Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №184

 

гр. Сливен, 10.07.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на осми юли през две хиляди и петнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ      

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №307 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби против Решение №79/27.04.2015г. по гр.д.№584/2014г. на Новозагорски районен съд, с което: осъдено е „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив да заплати на М.Д.Р. сумата от 725,15лв., представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия по партида с кл. номер 1001360869 за периода от 10.03.2014г. до 02.06.2014г. за 84 дни, за място на потребление: гр.Н. З., ул.“Т. М.и“ №*, платена от ищеца на 13.08.2014г. по фактура №1117661458/13.08.2014г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2014г.; осъдено е „ЕВН България Електроразпределение” АД, гр.Пловдив да заплати на М.Д.Р. сумата от 19 лв., представляваща такса за възстановяване на ел. захранването на обект с място на потребление: гр.Н. З., ул.“Т. М.и“ №* по партида с кл. номер 1001360869 , платена от ищеца на 13.08.2014г. по фактура №6101728898/08.09.2014г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2014г., като на ищеца са присъдени разноските по делото.

Първата въззивна жалба е подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, което обжалва посоченото решение в осъдителна спрямо него част относно сумата от 725,15лв. и съответните разноски.

Втората въззивна жалба е подадена от „ЕВН България Електроразпределение” АД, гр.Пловдив, което обжалва посоченото решение в осъдителна спрямо него част относно сумата от 19лв. и съответната част от разноските.

В жалбата си въззивникът – ответник в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът изтълкувал превратно доказателствата по делото. Посочва, че едностранната корекция на сметката е извършена по реда на ПИКЕЕ, които са с ранг на подзаконов нормативен акт, а не на плоскостта на договор при общи условия. С новите ПИКЕЕ е въведена нова правна уредба на обществените отношения по повод техническите проверки на СТИ и е налице правно основание за извършване на въпросната корекция. Твърди, че всички процедури по съставянето на документите са спазени. Посочва, че не е нужно да бъде налице единствено безспорно доказан нерегламентиран достъп до СТИ, за да се приложи нормативната уредба, допускаща корекция на сметки. Посочва, че с новите ПИКЕЕ в сила от 12.11.2013г. е установена нормативна уредба относно корекциите на неизмерените количества електрическа енергия, а договорните отношения с крайния потребител обхващат единствено доставката на електрическа енергия. Счита, че е неприложим принципа „без вина няма отговорност“, тъй като той касае неизпълнение на договорно задължение, каквото в случая не се твърди от негова страна. Законодателят не е предвидил като предпоставка за едностранната корекция установяването и доказването на вина било на потребителя, било на трето лице. Неправилен бил извода на районния съд, че разпоредбите на ПИКЕЕ не изключвали вината на потребителя, напротив – било точно обратното. Налице е констатирано неправилно отчитане на СТИ и прилагане на правната уредба, регламентираща това неправилно отчитане. Новите ПИКЕЕ въвеждали обективна отговорност на потребителя в случаите на неправилно и неточно отчитане на средството за търговско измерване на принципа „комуто ползите, нему и тежестите”. Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна намеса върху средството за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно, съобразно ПИКЕЕ. От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на НЗРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения против ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив иск. Претендират се разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия М.Р. чрез пълномощника си адв.С., който оспорва същата като неоснователна. Посочва, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обстойно мотивирано. Съдът е посочил убедителна съдебна практика относно приложимостта на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД. Подробно са обсъдени приложимите нормативни разпоредби. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение и да му присъди направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

В жалбата си вторият въззивник – ответник в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроразпределение” АД, гр.Пловдив твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон в частта относно осъждането му да заплати на ищеца сумата от 19лв. – такса за възстановяване на ел. захранването на обекта. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът изтълкувал превратно доказателствата по делото. Намира за погрешен извода на съда, че поради недължимост на сумата за потребена, но неотчетена електроенергия, е недължима и таксата за възстановяване на захранването. Посочва, че съгласно чл.123, ал.1 от ЗЕ операторът на електроразпределителната мрежа може да преустанови снабдяването с електрическа енергия на клиент по искане, направено от крайния снабдител, т.е. ЕВН България Електроснабдяване” АД. На основание чл.123, ал.5 от ЗЕ дружеството не носи отговорност за вреди, настъпили от преустановяването на преноса, направено по искане на съответния доставчик. Таксата за възстановяване на снабдяването е дължима на договорно основание – чл.44 от ОУ на ЕВН ЕР и е утвърдена от ДКЕВР. Таксата представлява цена на услуга, чиято стойност е калкулирана от ДКЕВР и няма нищо общо с преустановеното му снабдяване, вследствие неплащането от негова страна. Посочва, че поради собствената си пасивност /несвоевременно заведен съдебен спор/, ищецът не е предотвратил преустановяването на снабдяването и за него е възникнало задължението да плати въпросната такса. Въззивникът моли въззивния съд да отмени атакуваното решение на НЗРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения против ЕВН България Електроразпределение” АД, гр.Пловдив иск. Претендира разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на тази въззивна жалба от въззиваемия М.Р. чрез пълномощника си адв.С., който оспорва същата като неоснователна. Посочва, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обстойно мотивирано. Тъй като не дължи сума на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, не е следвало да изключват обекта от мрежата и от там да го задължават да заплати такса за повторно включване. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение и да му присъди направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

С въззивните жалби и отговорите по тях не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В с.з., дружествата въззивници „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив и „ЕВН България Електроразпределение” АД, гр.Пловдив, редовно призовани, не се представляват.

В с.з. въззиваемият М.Р., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му адв.С., който оспорва въззивните жалби, като неоснователни, като поддържа подадените отговори. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли същото да бъде потвърдено. Излага подробни съображения относно неоснователността на двете въззивни жалби.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените в двете въззивни жалби оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията на субективно пасивно и обективно кумулативно съединени искове за връщане на получени без основание парични суми, както следва: от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 725,15лв. за допълнително начислена ел. енергия за периода 10.03.2014г. – 02.06.2014г. с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД и от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД сумата от 19лв., представляваща такса за възстановяване на ел. захранването на обект в гр.Н. З., ул.“Т. М.и“ №* с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.

За основателността на предявените искове, които съда квалифицира като такива по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, така, както е дал правилно районния съд правната квалификация, следва да са налице следните предпоставки: наличие на определено имуществено разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил нещо, някакво имуществено благо; липса изобщо правно основание за това имуществено разместване, т.е. начална липса на основание; липса на връщане на полученото от страна на ответника до предявяване на иска. Доказателствената тежест се носи от ищеца, който следва освен посочените предпоставки да установи и стойността на полученото от ответника.

В случая по отношение на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД твърдението на ищеца е за заплащане без основание на сума за допълнителна ел. енергия, начислена без правно основание от ответното дружество за минал период - за периода от 10.03.2014г. до 02.06.2014г., като извършена едностранна корекция на сметката от страна на електроснабдителното дружество.

Между страните не се спори, че ищеца М.Р. е потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД за процесния обект.

С оглед периода, за който е извършено начисляването на сума за допълнително количество електрическа енергия, към настоящия случай са приложими новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., които в глава ІХ уреждат случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, към които разпоредби вече препраща чл.45, ал.1 от Правилата, т.е налице е нормативно установена процедура, които правилно са приложени от първоинстанционния съд.

Твърденията на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, са за спазване на така уредената в ПИКЕЕ процедура относно извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и последвалата едностранна корекция на сметката. По отношение на тези свои твърдения, ответника носи доказателствената тежест.

Следва само да се отбележи, че въззивният съд споделя напълно изводите на районния съд относно приложимостта на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД. Въведената с новите ПИКЕЕ процедура по извършване на проверките и закрепване на констатациите в съответните документи не изключва факта, че на практика се касае за договорни отношения между страните по повод продажбата на електрическа енергия и не изключва общия принцип за виновния характер на  договорната отговорност. Доказателствената тежест относно извършването на нерегламентирано въздействие, в нарушение на установените задължения, от страна на абоната върху СТИ се носи от електроснабдително дружество, но доказателства в тази насока няма ангажирани.

Въззивният съд, въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, намира, че дружеството въззивник не е спазило нормативно установената процедура по извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и корекцията на сметката.

Проверката на средството за търговско измерване следва да бъде извършена, съгласно разпоредбите на глава ІХ на ПИКЕЕ, раздел VІІІ, а установеното чрез тази проверка следва да бъде закрепено в констативен протокол, отговарящ на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ - подписан от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

В конкретния случай, ответното дружество, носещо доказателствената тежест, не е установило абоната или негов представител да е бил търсен и поканен да присъства при извършване на проверката и при съставяне на констативния протокол. Съдът не кредитира показанията на свид.Г. в тази насока, тъй като той е заинтересован – един от служителите на ответното дружество, извършили въпросната проверка, като не са подкрепени от останалия доказателствен материал. Следва да се отбележи и че отразеното в констативния протокол, че двамата посочени свидетели са представители на абоната, не е доказано със съответните документи /напр. пълномощно/, а е и опровергано от показанията именно на свидетеля на ответното дружество Г., който посочва, че всъщност двамата свидетели са осигурени от дружеството и са изпратени с проверяващите, за да са нарочни свидетели при проверките. По този начин са нарушени правата на ищеца, в качеството му на клиент на ответното дружество, той или негов представител да присъства при извършване на проверката и да подпише съставения констативен протокол.

Освен това, както бе посочено констативният протокол от 02.06.2014г. е подписан от двама свидетели, които са нарочно водени от проверяващите, определени за свидетели от ръководството на дружество /свид.Г./, което е грубо нарушение на изискването на чл.47, ал.3 от ПИКЕЕ, като те категорично не се явяват безпристрастни и незаинтересовани свидетелите на проверката.

Освен това по делото не е установено ответното дружество да е изпълнило задължението си по чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ – да изпрати на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка съставения не в присъствието му констативен протокол, подписан от двама свидетели.

Освен това следва да се посочи, че от събраните по делото писмени доказателства /констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №1004/10.07.2014г. на ГД „МИУ“, РО – Пловдив/ се установява промяна на схемата на свързване, тъй като е констатиран осъществяван достъп до вътрешността на електромера – изрязани част от зъбите на второ зъбно колело на броителния механизъм. В този случай, за да се извърши едностранната корекция на сметката от електроснабдителното дружество, е задължително, с оглед императивната разпоредба на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, констативния протокол, освен задължението да отговаря на изискванията на чл.47 /които в случая не са спазени по гореизложените съображения/, но и да  е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. В случая това изискване също не е спазено. Протоколът не е съставен в присъствие на органите на полицията, още по-малко е подписан от такива.

Предвид изложеното не може да се приеме, че констативния протокол е съставен по реда и при спазване изискванията на глава ІХ от ПИКЕЕ. При това положение, този протокол не може да бъде противопоставен на абоната, в случая – ищеца, защото представлява само неподписан от него частен свидетелстващ документ, в който са удостоверени изгодни за ответника факти, които той по посочените причини не доказва и не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. Този протокол като частен свидетелстващ документ няма обвързваща съда доказателствена сила и удостоверените с него факти и обстоятелства подлежат на доказване по общия ред, каквото не е проведено надлежно от носещата доказателствената тежест страна – ответното дружество.

Освен това, с оглед периода, за който е коригирана сметка – 84  дни, следва да се отбележи, че по делото не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция, съгл. чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ . Не е ясно как ответното дружество е определило периода за преизчисляване на сметката за ел. енергия на ищеца, който е по-малък от максималния възможен /90 дни/, т.е. не е ясно как е определен началния момент, тъй като не е установено кога е извършена последната проверка на СТИ, нито е установена точната дата на първоначалното неотчитане. Освен това, в тази насока, следва да се посочи, че от заключението на назначената от районния съд съдебно-техническа експертиза, кредитирано от съда, се установява, че на практика началният момент на неточно отчитане на процесното СТИ е възможно да бъде установен, като направения от вещото лице анализ показал, че манипулацията е извършена непосредствено преди проверката на електромера на 02.06.2014г. По този начин съдът намира, че е налице напълно некоректно и недобросъвестно поведение на ответното дружество, коригирало сметката за произволен период от 84 дни, при положение, че началния момент е установим и то е бил непосредствено преди въпросната проверка, което не следва да ощетява потребителя чрез извършване на корекция на сметката му за един продължителен, произволно и неясно как определен, срок.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищецът в първоинстанционното производство М.Р. не дължи заплащане на стойността на начислената му като допълнително количество ел. енергия в размер на 4044 kWh за периода 10.03.2014г. – 02.06.2014г.

По този начин с безспорно установения по делото факт на заплащане на сумата на електроснабдителното дружество е налице имуществено разместване – предаване на паричната сума от 725,15лв. без правно основание. Такова е липсвало още към момента на предаване на сумата. Безспорно от събраните по делото доказателства е установена стойността на полученото от ответното дружество при начална липса на основание – 725,15лв. /главница от 722,15лв. и лихва за забава от 3лв./, платени на 09.09.2014г. Ответното дружество не твърди и не е установило връщане на получената без основание парична сума.

Поради това въззивният съд споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките и предявения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи изцяло. Ответното електроснабдително дружество – въззивник следва да върне получената без основание сума от 725,15лв. за неоснователно начислена и недължима допълнителна ел. енергия за минал период.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата следва да се присъди законната лихва, считано от подаване на исковата молба.

По отношение на втория иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен против „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД с цена 19лв. – платена такса за възстановяване на ел. захранването, следва да се отбележи, че същият се явява също основателен и доказан и въззивният съд споделя напълно правните изводи на първоинстанционния съд в тази насока.

Именно с оглед неправилното и неоснователно начисляване на първата оспорена сума за допълнително количество ел. енергия за минал период, във връзка с неплащането на която е било и спряно ел. захранването в обект /това обстоятелство не е спорно между страните/, следва безспорния извод за начална недължимост и на таксата за възстановяване на ел. захранването, спряно напълно неправилно и неоснователно. Не са били  налице предпоставките на чл.123, ал.1, вр. с ал.4 от ЗЕ за преустановяване снабдяването с електрическа енергия в обекта на ищеца, тъй като претендираната от тях сума по изложените горе съображения е недължима. Поради неоснователното прекъсване на ел. захранването, не по вина на абоната, то същият не дължи заплащане на такса за последващото възстановяване.

Неоснователно е позоваването на въззивника „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД на разпоредбата на чл.123, ал.5 от ЗЕ, която в случая е неприложима. Не се касае за претендирано обезщетение за настъпилите вследствие неправомерното преустановяване на ел. захранването за ищеца, а за връщане на платена без основание такса /същата е недължима, поради неправомерното прекъсване на ел. захранването, независимо по чие искане е направено/.

По изложените съображения предявения против „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД иск е основателен и доказан /безспорно е установено плащането на въпросната такса от 19лв. и началната липса на основание за това плащане/ и следва да се уважи.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищеца в първоинстанционното производство направените от него разноски в пълен размер, като съразмерно ги е възложил на ответниците.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивните жалби се явяват неоснователни. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивниците и те следва да понесат своите така, както са направени. Въззиваемият обаче, въпреки направената претенция с отговора на въззивните жалби, не е доказал извършване на разноски пред настоящата инстанция, поради което съдът не следва да присъжда такива.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №79 от 27.04.2015г., постановено по гр.д. №584/2014г. по описа на Новозагорски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                     2.