Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 182

 

гр. Сливен, 10.07.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  осми юли през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

 ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл. с. САВА ШИШЕНКОВ    

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  310   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 279/06.04.2015 г. по гр.д. № 4741/2014 г. на СлРС, с което е отхвърлен предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл. 415 ал.1, вр. чл. 124 ал.1 от ГПК, вр. чл. 327 ал.1 от ТЗ, предявен от „Дъбрава” ЕАД ЕИК 812117460 със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „И. Ш.” № *, за признаване на установено, че ЕТ „Старите дъбове – Щ. Б.” ЕИК 020579576, със седалище и адрес на управление с. Самуилово, общ. Сливен им дължи сумата от 2 704,32 лв., представляваща дължими, но незаплатени суми за продадени стоки – дърва за огрев, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2014 г. до окончателното й плащане, както и направените по заповедното производство разноски в размер на 414,20 лв., като неоснователен и недоказан и е осъдено дружеството да заплати на ответника направените поделото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е неправилно. Безспорно е установено, че доставката на дърва е извършена, че стоката е получена, но не е заплатена от ответника. Безспорно е и осчетоводяването на фактурата. СЪДЪТ е приел, че е налице изтекла погасителна давност, тъй като доставката е извършена на 02.09.20109 г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 08.10.2014 г. Между страните обаче е била налице договорка плащането да бъде извършено по-късно, след издаването на съответната данъчна фактура. Съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 84 ал.2 от ЗЗД, съгласно която след като не е определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая от изготвянето и получаването на фактурата е започнал да тече давностния срок, тъй като от този момент вземането е станало изискуемо, като определено по основание и размер. Такава е и трайната практика на ВКС, поради което се иска отмяна на постановеното решение и да бъде постановено друго, с което претенцията да бъде уважена.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази жалба.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба по съображенията, изложени в нея.

В с.з. въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   Основното възражение в жалбата е свързано с обстоятелството, че между страните е била налице договорка плащането да бъде извършено по-късно, след издаването на съответната данъчна фактура, както и че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗЗД съгласно която след като не е определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. На първо място по делото липсват доказателства, които да обосновават извода, че страните са уговорили отложено плащане. Напротив - събраните по делото доказателства обосновават извода, че практиката в търговските отношения между двете дружества е била най-често плащането да предхожда доставката на стоки. Със ЗИДТЗ, обнародвана в ДВ бр.20/28.02.2013г., се създават разпоредбите на чл.303а и съгласно ал.3, ако не е уговорен срок за плащане паричното задължение трябва да бъде изпълнено 14 дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи, или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо, че фактурата или поканата за плащане са от преди това. С §13 от ПЗР на Закона обаче е предвидено, че параграф 2 не се прилага за договорите, сключени до 15.03.2013г. Следователно към момента на сключване на сделката между двамата търговци отношенията между тя х се уреждат по правилата на търговската продажба и по-специално на чл.327 ал.1 от ТЗ. Така съгласно тази разпоредба купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи освен ако не е уговорено друго. Правилно и законосъобразно районния съд е приел, че купувачът е получил стоката – дърва за огрев и превозния билет на 02.09.2009г. и от този момент е станала изискуема цената на продадената стока. Погасителната давност за правото на иск и правото на принудително изпълнение за незаплатената цена на продадената стока е изтекла на 02.09.2014г. Както и районният съд е приел, заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е подадено на 08.10.2014г. Така към този момент е изтекла 5-годишната давност, с която се погасяват вземанията, за които законът не е предвидил друг срок. Поради това законосъобразно съдът е приел, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Без значение в случая са всички съображения относно валидността на сделката, предаването на стоките и обстоятелството, че те не са били заплатени.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  не е претендирала разноски и такива  не следва да бъдат присъждани.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 279/06.04.2015 г. по гр.д. № 4741/2014 г.  на Сливенския районен съд.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: