3000лв., както и в частта относно разноските. 

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

            В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство С.С.А. чрез пълномощника му адв.Д., който обжалва решението на СлРС в неговата отхвърлителна част относно исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука.

            В срока по чл.263, ал.3 от ГПК не е подаден отговор на насрещната въззивна жалба от другата страна.   

В подадената от ответника в първоинстанционното производство – „Фрукто Сливен“ АД, гр.Варна въззивна жалба се посочва, че посоченото първоинстанционно решение в неговите обжалвани осъдителни части е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Посочва, че не спори относно наличието на фактическия състав на чл.200 от КТ, както и че в резултат на трудовата злополука ищецът е претърпял болки и страдания, които следва да бъдат възмездени. Счита, че присъденото обезщетение за средна телесна повреда в размера над 3000лв. е несправедливо. Обезщетението не било съобразено с характера и тежестта на претърпяното увреждане, с конкретните болки и страдания, техния интензитет и продължителност. Счита, че първоинстанционното решение в частта, с която е присъдено обезщетение за контузия на палеца в размер на 200лв. е необосновано и незаконосъобразно. Счита, че това увреждане по никакъв начин не е влошило обичайния начин на живот на ищеца и той не е търпял болки и страдания, които да бъдат възмездени. По отношение на обезщетението за имуществени вреди в размер на 107лв., посочва, че по делото останали недоказани тези вреди. От представените фискални бонове не ставало ясно какви прегледи са извършени на ищеца, какви са по вид закупените лекарства, наложително ли е било закупуването им и причинната връзка с увреждането. Намира за неправилен извода за липса на съпричиняване от страна на ищеца. От показанията на свид.Иванов се установило, че той е управлявал мотокара на фарове и е подал звуков сигнал при преминаването си през лентите и не е могъл да предвиди внезапното излизане на ищеца зад стената. Всеки работник можело да съобрази виждайки мотокар пред себе си и чувайки звуков сигнал, че следва да се отдръпне встрани. В случая ищецът е нарушил правилата на безопасност на труда и е налице небрежност от негова страна. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови ново, с което да отхвърли иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от средна телесна повреда над размера от 3000лв. и исковете за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200лв. за контузия на палеца и обезщетение за имуществени вреди в размер на 107лв., както и в частта относно присъдените разноски. Не е направена претенция за разноски.

            С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

            С отговора на въззивната жалба, ищеца в първоинстанционното производство С.С.А. посочва, че въззивната жалба е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че посочения размер на обезщетението за средната телесна повреда от 3000лв. е крайно несправедливо и неприемливо, с оглед претърпените болки и страдания, интензитет и продължителност на същите. По отношение на контузията на палеца, посочва, че по делото било безспорно установено престояването на тежкия 4 тона мотокар върху обувката му, респ. върху палеца на левия крак, като е установена причинно-следствената връзка между контузията и трудовата злополука. Доказани били и болките, страданията и неудобствата от тази контузия. По отношение на имуществените вреди, посочва, че от доказателствата по делото се установяват направените от него медицински разходи.  Посочва, че по делото се установило, че лентите на прохода са матирани и не се вижда, като той категорично не е проявил груба небрежност и липсва съпричиняване. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на „Фрукто Сливен“ АД. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

            С подадената от ответника в първоинстанционното производство С.С.А. насрещна въззивна жалба се обжалва решението на СлРС в неговата отхвърлителна част относно исковете за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди. Счита, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди са неправилно определени в занижени размери, като не съответстват на принципа на справедливостта и са недостатъчни за компенсиране на причинените му неимуществени вреди. Посочва, че болките са били значителни, отзвучали са много бавно, като е имал дълго време нужда от чужда помощ за извършване на елементарни дейности, при обичайните ежедневни нужди. Периодът на възстановяване бил продължителен – повече от шест месеца, като и към момента търпял болки в засегнатата става и не бил в състояние да извършва тежка физическа дейност. Посочва, че в резултат на злополуката изпитвал силен стрес и уплаха, имал неспокоен сън, многократно изживявал инцидента. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да уважи предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълните претендирани размери, съответно от 1300лв. и 16000лв. Претендира присъждане в пълен размер на направените по делото пред двете инстанции разноски.

            С насрещната въззивна жалба няма направени доказателствени искания.

В с.з. въззивникът Фрукто Сливен“ АД, гр.Варна, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от представител по пълномощие адв.К., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Не е направена претенция за присъждане на разноски.

В с.з. насрещния въззивник С.С.А., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник адв.Д.Д., който поддържа подадената насрещна въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на работодателя. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в неговите отхвърлителни части и да постанови ново, с което да уважи иска за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в пълните претендирани размери. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

Въззивният съд намира въззивната и насрещната въззивна жалба за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваните части, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 26.07.2014г., претендирано, както следва: 16000лв. за фрактура на горна трета /шийка/ на дясна раменна кост и 1300лв. за контузия на палеца на левия крак с оток и кръвонасядане и болезнени движения и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от трудова злополука на 26.07.2014г. в размер на 107лв. /с оглед изменение, допуснато с протоколно определение от 09.02.2015г. по гр.д.№4691/2014г. на СлРС/, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Правно основание на предявените искове е чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работник или служител, независимо от това дали орган на работодателя или негов работник или служител има вина за настъпването им.

За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 200 от КТ в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали към момента на увреждането в трудови правоотношения, че самото увреждане представлява трудова злополука, в резултат на което са настъпили вреди, характера на вредите, както и причинната връзка между вредите и трудовата злополука.

Следва да се посочи, че между страните не се спори, че същите към правнорелевантния период са се намирали в трудови правоотношение, както и че на 26.07.2014г. е настъпила трудова злополука, установена по надлежния ред на КСО. Не се спори и относно основното увреждане на работника, настъпило в резултат на трудовата злополука - фрактура на горна трета /шийка/ на дясна раменна кост. Спорните въпроси са настъпването на второто травматично увреждане – контузия на палеца на левия крак и претърпените в резултат на това болки и страдания, както и справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца - работник неимуществени вреди от трудовата злополука; наличието на съпричиняване от страна на работника чрез проявена от негова страна груба небрежност и спор относно наличие и размер на претърпени имуществени вреди и тяхната причинна връзка с трудовата злополука.

І. По въззивната жалба на Фрукто Сливен“ АД, гр.Варна:

Съдът намира въззивната жалба на Фрукто Сливен“ АД, гр.Варна за неоснователна.

Въззивникът не оспорва наличието на трудова злополука, причиненото на ищеца увреждане, изразяващо се във фрактура на горна трета /шийка/ на дясна раменна кост, нито причинната връзка между увреждането и трудовата злополука. Безспорно тези обстоятелства са установени от събраните по делото доказателства. Спорът е относно справедливият размер на обезщетение за това увреждане.

Следва само да се отбележи, че ищецът с исковата си молба и в петитума до съда е разделил и обособил в отделни искания претенциите си за обезвреда по отношение на двете травматични увреждания, като е посочил претендиран размер за всяко едно от тях, т.е. искът за обезщетение за неимуществени вреди е конкретизиран в две отделни претенции.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

Въззивният съд при определяне размера на обезщетението на неимуществени вреди по отношение на първото увреждане - фрактура на горна трета /шийка/ на дясна раменна кост, споделя напълно правните изводи на районния съд в тази насока. Въззивният съд прецени, че с въпросното увреждане, резултат от трудовата злополука, на С.А. е причинена средна телесна повреда.

Съдът взе предвид възрастта на ищеца /57-годишен/ и по-трудното му възстановяване в тази възраст, с оглед чисто физиологичните процеси; интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства – първоначални много силни болки, постепенно отзвучаващи и затруднения в движенията на дясната ръка за срок около 3 месеца. Болките в областта на дясната ръка и затрудненията при движението й продължили сравнително дълъг период от време. След получаване на увреждането, А. е бил напълно лишен от възможност да извършва каквато и да е дейност с дясната ръка, като постепенно след сваляне на имобилизацията се разширявали вида и обема на възможните извършване дейности. За период от около 2 месеца, ищецът не можел сам да се грижи за личната си хигиена, да се облича и съблича, като разчитал на помощта на сестрите си, в т.ч. и при хранене, приготвяне на храна и всякаква домакинска работа, тъй като бил вдовец. Взе предвид и посоченото от вещото лице, че към момента на прегледа на ищеца – в края на м.януари 2015г., ищецът не е в състояние да извършва тежка физическа дейност, поради болките в засегната става. Съдът взе предвид и факта, че и началния рехабилитационен период след свалянето на имобилизацията е свързан с изпитването на значителни болки при движения на засегнатия крайник. Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените в резултат на средната телесна повреда увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 8000лв. 

По отношение на второто травматично увреждане, за което ищецът е поискал определяне на отделно обезщетение – контузия на контузия на палеца на левия крак с оток и кръвонасядане и болезнени движения, въззивният съд намира, че същото е в причинно-следствена връзка с трудовата злополука. От показанията на разпитаните пред районния съд свидетели се установява по безспорен начин затискането на обувката на левия крак на ищеца под мотокара, като останал в тази позиция в продължение на няколко минути, докато мотокариста разбере за затискането, направи няколко маневри за освобождаването му. Имайки предвид показанията на свидетелите, съдебно-медицинското удостоверение и заключението на вещото лице, извършило съдебно-медицинската експертиза, въззивният съд споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че увреждането на палеца на левия крак на А. е безспорно резултат от трудовата злополука.  

По отношение на справедливия паричен еквивалент за обезщетяването на работника за неимуществените вреди, в резултат на това травматично увреждане, съдът взе предвид горепосочените обстоятелства, като отново прецени възрастта на пострадалия работник и по-трудно протичащите оздравителни и възстановителни процеси с оглед на нея /57-годишна възраст./. Съдът съобрази, че по отношение на това увреждане е налице причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Съдът съобрази, че непосредствено след злополуката, ищецът е претърпял силни болки в пръста и крака, като болезнения травматичен оток и кръвонасядане на меките тъкани са довели до затруднения в осъществяването на основната функция на левия крак за срок около 3 седмици. Видно от свидетелските показания, през този период ищецът не е можел да носи затворена обувка, като обувал само чехли и походката му била затруднена. Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените в резултат на посочената лека телесна повреда - контузия на палеца на левия крак с оток и кръвонасядане и болезнени движения, увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 600лв. По този начин, въззивната жалба и в тази й част се явява неоснователна.

По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за прегледи и лечение в размер на 107лв. /след допуснатото от съда изменение/, въззивният съд споделя напълно изводите на първоинстанционния съд за доказаност от представените писмени доказателства на претърпените имуществени вреди. Видно от представените фискални бонове за платени такси за прегледи и други медицински услуги на лекари – ортопеди и травматолози, съпоставени с представените амбулаторни листи от прегледи, се установява по безспорен начин извършването на въпросните разходи за прегледи, във връзка с лечението на ищеца на уврежданията, причинени от процесната трудова злополука. Безспорно, според настоящия състав е установена вредата по вид и размер - 107лв. - разходи за лечение /прегледи/ и причинната й връзка с трудовата злополука, обосноваващо необходимостта от обезщетяването й. Оплакванията във въззивната жалба на работодателя в тази насока са напълно неоснователни. Решението на СлРС в тази част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на направеното от работодателя възражение за наличие на основание за намаляване на отговорността му по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, поради допринасяне от страна на работника – ищеца А. за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Въззивният съд споделя напълно правните изводи на районния съд в тази насока и препраща своите към тях на основание чл.272 от ГПК в тази им част.Изложените във въззивната жалба оплаквания в тази насока са неоснователни.

Доказателствената тежест за твърдяното допринасяне поради груба небрежност, проявена от ищеца за трудовата злополука е в тежест на направилия възражението работодател. Според настоящия състав, това възражение не е подкрепено от събраните по делото доказателства. Не се доказа безспорно твърдението на работодателят, че мотокариста при навлизането в прохода /в който безспорно е намалена видимостта, с оглед лентите, независимо дали са прозрачни или матирани, като се виждали само силуети, но не може да се добие ясна представа за разстояние/ е дал задължителния звуков или светлинен сигнал. Грубата небрежност се изразява в съзнаването и предвиждането настъпването на вредоносните последици – увреждането на здравето, но е мислил да ги предотврати. В случая не е установено нито съзнаването и предвиждането на тези последици, още по-малко субективното отношение на А. към тях – след като ги е съзнавал да е смятал да ги предотврати.

Според въззивният съд не е налице пълно и пряко доказване на обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ – допринасяне от страна на А. за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, поради което не е налице основание за намаляване отговорността на работодателя при обезщетяване на вредите, настъпили в резултат на злополуката.

ІІ. По насрещната въззивна жалба на С.С.А.:

Насрещната въззивна жалба, касае само отхвърлителната част на първоинстанционното решение относно обезщетенията за неимуществени вреди от двете, посочени от ищеца травматични увреждания.  

Съдът намира същата за частично основателна относно размера на претендираното обезщетение за увреждането на палеца на левия крак. По отношение на определения от въззивния съд справедлив размер на обезщетението за това увреждане /с исковата молба са направени две отделни претенции за всяко отделно увреждане/, съдът изложи подробни съображения по-гори при обсъждане на съображенията, изложени във въззивната жалба на работодателя, като мотивира подробно справедливия според настоящата инстанция размер от 600лв., с оглед доказаните болки, страдания, неудобства и затруднения  при използването на левия долен крайник и в походката на ищеца за срок около 3 седмици. До този размер предявения иск е основателен и следва да се уважи.

Като е определил по-нисък размер на дължимото за това увреждане и причинените в резултат на него страдания, обезщетение и е отхвърлил иска до размера, определен от настоящия състав – 600лв., районния съд е постановил едно неправилно решение в тази част, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което на А. се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди, вследствие контузията на палеца на левия крак в размер на още 400лв. В останалата отхвърлителна част над сумата от 600лв. до пълния претендиран размер от 1300лв. решението на СлРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

По отношение на оплакванията, развити в насрещната въззивна жалба относно определеното обезщетение за неимуществени вреди от средната телесна повреда - фрактура на горна трета /шийка/ на дясна раменна кост, съдът ги намира за изцяло неоснователни. По-горе настоящия състав е изложил подробни съображения относно справедливия размер на обезщетението за тези вреди, като е достигнал до същия краен правен извод, както първоинстанционния съд – справедлив размер, обезщетяващ вредите в размер на 8000лв. Поради това решението на СлРС в тази част като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.     

Във връзка с оплакванията в насрещната въззивна жалба относно преживения стрес и уплаха от инцидента, следва да се отбележи, че по начина, по който е предявена претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди /претендирани са две отделни обезщетения за неимуществени вреди за две точно посочени травматични увреждания/, то обезщетение за този тип психически и емоционални вреди не е претендирано, поради което тези обстоятелства не са взети от първоинснтанционния съд при определяне размера на присъдените две отделни обезщетения за неимуществени вреди и не взети предвид и от настоящата инстанция.

Правилно и законосъобразно районният съд на основание чл.86, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД е присъдил върху главниците обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането. Върху допълнително присъдената от настоящата инстанция сума за обезщетение за неимуществени вреди от причинената вследствие трудовата злополука контузия на палеца на левия крак, следва да се присъди също обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането.

С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца С.А. се дължат разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от иска в размер на 900,36лв., поради което следва да му се присъдят допълнително разноски за първа инстанция в размер на 0,36лв. /СлРС му е присъдил такива в размер на 900лв./

Ответникът в първоинстанционното производство не е претендирал присъждане на разноски и СлРС не се е произнасял в тази насока.

По отношение на разноските, направени във въззивната фаза на производството:

Въззивникът Фрукто Сливен“ АД, гр.Варна не е претендирал присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

Насрещният въззивник С.А. е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора  по насрещната въззивна жалба – частична основателност на същата, следва да му се присъдят разноски пред въззивната инстанция по съразмерност в размер на 80лв.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК работодателят следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт допълнителна държавна такса в размер на 16лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №191 от 09.03.2015г., постановено по гр.д. №4691/2014г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска по чл.200 от КТ, предявен от С.С.А. с ЕГН ********** *** против Фрукто Сливен“ АД, ЕИК 115601851, със седалище и адрес на управление: гр.В., район О., ул.“Б. М.“ №* за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие трудова злополука, изразяващи се в контузия на палеца на левия крак, причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота над размера от 200лв. до размера от 600лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА ФРУКТО СЛИВЕН“ АД, ЕИК 115601851, със седалище и адрес на управление: гр.В., район О., ул.“Б. М.“ №*да заплати на С.С.А. с ЕГН ********** *** допълнително сумата от 400лв. /четиристотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие трудова злополука, настъпила на 26.07.2014г., изразяващи се в контузия на палеца на левия крак, причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 26.07.2014г. до окончателното й изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №191 от 09.03.2015г., постановено по гр.д. №4691/2014г. по описа на Сливенски районен съд в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ФРУКТО СЛИВЕН“ АД, ЕИК 115601851, със седалище и адрес на управление: гр.В., район О., ул.“Б. М.“ №* да заплати на С.С.А. с ЕГН ********** *** сумата от 0.36лв., представляваща допълнително дължими разноски пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 80лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДАФРУКТО СЛИВЕН“ АД, ЕИК 115601851, със седалище и адрес на управление: гр.В., район О., ул.“Б. М.“ №* да заплати в полза на съдебната власт допълнителна държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 16лв.

 

Решението, в частта относно иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

Решението, в частта относно иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

 

                                                                                2.