Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 172

 

гр. Сливен,  03.07.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на първи юли  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N   285  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 197/12.03.2015г. по гр.д. № 3350/2014г. на СлРС, с което е отхвърлен предявеният, на основание на чл.213 ал.1 от КЗ, от ЗД „Бул инс” АД ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Л.” № *, представлявано от С.П. против Г.Ч.Г. ЕГН ********** ***, осъдителен иск за заплащане на сумата в размер на 2547,00 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение на увреденото лице в следствие настъпило застрахователно събитие – ПТП на 05.03.2010г. в 11:30 часа на кариера в с(Злати войвода, общ.Сливен, пресевна на разклона за с.Струпец, с участници ППС, челен товарач, Хюндай 7607 Н, управлявано от ответника Г.Ч.Г. и ППС - товарен МАН ТГА 41.410 с рег.№ С 9219 ХС, управляван от Н.Г. от гр.Пловдив, при което са нанесени имуществени вреди на ППС МАН – деформиран резервоар за гориво, като неоснователен и е осъдено дружеството да заплати на ответника направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – застрахователното дружество. По делото не се е установило наличието на валидна застраховка Гражданска отговорност за управляваното от ответника ППС. Съдът неоснователно е кредитирал заключението на АТЕ в частта за идентичност на рамата на процесното ППС. Това обстоятелство можело да бъде установено единствено от компетентните органи или със съответни официални документи. С оглед на доказателствата по делото и предвид изричното изявление на „Дженерали застраховане” АД по повод на процесното ППС не е била налице валидна застраховка Гражданска отговорност. От полицата е видно, че е било застраховано различно ППС. По смисъла на чл.184 от КЗ застрахователният договор е формален и липсата на негов реквизит води до нищожност на договора. Поради това не може да се приеме, че е налице валидно застрахователно правоотношение. По размера на причинените вреди АТЕ не е отговорила на поставените задачи, а именно да се изчислят вредите по средни пазарни цени. Методиката към Наредбата е неприложима в конкретния случай, тъй като се прилага като минимална долна граница, в случаи когато липсват доказателства за извършен ремонт – ал.4 от Наредбата. Такива са представени поделото и такава е и трайната практика на ВКС като се сочи решение по т.д. № 652/2009г. на ВКС І-во отделение.  Съдът не е указал изрично, че не сочат доказателства за размера на вредите по средните пазарни цени, поради което се иска да бъде отменено решението и да се уважат исковете.

Направени са доказателствени искания за допускане на повторна или допълнителна АТЕ, която да отговори на въпросите налице ли е причинна връзка между описания в процесния протокол за ПТП механизъм и щетите върху МПС и да се изчисли размерът на вредите върху автомобила посредством пазарни цени към датата на ПТП. С определение от закрито заседание съдът се е произнесъл по направеното искане като го е оставил без уважение.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. На първо място се сочи, че към датата на настъпване на ПТП е имало валидна застраховка Гражданска отговорност, сключена със ЗАД „Дженерали застраховане”, а от заключението на вещото лице се установи, че се касае именно за въпросното ППС. В чл.213 ал.1 изр.4 от КЗ е въведена поредност на вземанията на платилия застрахователно обезщетение по имуществената застраховка, застраховател по регресните права. Той може да насочи претенцията си към прекия причинител на вредата само до размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на МПС, за които застрахователят по задължителната застраховка „ГО” е отказал да заплати обезщетение на основание на чл.268 от КЗ. Сочи се практика за това. В случая застрахователят е направил неправомерен отказ да възстанови платеното от ищеца застраховател и предявеният регресен иск е неоснователен. Иска се да бъде потвърдено решението като правилно и законосъобразно, като не е взето становище по направеното доказателствено искане.

 

В жалбата и отговора двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемия се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен.

Съгласно чл.213 ал.1 изр.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно за възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка спрямо отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл. 47 - 49 от ЗЗД, при които суброгацията на застрахователя също е допустима, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.

 В случая е безспорно установено настъпването на ПТП на 05.03.2010 г. , както и вината на въззиваемия  - ответник. Установено е също, че въззивното застрахователно дружество е изплатило на застрахованото увредено лице имуществените вреди в  резултат на настъпилото ПТП. Възражението на ответника е основано на наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” и оттам наличието на хипотезата на чл. 213 ал. 1 изр. 2 от КЗ, според което в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Следователно спорният по делото въпрос е дали в случая е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” сключена за ППС , което е управлявано от ответника. По делото е представена полица № 085099006929 и е безспорно установено, че в нея е вписано ППС, като марка – модел ХЛ 7607 А с № на рама LС 0410309, като моделът касае не трактор а челен товарач. Безспорно,  че е невъзможно да има две различни ППС с един и същ номер на рамата. Установено е също, видно от представената с отговора на исковата молба  и неоспорена справка, относно проверка за сключена застраховка „ГО”, че процесното ППС е притежавало валидни застраховки от 08.09.2009 г.  до  07.10.2010 г.  Така  обосновано съдът е приел, че в случая, с оглед наличието на  задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, причинителят на вредата отговаря по реда на чл. 213 ал. 1 изречение 4 от КЗ. Платилият застрахователното обезщетение по имуществена застраховка застраховател в случаите на наличие на валидна застраговка „ГО” може да насочи претенцията си срещу прекия причинител на вредата само до размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите причинени от водача на МПС, за които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е отказал да заплати обезщетение на основание на някои от хипотезите на чл.268 от КЗ.  В случая е безспорно установено, че застрахователят ”Дженерали застраховане”  не е отказал изплащането на застрахователното обезщетение на някои от хипотезите посочени в чл.268 от КЗ.  На практика, както е приел и районният съд, в случая е осъществен неправомерен отказ да бъде възстановено платеното от ищеца-застраховател то имуществената застраховка „Каско”.  Така  след като въззивникът не е осъществил предявяването на претенцията по реда указан в закона, то неговият  иск предявен срещу  прекия причинител на вредата, се явява неоснователен.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 400 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №197/12.03.2015г. по гр.д. № 3350/2014г.  на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Л.” № *, представлявано от С.П. да заплати на Г.Ч.Г. ЕГН ********** ***, сумата от 400 /четиристотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: