РЕШЕНИЕ 206

 

гр.Сливен, 24.09.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:               МАРТИН САНДУЛОВ

Мл. съдия САВА ШИШЕНКОВ

 

при участието на секретаря К.И.,като разгледа докладваното от младши съдия Сава Шишенков въззивно гр. дело №333 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д.Д.Ж. против Решение № 80/28.04.2015г. по гр.д.№ 847/2014г. на Новозагорски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Д.Ж. против Д.С.Ч. и И.С.И. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за признаване на правото му за изкупуване на ½ /една втора/ идеални части от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в с. Коньово, общ. Нова Загора, област Сливен, УПИ IV -505, кв. 72 по ПУП на с. Коньово и постройките в него.

            Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство - Д.Д.Ж. обжалва посоченото решение в цялост като незаконосъобразно и неправилно. Навежда пред съда, че обжалваното решение на РС Нова Загора е постановено при съществено противоречие между мотиви и обстоятелствена част, при което действителната воля на съда е останала неизяснена и при превратно тълкуване на материалния закон в противоречие с установената съдебна практика.

Намира като незаконосъобразен и неправилен аргумента на съда досежно необходимостта от събиране на доказателства за действителнaта пазарна цена на имота, предмет на сделката по чл. 33, ал. 1, изр. 1 от ЗС. Въззивникът уточнява, че за такива следва да бъдат приети посочените в нотариалния акт, като наред с това счита, че с оглед разпоредбата на чл. 146 ГПК задължение на съда е посредством доклада да укаже на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства.

Във въззивната жалба е релевирано, че уведомяването на родителите на въззивника не следва да се приема за относимо към правния спор обстоятелство поради липсата им на легитимация като собственици на процесния недвижим имот към момента на изпращане на уведомителното писмо, както и че известието за доставяне като официален документ следва да се приеме за доказващо изпращането на пратка на посочения в него адрес, но не и като установяващо по безспорен начин съдържанието на същата. Направени са и възражения относно липсата на задължение на получателя на писмо да предаде съдържанието му на друго лице и за неприложимост на разпоредбите на ГПК относно връчването в процесния случай.

Претендирано е присъждането на разноски пред двете инстанции – държавни такси и адвокатско възнаграждение.

            С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В постъпилия отговор въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство – определя решението на РС Нова Загора като правилно и законосъобразно, като релевира неоснователност на наведените от въззивника доводи. Счита, че тежестта на доказване е надлежно разпределена с доклада, както и че не е задължение на съда да указва на страните начина на доказване на предявените от тях искови претенции. Приема като несъстоятелни твърденията във въззивната жалба относно липсата на отправено писмено предложение по чл. 33 ЗС и навежда, че разпоредбите на ГПК за връчването на съобщения намират приложение и в случаите на уведомяване по чл. 33 ЗС.

            Счита, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС и че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

            С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания, претендира се присъждане на разноски в производството.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява лично, представляван е от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата и моли от съда да я уважи като основателна и да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното като незаконосъобразно и неправилно.

Въззиваемият Д.Ч., редовно призован, се явява лично. За него се явява процесуалния представител по пълномощие по чл. 32 т.1 от ГПК – адв.М.О., която оспорва въззивната жалба имоли за постановяване на решение, с което да бъде оставено решението на РС – Нова Загора в сила.

В с.з. въззиваемият И.И. се явява лично. Моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Нова Загора.

Представлявана от адв. О. въззиваема страна е поискала да й се даде възможност за представяне на писмена защита, като в дадения от съда срок до 18.09.2015 година такава не е постъпила в деловодството на съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, споделя и препраща своята към нея.

Той е извършил надлежно всички процесуални действия предвидени в чл. 141 – 146 от ГПК – докладвал е исковата молба, както и отговора на другата страна, изяснил е на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения и е дал вярната правна квалификация на исковете, като я е извел от конкретните и еднозначни твърдения, заявени с исковата молба, показващи как ищецът сам характеризира спорното материално отношение и от какви основания претендира, че черпи права. Съдът е определил подлежащите на доказване факти и е разпределил доказателствената тежест между страните, като се е произнесъл по направените доказателствени искания. Разгледал е всяко искане, като е изолирал идентичните и ненуждаещи се от доказване факти, твърдени от двете страни, и е поставил на доказателственото поле тези факти, от наличието на които позоваващата се на тях страна черпи изгодни за себе си правни последици. Допуснал е своевременните доказателствени искания за събиране на относими и необходими доказателства. Спазил е всички срокове, въведени с правните норми, във връзка с правомощията на страните и събирането на доказателствените средства.

РС е събрал допуснатите доказателства по правилата, предвидени в ГПК и е извел фактическото положение от съвпадащите, подкрепящите се, кореспондиращи помежду си и взаимнодопълващи се доказателства, извлечени от съответните им носители – представените писмени и ангажираните гласни доказателствени средства. При преценката им обаче настоящата инстанция формира различни от първоинстанционния състав правни изовди. По съществото обжалваното решение е неправилно. Съображенията на съда за този извод са следните:

Предявени е иск по чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е съсобственик на процесния имот, че притежаваната от другия съсобственик идеална част от правото на собственост върху този имот е прехвърлена на трето лице с действителен договор за покупко – продажба не по – късно от два месеца преди сезирането на съда с процесния въпрос.

С оглед направените от възражения ответникът следва да докаже, че е предложил на другите собственици да купят неговата идеална част при същите условия.

Правилно първоинстанционният съд е преценил, че ищецът и въззивник в настоящата инстанция е собственик на ½ /една втора/  идеални части от дворно място,  съставляващо УПИ IV – 505 /урегулиран поземлен имот четвърти за планоснимачен номер петстотин и пет/, в квартал 72 /седемдесет и две/ по ПУП на сел. Коньово, находящ се в строителните граници на населеното място, предназначен за жилищни функции, целият с площ от 1605 кв.м./ хиляда шестстотин и пет квадратни метра/, при граници: Изток УПИ V-504, запад- улица, север- улица, юг – УПИ III- 502, ведно с ½ /една втора/ идеални части от находящи се в него двуетажна масивна жилищна сграда, цялата с площ от 70 кв. м. /седемдесет квадратни метра/ и едноетажна полумасивна стопанска сграда, цялата с площ от 56 кв.м. /петдесет и шест квадратни метра/, последната сграда – търпим строеж в режим „доизживяване”. Пред РС Нова Загора ищецът се е легитимирал като собственик на 1/20 /една двадесета/ идеални части от правото на собственост върху гореописания недвижим имот с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 167, том. 2 рег. № 2765, дело № 333 от 2014 година и като собственик на 9/20 /девет двадесети/ идеални части от правото на собственост върху същия недвижим имот с Нотариален акт за покупко – продажба № 18, том 3, рег. № 3202, дело № 278 от 2014 година. По делото е представено и Удостоверение за търпимост № АГ-15-230/30.07.2014 година за УПИ IV- 505, кв. 72 в с. Коньово. Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на първата инстанция и намира, че представените пред първата инстанция доказателства легитимират въззивника и ищец в производството като собственик на ½ идеални части  от правото на собственост върху процесния имот.

От представените в доказателства, решаващият състав на РС Нова Загора е приел за доказано и обстоятелството, че е извършена валидна покупко – продажба на останалите ½ идеални части от правото на собственост върху процесния имот в с. Коньово. Настоящата инстанция напълно споделя така формирания правен извод. Този факт не е предмет на правен спор между страните, а по делото е представен и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 3, том III, рег. № 2483, дело № 352 от 2014 година, от който е видно, че въззиваемите Д.С.Ч. и И.С.И. са обективирали воля за извършване на разпоредителна сделка върху ½ идеални части от правото на собственост върху УПИ IV-505, кв. 72, с. Коньово   съобразно предвидения в законодателството на Република България ред.

Окръжен съд Сливен намира за правилна и констатацията на първата инстанция досежно спазването на сроковете по чл. 33 от ЗС. Горепосочения Нотариален акт № 3, том III, рег. № 2483, дело № 352 от 2014 година е с дата 28.10.2014 година, а исковата молба на въззивника и ищец в първоинстанционното производство е с вх. № 4062/23.12.2014, от което е видно, че е спазен установения от законодателя двумесечен срок.

Формираните правни изводи на настоящия състав се различават от тези на първата инстанция в друга насока. Неправилно Районен съд Нова Загора е преценил обстоятелствата по уведомяването на ищеца в първоинстанционното производство и въззивник пред настоящата инстанция за извършването на покупко – продажбата между въззиваемите. Изложените във въззивната жалба оплаквания за наличие на превратно тълкуване на материалния закон са основателни. Този съдебен състав не споделя направените от първоинстанционния съд изводи относно редовността на уведомяването. Действително РС Нова Загора е приел, че разпоредбите на чл. 46 ГПК не намират приложение при изпращането на писмено предложение по чл. 33 ЗС, но не е изложил мотиви в тази насока. Също така съставът на съда в първа инстанция е описал житейски предположения относно вероятността за уведомяване предвид близката роднинска връзка между адресата на съобщението и собственика на идеална част от правото на собственост върху имота, но те са неотносими към естеството на правния спор.

В чл. 46, ал. 2 ГПК законодателят е предвидил възможност пълнолетно лице от домашните или пълнолетно лице, което живее на адреса да може да получава съобщения в случай, че те не могат да бъдат връчени лично. Тази процедура касае изпращането на призовки и съобщения посредством съда. Взаимоотношенията ищец и ответник не са преки помежду им, а са опосредени посредством публичното процесуално правоотношение между всеки един от тях и съда. Затова и в ГПК е предвидена процедура, чрез която трето за производството лице може да предаде адресирано от съда към страната съобщение. Законодателят е преценил, че мястото на съдебната институция в общественото съзнание е такова, че от предвидените от законодателя лица следва да се очаква да бъде осъзната важността на чуждото съобщение за адресата му и отговорността за предаването на това известие да бъде възприета като задължение.

Същото не може да бъде посочено за отношенията по предаване на уведомление по чл. 33 ЗС. Взаимоотношенията между съсобствениците са частни помежду им, а не опосредени чрез авторитета на държавен орган и с оглед невъзможността за разширително тълкуване на процесуалните норми, прилагане на чл. 46 ГПК по аналогия е невъзможно.

Изложените от въззиваемия Д.Ч. аргументи за наличие на надлежно уведомяване на ищеца и въззивник Д.Ж.  чрез връчване на писмо  обратна разписка не се споделят от настоящия съдебен състав. Действително писмото е адресирано освен до родителите му Г. и Д. Ж., и до Д.Ж.. Адресът, на който е изпратено съобщението обаче е този на родителите, който е различен от този на ищеца и въззивник в производството. По делото е установено, че Д.Ж. е с настоящ и постоянен адрес ***. От тук следва, че всяка кореспонденция до него би следвало да е насочена към този адрес, докато от обратната разписка е видно, че писмото е изпратено на адрес в гр. С. З., ж.к. И., бл. *, вх. *, ет.*, ап. *. Дори и да се приеме твърдяното от ответната страна приложение на разпоредбите на ГПК и наличие на уведомяване по реда на чл. 46, то тогава не е спазен чл. 38 ГПК, поради което отново не може да се приеме извод за редовност на връчването.

Извън тази хипотеза в тежест на ответната страна е да докаже, че писменото й предложение по чл. 33 ЗС не само е изпратено, но е и достигнало до страната. Аргументът за наличие на редовно връчване по чл. 46 ГПК е несъстоятелен поради гореизложените причини, а извън него не са ангажирани доказателства, които да обосноват извод, че Д.Ж. е информиран писмено за извършваната между Д.Ч. и И.И. *** е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан, тъй като ответната страна не е изпълнила доказателствената си тежест относно покупко – продажната цена на процесния имот. Изложени са съображения за необходимост от назначаване на съдебно – техническа експертиза за установяване на действителната пазарна цена на имота. В доклада по делото обаче първоинстанционният съдебен състав не е разпределил доказателствена тежест в тази насока. Наред с това съгласно предписанията на чл. 195 ГПК това не е било необходимо, тъй като съдът при наличие на необходимост е оправомощен и служебно да назначи експертиза, а съобразно приетото в чл. 162 ГПК когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът разполага с възможност да определи последния по своя преценка. Също така страните не спорят относно действително уговорената и посочена в нотариалния акт цена от 5000 / пет хиляди/ лева, поради което допълнителното въвеждане на това обстоятелство като спорно по делото е безпредметно. Като спорно обстоятелство е въведена действителната пазарна цена на имота, но същата се явява неотносима като факт предвид това, че не е налице противоречие в становищата на страните досежно за каква е сума са продадени идеалните части от правото на собственост върху процесния имот.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че въззивникът и ищец в първоинстанционното производство надлежно е доказал, че притежава ½ идеални части от правото на собственост върху процесната недвижима вещ и че притежаваните от ответника и въззиваем ½ идеални части от правото на собственост върху същата вещ са прехвърлени с валидна разпоредителна сделка на трето лице по – малко от два месеца преди сезирането на съда. Наред  с това Окръжен съд Сливен счита, че ответната страна не е доказала твърдяното отправяне на писмено предложение за закупуване на неговата идеална част до ищеца и въззивник в това производство. При тези изводи съдът определя аргументите на въззивника като основателни и предявената искова претенция следва да бъде уважена. При така формираната воля на въззивния съд, решението на РС Нова Загора се явява неправилно и като такова подлежи на отмяна.

По разноските:

С оглед направеното във въззивната жалба искане  и изхода на производството, претенцията за разноски на въззивника следва да бъде напълно уважена и да му бъдат присъдени разноски и за двете инстанции, равняващи се на 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева разноски във въззивна инстанция съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, от които – 400 /четиристотин/ лева адвокатско възнаграждение и 25/двадесет и пет/ лева държавна такса. Пред РС Нова Загора въззивникът е представил списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 460 /четиристотин и шейсет/ лева, от които 400/четиристотин/ лева адвокатско възнаграьдение, 10 /дест/ лева такса за вписване на исковата молба и 50 /петдесет/ лева държавна такса, които с оглед изхода на производството следва да бъдат присъдени в цялост.

Направената от въззиваемия претенция за разноски следва да бъде отхвърлена в цялост предвид изхода на производството.

Воден от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Окръжен съд Сливен,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 80/28.04.2015г. по гр. д. № 847/2014г. по описа на Районен съд гр. Нова Загора, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА ИЗКУПУВАНЕ на основание  чл. 33, ал.2 ЗС от Д.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес *** на 1/2 /една втора/ ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ IV – 505 /урегулиран поземлен имот четвърти за планоснимачен номер петстотин и пет/, в квартал 72 /седемдесет и две/ по ПУП на сел. Коньово, находящ се в строителните граници на населеното място, предназначен за жилищни функции, целият с площ от 1605 кв.м./ хиляда шестстотин и пет квадратни метра/, при граници: Изток УПИ V-504, запад- улица, север- улица, юг – УПИ III- 502, ведно с ½ /една втора/ идеални части от находящи се в него двуетажна масивна жилищна сграда, цялата с площ от 70 кв. м. /седемдесет квадратни метра/ и едноетажна полумасивна стопанска сграда, цялата с площ от 56 кв.м. /петдесет и шест квадратни метра/, последната сграда – търпим строеж в режим „доизживяване”.

 УВЕДОМЯВА Д.Д.Ж., че е длъжен в месечен срок от влизане в сила на решението да заплати продажната цена в размер на 5 000 / пет хиляди/ лв. на купувача И.С.И., ЕГН **********, адрес *** и ако не стори това в срока - решението се счита обезсилено по право.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и И.С.И., ЕГН **********, адрес ***  да заплатят на Д.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева, представляваща направените пред първата инстанция разноски, както и сумата от 460 /четиристотин и шестдесет/ лева, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

Решението не подлежи на обжалване, тъй като цената на иска е под предвидената в чл. 280, ал. 2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: