Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  171

гр. Сливен, 01.07.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на първи юли през двехиляди и петнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                        мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 304 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 329/21.04.2015г. по гр.д. № 4725/14г. на СлРС, с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от „Топлофикация Сливен” ЕАД, гр. Сливен против А.Д.Г. положителен установителен иск  с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено между страните, че последната дължи на ищцовото дружество за периода 01.11.2011г. – 30.04.2012г. сумите, за които в полза на дружеството е издадена заповед за изпълнение № 2778/05.11.2014г. по ч.гр.д. № 4286/14г. на СлРС – главница в размер на 421, 26 лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за този период, заедно с лихвата за забава от 04.11.14г. до окончателното изплащане, мораторна лихва в размер на 112, 78 лв., изтекла върху нея до 29.10.14г. и разноските по заповедното производство, като са присъдени на ответницата направените в исковото производство разноски в размер на 300 лв.

Това решение е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство, който счита, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Твърди, че  на ответницата е начислена сума за ползвана топлинна енергия само за един работещ радиатор въз основа на извършена проверка от представители на дружеството. Ответницата и нейният съпруг са отказвали, въпреки многократно водени с тях разговори, достъп до имота си, с мотива, че не са доказани потребители. Поради това дружеството било поставено в невъзможност да провери правилно ли е разпределена ТЕ от абонатната станция. За имота била начислявана сума само за един радиатор – в хола, въпреки, че съгласно Наредбата за топлоснабдяване би следвало да се начислява по друг начин топлинна енергия за лица, неосигурили достъп или неправомерно ползващи такава. Въззивникът твърди още, че необосновано съдът е приел за недоказано нерегламентираното ползване на ТЕ от ответницата, тъй като то включвало в себе си и отказания достъп от потребителя.

Поради изложеното иска въззивната инстанция да отмени като неправилно и незаконосъобразно решението на СлРС и вместо това постанови ново, с което признае за установено между страните, че ответницата дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските за двете инстанции.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена и насрещна въззивна жалба.

В с.з. за въззивното дружество, редовно призована, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. С писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена, претендира разноски за двете инстанции.

В с.з., въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния му обхват – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Въззивният състав счита, че правилно решаващият съд е счел иска за неоснователен поради неговата недоказаност.

Той е извършил надлежно всички процесуални действия предвидени в чл. 141 – 146 от ГПК – докладвал е исковата молба, изяснил е на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, дал вярната правна квалификация на иска, определил е подлежащите на доказване факти и е разпределил доказателствената тежест между страните, указал е точно и конкретно коя страна кои факти и обстоятелства и с какви доказателства следва да установи, като се е произнесъл по направените от страните доказателствени искания. Допуснал е своевременните такива за събиране на относими и необходими доказателства.

Писменото доказателствено средство, в което са отразени задълженията на ответницата за начислена стойност на доставена ТЕ, представено от ищеца, върху когото лежи изцяло доказателствената тежест да докаже категорично и несъмнено твърдените от него положителни факти, от които черпи основание за претенциите си, е извлечение от сметка  4114. Този писмен документ е частен свидетелстващ, съставен и изходящ от  представилата го страна и удостоверява изгодни за нея факти. Правилно РС  при преценката му се е ръководил от общите правила, касаещи неговата материална и формална доказателствена стойност и е счел, че той не е достатъчен, за да се приеме за доказан главният иск, тъй като не са представени други годни и допустими доказателствени средства, които пряко и еднозначно да потвърдят истинността на отразените в документа обстоятелства.

В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, решаващият съд е приел, че ответницата би могла да има качеството „потребител на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 150 от ЗЕ, тъй като апартаментът, на който тя е собственик, се намира в сграда – етажна собственост, в която е изградена абонатна станция.

Установява се обаче, че в сградата след 1998г. до м.12.2009г. не са ползвани изобщо услугите на ищцовото дружество, а това е станало едва след подаването на молба от 04.12.2009г. от упълномощено от ОС на ЕС лице, с която е взето решение да се подадат документи за включване и ползване на ТЕ за отопление и битово гореща вода. Към молбата бил приложен списък на собствениците на самостоятелни обекти в ЕС, желаещи да ползват ТЕ и ответницата не била сред тях.

Всички отоплителни тела в апартаментана ответницата са отсъединени от отоплителната инсталация.

През процесния период – 01.11.2011г. – 30.04.2012г. собствениците на обекти в ЕС бл. 17, желаещи да ползват през този отоплителен сезон ТЕ, са сключили индивидуален договор с ищцовото дружество, във връзка с предложена от последното „Промоция за отоплителен сезон 2011/2012г.“, като ищцата не е сключвала такъв договор. Следователно приложими за този период по отношение на клиентите на ищцовото дружество са тези условия, които не включвали суми за ТЕ отдадена от сградната инсталация, а заплащането на доставената топлоенергия на сключилите договори, била по договорена пределна стойност на цената.

Доколкото ответницата нямала сключен такъв договор, по отношение на нея биха действали ОУ на дружеството само ако се установи, че тя е ползвала ТЕ. Търсената от последното сума представлява само начислена цена на ТЕ за едно отоплително тяло /радиатор/ в помещение – хол /както и на лихва за забава върху нея/, като ищецът основал претенцията си на извършена на 15.03.2010г. проверка, при която било констатирано нерегламентирано ползване на ТЕ.

След оспорване на материалната доказателствена сила на представения протокол от 15.03.10г., констатациите закрепени в него са оборени. Проверката е извършена при отказан достъп до жилището на ответницата, чрез оглед на съседните на нейния апартаменти. От свидетелските показания и извършените СТЕ, не се установява, че през процесния период е имало действително нерегламентирано ползване на ТЕ в помещение „хол“ в жилището на ответницата. Отоплителната инсталация в жилищния блок, където се намира апартаментът на ответницата, е двутръбна, вертикална, с долно разпределение, и при това положение отоплителните тела в жилищата се захранвали от вертикални разпределителни тръби. Хоризонталната разпределителна мрежа към тези вертикални тръби, която ги захранва с топлоснабдител от абонатната станция, се намира в сутерена. Връзката на отделните отоплителни уреди с вертикалните разпределителни тръби се осъществява чрез хоризонтална линия, излизаща от вентила на радиатора. Не през всички помещения на апартаментите преминават вертикални разпределителни линии и в хола на ответницата такива липсват. Ако се постави отоплително тяло, то може да се захрани с хоризонтална тръба от ½ цола, преминаващи през стената и  идващи от съседен апартамент, находящ се в другия вход. Поради това заключението в констативния протокол, че в хола на ищцата е ползвана нерегламентирано ТЕ, въз основа на проверка на щранговете в апартаментите на долния и горния апартамент, е просто предположение и не се базира на неопровержим факт. От друга страна от проверката от 03.09.12г. в жилището е установено, че отоплителните тела във всички помещения са отсъединени и всичко това прави недоказано твърдението на ищцовото дружество.

Не може да се сподели виждането на въззивника-ищец, че на ответницата следва да се начислят суми във връзка с отказан достъп от потребителя до имота, тъй като, както вече се посочи – тя не е имала сключен индивидуален договор с дружеството след 2009г., а преди 2009г. всички собственици в етажната собственост са били изгубили качеството „потребител“ поради трайно и цялостно преустановените отношения с доставчика на топлинна енергия. Само съществуването на абонатна станция в сградата не е дотатъчно да се считат собствениците на обектите за клиенти на дружеството без помежду им да са създадени по надлежен ред облигационни отношения. Съответно, щом ответницата не е сключила индивидуален договор с ищцовото дружество, спрямо нея не са приложими договорните задължения, а ОУ са изключени от промоционалните условия и могат да се приложат само при доказано ползване на ТЕ без сключен договор.

В обобщение въззивната инстанция също счита, че ищецът не е провел успешно пълно и главно доказване на значимите за спора факти относно това дали до жилището, собственост на ответницата ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия, дали ответницата от своя страна е потребявала такава, за кои помещения, за какви отоплителни тяла, в какво количество и на каква стойност.

 Поради това главният, а оттам – и обусловените от него акцесорни искове за лихви за забава и разноски по заповедното производство, се явяват неоснователни и не следва да бъдат уважавани.

Като е достигнал до същите крайни правни изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, правилно са разпределени и разноските за исковото производство.

С оглед изхода на делото, отговорността за разноските във въззивната инстанция следва да се възложи на въззивника и той следва да понесе своите както са направени,  въззиваемата не е направила разноски и такива не й се следват.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 329/21.04.2015г. по гр.д. № 4725/14г. на СлРС.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска под 5 000 лв.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: