Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен, 16.07.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети юли  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  338   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 347/24.04.2015 г. по гр. д. 4766/2014 г. на СлРС, с което е осъдено „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК121718407 със седалище и адрес на управление ГР.С., район „С.” , ул. „Г.Б.” № *, представляван  от К. Х. Ч. да заплати на К.Н.К. ЕГН ********** *** сумата от 1179.82 лв., представляваща доплащане до пълния размер на застрахователно обезщетение дължимо по щета № 44011911401017/24.02.2014 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от  11.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния претендиран размер искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан и са осъдени страните да заплатят разноски на другата страна съобразно уважената и отхвърлена част от иска.

Подадени са две въззивни жалби както от ищеца, така и от ответника.

Първият въззивник – ищецът в първоинстанционното производство, твърди че съдебното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск до пълния претендиран размер е неправилно и незаконосъобразно. Вещото лице е определило, че цената на лекия автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие е била 7978.00 лв., поради това искът е следвало да бъде уважен до размер от 3850.00 лв. Вещото лице обаче се е произнесло свръхпетитум като е отговорило и на въпроси, които не са му били поставени и е дал различни оценки по различни методи. Съдът не е отчел възраженията на страната в с.з. относно използвания метод от вещото лице, поради което иска да бъде отменено решението в атакуваната част и да се постанови ново, с което да бъде уважена претенцията. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази  въззивна жалба и се сочи, че тя е неоснователна. Излагат се съображения относно заключенията на вещото лице и се сочи, че пазарната стойност, която е определена за процесния автомобил е в размер 4487.00 лв. към датата на настъпване на събитието и това е стойността, с която може да се купи МПС от същия вид, качество, година на производство и др. Сочи се, че съгласно чл. 208 ал. 3 от КЗ обезщетението трябва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и обезщетението не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество.  В случая съдът е присъдил сума, която е над този размер, а не принципът на реалната обезвреда. Поради това се иска да бъде оставена първата въззивна жалба без уважени.

Вторият въззивник – ответникът в първоинстанционното производство, е обжалвал решението, в частта с която е осъден да заплати сумата от 1179.82 лв. като счита, че в тази част решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.  Излагат се съображения във връзка с изготвената по делото авто-техническа експертиза, но се сочи, че от нейните изводи съдът е възприел четвъртата стойност на автомобила пресметната на базата на първите три метода. Съдът не се е съобразил с посочената от вещото лице пазарна стойност на автомобила в размер на 4487.00 лв. към датата на настъпване на събитието. Обезщетението следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпването на събитието и не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество. За действителна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество и се сочи практика на ВКС. Така съдът не е отчел пазарната стойност на автомобила и в нарушение на разпоредбите на КЗ е осъдил застрахователя да доплати обезщетение на пазарната стойност на целия автомобил.  Поради това се иска решението да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, като се сочи, че тя е неоснователна. Излагат се съображения свързани със заключението на вещото лице, който е посочил стойност на автомобила на база на данни от каталози в размер на 7978.00 лв., поради което застрахователят следва да заплати разликата между изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение и тази сума. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение.

В двете въззивни жалби и в двата отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за първият въззивник – ищец, се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба и оспорва основателността на въззивната жалба, подадена от другата страна.

В с.з. за вторият ответник – ответника, не се явява представител по закон или пълномощие. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба и се оспорва основателността на тази, подадена от другата страна.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде частично отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Основният спор между страните е за размера на дължимото обезщетение. Първият въззивник твърди, че определеното от съда е в занижен размер, а вторият въззивник, че определеното обезщетение е завишено.  

Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на  чл. 208, ал. 3 КЗ. Разпоредбата на  чл. 208, ал. 3 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 203, ал. 3 КЗ/. / Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК/.

ВКС, в практиката си до приемане на КЗ възприема, че начина на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 402 ТЗ (отм.) се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностният адекват на претърпяната от осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент. / Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК/.

И в по-новата практика на съда е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор намира своята законова опора в нормата на  чл. 208, ал. 3 КЗ във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ във връзка с ал. 4, като последната изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал. 2/, т. е. по пазарната му стойност. / Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК/ При частични вреди или при пълно унищожаване на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество, като действителната стойност на увреденото имущество се определя от експертна комисия и не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. / Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/.

В точка 3 от заключението е посочено, че стойността на автомобила по метода на пазарния аналог / пазарната стойност на автомобила/ на базата на 14 аналогични автомобила е 4487 лева с ДДС. Разпитан в с.з. на 24.03.2015г. експертът е посочил, че „пазарната стойност най-точно е определена в непосредствена справка, отчитаща динамиката на пазара към настоящия момент. Стойността н т.3 е сумата, която е необходима в момента да се купи този автомобил със същите качества. Този автомобил в момента на застрахователното събитие има такава стойност”.

          Районният съд е достигнал до необоснования извод, че „действително съгласно т. 14.5 е записано, че при кражба на автомобил на цялото МПС застрахователят изплаща застрахователната стойност на МПС, но не повече от действителната стойност на застраховането МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. Следователно съгласно експертната оценка неоспорена от страните това е стойността на 5639 лв., от които следва да бъде приспадната заплатената вече стойност на застрахователната премия 4209.48 лв., т.е. се получава разликата от 1429.52 лв., от които следва застрахователя да изплати на ищеца. От тази стойност следва обаче да приспаднем втората вноска по застраховката  в размер на 249.70 лв., т.е.е разликата от 1179.82 лв. е дължима от застрахователното дружество на а ищеца, като в останалата част до пълния претендиран размер иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан”. Както беше посочено по-горе обаче справедливата пазарна стойност на автомобила е в размер на 4487 лева и в тази част заключението на вещото лице не е било оспорено, видно от протокола за проведеното с.з. на 24.03.2015г. Така застрахователят дължи заплащането на това обезщетение, а е заплатил такова в размер на 4 209, 48 лева. Освен това от обезщетението следва да бъде приспадната втората дължима вноска по застраховката, а именно сумата от 249,70 лева. Така застрахователят следва да бъде осъден да заплати на първия въззивник – ищец сумата от 27,82 лева. Поради това решението на районния съд над този размер следва да бъде отменено и претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.              

Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като тези дължими на ищеца са в размер на 9,79 лева и над тази част следва да бъде отхвърлено искането за присъждането им, а дължимите на втория въззивник разноски за първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част на иска са в размер на 694, 96 лева.

Страните са претендирали разноски за тази инстанция и такива следва да  бъдат присъдени съгласно уважената част от жалбите – на втория въззивник в размер на 322,66 лева, а на първия не се дължат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ  решение № 347/24.04.2015 г. по гр. д. 4766/2014 г. на Сливенския районен съд в частта с която е осъдено „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК121718407 със седалище и адрес на управление ГР.С., район „С.” , ул. „Г.Б.” № *, представляван  от К. Х. Ч. да заплати на К.Н.К. ЕГН ********** *** над размера на сумата от 27,82 /двадесет и седем лева и 82 ст/ до пълния присъден размер от 1179.82 лв., представляваща доплащане до пълния размер на застрахователно обезщетение дължимо по щета № 44011911401017/24.02.2014. както и в частта за разноските като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Н.К. ЕГН ********** *** против „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК121718407 със седалище и адрес на управление ГР.С., район „С.” , ул. „Г.Б.” № *, представляван  от К. Х. Ч. иск с правно основание чл. 208 от КЗ за заплащане на обезщетение от настъпило застрахователно събитие над размера от сумата 27,82 лева до пълния присъден  размер от 1179,82 лева като неоснователен и недоказан.

 ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК121718407 със седалище и адрес на управление ГР.С., район „С.” , ул. „Г.Б.” № *, представляван  от К. Х. Ч. да заплати на К.Н.К. ЕГН ********** *** направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 9, 79 лева/ девет лева и 79 ст/.

ОСЪЖДА К.Н.К. ЕГН ********** *** да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК121718407 със седалище и адрес на управление ГР.С., район „С.” , ул. „Г.Б.” № *, представляван  от К. Х. Ч. направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 694,96 лв / шестстотин деветдесет и четири лева и 96 ст/ както и направените разноски в настоящето производство в размер на 322,66 лв. /триста двадесет и два лева и 66 ст/.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 347/24.04.2015 г. по гр. д. 4766/2014 г. на Сливенския районен съд в останалата обжалвана част.

 

Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: