Р Е Ш Е Н И Е  № 78

 

Гр. Сливен,  08.10.2015 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното

заседание на …десети септември………… през двехиляди и петнадесета година, в състав:

                                                            Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря ………И.К.…….. и с участието на прокурора …………Руси Русев…….…….,като разгледа докладваното от ………Снежана Бакалова……гр.дело 300 по описа за 2015 год. , за да се произнесе, съобрази:

          Предявен е иск с правно основание член 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ и цена 80 000 лв., частичен от 150 000лв.

Ищецът З.П.К. твърди в исковата си молба, че в Окръжна прокуратура - Пловдив било образувано ДП № 55 по описа на ОСлО при ОП - Пловдив за 2010 г. преписка № 2791 срещу неизвестен извършител, за това, че през м. февруари 2010 г.  в гр. Стара Загора предложил на длъжностно лице дар – сумата от 10 000 лв., за да извърши действие по служба - престъпление по чл. 304 ал. 1 от НК. Първоначално в хода на разследването бил разпитан като свидетел, а в последствие, на 11.01.2011 г. по същото досъдебно производство бил привлечен като обвиняем за това, че през м. февруари 2010 г. в гр. Стара Загора, след предварително сговаряне с П.Б.Х., с цел да набави за двамата имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у А.Л. и Б.Д.Й. и с причинил имотна вреда в размер на общо 8500 лв. на лицата А.Л. – 2000 лв., М.Б. - 1000 лв., К.Д. - 500 лв., О.Н. – 2000 лв.,  Г.М. - 1000 лв., Б.Й. - 1000 лв. и Х.Д. -  1000 лв. - престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 2 вр. чл. 209 ал.1 от НК. По отношение на него била взета мярка за неотклонение „Подписка”. На 19.04.2012 г. по посоченото дело му било повдигнато ново обвинение, в последствие с постановление на наблюдаващия прокурор по отношение на П.Х. наказателното производство било прекратено, а след приключване на разследването бил изготвен обвинителен акт от ОП – Пловдив, който заедно с досъдебното производство бил внесен за разглеждане в РС - Стара Загора. Тъй като всички състави на РС - Стара Загора се отвели от разглеждането на делото, то било изпратено за разглеждане в РС – Сливен, където било образувано НОХД № 78/2013 г. по описа на този съд. Делото приключило след пет съдебни заседания. С присъда № 1009/19.11.2013 г., постановена по същото дело, бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Срещу присъдата бил подаден протест от РП - Сливен и образувано внохд № 625/2013 г. по описа на ОС - Сливен. Същото приключило с решение, с което била потвърдена изцяло присъдата на РС – Сливен. През цялото време представителите на Прокуратурата поддържали тезата за виновността на ищеца.

Твърди, че за времето на проведеното досъдебно производство претърпял редица унижения и страдания, тъй като разследването продължило дълго време – близо 3 години, и му причинили безпокойство относно намеренията на органите на досъдебното производство и несигурност за бъдещето му. Отношението към него било тенденциозно и в очите на колегите си, и на познати полицаи бил компрометиран. Част от познатите му заявили, че не желаят в бъдеще да имат нищо общо с него, тъй като у тях възникнало съмнение във връзка с воденото досъдебно производство. След привличането му като обвиняем продължил да търпи същите вреди, тъй като воденото наказателно производство добило гласност в града, хората започнали да обсъждат този факт и да се отнасят с откровено недоверие към него. Бил вписан като адвокат в АК - Стара Загора на 12.01.2011 г., един ден след привличането му като обвиняем. Това го компрометирало в очите на хората и засилило несигурността му за бъдещето. Неговите притеснения и настроение се отразили и на семейството му – съпругата и двете му деца, които били притеснени за здравето му. Твърди също така, че бил компрометиран пред всички магистрати работещи в съдилищата в Стара Загора, които се отвели от разглеждането на делото и по този начин се запознали с обвинението срещу него. Твърди, че всички подробно описани от него в исковата молба вреди са му причинили неимуществени болки и страдания и злепоставяне, които оценява на сумата от 150 000 лв. Моли съда да постанови решение, с което осъди Прокуратурата да му заплати частично сумата 80 000 лв. от общата претенция от 150 000 лв., като твърди, че претърпените от него неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от повдигнатото срещу него обвинение и воденото наказателно производство, което е приключило с оправдателна присъда. Претендира присъждането на сумата със законната лихва от датата на влизане в сила на въззивното решение 28.02.2014 г. до окончателното й заплащане и направените разноски.

Ответникът Прокуратурата на РБългария е депозирала в срок писмен отговор, в който оспорва основателността на предявения иск. Твърди, че същият не е доказан от събраните доказателства, липсват доказателства за претърпени неимуществени вреди, липсват доказателства за пряката причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение. Твърди, че претенцията е в изключително завишен размер, поради което искът е недоказан по размер и не съответства на съдебната практика по този род дела. Твърди, че не са доказани твърденията на ищеца за неимуществени вреди свързани със социалното, професионалното и психологическото състояние на ищеца. Счита, че наказателното производство е приключило в разумен срок по чл. 6 от ЕКЗПЧ, като същият е привлечен като обвиняем на 11.01.2011г.,  или производството е продължило три години и един месец на две съдебно инстанции. Твърди, че по отношение на ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение – „Подписка”, която не е ограничила по никакъв начин правата му. Твърди също така, че липсват доказателства, че Прокуратурата на РБългария да е оповестявала публично воденото срещу ищеца К. наказателно производство и в резултат на това не са настъпили вреди. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск.

В с.з, ищецът, лично и чрез своя пълномощник, поддържа предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът поддържа изложеното в отговора и моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Твърди че следва да бъде приложен чл.5 от ЗОДОВ. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от ищеца и моли да бъде намалено.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

В Окръжна прокуратура - Пловдив било образувано ДП № 55 по описа на ОСлО при ОП - Пловдив за 2010 г. преписка № 2791 срещу неизвестен извършител, за това, че през м. февруари 2010 г.  в гр. Стара Загора предложил на длъжностно лице дар – сумата от 10 000 лв., за да извърши действие по служба - престъпление по чл. 304 ал. 1 от НК. Първоначално в хода на разследването ищецът З.К., бил разпитан като свидетел, а в последствие, на 11.01.2011 г. по същото досъдебно производство бил привлечен като обвиняем за това, че през м. февруари 2010 г. в гр. Стара Загора, след предварително сговаряне с П.Б.Х., с цел да набави за двамата имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у А.Л. и Б.Д.Й. и с това причинил имотна вреда в размер на общо 8500 лв. на лицата А.Л. – 2000 лв., М.Б. - 1000 лв., К.Д. - 500 лв., О.Н. – 2000 лв.,  Г.М. - 1000 лв., Б.Й. - 1000 лв. и Х.Д. -  1000 лв. - престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 2 вр. чл. 209 ал.1 от НК. По отношение на него била взета мярка за неотклонение „Подписка”.

 На 19.04.2012 г. по посоченото дело му било повдигнато ново обвинение, като първоначално повдигнатото е изменено в по-леко такова, за това че  през месец февруари 2010год., в Стара Загора, след предварително сговаряне с П.Б.Х., с цел да набави за себе си и за П.Б.Х. имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у А.Л. и Б.Й.  и с това причинил имотна вреда общо в размер на 9 500 - девет хиляди и петстотин лева както следва: на А.Л. от Стара Загора в размер на 3 000 лева; на М.Б. М. от Стара Загора в размер на 1 000 лева; на К.П.Д. от Стара Загора в размер на 500 лева; на О.Й.Н. от Стара Загора в размер на 2 000 лева; на Г.Н.М. от Стара Загора в размер на 1 000 лева; на Б.Д.Й. от Стара Загора в размер на 1 000 лева и на М.Г.М., в размер на 1 000 лева - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 НК. Мярката за неотклонение  останала "Подписка".

В последствие, с постановление на наблюдаващият прокурор по отношение на П.Б.Х. наказателното производство било прекратено.

След приключване на разследването бил изготвен обвинителен акт от ОП - Пловдив, който заедно с досъдебното производство бил внесен за разглеждане в PC - Стара Загора. Тъй като всички състави на РС - Стара Загора се отвели от разглеждането на делото, то било изпратено за разглеждане в РС – Сливен, където било образувано НОХД № 78/2013 г. по описа на този съд. Делото приключило след пет съдебни заседания за периода от 16.01.2013г. до 19.11.2013г.  С присъда № 1009/19.11.2013 г., постановена по същото дело, бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Срещу присъдата бил подаден протест от РП - Сливен и образувано внохд № 625/2013 г. по описа на ОС - Сливен. Същото приключило с решение № 20/28.02.2014г., с което била потвърдена изцяло присъдата на РС – Сливен. Решението е влязло в сила на 28.02.2014г.

По време на воденото наказателно производство в съдебна фаза, по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

Ищецът е бил осъждан с Присъда № 33/14.04.2007г. по НОХД №33/07 по описа на ВС Пловдив, като е реабилитиран по право на 05.01.2011г.

Видно от събраните по делото гласни доказателства, докато траело разследването, а впоследствие и през съдебната фаза на производството, ищецът станал по-затворен, не искал да контактува със своите близки и познати, странял от тях, затворил се в себе си. Пред семейството си обявил че е подсъдим, но не разказвал подробности. Видимо се чувствал притеснен. Започнал да страни от приятелския си кръг и когато му задавали въпроси във връзка с воденото дело отклонявал темата и се затварял още повече в себе си. Било очевидно че при разговорите за повдигнатото му обвинение и воденото наказателно производство изпитва срам и неудобство от познатите си. Негови познати започнали да го отбягват. Колегите му в адвокатските и магистратски среди изразявали мнение, че е виновен с оглед воденото наказателно производство и ограничил контактите си с него.

Ищецът е работил първоначално като младши адвокат от 05.07.2006г. , а в последствие като адвокат. С Решение от 10.12.2008г. на АК-Стара Загора е бил отписан от Регистъра на адвокатите от АК -Стара Загора, поради наложеното му наказание от ВС-Пловдив. С Решение от 12.01.2011г. отново е бил вписан като адвокат.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели К. М. и И., чиито показания не се противоречат взаимно и се подкрепят от останалите доказателства по делото.

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Същият е основателен и доказан, но е предявен в завишен размер.

Налице се условията на цитираната разпоредба за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБългария за неимуществени вреди, тъй като срещу ищеца незаконосъобразно е било водено наказателно производство и лицето е било оправдано в влязла в сила присъда. Ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление.

Доказа се от събраните доказателства, че като пряка и непосредствена последица от  воденото разследване по отношение на ищеца той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, ограничаване на социалните контакти, срам, ограничаване на професионалните контакти и негативно отношение от страна на колеги. В резултат на тези негативни преживявания той е станал затворен в себе си, не искал да контактува с близки приятели, притеснявал се от изхода на делото.

Размерът на обезщетението за търпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определен с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост. След преценка на събраните доказателства за търпените от ищеца неимуществени вреди, съдът намира, че размерът на обезщетението, което следва да бъде присъдено на същия, е сумата 5 000 лева.

Установи се от събраните доказателства, че в резултат на повдигнатото обвинение и по време на воденото наказателно производство, като това е в пряка причинно-следствена връзка със същото, ищецът е бил притеснен за изхода му и това се отразило на работата му. Ищецът е ограничил контактите си, затворил се е, странял е от близки и приятели, тъй като се срамувал че срещу него се води дело. Това продължило за периода на водене на делото – приблизително около три години.

Следва да бъде отчетено обстоятелството и че взетата по отношение на него мярка за неотклонение е било“подписка“, което е ограничило минимално гражданските му права. Производството е приключило в разумен срок, както в досъдебната, така й в съдебната фаза. Производството срещу ищеца не е било оповестявано чрез средства за масова информация от ПРБългария, което да е довело до по-висок размер на вредите.

Определеният размер на обезщетението  за неимуществени вреди, представлява справедлив паричен еквивалент на търпените неудобства. При неговото определяне съдът следва да отчита винаги конкретните обстоятелства от значение за неговото определяне. Ищецът твърди, ,че воденото срещу него досъдебно производство се е отразило негативно на професионалния му авторитет, като адвокат. Съдът отчита обстоятелството, че докато е  бил адвокат, ищецът е бил осъждан веднъж на лишаване от свобода за умишлено престъпление поради което на основание чл. 22 ал.1 т.1 от ЗА не е упражнявал за известно време адвокатска професия. Това обстоятелство също е допринесло за твърдените вреди и следва да бъде отчетено при определяне на обезщетението.

Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва за забава от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а именно 28.02.2014г.  до окончателното изплащане на сумата.

Искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва да се отбележи, че действително при предявяване на иска, ищецът сам определя, според своята субективна преценка за преживяното размера на претендираното обезщетение, но при присъждането на обезщетение, съдът е длъжен да се съобрази с възприетите в съдебната практика критерии и размери на обезщетения и да отчете както степента на негативните изживявания, които е имал ищеца, така и средното ниво на благосъстояние на физическите лица в страната съответния период.

Представителят на ОП-Сливен е поискал да бъде намален размера на дължимото обезщетение на основание чл. 5 от ЗОДОВ. Възражението по чл. 5 от ЗОДОВ не било конкретизирано и във връзка с него не са събирани доказателства, за което доказателствена тежест носи ответника, поради което съдът намира същото  за неоснователно.  

На ищеца се дължат направените разноски за дължима държавна такса в пълен размер – 10 лв.( макар че е внесъл 15лв.) и за възнаграждение за един адвокат съразмерно на уважената част от исковете в размер на 183 лв., или общо 193 лв. Не са налице условията на чл. 78 ал.5 от ГПК за намаляване на заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй като то е определено на минималния размер по Наредба  №1/09.07.2004г., съобразно цената на предявения иск.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

          ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. С., бул. “В.” № * да заплати на З.П.К. с ЕГН ********** ***8 и адрес за призоваване гр. С.З., бул. „М. М. К.*-*, сумата 5 000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл. 209 ал.1 от НК, за което е оправдан с Присъда № 1009/19.11.2013г. по НОХД № 78/13 по описа на Районен съд – Сливен, ведно със законната лихва за забава, считано от влизането й в сила на 28.02.2014г. до окончателното изплащане на сумата,  както и сумата 193 лв., представляваща направените в производството разноски.

          ОТХВЪРЛЯ предявения иск за до пълния му размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд- Бургас.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: