Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 164

 

гр. Сливен,  25.06.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти юни  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА М.    

при участието на прокурора  Русев и при секретаря И.К. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N   305  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда чл.28 от ЗЗДт вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 208/16.03.2015 г. по гр. д.№ 493/15 г. на СлРС, с което е отхвърлена молбата на Дирекция „Социално подпомагане” гр. С.,, ул. „П. „ № *, представлявана от директора Ф.Х. на основание на чл.28 във вр. с чл.25 ал.1 т. 3 от ЗЗДт и чл. 4 ал. 1 т. 6 от ЗЗДт за настаняване в специализирана институция ДМСГД гр. Сливен на детето Д.Б. М. ЕГН ********** , родено от майка В.Л.М. ЕГН ********** и баща Б.М.Й. ЕГН ********** ***, като неоснователна и е постановено връщането на детето на майката и бащата за отглеждането му в семейна среда.

Подадена е въззивна жалба от Дирекция „Социално подпомагане” - Сливен, в която се твърди, че решението е неправилно. На първо място се излагат съображения, че детето е било настанено в специализирана институция, тъй като за него не са полагани нужните грижи в семейна среда.  Сочи се, че средата в която живеят родителите не осигурява сигурност на детето, както и че битовите условия не дават възможност за пълноценното му отглеждане.  Касае се за дете в риск и опасността за него произтича от факта, че родителите не са осигурили необходимите условия в дома за неговото отглеждане, въпреки манифестираното желание да полагат грижи за детето.  Районният съд неправилно е приел и е кредитирал свидетелски показания по делото, които са дадени от близки на родителите, а не е кредитирал писмените доказателства и изготвените доклади от компетентните органи.  Със съдебния си акт районният съд е игнорирал разпоредбата на чл.27 т. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето и не се е съобразил с интереса на  детето. Последното сочи, че интересът е то да бъде върнато отглеждано в специализирана институция, където е осигурено всичко необходимо за неговото пълноценно развитие и възпитание, като в случая това има превес над манифестираното желание на двамата родители да полагат грижи за детето. Поради това се иска  да бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло атакуваното и да се постанови ново,  по силата на което спрямо детето да бъде предприета мярка за закрила настаняване в специализирана институция в ДМСГ – гр. С., ул. „К.” № * за срок от една година, или по преценка на съда с оглед спазване интереса на детето.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази жалба.

В жалбата не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба на посочените основания.

Въззиваемите, редовно призовани, не се явяват.

Представителя на ОП – Сливен изразява становище, че решението на районния съд е незаконосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

       Детето Д.Б. М. е дете в риск по смисъла на  Закона за закрила на детето , за което съществува опасност от увреждане в  цялостното му развитие.  Детето е родено в домашни условия на 29.10.2012 г. от съжителството на В.Л.М. и Б.М.Й. . За детето не са били полагани нужните грижи в семейна среда и със заповед от  19.04.2013 г. на  Директора на ДСП Сливен детето спешно е настанено в специализираната институция. Тази мярка е потвърдена с решение № 1057/13.01.2014 г. по гр. д.№ 1652/2013 г. по описа на Районен съд – Сливен за срок от една година, а това решение е било обжалвано от майката на детето и е потвърдено  с решение № 38/13.02.2014 г. по гр. д. № 56/2014 г. по описа на Окръжен съд – Сливен. Родителите са декларирали желание да полагат грижи за детето в семейна среда и на семейството е била предоставена социално услуга за  деинституционализация и реинтеграция на детето. В хода на тази процедура не е установена алтернатива за извеждане на детето от специализираната институция и връщането му в семейна среда.  Във връзка с изтичащия срок за настаняване на детето е извършено социално проучване, при което е установено, че  не е налице алтернатива за промяна  или прекратяване на предприетата спрямо детето мярка за закрила. Със заповед  от 14.01.2015 г. на директора на ДСП - Сливен детето е настанено в  специализирана институция.

   От изготвения по делото социален доклад се установява, че жилището, в което живеят родителите на детето е едностайно – кирпичена постройка, покривът на която е направен от стари парчета балатум, мокет и найлон. Обзавеждането е оскъдно, ползва се електричество от съседна къща, в близост няма течаща вода, липсва и санитарен възел. По делото пред първата инстанция са разпитани свидетелите Т.Д., която е сестра на Б.Й. и свид.Л.А., който е съсед на Б.Й.. Тези двама свидетели депозират твърдения, че битовите условия са добри и подходящи за отглеждане на дете. На практика обаче от техните показания не се установява жилищните условия да са по-различни от тези описани в социалния доклад.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде отгледано в неговата семейна среда, като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това. Законът за закрила на детето съответно е установил и реда за прекратяване на настаняването на детето извън семейството му - чл. 30, като изрично са посочени и основанията за прекратяване - чл. 29, ал. 1 от закона. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 6 от ЗЗДт, настаняването извън семейството се прекратява при отпадане на основанията по чл. 25 от закона - за настаняването на детето, а в  т. 3 от чл. 25 е предвидено да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители са намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

Решението на районния съд е неправилно.

Съдът е приел, че в случая детето не трябва да бъде настанено в извънсемейна среда, тъй като независимо от бедността на родителите на не следва да им се отнема правото да се грижат за детето си. Съдът обаче не е взел предвид конкретните условия, при които ще бъде отглеждано детето и че това създава риск за неговото развитие и възпитание. Независимо от желанието на родителите да отглеждат детето, то те са длъжни да му осигурят подходящи условия за това, което обаче не се установява от доказателствата по делото. Така е безспорно, че връщането на детето в семейна среда би го поставило в опасност от увреждане в цялостното му развитие, тъй като родителите не са осигурили необходимите условия в дома за неговото отглеждане, докато обратно -  в специализираната институция на детето е осигурено всичко необходимо за неговото пълноценно отглеждане, развитие и възпитание.  Така в интерес на детето е да остане да бъде отглеждано в специализирана институция, а спрямо семейството да продължи да бъде предоставяна социалната услуга, даваща възможност за реинтеграция на детето.

   Предвид изложеното, въззивният съд намира, че подходяща мярка в настоящия случай, която е в интерес на детето е "настаняване в специализирана институция", поради което и молбата се явява основателна и следва бъде уважена като такава. Срокът за настаняване на детето, поискан в молбата е адекватен на търсената закрила на детето

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 208/16.03.2015 г. по гр. д. № 493/2015 г. на Сливенския районен съд изцяло, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

НАСТАНЯВА малолетното дете Д.Б. М.  ЕГН********** , родено на *** г., с родители: майка: В.Л.М. ЕГН ********** и баща: Б.М.Й. ЕГН ********** *** в специализирана институция  ДМСГД гр. С., ул. „К.” № * за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от 14.01.2015 г.

 

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: