Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №185

 

гр. Сливен, 13.07.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на осми юли през две хиляди и петнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ      

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №327 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби против Решение №351/29.04.2015г. по гр.д.№3789/2014г. на Сливенски районен съд, с което е определен режим на лични отношения между малолетното дете К.Г.Г., роден на ***г. и неговия баща Г.В.Г., както следва: до навършване на двегодишна възраст на детето, режима да се осъществява в присъствието на майката по местоживеене на детето – в обичайната му обстановка, без транспортирането му до местоживеенето на бащата, в часовете от 09,00 ч. до 18,00ч. в съботните и неделни дни на всяка първа и трета седмица от месеца; след навършване на двегодишна възраст на детето, контактите да се осъществяват без присъствието на майката, вкл. и с възможност за транспортирането на детето до местоживеенето на бащата, разходите за което са за сметка на последния, като той ще трябва да взема детето от местоживеенето му и да го връща отново там в края на съответния ден, в който приключва режима на лични контакти, като последния отново да се осъществява всяка първа и трета седмица от месеца, но с начало 09,00ч. в петъчния ден и като продължава с преспиване при бащата до 17,00ч. на неделния ден; по отношение на празничните дни на Коледа и Нова година, Великден, както и рождения ден на детето – през настоящата година и всяка нечетна година детето да е при майката за рождения му ден, а през следващата 2016г. и всяка четна година по-нататък – при бащата, през настоящата календарна година – 2015г., която е нечетна, детето да е при бащата за Коледа, а при майката за Нова година и обратно – през следващата 2016г., която е четна и т.н. за всяка от следващите години; за почивните дни на Великден детето да е  при майката през настоящата 2015г., а през следващата – при бащата и така родителите да се редуват в следващите години; по отношение на дните на отпуск на родителите – бащата има възможност да осъществява режима на лични отношения с детето в продължение на един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като за целта родителите ще трябва предварително до м.май на всяка година да съгласуват помежду си времето, през което всеки ще ползва своя платен годишен отпуск, ако такова съгласуване не се постигне, бащата ще следва да осъществява режима на лични отношения във времето от 01 август до 30-ти август вкл. С решението са присъдени на страните по съразмерност направените по делото разноски.

Двете въззивни жалби са подадени от всяка една от двете страни в  първоинстнационното производство.

            В жалбата си въззивницата А.К.Д. – ответница в първоинстанционното производство, чрез пълномощника си адв.О. посочва, че обжалва посоченото решение на СлРС изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, константната съдебна практика и житейска логика. Счита, че събраните по делото доказателства не установяват крайния извод на съда. Съдът неправилно възприел доказателствените материали, не направил цялостен анализ на тяхното съдържание, не е изяснил всестранно, пълно и обективно обстоятелствата по делото, поради което направил погрешен правен извод. Счита, че до навършване на четиригодишна възраст  на детето личните контакти следва да са в присъствието на майката, тъй като детето не било в състояние без майката адекватно да изрази своите потребности и нужди. Посочва, че до 4-годишна възраст детето има специфични нужди и грижи, непозволяващи деня на детето да бъде разделян на часове. Счита, че не е в интерес на детето постоянен преход от единия край на страната до другия. Режимът за лични контакти, определен от районния съд ще извежда детето често от нормалното за него ежедневие и условия, което би нарушило неговия режим за хранене, спане и възпитание. Едва след 4-годишна възраст детето има установени навици, спомени за близки и роднини, поради което следва да се определи разширен режим на лични контакти с бащата, вкл. и исканите преходи до неговото местоживеенето му. С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да определи режим на лични контакти, такъв, какъвто го е искала в пледоарията пред първата инстанция. Претендира присъждане на направените по делото разноски в пълен размер, в т.ч. и пред въззивната инстанция. Няма направени доказателствени искания.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на тази въззивна жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната по нея страна – ищеца в първоинстанционното производство Г.В.Г., който оспорва същата като неоснователна, необоснована и неподкрепена с доказателства. Твърденията относно невъзможността на детето да изрази своите потребности и нужди до 4-годишна възраст без майката били несъстоятелни и неподкрепени от изготвената по делото експертиза. Не било налице липса на комуникативност и изразяване у детето при срещите му с него. Счита, че за правилното развитие на детето то следва да има постоянен контакт и с двамата родители, следва да познава и двамата с техните поведенчески навици. Не са налице обстоятелства, които да налагат осъществяване на контактите с детето в присъствието на майката, като посочва, че не заплаха за живота и здравето на детето, нито социално-битовата му среда крие риск за детето. Счита, че пътуване два пъти в месеца до гр.Бургас не биха навредили на детето. Моли съда да остави без уважение жалбата на А.Д..

            ІІ. В жалбата си втория въззивник Г.В.Г. – ищец в първоинстанционното производство чрез пълномощника се адв.Х. обжалва първоинстанционното решение изцяло като неправилно, необосновано и некореспондиращо със събрания по делото доказателствен материал. Посочва, че районният съд не е отчел посоченото от вещото лице, че за детето в тази възраст е много по-добре вместо да пътува два пъти месечно, то да е веднъж в месеца. Счета, че решението е изключително необосновано в частта относно постановените срещи до 2-годишна възраст на детето в присъствието на майката. Посочва, че той не заплаха за живота и здравето на детето, нито социално-битовата му среда крие риск за детето, което се установило от социалния доклад. Счита, че е по-подходящо с оглед разстоянието между населените места и възрастта на детето режима да бъде 6 последователни дни от месеца до започване посещенията на детето в детска градина. Налице били доказателства относно неговата способност да обгрижва детето и не се налагало адаптационен период. Намира за неправилно решението относно режима по празниците Коледа, Нова година и Великден, като намира за подходящо определяне по три дни по тези празници. По отношение на рождения ден, счета, че е справедливо предстоящия рожден ден да бъде с него, а следващия през 2016г. с майката и така да се редуват. Поради това моли въззивния съд да отмени обжалваното решение изцяло и да постанови ново, с което да определи следния режим на лични отношения между него и детето: шест последователни дни от месеца с начало първата събота от месеца до четвъртък включително на следващата седмица до записване на детето на ясла или детска градина; а след това всяка първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца от 9ч. на първия ден до 18ч. на втория ден; по три дни за Коледа, Нова година и Великден, а за рождения ден на детето – идния – 23.07.2015г. да е с бащата, а за следващия с майката и така да се редуват. Претендира присъждане на направените по делото разноски и пред двете инстанции. Няма направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на тази въззивна жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответницата в първоинстанционното производство А.Д., която оспорва жалбата на първо място като недопустима, тъй като с нея се въвеждал нов петитум, което било недопустимо – искало се режим на лични контакти шест последователни дни от месеца от първата събота до следващия четвъртък, а с първоначалната молба се искало шест дни с начало първата събота до следващата втора събота. Посочва, че от края на 2014г. живее в гр.София и намира за неуместно детето да се „транспортира“ нито както е посочено в решението, нито, както се твърди във въззивната жалба. Така предлагания във въззивната жалба на бащата режим бил неподходящ и не в интерес на детето, което имало специфични нужди до навършване поне на 4-годишна възраст. Освен това бащата нямало как да се грижи за детето шест последователни дни, тъй като работи. Детето без майката не било в състояние да изрази своите потребности и нужди, затова счита, че до 4-годишна възраст контактите следва да са в нейно присъствие. Поради това моли съда да остави без уважение въззивната жалба на Г.Г.. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з., въззивницата А.К.Д., редовно призована, се явява лично и с представител по пълномощие адв. О., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й, като оспорва въззивната жалба на другата страна. Счита, че с оглед възрастта на детето, на този етап не е добре за самото него личните контакти да са за искания от бащата дълъг период от време, като следва майката да бъде наблизо, за да може при необходимост да отреагира.

В с.з. въззивникът Г.В.Г., редовно призован, се явява лично и с представител по пълномощие адв. Х., която моли съда да уважи, подадената от Г. въззивна жалба, като определи, посочения в същата режим на лични отношения.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата следва да се ДОПЪЛНИ с установеното от фактическа страна пред въззивната инстанция, с оглед събраните във въззивната фаза на производството доказателства, както следва:

Въззивната инстанция в открито съдебно заседание проведе изслушване на родителите - А.К.Д. и Г.В.Г..

Детето К.Г.Г. е на възраст една година и единадесет месеца, поради което същото не е изслушано от съда, съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗЗДт.

При изслушването си, майката А.К. посочва, че от 9 месеца заедно с детето се е установила да живее в гр.София с друг мъж, който й помага много при отглеждането на детето. Живеят на квартира, но им предстои преместване в жилище, собственост на лицето, с което тя съжителства.Детето не е приспивало никъде другаде, извън нейния дом. След раздялата си с ответника и посочения в хода на производството пред районния съд случай на разправия и отказ за свиждане, когато детето е било на 5-6 месеца, бащата не е виждал детето и не е искал да осъществи контакт с него. По време на първоинстанционното производство не е осъществил контакт. Едва преди два месеца, бащата отишъл по друг повод в гр.София и поискал да види детето, като тогава тя му го дала в рамките на три дни, докато бил в града без преспиване. Детето не е плакало, не е било разстроено по време и след срещите с баща си. Бащата го върнал обаче с хранително разстройство, причинено от консумацията на пица с гъби. Това била причината тя да откаже да даде детето да отиде с баща си в гр.Бургас. Детето заспива само с нея, тя го приспива вечер. През деня тя се грижи за детето, тъй като към момента не работи, но търси работа. Подадени са документи за записване в ясла на детето.  

При изслушването си, бащата Г.В.Г. посочва, че целта му е да не се „размъква“ детето по автобуси, коли, влакове, като полагащия му се период се обедини. Посочва категорично, че се интересува от детето и иска да контактува с него, именно за да не се превърне в непознат за него човек. Майката системно и целенасочено го ограничавала. Не се е обаждал и търсил контакт с детето, с оглед липсата на нормална комуникация с майката, постоянните й обвинения. Вечер детето не е заспивало при него, но счита, че ще се справи, ако детето заплаче докато е при него в Бургас, като ще успее да го успокои. Детето е с памперси и той може да ги сменя. В момента не е наясно с хранителния режим на детето, но бързо ще се научи. В гр.Бургас живее към момента с родителите си и може да разчита на тяхната подкрепа и съдействие при пребиваването на детето при него. При срещите си с детето в гр.София, посочва, че е водил детето в няколко парка, при приятели, които живеят в гр.София, седнали за хранене в заведение. Следобедния сън на детето бил в колата. Детето се чувствало прекрасно по време на тези срещи.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящото производство е само за определяне режим на лични контакти на детето малолетното дете К. с баща му и намира правното си основание в чл.127, ал.2 от СК.

Между родителите, които нямат сключен граждански брак, не е налице спор относно упражняването на родителските права /осъществява се от майката/ и местоживеенето на детето, което е при майка му в гр.София от края на м.ноември 2014г. /установила се е там в хода на първоинстанционното производство/. Бащата живее в гр.Бургас.

Личните отношения между дете и родител са в интерес и на двете страни. При определяне на мерките относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхождайки от обстоятелствата по конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. Необходимо е определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на спорове между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето. Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В случая следва да се отчете и необходимостта от запазване и развитие на личните отношения с бащата чрез определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде съхранена и развита емоционалната връзка между тях. Независимо от това, кой упражнява  родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане развитието на детето.

В конкретния случай, при определяне режима на лични отношения на бащата с детето, съдът съобрази  

обстоятелството, че родителите живеят в различни населени места отдалечени на голямо разстояние едно от друго, почти в двата противоположни края на България - бащата в гр. Бургас, а майката в гр. София. Това обстоятелство има съществено значение, както с оглед продължителността на евентуалното пътуване на детето, така и с оглед различните климатични условия в тези два града, имащи значение с оглед здравословното състояние и климатизацията на детето.

На следващо място при определяне на конкретния режим, съдът взе предвид и установения при изслушването на родителите пред въззивната инстанция факт, че почти година бащата не е осъществявал контакти с детето  - последните са били когато детето е било на 5-6 месеца и едва преди 2 месеца е осъществен отново контакт с детето в продължение на три последователни дни без преспиване в гр.София. Съдът няма да се спира на причините за това, само отчита факта, че с оглед възрастта на детето и липсата през този период на трайни спомени, най-вероятно до момента на осъществения преди 2 месеца контакт, бащата е бил непознат за детето. Освен това, след тази среща в гр.София до момента не са осъществявани последващи контакти на бащата с детето. В тази насока бащата заяви, че той не е наясно с режима на детето, в т.ч. с хранителния такъв и най-вероятно с конкретните особени нужди на детето в тази ранна възраст. Съдът отчете, че по делото не е искан и не е определян привременен режим на лични контакти. Поради това въззивният съд счита, че е наложително, с оглед изключителния интерес на детето, което все още няма навършени 2 години, да се определи един междинен, адаптационен период, който да не е прекалено продължителен, но даващ възможност да се възстанови постепенно и плавно връзката между детето с бащата, последният да се запознае със специфичния за детето режим /хранене, сън, игри, занимания, обличане и др.под./, свикне с прилагането му и вземе необходимите за това мерки да го осигурява и поддържа в периодите, когато детето ще остава по-продължително при него. Съдът намира за подходящ за такава адаптация период от 6 месеца, през който бащата ще има право да осъществява контакти с детето всяка първа, втора и трета събота от месеца от 09,00 часа до 18,00 часа. Съдът намира, че не е необходимо по време на тези срещи присъствието на майката. Бащата не крие никаква опасност за детето и по този начин ще съумее да изгради и поддържа връзката със сина си, като научи и режима и навиците на детето. През този период съдът намира, че не следва да определя преспиване на детето, тъй като това трудно би се осъществило в гр.София и би затруднило значително бащата, а е невъзможно да се осъществи в гр.Бургас с оглед голямото разстояние между двата града. През този период срещите не следва да са и в два последователни дни без преспиване, за да не се нарушава прекалено установения режим на детето и с оглед осъществяването на контактите с бащата навън – паркове, заведения, детски центрове и др. под., с оглед неговото отдалечено местоживеене и липсата на подходяща домашна среда в гр.София, в която да се осъществява контакта. Пребиваването през два последователни дни навън в продължение на 8-9 часа е неподходящо за такова малко дете, още повече, че предстоят есенни и зимни месеци.

След този адаптационен период, съдът намира за подходящо именно с оглед голямото разстояние между двете населени места, различните климатични условия и по-неблагоприятното въздействие върху малките деца на едно продължително пътуване с каквото и да е транспортно средство, контактите да се осъществяват пред един по-продължителен период от време веднъж в месеца, именно за да се ограничи максимално неблагоприятното въздействие на пътуването и смяната на климатичните условия върху малкото дете. Съдът счита, че този период следва да е с продължителност от четири дни – от първия четвъртък на месеца от 08,00 часа, когато бащата следва да вземе детето от майката в нейното местоживеене до неделя в 19,00 часа, когато бащата следва да върне детето на майката в нейното местоживеене. Този режим в близките години би бил подходящ за детето дори и същото да бъде записано и да посещава ясла, респ. детска градина, тъй като задължителното посещение е след 5-годишна възраст. При промяна на обстоятелствата, в т.ч. и посочените, както и местоживеенето на родителите, последните могат да поискат промяна на режима, естествено ако не са успели сами да договорят такъв.

 Безспорно, за детето е без значение мястото на осъществяване на контакта, тъй като за него е важно самото общуване с родителя, то преживява нещата емоционално, но именно възрастните са тези, които следва да мислят и да осигурят една сигурна и спокойна среда, в която детето общува и съпреживява със съответния родител. На тази възраст детето има много физиологични и биологични нужди /храна, сън, сухи и чисти дрехи и т.н./, които следва да му се осигурят от родителите, в т.ч. и във времето на осъществяване на контактите с бащата, които безспорно следва да се поддържат и развиват, с оглед и факта, че с времето и с оглед пола на детето нуждата от общуването с бащата ще нараства. След изтичане на посочения 6-месечен адаптационен период, според съда е подходящо и в интерес на детето да се осъществяват по-продължителни контакти с бащата в неговата среда, по неговото местоживеене. Съдът отчете факта, че по делото няма установени, а и наведени съображения за лоши родителски качества на бащата, респ. че същият представлява източник на опасност за детето. Напротив, от свидетелските показания и социалния контакт, както и от изслушването на родителите, се установи, че той притежава необходимия родителски капацитет и годност да отглежда детето. Поради това въззивният съд намира за подходящ посочения режим. 

По отношение на рождения ден на детето, съдът намира за подходящо редуването между родителите на този личен празник да започне от третата година на детето, когато ще е при бащата, следващата при майката и т.н. По отношение на Коледните, Новогодишните и Великденските празници режимът на лични контакти с бащата ще е следният: Коледните празници /24-26 декември/ всяка нечетна година от 08,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; Новогодишните празници /31 декември – 01 януари/ през всяка четна година от 08,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; Великденските празници през всяка четна година от 08,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката. Този режим също следва да се въведе след изтичане на 6-месечния период на адаптация.

Съдът намира, че така определения режим на лични отношения най-адекватно към настоящия момент защитава правото на детето да контактува и да не губи връзката с другия родител, който не упражнява родителските права, както и правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага непосредствени грижи за него и да участва във възпитанието му. Разбира се, следва да се отбележи и това, че при промяна в обстоятелствата, винаги може да се иска и промяна в определения режим на лични отношения.

Освен това личните контакти на детето с родителя, неупражняващ родителските права биха могли да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда, естествено при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между страните.

Първоинстанционното решение частта, с която е определен режим на лични отношения следва да бъде отменено, като вместо него се постанови горепосочения режим.

По отношение на разноските в първоинстанционното производство, с оглед изхода на спора и определяне на режим, различен от исканите от двете страни, съдът намира за правилно разпределението им от районния съд между страните, поради което ще потвърди решението в тази му част като правилно.

Двете страни са претендирали разноски пред въззивната инстанция, но с оглед изхода на процеса пред настоящата инстанция и определянето на различен от искания от двете страни режим, съдът намира, че не следва да присъжда разноски пред тази инстанция на никоя от двете страни, явяващи се въззивници в производството.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ Решение №351/29.04.2015г., постановено  по гр.д.№3789/2014г. на Сливенски районен съд в частта, с която е определен режим на лични контакти между бащата Г.В.Г. и детето К.Г.Г. с ЕГН **********, като НЕПРАВИЛНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:  

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Г.В.Г. с ЕГН ********** с детето К.Г.Г. с ЕГН **********, както следва:

- През първите 6 /шест/ месеца от влизане в сила на настоящото решение, както следва: всяка първа, втора и трета събота от месеца от 09,00 часа до 18,00 часа без присъствието на майката.

- След изтичане на този първоначален 6-месечен период, както следва: четири последователни дни в месеца с преспиване от първия четвъртък на месеца от 08,00 часа, когато бащата следва да вземе детето от майката в нейното местоживеене до неделя в 19,00 часа, когато бащата следва да върне детето на майката в нейното местоживеене; рождения ден на детето всяка четна година, считано от третия му рожден ден през 2016г.; Коледните празници /24-26 декември/ през всяка нечетна година от 08,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; Новогодишните празници /31 декември – 01 януари/ през всяка четна година от 08,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; Великденските празници през всяка четна година от 08,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №351/29.04.2015г., постановено  по гр.д.№3789/2014г. на Сливенски районен съд в частта относно разноските.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.