РЕШЕНИЕ№                                  

 

Гр. Сливен, 17.07.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

             ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АНГЕЛОВА,

МЛ.С. НИНА КОРИТАРОВА

 

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д.№ 316 писа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на съдия – изпълнител на основание чл. 435 ал.2 от ГПК и се движи по реда на чл. 436 и чл. 437 от ГПК.

В жалбата адв. М. М. от СлАК като пълномощник на М.Щ.М. се обжалвата действията на ЧСИ П.Г., рег. № 837 на НК и район на действие Сливенски окръжен съд, а именно наложен запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката, което счита за несеквестируемо.

Съгласно представеното удостоверение от „АГЛИКА ТРЕЙД“ ООД – гр. Велико Търново – работодател на жалбоподателката, средно месечния нетен доход за периода от м. май 2014г. до м. април 2015г. е в размер на 275 лв., който е под минимума – установен в чл. 446 ГПК и поради това е несеквестируем, като е под екзистенц минимума в размер на 286 лв. за 2024г./2015г.

Освен това жалбоподателката има дете – Д. Д. У., роден на ***г., за което жалбоподателката се грижи и осигурява издръжка.

В допълнение към жалбата са развити доводи за погрешна индивидуализация на жалбоподателката като длъжник – изпълнителният лист е издаден спрямо М.Щ. У.а. На следващо място жалбоподателката не е била надлежно уведомена за воденото заповедно производство – същата е с постоянен адрес ***, на който (по подразбиране) не са били връчвани уведомления за издадената заповед за изпълнение.

Същевременно заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителният лист са издадени спрямо Д. Д. У., който е кредитополучател и само той е усвоил сумата, а спрямо неговото възнаграждение като преподавател в СОУ „Неофит Рилски“ – гр. Твърдица няма наложен запор. Преди да пристъпи към изпълнение спрямо поръчителя, съдебният изпълнител следвало да изчерпи възможността за удовлетворяване спрямо главния длъжник.

Предвид изложеното се иска съдът да отмени наложения по и.д. № 20138370400668 по описа на ЧСИ П.Г. запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката. Претендира деловодни разноски в размер на 185 лв.

Насрещната страна – взискателят „АЛФА БАНК“ АД, чрез пълномощник – адв. Е.М. от СлАК възразява срещу подадената жалба като неоснователна. Счита, че неправилно в жалбата се борави с понятия, каквито законът не предвижда. Според възраженията на взискателя, буквалния прочит на закона налага извода, че при възнаграждение под 300 лв., какъвто е случаят, законодателят е определил частта, спрямо която може да бъде насочвано изпълнението, а понятието несеквестируемост се отнася само, ако съответният доход е от пенсия. За работещите законът не предвижда минимум на несеквестируем доход и жалбоподателката не може да се ползва от подобна привилегия.

Съдебният изпълнител е представил обяснения съгласно изискването на чл. 436 ал.3 от ГПК, в които изтъква на първо място, че жалбата е подадена преждевременно, т.к. до момента работодателят не уточнил във връзка с полученото запорно съобщение, какъв е действителния доход, като длъжникът е следвало на първо място да се обърне с молба към ЧСИ. Едва след като ЧСИ вземе отношение по молбата за длъжника е налице правен интерес от обжалване на действията. Счита също, че жалбата е неоснователна, т.к. съдебният изпълнител само налага запора, а същият се изпълнява от касиера пир работодателя при спазване на указанията по чл. 446 ГПК, според който не съществува несеквестируем доход от работна заплата по трудово правоотношение.

Съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е от длъжника по и.д. № 20138370400668 по описа на ЧСИ П.Г. в рамките на преклузивния едноседмичен срок предвиден в разпоредбата на чл. 436 ал.1 от ГПК и подлежи на разглеждане съгласно чл. 435 ал.1 от ГПК.

Видно от приложеното копие от и.д. № 20138370400668 по описа на ЧСИ П.Г. изпълнителното производство е било образувано по молбата на „АЛФА БАНК“ АД и представения с нея изпълнителен лист от 08.10.2013г., издаден на основание чл. 417 и чл. 418, ал. 2 ГПК по ч.гр.д. № 3768/2013г. по описа на РС – Сливен, срещу длъжници – Д. Д. У. като кредитополучател и М.Щ. У.а като поръчител, за задължението им да заплатят солидарно сумата 4 678.67 лв., представляваща просрочена главница по договор за потребителски кредит от 23.09.2008г.; просрочена лихва върху тази главница за периода от 23.04.2011г. до 01.10.2013г. в размер на 1 217. 50 лв.; наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 23.05.2011г. до 02.10.2013г. в размер на 183.75 лв.; законна лихва върху главницата, считано от 07.10.2013г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски в размер на 508.48 лв.

На жалбоподателката, както и на другия длъжник в изпълнителното производство са връчени ПДИ съответно на 17.12.2013г. и на 20.12.2013г., като в същите няма отразено съобщаване за наложени запори.

Със запорно съобщение, връчено на 06.01.2014г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д. Д. У., получавано от работодател – СОУ „Н. Рилски“ – гр. Твърдица.

Относно жалбоподателката е изискана справка от НАП, ТД – Бургас, то където на ЧСИ е предоставена справка за действащ трудов договор с „АГЛИКА ТРЕЙД“ ООД от 30.08.2012г. с допълнително трудово споразумение от 20.01.2014г. с основна заплата – 330 лв.

Въз основа на това със запорно съобщение, връчено на 18.05.2015г., на работодателя „АГЛИКА ТРЕЙД“ ООД, е указано извършване на удръжки и превеждането на суми от трудовото възнаграждение на жалбоподателката, при спазване на правилата по чл. 446 ГПК.

Видно от приложеното удостоверение нетния доход на жалбоподателката към м. май 2015г. – непосредствено преди връчване на запорното съобщение, е в размер на 285.60 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че жалбата против отказа на ДСИ е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При установените от ДСИ данни от справката на СВ – Сливен посоченият имот е единственият имот изобщо, който притежава длъжника и, който по предназначението си е жилищен. Така установените данни, въпреки териториално ограничения обхват на информацията, налагат извода, че искането на взискателя за налагане на възбрана върху имота на длъжника е неоснователно. Забраната за насочване на принудителното изпълнение спрямо единствения жилищен имот на длъжника и неговото семейство, произтичаща от разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, е норма от публичния ред, с която съдебният изпълнител е длъжен да се съобрази, независимо дали е налице или не възражение от длъжника в тази насока. Следователно при липса на данни длъжникът и\или неговото семейство да разполага с друг жилищен имот в тежест на взискателя е да докаже обстоятелствата, които изключват забраната по чл. 444, т. 7 от ГПК, каквото доказване в настоящия случай не е проведено успешно от жалбоподателя.

Предвид гореизложеното се налага извода, че отказът на ДСИ да насочи принудителното изпълнение върху посочения имот на длъжника е законосъобразен, а жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Въпросите, които се поставят с жалбата и във връзка с които тя е допустима по смисъла на чл. 435, ал. 2 ГПК – относно възможността на съдебния изпълнител да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и законосъобразното извършване на това действия следва да се разрешат изцяло с оглед задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков „…Налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част. … Не е необходимо тези действия да бъдат извършени, за да упражни длъжникът правото си на жалба, достатъчно е налагането на запор или възбрана върху несеквестируема вещ. … Наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия не обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане.

В случаите, какъвто е и настоящия, когато запорът е наложен върху частично несеквестируемо вземане, съдът не отменя наложения запор, но „…указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ“.

Имайки предвид изложеното по-горе, в настоящия случай съдът намира, че жалбата на М. Щ. М. е неоснователна, т.к. съгласно установения от справката – получена от НАП, ТД – Бургас, относно наличието и размера на получаваното от нея трудово възнаграждение и съгласно приложеното към жалбата удостоверение, доходът от получаваното то нея трудово възнаграждение от „АГЛИКА ТРЕЙД“ ООД е частично несеквестируемо съгласно чл. 446, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 ГПК.

Нетният доход определен по правилата на чл. 446, ал. 2 ГПК е до 300 лв. месечно, като видно от приложеното удостоверение за раждане, същата дължи издръжка за едно дете. Следователно разполагаемата (секвестируемата) част от получаваното от нея трудово възнаграждение е една пета от дохода, определен след приспадане на дължимите от нея данъци и задължителни осигурителни вноски.

Предвид гореизложеното действията на съдебния изпълнител по и.д. № 20138370400668 по описа на ЧСИ П.Г. са съобразени със закона. Законосъобразно и допустимо същият е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата, чиято идентичност с лицето, спрямо което е издаден изпълнителният лист по чл. 417 и чл. 418, ал. 2 ГПК, е несъмнена. Правилни са съображенията на ЧСИ П. Георгиев изтъкнати в обясненията на чл. 436 ГПК, т.к. получаваният от жалбоподателката доход не е изцяло, а само частично несеквестируем. В този случай, действията ще са извършени в нарушение на правилата за несеквестируемост, ако в следствие на тях, работодателят преведе по сметка на частни съдебен изпълнител, а последният не върне незабавно, несеквестируемата част, определена съгласно чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК.

Що се отнася до останалите съображения, развити във връзка с ненадлежното уведомяване на длъжницата относно проведеното заповедно производство, същите са неотносими към предмета на жалбата по чл. 435, ал. 2 ГПК и не подлежат на разглеждане в производството по чл. 437 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на МИЛОСЛАВА Щ.М. с ЕГН **********, подадена чрез съдебен адресат: адв. М. М. от СлАК, с адрес: *** против наложения по и.д. № 20138370400668 по описа на ЧСИ П.Г. запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката, получавано от „АГРИКА ТРЕЙД“ ООД като НЕОСНОВЕТЛНА.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      

ЧЛЕНОВЕ: