Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №194

 

гр. Сливен, 18.09.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №317 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №296/08.04.2015г. по гр.д.№3735/2013г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от С.А.В. и М.Х.В. против Н.Р.Ю., М.А.М., Н.А.Ю., Р.А.Ю., З.А.Х., Н.А.Х., Х.Ю.Ю., Ф. Х. Ю., Х.Х.Й., Х.Х.В., Х.Х.К., С.В.К., А.В.Ю., Ш.В.К., Р. Н. Н., Н.Н.Н., А.Н.Н., А.Ю.А., З.А.А., Х.А.А., А.А.Х., Н.О.М., Г.Х.Ю., Н. К. Ю., Х.К.К. за признаване за установено, че ищците са собственици на имот, представляващ ПИ с пл.№134, кв.12 по плана на с.Жълт бряг, общ.Твърдица, с площ 1580 кв.м. на основание придобивна давност, изтекла в условията на СИО и на ответницата Г.Х.Ю. са присъдени разноски в размера на 120лв.

Против решението са подадени две въззивни жалби, но и двете са от името на ищеца в първоинстанционното производство С.А.В., като първата е подадена от пълномощника адв.М., а втората от адв.Ю.Я., като се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

В жалбата, подадена от адв.М., въззивникът С.А.В. – ищец в първоинстанционното производство твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателствата. Посочва, че в съдебното решение не намерило отражение становището на ответника А.Н.Н., който признал изцяло иска като основателен, като твърдял, че имота се владеел от ищците от 1978-79г. и никой от наследниците на Ю.К. не е владял имота и не оспорва владението на ищците. Съдът не взел предвид становището на вещото лице относно възможността за влизане в имота, както не е взел предвид показанията на свид.А.. Неправилно съдът кредитирал показанията на свид.Ю. в частта относно достъпа до имота, а не ги е взел предвид в останалата им част. Прави подробен анализ и преразказ на свидетелските показания на свид.Ю. и свид.Ю.. Счита, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал показанията на свид.Ю., като счита, че показанията на свид.Ю. се отнасят до друг имот, различен от процесния, владян от ищците. С оглед изложеното намира постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно и моли въззивния съд да го отмени и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявения от ищците положителен установителен иск за собственост върху працесния имот на основание давностно владение. Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.

Във втората въззивна жалба, подадена от адв.Я. отново от името на С.А.В. са изложени допълнителни съображения относно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното първоинстанционно решение, като се прави същото искане до въззивния съд – за отмяна изцяло и уважаване на предявения от ищците иск. Излага се фактологията по делото и отново е направен анализ на събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания. Счита, че неправилно съдът е обърнал внимание единствено на показанията на свид.Ю. и експертизата, а е пренебрегнал показанията на свидетелите А. и Ю.а. Счита, че от момента на възстановяване собствеността върху имота – 21.06.1992г. започва да тече нова придобивна давност в полза на ищците, които единствени стопанисвали имота, като владели същия явно, необезпокоявано и непрекъснато и през м.юни 2002г. десетгодишният давностен срок е изтекъл и ищците са придобили имота по давност към този момент. Посочва, че изготвената по делото експертиза се отнася не за процесния имот пл.№134 от кв.12 по плана на с.Жълт бряг, а за имот пл.№136, кв.12 и не следва да се кредитира. Като се е позовал на нея и на показанията на свид.Ю., районният съд е постановил неправилно, необосновано и незаконосъобразно решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С Определение от 01.07.2015г. въззивният съд на основание 265, ал.2 от ГПК е конституирал като въззивник и М.Х.В. - задължителен необходим другар на въззивника в производството – негова съпруга при спор за собственост върху имот, придобит в режим на СИО.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са подадени отговори на въззивните жалби от въззиваемите С.В.К., Х.Ю.Ю., Г.Х.Ю., чрез пълномощника им адв.Е.Х. и от Ш.В.К. чрез назначеният му от съда особен представител адв. В.С..

С отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваемите  С.В.К., Х.Ю.Ю., Г.Х.Ю., чрез пълномощника им адв.Е.Х., се оспорва същата като неоснователна. Посочва се, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обстойно мотивирано. До 1992г. имотът е бил държавен, респ. общински и не е могъл да бъде придобит по давност, поради съществуващата забрана. След възстановяване на собствеността върху имота, ищците не доказали по категоричен начин неговото владение за себе си, достигането на намерението им за своене до ответниците. Въззиваемите молят въззивния съд да потвърди обжалваното решение и да им присъди направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

В отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваемия Ш.В.К. чрез назначеният му от съда особен представител адв. В.С. се оспорва същата като неоснователна. Въззиваемият намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че районният съд е изложил съображения защо кредитира едни свидетелски показания, а не кредитира други такива. Счита, че въззивникът не може да прави оплаквания относно заключението на вещото лице, тъй като същото не било оспорено по законоустановения ред и срок. Липсвали доказателства относно упражняването на фактическа власт върху имота от страна на ищците, като същият за един значителен период от време е бил отчужден и като такъв не е могъл да се придобие по давност. След реституирането на имота нямало прояви от които да се направи извода, че ищците владеят имота срещу лицата, на които е възстановено правото на собственост. Посочва, че преминаването през един чужд имот не може да се квалифицира като владение, което е основание за придобиване на имота по давност. Претендира присъждане на разноски пред тази инстанция.

            С Определение от 01.07.2015г. въззивният съд е оставил без уважение искането на въззивника В. за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството, като неоснователно.

В с.з., въззивникът С.А.В., редовно призован, се явява лично и с процесуални представители по пълномощие - адв.М. и адв.Я., които поддържат подадените от негово име въззивни жалби и молят за уважаването им. Излагат съображения относно неправилността и незаконосъобразността на атакуваното решение и молят за неговата отмяна, като вместо него искат въззивният съд да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззивницата М.Х.В., редовно призована не се явава, представялва се от пълномощник адв.Я., който моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемия С.В.К., редовно призован се явява лично и представител по пълномощие адв.Х., която се явява и като процесуален представител на въззиваемите Х.Ю.Ю., Г.Х.Ю., които редовно призовани, не се явяват. От името на тримата въззиваеми адв. Х. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочва се, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обстойно мотивирано и моли съда да го потвърди. Излага съображения относно правилността му и неоснователността на въззивните жалби. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемият Ш.В.К., редовно призован, не се явява, представлява се от назначеният му от първоинстанционния съд особен представител адв. В.С., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли въззивният съд да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

В с.з. въззиваемият А.В.Ю., редовно призован, не се явява, представлява се от назначеният му от първоинстанционния съд особен представител адв. Б., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли въззивният съд да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

В с.з. въззиваемите Н.Р.Ю., М.А.М., Н.А.Ю., Р.А.Ю., З.А.Х., Н.А.Х., Ф. Х. Ю., Х.Х.Й., Х.Х.В., Х.Х.К., Р. Н. Н., Н.Н.Н., А.Н.Н., А.Ю.А., З.А.А., Х.А.А., А.А.Х., Н.О.М., Н. К. Ю., Х.К.К., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Нямат изразено становище по въззиваната жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ и крайния правен извод на районния съд.

Съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.  

Ищците в първоинстанционното производство С.А.В. и М.Х.В. основават правото си на собственост върху процесния имот на придобивна давност, изтекла в тяхна полза по време на сключения между тях граждански брак.

За да настъпи придобивния ефект на този оригинерен способ /придобивната давност/ следва да са налице предпоставките на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко основни признака: На първо място е обективния признак – упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен това владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Доказателствената тежест се носи изцяло от ищците, които следва по пътя на главното и пряко доказване да установят  по безспорен начин всички елементи на посочения фактически състав.

На първо място следва да се посочи, че твърдяното владение е недобросъвестно. Няма данни, а и твърдения за добросъвестно такова по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС, като твърдението на ищците е че са започнали да владеят имота след като за закупили съседния му такъв, т.е. липсват твърдения за придобиването му на правно основание, годно да ги направи собственици.

От събраните пред районния съд доказателства не се установява по безспорен и несъмнен начин на първо място обективния признак на владението – упражняване на фактическа власт върху целия процесен имот постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели /св.А., свид.Ю. и свид.Ю./ се установява само, че от 1978г. ищците са започнали да упражняват някаква фактическа власт върху част процесния имот, но не се установи върху каква част от него, респ. върху целия, тъй като тези действия се изразявали само във връзване на магарето, бране на ореха и „пускане на животните“ /не е уточнено в какво се изразява това пускане, в коя част на имота и какви животни/. Безспорно е установено по делото, че през 1987г. е променено отреждането за този имот от „жилищни нужди“ на „за Детски комбинат“ и е последвало неговото отчуждаване със Заповед №127/04.05.1989г., като на наследниците на собственика Юлиян Тодоров е заплатено съответното обезщетение. До този момент съдът намира, че процесният имот, с оглед разпоредбите на действащия към него момент ЗСГ, в сила от 1973г. /чл.29 от ЗСГ/ не е могъл да бъде придобит по давност от ищците до отчуждаването му.

През периода 04.05.1989г. – 19.06.1992г., когато е отменено отчуждаването с нарочен административен акт, имотът като държавен, респ. общински по силата на чл.86 от ЗС /в тогавашната му редакция/, въвеждаща забрана за придобиване по давност, също не е могъл да бъде придобит на това основание.

За последващия период – след м.юни 1992г. до настоящия момент не са ангажирани безспорни доказателства относно упражняването на фактическа власт върху целия процесен имот, отговаряща на посочените по-горе признака /спокойно, явно, непрекъснато, несъмнено, постоянно/, нито относно субективния елемент – намерението за своене на имота. Единствено свид.А. посочва в какво се изразява „ползването“ на имота от страна на ищците, посочено по-горе – бране на ореха, пускане на животните, връзване на магарето. От съвкупната преценка на показанията на свид.А. и свид.Ю. може да се направи извода, че ищците са гледали крави в построена в имота постройка /яхър/, която обаче е разрушена преди отчуждаването на имота /свид.А./, като не е установено точно през кой период от време са извършвали тези действия в имота, нито в коя негова част. Видно от заключението на вещото лице имота е обрасъл с трева и храсти, незастроен /и според свидетелите постройката отдавна се е саморазрушила/. Видно от показанията на свид.А. ищците не ползват имота по никакъв друг начин. Видно от показанията на свид.Ю. след възстановяване правото на собственост върху имота на наследниците на Кючукюсменов, един от тях – К. го е ползвал като е косил тревата за сено. Имота не е ограден и не е препятстван достъпа до него от трети лица, в т.ч. ответниците. За трети лице не е ясно нито упражняването на фактическа власт върху имота от страна на ищците, която е епизодична и само в част от имота, нито е афиширано по някакъв начин намерението им за своене на имота.

Следователно, от така ангажираните доказателства не се установява непрекъснато, явно, постоянно, несъмнено и необезпокоявано владение от страна на ищците върху процесния недвижим имот през период от поне 10 години.  

По отношение на възражението на въззивника, че районният съд не е взел предвид направеното от ответника А.Н.Н. признание на иска, следва да се отбележи, че това признание не може да породи последиците, визирани в чл.237 от ГПК, тъй като изхожда само от един от 25-те ответници и не обвързва нито тях, нито съда. Това признание се явява само признание на факта, посочен в становището му относно ползването на имота от ищците, но тъй като е направено само от един от многото ответници, не освобождава ищците от задължението да докажат твърдените факти и обстоятелства, на които основават исковата си претенция, включени в предмета на доказване, указан им от районния съд с доклада по чл.146 от ГПК, в т.ч. и относно този факт, който съдът не може да приеме за ненуждаещ се от доказване, тъй като не е признат от всички ответници. Поради това правилно и законосъобразно районният съд не е зачел направеното от ответника А.Н. изявление.

Във връзка с възраженията на адв.Я. относно заключението на вещото лице, следва само да се отбележи, че те са напълно неоснователни, тъй като заключението безспорно се отнася до процесния имот пл.№134 в кв.12 по плана на с.Жълт бряг, общ.Твърдица.

Въз основа на изложеното съдът е мотивиран и приема, че не е осъществен сложния фактически състав на оригинерния придобивен способ – давностно владение по отношение на процесния недвижим имот, поради което предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Като е достигнал до същите прави изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, на ищците в първоинстанционното производство не се дължат разноски. Правилно и законосъобразно на основание чл.78, ал.3 от ГПК са присъдени разноски на ответницата Г.Х.Ю..

Поради това решението на Сливенски районен съд следва да бъде потвърдено и в частта относно разноските.

По отношение на разноските, направени във въззивното производство, следва да се посочи, че с оглед неоснователността на въззивната жаба на въззивниците не следва да се присъждат разноски, като те следва да ги понесат така, както са ги направили.

Следва да се присъдят разноски на въззиваемия С.В.К., който единствен е направил такива в доказания размер от 360лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед цената на иска – данъчната оценка на процесния недвижим имот – 3602,40лв., решението не подлежи на касационно обжалване.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №296/08.04.2015г., постановено по гр.д.№3735/2013г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.  

 

ОСЪЖДА С.А.В. с ЕГН ********** и М.Х.В. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на С.В.К. с ЕГН ********** *** сумата от 360 лева, представляваща направени по делото пред въззивната инстанция разноски.

 

Решението е окончателно.

 

                                          

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                               2.