Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 163

 

гр. Сливен,  26.06.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесет и четвърти юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 283    по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 78/20.04.2015 г. по гр. д. № 326/2013 г. на Новозагорски районен съд, с което е изнесен на публична продан недвижим имот, находящ се в с. Брястово, общ. Нова Загора, а именно: УПИ ХІ-62,кв. VІІІ, с площ от  740 кв.м. с неуредена регулация за 5 кв.м., ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда, състояща се от  три стаи, кухня, баня и тоалетна, гараж и стопански постройки, подобрения и трайни насаждения, при съседи: улица, УПИ ХІІ-255, УПИ Х-6и и , УПИ  V -60. Със същото решение е осъден А.Д.Т. ЕГН ********** *** да заплати на Е.К. Т., ЕГН ********** *** сумата от 187.50 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.02.2015 г. като е отхвърлено искането в останалата част до пълния претендиран размер като неоснователно и недоказано.  С решението е отхвърлено искането на А.Д.Т. за осъждането на Е. К. Т.  да  заплати сумата от 6760 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.02.2015 г. ,представляваща подобрения в имота  като недоказано.

Подадена е въззивна жалба от А.Д.Т., с която решението е обжалвано в частта, с която е отхвърлена претенцията за подобрения, претендира се заплащане на подобрения в размер на 4300лв., като са посочени  подобренията извършени по едноетажната жилищна сграда. Прави се разбор на събраните по делото свидетелски показания и на заключението на вещото лице и се сочи, че  подобренията са доказани въз основа на всички допустими от закона доказателствени средства, независимо от факта, че не са представени фактури или касови бележки.  Така съдебният акт е необоснован, а от свидетелските показания се установява, че по време на фактическата раздяла между страните в средата на 2010г. въззивникът е направил претендираните подобрения и ищцата следва да бъде осъдена да му заплати половината от тях, а именно тези в размер на сумата 4300 лв., ведно със законната лихва. Поради това се иска решението да бъде отменено в частта,  с която се приема за недоказана претенцията за подобрения и да се признае за установено, че на въззивника се дължи сумата от 4300 лв. представляваща извършените от него подобрения в имота.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в която се сочи, че решението е правилно и законосъобразно.  Съдът правилно е приел, че претендираните от страните подобрения са недоказани. Съдът е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и е изложил аргументи кои приема за достоверни. Подобренията са извършени в началото на 2007 г.като за целта въззваемата е ползувала кредит за текущо потребление, за което е приложен и договорът. Въззивникът не е представил никакви доказателства за закупени и вложени материали за подобренията. Няма доказателства, че ответницата е давала съгласие за извършване на  строително-ремонтни работи на въззивника. Поради това се иска жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. въззивникът не се явява. Явява се представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба на основанията, изложени в нея.

Въззиваемата, редовно призована не се явява. Явява се представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска

Заявените по реда на  чл. 346 ГПК искания за сметки между съделителите представляват обективно съединени осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, предмет на делбата. Претенциите следва да бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени, т.е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената част на молбата фактически обстоятелства. /Решение № 146 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1725/2013 г., II г. о., ГК/

Основното възражение, съдържащо се в жалбата, е свързано с отхвърлянето на претенцията по сметките, като се твърди, че подобренията в имота са извършени от въззивника, за което обаче не са представени писмени доказателства, но се сочи, че разборът на свидетелските показания по несъмнен начин доказва извършването на тези разходи от въззивника. РС е отхвърлил претенцията, като е приел,че от свидетелските показания се установява точно обратното.

Правилно и законосъобразно РС е приел, че в случая са налице две групи свидетелски показания, като е приел, че всяка от тях е в близки отношения със страна по делото и е дал доверие само на двама свидетели, единият от които свид.К.С., кметски наместник,  в които обаче не са депозирали твърдения, свързани с извършени подобрения в имота. Настоящият състав счита, че въпреки близките отношения на Е. Т., която е дъщеря на страните и Х. Т., който е брат на въззиваемата, то техните показания не следва да бъдат изключвани автоматично. Депозираните от тях твърдения най-малкото се подкрепят от представеното писмено доказателства, а именно договорът за потребителски кредит в размер на 15 500 лева, която въззиваемата – ищца е сключила доста преди прекратяване на брака и сумата е била за извършване на ремонтни работи в къщата. Свидетелят Т. е гарант по този договор за потребителски кредит, а и той самият е участва в някои от ремонтните работи, като дори лично е дал стириопорите за изолация. В този смисъл показанията им се намират в отношение на покриване и допълване с останалите, макар и оскъдни, писмени доказателства. Те косвено се подкрепят и от заключението на вещото лице. От друга страна близкият на въззивника свид.Д.Д. не отрича факта, че свид.Х. Т. е помагал по време на ремонта, но сочи, че този ремонт е извършен след прекратяването на брака, което се опровергава от показанията на първите свидетели. Останалите свидетелски показания, тези на К.Г. и Ю.Д., се намират в противоречия както с показанията на посочените вече свидетели така и помежду си, съдържат вътрешни противоречия, най-вече по отношение на време извършването на ремонта. Така следва да се приеме, че ремонтите са извършени по време на брака и са били заплатени с парите, получени по потребителския кредит, а не са осъществявани само и единствено от въззивника, след влизане в сила на бракоразводното решение. Поради това законосъобразно и обосновано РС е отхвърлил претенцията.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна не  е претендирала разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 78/20.04.2015 г. по гр. д. № 326/2013 г. на Новозагорски районен съд.

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

         ЧЛЕНОВЕ: