Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 17

Сливен, 06.04.2016 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание десети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………К.И. …и в присъствието на прокурора………………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……гр.дело №  296  по описа за 2015 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявени са иск с правно основание в чл. 45 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД.

Ищцата Р.П.Д. твърди в исковата си молба, че на 04.12.2013г. й била извършена планова операция от д-р А., чрез използването на уред за херниопластика. При операцията получила дълбоки изгаряния - трета степен, от електрод в дясната половина на гърба в правоъгълна форма с размери 20/10 см и дясната половина на таза със същите размери. На 05.12.2013г. била изписана като в епикризата й не било отразено, че има усложнения, но в продължение на няколко дни след изписването имала много силни болки от изгарянето. Изгореното място започнало да некротира и на 17.12.13г. посетила „Клиника по изгаряне, пластична и реконструктивна хирургия” при УМБАЛ „Свети Георги”, гр. Пловдив. На следващия ден й била направена операция за отстраняване на некротиралия участък, като от други части на тялото й били взети тъкани и кожа, които били присадени към изгорелите части. Твърди, че в резултат на получените изгаряния търпяла много силни болки и страдания, повече от 5-6 месеца, които и към момента се обострят при допир. Било й трудно да изпълнява ежедневните си задължения. Последиците от несполучливата операция се отразили на емоционалното й състояние, поради което твърди, че ответниците при условията на солидарност й дължат обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което ги осъди да й заплатят сумата от 25200лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, описани по-горе със законната лихва за забава от датата на увреждането – 04.12.2013г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира направените разноски.

Ответникът МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” АД е депозирал писмен отговор, в който оспорва изцяло основателността на предявения иск, тъй като счита, че не са налице условията за ангажиране на неговата отговорност поради липсата на противоправно поведение от страна на лицето, извършило операцията, както и поради липсата на вина. Счита, че след като не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на ответника, който е извършил операцията, не следва да се ангажира и неговата отговорност като възложител на основание чл. 49 от ЗЗД. Моли да бъде отхвърлен предявения иск. Претендира разноски.

Конституирано е трето лице – помагач ЗАД „Виктория”, което е изразило становище, в което оспорва основателността на предявените искове, както и ангажирането на своята отговорност.

В съдебно заседание, ищцата, чрез своя пълномощник,  поддържа предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът, чрез своя пълномощник поддържа изложеното в писмения отговор, като моли иска да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан или да бъде уважен в по-нисък от предявения размер. В писмената защита присъждане на разноски.

Третото лице-помагач, редовно призовано не изпраща представител в с.з.  

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата Р. П. Д. постъпила в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД за планова операция на „херния линеа алба“ на 03.12.2013г. Според заключението на вещото лице Н., диагнозата е била правилно поставена, а оперативното лечение – единствена алтернатива. Операцията бил извършена на 04.012.2013г. от ответника д-р А.А.А.. Видно от извършения преглед на  ищцата към момента на изготвянето на заключението липсват клинични данни за херния т.е. операцията е била успешна.

По време на операцията е бил използван електрически уред – калтер, чиито електроди се поставят на подбедрицата или на седалищната област и чието предназначение е да ограничи кръвозагубата. Този уред е масово използван при операции. Видно от събраните доказателства, след операцията ищцата установила че на мястото на електрода на калтера е налице рана от изгаряне с размери равни на плочката на калтера. От представената епикриза от УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив, където ищцата е била приета за лечение на 17.12.2013г. се установява че е налице изгаряне от  III степен, в дясната торако-лумбална област – 1%. При снемането на анамнезата ищцата е уведомила че изгарянето е получено при операция от херния  от изгаряне от електрод на калтер.

Лечението на изгарянето е проведено в УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив, където на 18.12.2013г. е направена кръвна некректомия и свободна кожна пластика. Описано е в епикризата , че следоперативния период е протекъл гладко. Ищцата е изписана на 21.12.2013г. Според заключението на вещото лице в момента на изготвяне на експертизата е налице белег от кожната пластика, при който липсва грубо нарушение на телесните области. При изгаряне от трета степен на такава площ от тялото е невъзможно възстановяване без свободна кожна пластика. Теоретично оплакванията следва да отшумят за около 21 дни, но всяко възстановяване е индивидуално. Според в.л. е малко вероятно болката от тази операция да продължи за период от шест месеца.

В депозираното заключение, в.л. посочва че при този тип увреждания, по време на оперативна интервенция, хирургичният екип не е възможно да има информация за случващото се, защото единствения симптом е болка, която би изпитал пациента, ако не е в анестезия.

Към момента на изготвяне на експертизата липсват обнародвани в ДВ правила за „добра медицинска практика по хирургия“. При извършването на операцията според в.л. е спазен стандарта по хирургия.

Видно от представените писмени доказателства, ищцата е подала жалба вх. № МО 05-82/12.03.2014г., която чрез РЗИ е препратена на Министерство на здравеопазването, агенция „медицински одит“ , като е описала изгарянето, получено при операцията на хернията.

Видно от изпратеното до нея писмо изх.№ МО 05 82-5/10.06.2014г. , след извършена проверка е констатирано че д-р А.А. , оператор и лекуващ лекар на ищцата  е причинил електотравма на същата, получена по време на оперативна интервенция, с което не е спазил изискването на  чл. 86 ал.1 т.10 от Закона за здравето, а именно „ като пациент всеки има право на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебни процедури, провеждани по време на лечението му“.  В тази връзка били предприети действия по реализиране на административно-наказателна отговорност, като е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 20-102-30/31.05.2015г. Въз основа на съставения акт е издадено и наказателно постановление, с което на нарушителя е наложена глоба по ЗЗ. Наказателното постановление не е било обжалвано и е влязло в сила.

От събраните гласни доказателства се установява че след като се събудила от упойката от операцията на херния, ищцата установила изгарянето. Изпитвала силни болки. Било установено че раната от изгореното няма да зарасне само с превръзки и била насочена от лекуващия я лекар към клиниката в град Пловдив. След престоя там вземала болкоуспокояващи. Няколко пъти ходила на превръзки в град Пловдив. Според свд. П. болката продължила шест месеца, след това мястото се зачервявало и сърбяло, мястото било по-чувствително. В момента според двете свидетелки, има неестетичен червен белег на мястото на изгарянето, който е пречи да се съблича по бански. Свид. Костова не може да посочи колко време е продължила болката, но твърди че непосредствено след изгарянето ищцата изпитвала силна болка.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка  на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира заключението на вещото лице.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените искова са допустими, а разгледани по същества са отчасти основателни.

 По предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД срещу ответника д-р А. Анеглов:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като фактически състав на непозволеното увреждане включва елементите противоправно деяние на лице, причинена вреда, вина и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. Съгласно ал.2-ра на чл. 45 от ЗЗД във всички случаи вината се предполага до доказване на противното. Доказателствената тежест по иска е на ищеца, който следва да установи по категоричен начин наличието на всеки един от посочените елементи от фактически състав, както и да докаже иска по размер.

В исковата молба ищцата обосновава наличието на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД по предявения иск със следните факти: при извършване на оперативна интервенция за отстраняване на херния, й е причинено изгаряне от трета степен, 1 %, от електрода на калтера, използван при извършването на операцията. Налице е противоправно поведение от страна на ответника. Същото се изразява в неспазването на  нормата на чл. 86 ал.1 т. 10 от ЗЗ, а именно „ като пациент всеки има право на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебни процедури, провеждани по време на лечението му“. Това нарушение на конкретната правна норма (противоправно поведение) е констатирано при налагането на ответника на административно наказание. То представлява административно нарушение по своята същност т.е извършено е виновно – чл. 6 от ЗАНН, независимо с каква форма на вината – умишлено или непредпазливо – чл.7 ал.1 от ЗАНН.

Установено е по безспорен начини и наличието на вреда – причиняването на ищцата на изгаряне от трета степен, 1%. Доказана е причинно-следствената връзка между деянието и вредата – физическото увреждане на ищцата и  търпените от нея болки и страдания, както и допълнителни хирургически интервенции за отстраняване на последствията от увреждането.

В отговор на ответната страна са съдържат твърдения, че деянието не извършено виновно, тъй като  ответникът не е могъл да разбере за възникналия проблем с електрода на калтера, тъй като ищцата не е могла да реагира, тъй като е била под анестезия.Твърди се че се касае за случайно събитие и не следва да се ангажира отговорността на ответника за непозволено увреждане. В заключението си вещото лице д-р Н. също е посочил, че при този тип увреждания, по време на оперативната интервенция, хирургичния екип не  е могъл да има информация за случващото се, тъй като ищцата не е могла да посочи че изпитва болка.

Съдът намира че деянието на ответника е извършено виновно, при небрежност, като форма на вината . Задължението на лекаря по чл. 86 ал.1 т.10 от ЗЗ, да осигури на пациента сигурност и безопасност на лечебните процедури включва и наблюдението на уредите, с които се извършва процедурата, контрола над тях и преценка как те влияят на здравето на пациента, съответно своевременното им отстраняване, ако се установи че те не са безопасни за него. В конкретния случай деянието не е случайно, тъй като ответникът не бил лишен от възможността да предвиди и предотврати последиците от същото, а е могъл да го стори. 

 Предвид изложеното съдът приема, че материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника са налице, поради което и следва да се приеме, че предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД е доказан по основание и следва да бъде уважен.

В писмения отговор, ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващ се в това, че тя доброволно се е подложила на операцията и е подписала съгласие по чл. 89 ал.1 от ЗЗ, че са й известни потенциалните рискове, свързани с прилаганите методи на лечение, включително и страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, с което е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Възражението е неоснователно. Ищцата е била информирана за рисковете, които могат да произтекат от операцията от херния, а причиняването на изгарянето не е такъв страничен ефект или реакция от операцията.

В писмената си защита, пълномощника на ответника е посочил, че е направил в отговора възражение за съпричиняване от ищцата, която сама е премахнала превръзката си и с това е допринесла за настъпването на последиците. Такова конкретно възражение не е направено в отговора и не е докладвано в доклада по чл. 146 от ГПК.

Предвид този извод основателен се явява и вторият иск по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД против ответника МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, в качеството му на работодател.

Съгласно разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД включва елементите - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа по трудов или друг вид договор, причинена вреда при или по повод изпълнението на възложената работа, вина и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на ответника при предявен иск с пр.осн. чл. 49 ЗЗД е безвиновна гаранционно- обезпечителна отговорност и за ангажирането й следва да се установи качеството на ответника на субект който е възложил на прекия причинител на вредата извършването на работата по повод или във връзка с която са настъпили вредите. В хипотезата на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, както и само в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

В настоящият случай по предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже наличието на всеки от елементите на фактическия състав на посочения текст от ЗЗД. В този смисъл безспорен факт по делото е, че ответника д-р А. към 03.12.2013 г. е работил по трудов договор при ответната МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД.

С оглед на това и съобразно изложеното до тук относно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД по отношение на първия ответник., съдът приема, че е установено наличието на извършени противоправни действия от същия, които са в причинна връзка с настъпилите у ищцата увреждания и съответно с претърпените неимуществени вреди от същата, както и че към момента на извършването на деликта, същия е бил в трудовоправни отношения с втория ответник. Следователно и този иск по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД е доказан по основание и следва да бъде уважен.

Относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази следното:

 Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, като критерия не е абстрактен, а почива на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. В конкретния случай, безспорно е установено, че веднага след причиняването на изгарянето, ищцата е търпяла значителни по интензитет болки. Раната от изгарянето не е могла да заздравее сама. Наложило се е да  й бъде извършена кожна пластика, което също представлява хирургична интервенция, придружена със значителни болки и неудобства, болничен престой, допълнително приемане на лекарства.

Твърденията на ищцата , че болката е продължила повече от шест месеца останаха недоказани от събраните доказателства. В този смисъл бяха депозирани свидетелските  показания на свид.П., но вещото лице посочва че изпитването на болка не би могло да продължи толкова дълго. Налице са били, обаче, неприятни усещания като чувствителност и сърбеж на мястото на интервенцията за  продължителен период от време.  

Вредите за ищцата се изразяват и във факта че от изгарянето й е останал белег, който е неестетичен и й пречи да се чувства комфортно в определени ситуации.  

При така изложените обстоятелства, съдът намира че на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 9 000лв.

За разликата над 9 000лв. до пълния предявен размер от 25 200лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Тъй като отговорността възниква на основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД то възложителя МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД следва да бъде осъден солидарно с първия ответник да заплати обезщетението.

 По предявеният акцесорен иск за присъждане на лихва за забава:

Вземането от непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.3 от ЗЗД е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен, а когато не е известен - от деня на неговото откриване. Причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана с оглед разпоредбата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД. В настоящият случай, ответниците са изпаднали в забава на 03.12.2016 г.- деня на увреждането, поради което и от този момент в полза на ищцата ще следва да се присъди законовата лихва върху главницата от  9 000лв., до окончателното й изплащане.

При този изход на спора, ответниците дължат солидарно на ищцата направените разноски, съразмерно на уважената част от иска – сумата 1 360лв.

На ответника МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 896лв.

Вторият ответник не е претендирал разноски.

   Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА А. А. А., с адрес *** и МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, ЕИК 119502733, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Х. Б.“ №*, при участието на трето лице-помагач ЗАД „Виктория“ АД гр. София, ЕИК 119037309, гр. С., ул. „И.“ № *-*   да заплатят солидарно на Р.П.Д.  ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Е.П., сумата 9 000 (девет хиляди) лева,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане , считано от 03.12.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1 360 лв. разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди до пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на Р.П.Д.  ЕГН ********** *** да заплати на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, ЕИК 119502733, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Х.Б.“ №*, направените разноски в размер на 896 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :