Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 15.07.2015 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на петнадесети юли през двехиляди и петнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 329  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 14/06.03.2015г. по гр.д. № 45/14г. на КРС, с което е осъден А.Н.А. да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, гр. София, сумата 3 191, 86 лв., от които – 2 334 лв. главница, представляващи изплатено обезщетение, ведно със законовата лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане и 857, 86 лв., представляваща мораторна лихва от 19.01.2009г. до датата на завеждане на исковата молба и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва ЧАСТИЧНО цитираното решение, само по отношение на присъденото обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата, в размер на 857, 86 лв., като твърди, че в нея то е неправилно. Заявява, че съдът не е взел предвид направеното от него възражение, че не е налице покана за доброволно плащане, тъй като подписът на получателя, върху представената обратна разписка към писмото-покана от 30.12.08г. и подписът на „участник 1 „ в протокола за ПТП съществено се различават и вероятно не са положени от едно и също лице. Твърди, че РС не е мотивирал и обосновал решението си в тази част, поради което моли въззивния съд да отмени в обжалваната част акта на КРС и вместо това постанови решение, с което отхвърли иска за заплащане на мораторна лихва.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва същата като неоснователна. Заявява, че след получаване на отговора на исковата молба, в който ответникът е оспорил авторството на подписа на получателя върху известието за доставяне, е поискал от РС да назначи съдебна графична експертиза за установяване факта, че подписът е положен от ответника, но съдът не се е произнесъл по искането. Поради това моли въззивния съд да назначи такава експертиза и след доказване автентичността на оспорения документ, да отхвърли въззивната жалба и да постанови решение, с което потвърди решението на КРС в обжалваната част. Претендира разноски за тази инстанция за ю.к. възнаграждение в размер на 431, 28 лв. Няма други доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., въззивникът, редовно призован чрез особения си представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК, не се явява и не се представлява.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

С мотивирано определение, държано в з.с.з. на 25.06.2015г. съдът се е произнесъл по доказателственото искане на въззиваемата страна като е отказал да го уважи.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед частичния обхват на  обжалването –  частично недопустимо в обжалваната си част.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваната част от решението, в допустимата си част, е правилна, поради което в нея следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, споделя и правните изводи, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въвежда мотивите му по подразбиране.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Пределите на въззивния контрол са ограничени само в рамките на акцесорната претенция, касаеща обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на изтичане срока за доброволно изпълнение даден с писмената покана, изпратена от застрахователя до делинквента, до датата на завеждане на исковата молба.

Въззивникът не е атакувал решението на първоинстанционния съд в частта, с която е разрешен спора по главния иск за регресното вземане и в нея то е влязло в сила.

Той счита, че недължимостта на обезщетението за забава произтича не от недължимостта на главното вземане, а от факта, че забава въобще не е настъпила поради липса на надлежна покана за изпълнение, едва след която, съгл. чл. 84 ал. 2 от ЗЗД, за длъжника започва да тече периодът на забавата, която се санкционира от правната норма с обезщетението по чл. 86 от ЗЗД.

Настоящият въззивен състав намира, че въззивникът-ответник е бил надлежно поканен да възстанови заплатеното от застрахователя обезщетение на пострадалото лице. Това е извършено с писмена покана от 30.12.2008г., отправена до лицето на постоянния му адрес, приета на 10.01.2009г., като в поканата е предоставен 7 дневен срок за доброволно плащане, изтекъл на 17.01.2009г. и в него изпълнение не е настъпило.

Съдът счита, че не е убедително и еднозначно опровергана автентичността на представения от ищеца писмен частен свидетелстващ документ, носещ подписа на оспорилата го ответна страна – „известие за доставяне“. Тъй като доказателствената тежест за това лежи върху ответника, като оспорващ авторството на подписа си, той следваше да ангажира доказателства в тази връзка, но в първоинстанционното производство – с отговора на исковата молба, респективно – най-късно в първото съдебно заседание, той не е заявил никакви доказателствени искания относно принадлежността на подписа, положен върху известието за „получател“. Правото да стори това е преклудирано за въззивната фаза на производството, поради което въззивният съд приема, че представеният документ е автентичен.

Извън това следва да се посочи, че независимо дали подписът за получател принадлежи или не на ответника, това е безразлично по отношение на действието на поканата за доброволно изпълнение, тъй като тя е изпратена на постоянния адрес на лицето чрез Български пощи и е надлежно оформено приемането й от лице на този адрес, което е достатъчно за да се счете, че адресатът е надлежно достигнат.

Ето защо, след като в срока за доброволно изпълнение ответникът не е възстановил заплатеното от застрахователя му на пострадалото лице застрахователно обезщетение по застраховката „гражданска отговорност“, той дължи и обезщетение за забава върху сумата в размер на законовата лихва. Тъй като не е противопоставил и доказал настъпването на правопогасяващи, правопрепятстващи или правоизключващи факти, и този иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен в претендирания от ищеца размер – 854 лв., и за периода от 19.01.09г. до 30.05.12г.

Макар дължимата сума да е установена чрез съдебносчетоводната експертиза в размер на 857, 86 лв., тъй като ищецът не е направил надлежно искане за изменение на иска чрез увеличаване на размера му, съдът следва да уважи иска само за търсената сума от 854 лв. Като е присъдил с решението си сумата 857, 86 лв., решаващият съд е постановил свръхпетитум и за разликата между присъденото и претендираното решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

В останалата част следва да бъде потвърдено.

В необжалваната част, с която е уважен главният иск решението е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и заплати на въззиваемия разноски за юрисконултско възнаграждение в размер на 431, 28 лв. и 331, 28 лв. внесети за възнаграждение за особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК, а по сметка на СлОС – д.т. в размер на 25 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

                       

 

ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно решение № 14/06.03.2015г. по гр.д. № 45/14г. на КРС В ЧАСТТА, с която е осъден А.Н.А. да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, гр. София, обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху присъдената главница от 2 334 лв. за периода от 19.01.2009г. до 30.05.2012г. за сумата над 854 лв. до присъдения размер от 857, 86 лв., като НЕДОПУСТИМО.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 14/06.03.2015г. по гр.д. № 45/14г. на КРС в останалата обжалвана част.

 

 

 

ОСЪЖДА А.Н.А. да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, гр. София направените по делото разноски в размер общо на  762, 56 лв., а по сметка на СлОС – д.т. в размер на 25 лв.

 

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ, с оглед цената на иска до 10 000 лв.

                   

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: