РЕШЕНИЕ №          86                                           

гр. Сливен, 23.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девет септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА МАРЕВА,

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 302 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск по чл. 25, ал. 6 във вр. с ал. 4 ЗЮЛНЦ и чл. 23а от ЗЛОД

Предмет на делото е предявения от В.Р.Н. против СЛР „Ловно – рибарско сдружение Нова Загора“ (ЛРС) иск за отмяна на решение на ОС на сдружението, проведено на 09.05.2015г., с което е потвърдено решение на УС от 04.05.2015г. за налагане наказание на ищеца „изключване“ като член на сдружението

Решението се оспорва като  незаконосъобразно, предвид неговата необоснованост и противоречието му с материалния закон.

Твърди се, че в сдружението протича процес на преразпределение на териториите и регулиране на границите на ловно-стопанските райони на отделните дружинки, в т. ч. дружинката в с. Брястово, където членува ищецът. Не е бил съгласен с някои решения на ръководството,  с които, според ищеца, дружината ще бъде ощетена в хода на промените и е изразявал несъгласието си.

Именно в резултат на това несъгласие е бил обвинен в тежки нарушения на устава, конспирации, опити за саботаж на ръководството на сдружението, опит за смяна на председателя на дружината, нежелание за спазване на ЗЛОД и т. н.

Поддържа, че от самата формулировка в поканата до него – отправена от Председателя на сдружението – г-н Г. С., е видно, че не става дума за нарушения, а за най-елементарни форми на упражняване на правото съдружен живот, на различно мнение от мнението на ръководството, на правото да иска включването, респ. отпадането на точки от дневния ред на заседание на дружинката, да търси съмишленици,  да упражнява правото си на сдружаване, независимо дали има за цел изграждане на инициативни комитети или неинициативни такива, които права са гарантиранти от Конституцията и законите.

Оспорва истинността на част от приписваните нарушения и лошо интерпретирани обикновени поведенчески актове, а друга част – като хиперквалифицирани като тежест от страна на ръководството. Във всички случаи, обаче, твърди, че липсва каквото и да е поведение, което законът позволява да бъде квалифицирано като нарушение, мотивиращо санкция и то най-тежката.

Поддържа, че поведението му се вписва в различните хипотези на чл. 18 от устава на сдружението регламентира правата на членовете.

Посочва, че в чл. 23а, ал. 2 от Устава изрично и изчерпателно са изброени основанията за налагане на най-тежкото наказание и единствено възможната хипотеза, която би могла да бъде приложена в случая е тази на б. "е" от текста: Наказание "изключване" се налага на членовете на сдружението, които са "умишлено неизпълнили решения на ръководните органи на сдружението, или за действия, насочени срещу интересите, независимостта и единството на организацията, за нарушаване на традиционно установените правила по ловна и риболовна етика".

Поддържа, че действията му очевидно нямат за цел и не са насочени срещу интересите, независимостта и единството на организацията, нито за нарушаване на традиционно установените правила по ловна и риболовна етика. Що се отнася до първото предложение в текста, свързано с умишленото неизпълнение на решения на ръководните органи на сдружението, то следва тези решения да са от естество да предвиждат и предписват действия, насочени за защита интересите, независимостта и единството на организацията, и за отстояване на традиционно установените правила по ловна и риболовна етика, а не да бъдат решения за определяне на дневния ред на поредната сбирка на ловно-рибарските дружинки. Ако се приеме обратното, означава да се застраши демокрацията.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното с предявения иск решение за налагане на най-тежкото наказание – „изключване“ от ЛРС.

В срока  по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното ЛРС е представило отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа се, че с поведението си ищецът е нарушил разпоредбата на чл.29 т.13 и чл.34 ал.2 предложение първо от Устава на сдружението, според която свикването на общо събрание на дружината се извършва по решение на УС на сдружението, който определя дневният ред, дата час, място на провеждане на събранието и по чия инциатива се свиква. С решение на УС от. 18.03.2015г. е прието решение за свикване на общо събрание на дружината в с.Брястово с дневен ред - посочен в протокол за провеждане заседание на УС.

Недоволни от този дневен ред, ищецът и още няколко членове на дружината решили да направят организирано неизпълнение на дневният ред, поради нежелание за промяна границите на ловно-стопанският им район, независимо, че Законът за лова и опазване на дивеча чл.7 ал.4 и ал.6 задължава сдруженията да приведат границите на ловно-стопанските си райони в съответствие със землищните граници на населеното място. Вместо това ищецът и други лица взели решение по тяхна инициатива да променят дневният ред и да се приеме решение за напускане на дружеството, в какъвто смисъл започнали организация, агитация, провеждане на срещи с други сдружения за приемането им в тях и да бойкотират решението на УС за свикване общо събрание на дружината с определен дневен ред, да подготвят и смяна на стария председател на дружината, без да спазят изискването на чл.34 ал.2 предложение второ от Устава на сдружението.

При провеждане на общото събрание на дружината и в начална фаза председателят на събранието заявил, че то ще се проведе при друг дневен ред, а не този, който е определи УС на СЛР"Ловно рибарско дружество Нова Загора, а именно, нов дневен ред определен от инициативен комитет:"Вземане на решение за напускане на сдружението и преминаване към сдружение „Прохода" гр.Гурково, за което поканили и Председателят на това сдружение и членове от същото. Това разбунило „духовете" в присъстващите членове на общото събрание, които не били съгласни с дневният ред на инициативният комитет и след като им било обяснено, че действат в нарушение на Устава на сдружението и след приперни изгонили представителите  на сдружение „Прохода", а събранието протекло при предварителният дневен ред, определен от УС на сдружението.

Оспорва се твърдението, че гласуването по обявения от УС дневен ред ще ощети дружината в с.Брястово. Посочва се, че това е изискване на Закона за лова и опазване на дивеча - чл.7 ал.4 и ал.6, според която разпоредба, ловно-стопанските райони на дружините следва да се определят по землищните граници на населеното място и изпълнението на закона не значи ощетяване на дружината, а е изпълнение на законите в Република България.

Оспорва се твърдението, че ищецът по този начин е упражнил правото си на съдружен живот и, че имал различно мнение от това на ръководството и, че можел да го изразява, тъй като изразяването не може да нарушава Устава на сдружението и законите в страната.

В писмото до В.Н. са му посочени подробно нарушенията, за които е предложено да бъде наказан  и, за които същият при изслушването му пред УС е отказал да даде обяснения.

В с.з. ищецът – редовно призован се явява лично и с адв. Ив. Б. от СлАК, който поддържа предявения иск на изложените в исковата молба основания. В представената писмена защита по същество се поддържа изложената в исковата молба теза, че поведението на ищеца не представлява нарушение на устава и законния ред, а представлява упражняване на правото му на сдружаване, на изразяване на мнение и несъгласие с действие на ръководството, които биха ощетили интересите на членовете на дружината в с. Брястово, в която членува. От фактическа страна счита, че се установява твърдението, че предложените от ръководството решения ще доведат като резултат до отнемането от територията, в която ловува дружината и, в която се извършва основно ловът на едър дивеч и диви свине. Това е възприето достатъчно сериозно от  членовете на дружината, за да се започне дебат, довел до търсенето на форми и начини да не се допуска този отрицателен за тях резултат. Установените действия са такива за привличане на външни консултанти, за предприемане на действия и едва при непостигане на съгласие с ръководството на дружината, да се приеме решение за присъединяването й към ЛРСД „Прохода“, което да гарантира целостта на ловно-стопанския район. С изпълнението на този план се е нагърбил св. Ш., който предложил друг дневен ред за протичане на събранието на дружината и за провеждане на разисквания относно съдбата на ловно-стопанския район на дружината в с.Брястово. Същевременно част от членовете на дружината са се обърнали към ръководителя – св. И.Т., който разяснявайки поведението на ищеца като неправилно, от своя страна агитирал да се гласува в съответствие с препоръките на УС. В деня на провеждане на самото събрание като председател на събранието  св.Ш. е предложил то да протече при друг дневен ред, но след разяснение от страна на председателя на сдружението – г-н Г.С.,  събранието е протекло по предварително обявения от УС дневен ред, а присъстващите представители на сдружението „Прохода“ са се оттеглили.  Изтъква се, че в цялата фактическа обстановка не се установява ищецът да е извършвал действия за мотивиране на други лица, които да предприемат поведение характеризиращо се като неприемливо, скандално, противозаконно и пр.  Напротив, след необходимите разяснения  събранието е продължило работа по определения от УС дневен ред без никакви възражения и ексцесии. От правна страна се аргументира, че самият устав на сдружението е противозаконен, като смисълът и съдържанието на разпоредбата на чл.7 ал. 6 от ЗЛОД е спорно. Определя като манипулативно, бюрократично и лобистки удобно съждението, че измененията в текста на закона изискват границите на ловно-стопанския район да съвпаднат с границите на  землището на съответното населено място.  Изтъква, че при преценка поведението на ищеца следва да се има предвид чл.18 от устава, определящ правата на  ищеца като член на дружина и  съответствие на поведението му с тази разпоредба. Развити са подробни съображения, че в нито една част от поведението на ищеца действията му не могат да бъдат квалифицирани като тежко нарушение по смисъла на чл.23а б.Е от устава на сдружението. Поддържа искане за уважаване на предявения иск.

Ответното ЛРС се представлява в с.з. от неговия Председател: г-н Г.С., който поддържа, че от доказателствата се установява по категоричен начин поведението на ищеца, заради което му е наложено най-тежкото наказание „изключване“, като решението е съобразено със закона и с устава на ЛРС. В писмено становище по същество освен обстоятелствата и аргументите – подробно изложени в отговора на исковата молба, доразвива тезата, че е налице умишлено неизпълнение на решение на ръководния орган на сдружението, като оспорва твърдението, че поведението на ищеца е било в съответствие с интересите на дружината.  Изтъква, че замият ЗЛОД изисква границите на ловно-стопанския район на дружината да бъдат съобразени със землищните граници на населеното място. Респективно, че поведението на ищеца е насочено към неизпълнение и незачитане на закона и устава на сдружението. Поддържа, че ищецът както и останалите членове са имали възможност да се запознаят с устава на ЛРС, като нарушението е завършено с осъщественият резултат при започване на събранието на дружината, а именно с предложението то да потече по дневен ред, различен от определения от УС.  Счита, че опит ще е налице ако не се е стигнало до предложението за нов дневен ред, но такъв реално е бил предложен в противоречие с устава. Счита, че поведението на ищеца е против интересите на организацията, тъй като сдружението има интерес да приведе границите на своя ловно стопанския - район съобразно изискването на закона. Поддържа, че законът не  толерира личните интереси на членовете на дружината, а обществения интерес – свързан със закона. Поддържа , че действията на ищеца са насочени и спрямо единството на организацията и целят  отделяне на дружината от сдружението. Именно за действия насочени срещу интересите и единството на организацията в устава е предвидено наказанието „изключване“. С наказанието се санкционират самите действия, а не резултата от тях.  Изрично в чл.34 ал.2  от устава на сдружението е посочено, че ОС на дружината се свиква по искане на 1/3от членовете, депозирано писмено пред УС, като жалбоподателят не е спазил това изискване и незнанието му не го оправдава.  Поддържа че действията му са били умишлени, тъй като същият е съзнавал, че „законът не е с тях“. За такова поведение разпоредбата на чл.23а ал.2 б.Е от устава предвижда едно единствено наказание, а именно „изключване“. Решенията на УС са в съответствие с устава и реда за започване на дисциплинарното производство, поради което се иска предявеният иск да бъде оставен без уважение.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установя от фактическа страна следното:

На 18.03.2015 г. е проведено заседание на УС на СЛР „Ловно-рибарско дружество – Нова Загора“ – гр. Нова Загора (ЛРС), на което е бил определен дневния ред за провеждане на общи събрания на дружината в рамките на редовните предстоящи отчетни събрания. В т.5 от обявения дневния ред е включено „вземане на решение за промяна на границите на ловно-стопанския район на дружината, съгласно Закона за лова и опазване на дивеча и правилника за неговото приложение, които да отговарят на землищните граници на населеното място, на което е изградена ловно-рибарската дружина“. В съответствие с така приетото решение от УС на ЛРС е било изпратено писмо до председателя на Ловно-рибарска дружина (ЛРД) с. Брястово с указания относно организацията и реда за провеждането му. В писмото е посочен конкретно дневния ред, по който следва да протече общото събрание на ЛРД, като ръководството на дружината е следвало да определи отговорници за изготвяне на материалите; за оповестяване до всички членове  на дружината за провеждане на ОС; изрично е посочено, че за да бъде законно решението по т.5 от дневния ред на събранието следва да присъстват повече от половината членове на дружината; Посочени са и други указания от техническо естество за осигуряване присъствие на членовете на дружината и провеждането на ОС.

По делото не е представен протокол, от който да  е видно, по какъв точно  начин е протекло общото събрание на ЛРД с. Брястово, който факт, съгласно направеното в доклада разпределение по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК като относим към предмета на доказване,  е възложен в тежест на ответника.

При липсата на писмени доказателства досежно конкретното поведение на ищеца във връзка с  ОС на ЛРД с. Брястово и за установяване на фактическото му протичане и конкретното поведение на ищеца, съдът допусна гласни доказателства, от които се установява следното: 

Организацията за провеждане на общото събрание на ЛРД с. Брястово, по данни от показанията на св. Ил. Т., е била възложена на един от членовете – Д.М. (Д.). По повод на включената  т.5 от дневния ред – „вземане на решение за промяна на границите на ловно-стопанския район на дружината, съгласно Закона за лова и опазване на дивеча и правилника за неговото приложение, които да отговарят на землищните граници на населеното място, това лице, заедно с ищеца и св. Т. Ш. преценили така обявената точка в дневния ред и евентуалното положително гласуване по нея като резултат, който би довел до отпадане на части от територията на ловно-стопанския район на дружината и по-конкретно на най-атрактивните части от нея, на които е бил осъществяван ловът на едър дивеч и дива свиня.

За предотвратяване на това сформирали така наречения „инициативен комитет“, в който ролята на ищеца се е изразявала в поканване на други членове и разясняване на намеренията на „инициативния комитет“ да предприемат действия за запазване на територията на ловно-стопанския район на дружината.

В резултат са били проведени срещи с 5-6 души в заведение „Виенска сладкарница“ в гр. Нова Загора, където за целта е било предложено да се гласува преминаване на ЛРД  с.Брястово към ЛРС  „Прохода“. Коментирало се е, че на предстоящото събрание ще се направи предложение за смяна на ръководството на дружината, което да подкрепи решението за преминаването на дружината към ЛРС „Прохода“.  Било е разяснено, че от последното сдружение е обещана юридическа консултация и съдействие за запазване на съответните части от територията, на която членовете от ЛРД с.Брястово да продължат да упражняват правото си на лов на едър дивеч и дива свиня.

Членовете на дружината, измежду които и разпитаните свидетели, са подкрепяли идеята за запазване на границите на ловно-стопанския район, но не са били убедени относно възможността това да се осъществи по предложения от „инициативния комитет“ (наречен от свидетелите „завера“) начин. (Показания на св. Ив. Г. и св. Н. Н.). Най активни в дейността на т.н. „инициативен комитет са били Д. и Ш., като за ищеца свидетелите посочват, че е канил други членове и е разяснявал идеите за запазване на територията. Част от членовете на дружината, до които е достигнало това предложение са се опасявали, че ще настъпи разделение в дружината и са се срещнали с Ръководителя на ЛРС – Нова Загора – св. И.Т., който от своя страна разяснявал, че гласуването на т.5 от дневния ред за вземане на решение за промяна на границите на ловно-стопанския район на дружината, няма да доведе до разпадането, като решението е с оглед изискването на закона.

При провеждане на ОС на ЛРД с. Брястово на 15.04.2015г. действително са присъствали представители от ЛРС „Прохода“. За председател на събранието е бил избран св. Т. Ш., който в това си качество е предложил събранието да протече при различен от определения от УС на ЛРС дневен ред, включващ предложение дружината да премине към ЛРС „Прохода“. По повод на това са възникнали дебати и коментари, някои на висок глас, като в показанията на нито един от разпитаните по делото свидетели не се съдържат данни, за каквото и да е активно и още по-малко агресивно или подстрекаващо поведение на ищеца в подкрепа на  предложения от св. Т. Ш. за различен дневен ред. По повод на предложения нов дневен ред, присъстващия на събранието Председател на ЛРС – г-н Г. С. е разяснил, че според закона и устава, събранието не може да приема решения по въпроси, които не са били включени по надлежния ред. След изказване на противоречиви мнения на по-висок тон и в изострено настроение,  присъстващите представители от ЛРС „Прохода“ са били „изгонени“, по думите на свидетелите, след което събранието е протекло по предварително обявения от УС дневен ред.

Конкретно по т. 5 – вземане на решение за промяна границите на ловно-стопанския район на сдружението и привеждането им в съответствие със ЗЛОД и ППЗЛОД, всички присъстващи на събранието са гласувало единодушно „Против“ промяната на границите на ловно-стопанския район на дружината. (показания на св. Ш.)

Горните обстоятелства се установяват от безпротиворечивите като цяло и взаимно допълващи се показания на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира. Различията в показанията на свидетелите са единствено относно данните за съзнаване на противоречието на идеите на „инициативния комитет“ и предложения начин за промяна на дневния ред със закона и устава. Безпротиворечиво, обаче, от показанията на свидетелите се установява, че направените от страна на Председателя – г-н Г. С. разяснения относно установения в закона и устава ред за определянето на дневния ред, са били възприети и съобразени от участващите на събранието и конкретно от т.н. „инциативен комитет“, след което събранието е продължило по предварително обявения дневен ред под председателството на св. Т. Ш..

В чл. 18 от Устава на ЛРС изрично е регламентирано правото на членовете на сдружението „да избират и да бъдат избирани в ръководните органи; да упражняват критика за слабостите и грешките в дейността на дружината и ръководните органи и да правят предложения за подобряване на организационната дейност на сдружението“.

В чл. 23а, ал. 1 от Устава е предвидена система от наказания за нарушаване на Устава, ЗЛОД, ЗРА, ЗКВВООБ, ЗБР, з неизпълнение на решенията на Ръководните органи на Сдружението, за действия насочени срещу интересите, независимостта и единството на организацията, за нарушаване на традиционно установените правила по ловна и риболовна етика. В системата от наказания на първо място е предвидено „отзоваване от ръководните органи“; „лишаване то членство за срок от 1 до 2 години“ и „изключване“. Последното и най-тежко наказание е предвидено за изчерпателно изброени нарушения, като в б. „е“ от ал. 2 на чл. 23а от Устава, това наказание е предвидено за умишлено неизпълнение на решения на ръководните органи на Сдружението или за действия насочени срещу интересите, независимостта и единството на организацията, за нарушаване на традиционно установените правила по ловна и риболовна етика.

В чл.34, ал. 2 от Устава е определен реда за свикване на Общо събрание на дружината – с решение на УС или по искане на 1/3 от членовете на дружината, депозирано писмено до УС, като съгласно пр. 2 от ал. 5 на чл. 34 от Устава, по въпроси – невключени в дневния ред, не може да се вземат решения.

Във връзка с горните разпоредби от Устава УС на ЛРС е отправил покана до ищеца да се яви на 28.04.2015г. на заседание на УС, на което да даде обяснения във връзка с подробно описано поведение – установено от показанията на свидетелите, което поведение е преценено от УС като нарушение по чл. 23а от Устава.

На заседанието на УС на 28.04.2015г.,видно от представения протокол, ищецът не е могъл да вземе участие поради служебна заетост, поради което е бил поканен да се яви отново по същите въпроси на 04.05.2015г. Явявайки се на това заседание ищецът е отказал да даде обяснения, като е заявил, че за наложеното наказание въпросът ще се реши от съда.

Във връзка с това, по т. 3 от протокола от заседанието на УС е прието решение за налагане на наказание на ищеца В. Н. „изключване“ за умишлено неизпълнение на решения на ръководните органи на Сдружението или за действия насочени срещу интересите, независимостта и единството на организацията, представляващо нарушение по чл. 23, ал. 2, б. „е“ от Устава и изразяващо се в 1) организиране и неизпълнение на решение на УС за определяне на дневния ред на ОС на дружината на 15.04.2015г., като многократно се е събирал и обсъждал начина за неизпълнение на определения от УС дневен ред; 2) взел решение за провеждане на това събрание по определен от него (ищеца) дневен ред от т.н. „инициативен комитет“ за напускане на сдружението и преминаване на дружината към сдружение „Прохода“ гр. Гурково поради това, че в дневния ред определен от УС е включена точка за привеждане границите на ловно-стопанския район на дружината в съответствие на чл. 7, ал. 4 и ал. 6 от ЗЛОД; 3) провел срещи и договорки с представители на сдружение „Прохода“ както и поканил да присъстват на събранието представители на техни ръководни органи, с оглед на това, че са му гарантирали, че ще направят всичко възможно за запазване на досегашния ловно-стопански район, агитирал членове на дружината, като ги убеждавал, че при промяна на границите на дружината последната ще престане да съществува и че следва да премине към сдружение „Прохода“; 4) при откриване на общото събрание направил опит да прокара нерегламентирания дневен ред и осуетил провеждането на редовно свикано общо събрание с определен от УС дневен ред, като определения от него дневен ред включвал преминаване към сдружение „Прохода“ съобразно предварителни договорки между него Д. и Т. Ш..

Посочено е, че решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред ОС на сдружението.

ОС на сдружението е било проведено само 5 дни по-късно – на 09.05.2015г., на което е било предложено и гласувано по повод на подадената от ищеца жалба, същият да не бъзе изслушван, като е прието решение да не се уважава жалбата против наложеното наказание.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, се налага правния извод че предявения иск с правна квалификация по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ във вр. с чл. 23а, ал. 2 от ЗЛОД е основателен и следва да се уважи.

С предявения иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ ищецът оспорва законосъобразността на обжалваното решение, въвеждайки обстоятелства в предмета на делото, представляващи отрицателни факти, чието доказване съобразно с общите доказателствени правила не дължи. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, фактите в гражданския процес следва да се докажат от тази страна, която черпи от тях благоприятни за себе си последици. В случая ответното сдружение е тази страна, върху която лежи доказателствената тежест да установи законосъобразността на проведеното събрание и на взетите решения, да докаже онези юридически факти, от осъществяването на които би се наложил извод за съответствие на решението с приложимия закон и устава на сдружението.

С решението на ОС е потвърдено решение на УС за изключване на ищеца като член на сдружението, което изисква съдът да изследва законосъобразността и съответствието с Устава и на решението на УС.

Съгласно чл. 23а ЗЛОД и чл. 23а от Устава от процедурна гледна точка изключването на ловец се извършва с решение на управителния съвет на ловното сдружение. От материално-правна страна фактическите основания за изключването следва да се изведат от правилото на чл. 23а, ал. 1, т. 2 ЗЛОД. За да обуслови налагането на това наказание, имащо за последица лишаване от правото на лов, преценката относно естеството на нарушението и неговата тежест следва да обоснове извод за нарушения по ЗЛОД и Закона за биологично разнообразие, извън което налагането на подобно наказание е недопустимо.

Системата от наказания за членовете на ответното ЛРС е установена в чл. 23а от Устава, в която са предвидени три: „отзоваване от ръководните органи“; „лишаване от членство за срок от 1 до 2 години“ и „изключване“. От посочените наказания само първото няма за последица лишаване от правото на лов, като второто от тях също се свежда до изключване, но за ограничен период – от 1 до 2 години. Доколко това наказание е в съответствие с ограничението по т. 2 на ал. 2 от чл. 23а ЗЛОД е отделен въпрос, като в случая на ищеца е наложено предвиденото най-тежко наказание – „изключване“.

Съгласно чл. 23а, ал. 1, т. 2 ЗЛОД налагането на наказанието „изключване“, освен  лишаване на ловеца от правото му на лов от друга страна се свързва и със забраната да участва в обединение по чл. 29 от ЗЛОД за участие в друго сдружение по чл. 30 ЗЛОД.

При така изяснената тежест на наказанието „изключване“, преценката за законосъобразност изисква изследване на въпроса, дали доразвитите нарушенията в различните хипотези на чл. 23а, ал. 2 от Устава и конкретно по б. „е“ – послужила в случая като основание, действително се свеждат до нарушение на ЗЛОД и ЗБР. Предвид императивно регламентираните от закона предпоставки, при които е допустимо наказанието „изключване“, имащо за последица лишаване на ловеца от правото му на лов и ограничаване на правото му на участие в ловно сдружение, решението за налагане на това наказание за други нарушения влиза в пряко противоречие с нормата на чл. 23а, ал. 1, т. 2 от ЗЛОД и като такова подлежи на отмяна.

Изхождайки от гореизложеното и от установените по делото обстоятелства във връзка с поведението на ищеца, съдът намира, че липсва основание за наказание „изключване“, което води и до незаконосъобразност на решението на ОС на ответното ЛРС от 09.05.2015г., с което е потвърдено решението на УС от 04.05.2015г. за налагането му.

Наказанието е било наложено за 1) организиране и неизпълнение на решение на УС за определяне на дневния ред на ОС на дружината на 15.04.2015г., като многократно се е събирал и обсъждал начина за неизпълнение на определения от УС дневен ред; 2) взел решение за провеждане на това събрание по определен от него (ищеца) дневен ред от т.н. „инициативен комитет“ за напускане на сдружението и преминаване на дружината към сдружение „Прохода“ гр. Гурково поради това, че в дневния ред определен от УС е включена точка за привеждане границите на ловно-стопанския район на дружината в съответствие на чл. 7, ал. 4 и ал. 6 от ЗЛОД; 3) провел срещи и договорки с представители на сдружение „Прохода“ както и поканил да присъстват на събранието представители на техни ръководни органи, с оглед на това, че са му гарантирали, че ще направят всичко възможно за запазване на досегашния ловно-стопански район, агитирал членове на дружината, като ги убеждавал, че при промяна на границите на дружината последната ще престане да съществува и че следва да премине към сдружение „Прохода“; 4) при откриване на общото събрание направил опит да прокара нерегламентирания дневен ред и осуетил провеждането на редовно свикано общо събрание с определен от УС дневен ред, като определения от него дневен ред включвал преминаване към сдружение „Прохода“ съобразно предварителни договорки между него Д. и Т. Ш..

От показанията на свидетелите се опровергава категорично, че ищецът е имал поведението – визирано в т. 4. Що се отнася до поведението по т.1, 2 и 3 – установено от показанията на свидетелите от една страна не се изпълва хипотезата на нарушение по чл. 23, ал. 2, б. „е“ от Устава - умишлено неизпълнение на решения на ръководните органи на Сдружението или действия насочени срещу интересите, независимостта и единството на организацията. От друга, дори формално да изпълва така очертаната от устава хипотеза на нарушение, както се изясни и по-горе, по своето естество и съдържанието си, то следва да се свежда до нарушение на ЗЛОД и ЗРБ, каквито предпоставки в случая не се установяват по делото.

Действително от данните по делото следва, че ищецът е участвал в организирани действия на група, имаща за цел да се запазят съществуващите към момента граници на територията на ловно-стопанския район на дружината, включително чрез промяна в ръководството и евентуално – чрез преминаването на дружината към друго ловно сдружение.

Няма спор също, че не е бил спазен редът – предвиден в чл. 34, ал. 2 от Устава за свикване на общо събрание, на което да се гласуват такива решения. Фактът, че липсва съзнаване, съответно не е умишлено нарушаването на реда за свикване и включване на въпросите в дневния ред, следва от безпротиворечиво установените обстоятелства, че след надлежно разясняване на изискуемия от Устава ред събранието е протекло при определения от УС дневен ред. Аргументът – изтъкнат в представената от Председателя на ответното ЛРС писмена защита, че непознаването на закона не оправдава ищеца, в случая е неотносим. Макар и задължителен за всички членове на обединението по чл. 29 от ЗЛОД като част от организацията по чл. 30 от ЗЛОД, уставът на сдружението не е норма от правовия ред.

Дори да се презюмира, че придобивайки право на лов, като член на ответното ЛРС ищецът е бил запознат с устава на сдружението, умишленото неизпълнение на решението на УС може да има за последица налагането на наказание „изключване“, само ако конкретното решение на УС се отнася пряко до правила и норми, засягащи изискванията на ЗЛОД и ЗРБ, но не и в случаите, когато неизпълнението се отнася до решения от организационно естество.

На следващо място, изрично в чл. 18 от Устава е предвидено правото на ищеца на избор на ръководните органи, което е и в съответствие с произтичащите от закона членствени права на изразяването на несъгласие с решенията на ръководството. В конкретния случай несъгласието с конкретното предложение по т. 5 от дневния ред, а именно „вземане на решение за промяна на границите на ловно-стопанския район на дружината по чл. 7, ал. 4 и ал. 6 от ЗЛОД“ е изразил не само ищеца, а цялата дружина посредством резултата от гласуването „Против“ това предложение. В светлината на този резултат от гласуването трудно може да се приеме, че предложенията на т.н. „инициативен комитет“ не са в унисон с интересите на лицата – обединени в дружината в с. Брястово.

Правилно в писменото възражение по същество, изразено от Председателя на ответното ЛРС е, че при конфликт на интереси, законът дава приоритет на обществения пред личностния интерес. Липсват конкретни данни, от които да е възможно да се заключи, дали отделянето на дружината от сдружението и преминаването им в друго сдружение – ЛРС „Прохода“ с. Гурково“ би довело до отпадане на този конфликт и конкретно – до запазване на възможността на ловците от дружината в с. Брястово да продължат да ловуват в досегашните територии за едър дивеч и диво прасе.

Несъмнено е обаче законното право на лицата от обединенията по чл. 29 ЗЛОД в ловна дружина да приемат решение, в коя от организациите по чл. 30 ЗЛОД да участват. В Конкретния случая преценката за това е релевантна и за осъществяването на сложния фактически състав за определяне на границите на ловно-стопанските райони по чл. 7, ал. 5, т. 1 ЗЛОД, които се предоставят за стопанисване на ловно-стопанските сдружения чрез договор, сключен между директора на държавното лесничейство, съответно на държавната дивечовъдна станция, и ловното сдружение по реда, указан в чл. 29 ППЗЛОД. Евентуалното преминаване на дружината в друго сдружение би довело до предвидените в чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД последици на изменение на договора по ал. 8 на същата разпоредба. Доколкото подобно решение по естеството си представлява упражняване на суверенното право на свободно сдружаване на лицата по чл. 29 от ЗЛОД, евентуалното нарушение – извършено от ищеца в случая, както се посочи и по-горе се свежда до извършването на действия по подготовката за включване на въпрос за преминаване на дружината в друго сдружение не по установения от чл. 34, ал. 2 и чл. 29 от Устава ред.

Съобразно изложеното по-горе, доколкото решението на УС, в чието правомощие е определянето на дневния ред, има само организационен характер, несъобразяването и подготвителните действия извършени за предлагане на ОС на дружината в с. Брястов, да приеме решение по въпроси, които не е са включени в дневния ред – определен от УС на ЛРС, поведението на ищеца представлява нарушение на устава по чл. 34, ал. 5, пр. 2 от Устава и на чл. 29, ал. 3 от ЗЮЛНЦ. Това нарушение, обаче, не води като резултат до нарушаването на конкретни правила – установени от ЗЛОД и ЗРБ, отнасящи се до реда и изискванията за упражняване на правото на лов и опазване на дивеча. Поради това наложено наказание „изключване“, лишаващо ищеца от правото на лов и участие в ловно сдружение е в противоречие с разпоредбата на чл. 23а, ал. 1, т. 2 от ЗЛОД и следва да се отмени, като пряк резултат от отмяната на оспорваното чрез предявения иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ решение на ОС на ЛРС от 09.05.2015г., с което жалбата против решението на УС от 04.05.2015г. е оставена без уважение.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на общото събрание на СЛР „ЛОВНО-РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО НОВА ЗАГОРА“, със седалище и адрес на управление: гр. Н. З., ул. „Ал. С.“ № *, по т. 8 от дневния ред на заседание от 09.05.2015г., с което е оставена без уважение жалбата на В.Р. Н., ЕГН **********,***, представляван по делото от пълномощник: адв. И. Б. от СлАС, с адрес на адв. кантора: гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № *и е потвърдено решение на управителния съвет на ловното сдружение, за налагане на наказание „ИЗКЛЮЧВАНЕ“ от състава на сдружението, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас!

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: