Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 16.07.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №339 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №344/23.04.2015г. по гр.д.№2102/2014г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Д.И.Д. и П.Т.Ц. против В.Й.Г., Д.Й.Г. и С.Й.Г. иск за осъждане на ответниците да възстановят и предадат на ищците владението върху западната част от дворното място, съставляващо поземлен имот №ІХ-347 в кв.34 по плана на С.Т., ОБЩ.С., одобрен със Заповед №156/27.02.1984г. с граници: VІІІ-346, ХІV-351, ХІІ-350, ХVІ-350, Х-348, улица, с административен адрес: С.Т., ОБЩ.С., ул.“Б.Д.“№14, която част е заключена между вътрешните регулационни линии за поземлени имоти №ХІV-351 и ІХ-347 и поземлени имоти №ХІІ-350 и изградената вследствие на гореописаната източна ограда на дворното място на ищците. С решението са присъдени разноски на ответниците в размер на 355лв.

Въззивната жалба е подадена от ищците в първоинстанционното производство Д.И.Д. и П.Т.Ц. чрез пълномощника им адв.Р. и с нея се атакува посоченото решение изцяло.

Въззивниците посочват, че обжалваното решение изцяло е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочват, че районният съд не е направил правилна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, поради което е достигнал да неправилните изводи за неспазване на 6-месечния срок за предявяване на иска и за недоказаност на владението на ищците в продължение на 6-месеца преди нарушаването му. Посочват, че е налице непознаване на материалния и процесуален закон от страна на районния съд при изводите му относно доказаността на правото на собственост, тъй като това е въпрос, ирелевантен в настоящото производство, който не е предмет на същото. Неправилна била преценката на съда относно характера на протокола за трасиране, означаване и координиране на границите, който бил всъщност частен документ и неправилно съдът приел, че същият има достоверна дата. Правят подробен анализ на вида на документа и качеството на съставилото го лице. Посочват, че с оглед всички събрани по делото доказателства, действията по трасиране са извършени не на 07.11.2013г., а на 13.11.2013г. От друга страна посочват, че на практика този въпрос също е ирелевантен, тъй като владението на ищците е нарушено не с трасирането, а с действията по преместването на оградата и завземането на част от техния имот, които са извършени от ответниците и според доказателствата на 13.11.2013г. Правят подробен разбор на събраните по делото доказателства в тази насока, неправилно ценени от районния съд, който избирателно е кредитирал едни за сметка на други писмени и гласни доказателства. Считат, че факта на продължилото повече от 6-месеца владение и нарушаването му от страна на ответниците е доказано по делото. С оглед допуснатите процесуални нарушение и неправилния анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, считат че районният съд е достигнал до неправилни и незаконосъобразни правни изводи. Поради това, въззивниците молят въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения от тях иск по чл.75 от ЗС. Претендират присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ответниците в първоинстанционното производство В.Й.Г., Д.Й.Г. и С.Й.Г. чрез пълномощник адв. С..

С отговора на въззивната жалба въззиваемите оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Намират постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и молят съда да го потвърди. Посочват, че в с.з. районният съд правилно е определил характера на спорния документ – протокол за трасиране и правилно е разпределил доказателствената тежест по оспорването му – на тях като ответници. Датата на протокола се установявала от издадено от „Геоспектра“ ЕООД удостоверение изх.№16/24.10.2014г., неоспорено от другата страна, както и от свидетелските показания. Прави подробен анализ на същите. Считат, че преклузивния срок за предявяване на иска е изтекъл на 07.05.2014г., като исковата молба е подадена след изтичането му – на 12.05.2014г., поради което иска се явявал недопустим. От друга страна посочват, че по делото не е установено нарушение на владението на ищците, като те владеели само своя имот. Не се установило къде е била предишната ограда, в каква посока и на какво разстояние била преместена. Поради това иска бил неоснователен. Претендират присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Намират направеното с въззивната жалба доказателствено искане за неоснователно и молят съда да не го уважава.

С определение от 03.07.2015г. съдът е оставил без уважение направеното с въззивната жалба доказателствено искане за събиране на писмено доказателство – съдебно решение постановено по спор по чл.76 от ЗС между други страни.

 

В с.з., въззивниците Д.И.Д. и П.Т.Ц., се представляват от пълномощник – адв.Р., който поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В с.з. въззиваемите В.Й.Г., Д.Й.Г. и С.Й.Г., се представляват от пълномощник – адв.А.С., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа изложените в отговора съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

На първо място, въззивният съд ще се спре на въпроса за валидността на постановеното първоинстанционно решение, с оглед твърдяната в хода на първоинстанционното производство недопустимост на предявения иск, поради изтичане на преклузивния срок за предявяването му.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен при условията на активно и пасивно субективно предявяване на иск за защита на нарушено владение с правно основание чл.75 от ЗС. Съгласно изр. второ на посочената разпоредба искът може да се предяви в 6-месечен срок. Този срок е преклузивен и започва да тече от деня на нарушението и съдът следи служебно за спазването му.

С оглед събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства – писмени и гласни, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, както и с оглед оспорения протокол за трасиране, означаване и координиране на границите на ПИ 350, кв.34 по плана на С.Т., ОБЩ.С. относно датата му – 07.11.2013г., въззивният съд намира предявения иск за ДОПУСТИМ.

Въззивният съд категорично не споделя извода на районния съд в тази насока – относно неспазването на посочения срок за предявяване на иска, като следва да се отбележи, че въпреки извода на районния съд за недопустимост на иска, поради неспазване на 6-месечния срок, същият е разгледан по същество и е постановено решение, с което иска е отхвърлен като неоснователен, в нарушение на процесуалните правила при констатация относно недопустимостта му. Тъй като обаче районният съд е разгледал и се е произнесъл с акт по съществото на спора, т.е. като по допустим иск, то обжалваното решение е допустимо.

Въззивният съд, както вече посочи, след задълбочения анализ на събраните пред СлРС доказателства, намира иска за допустим – предявен от правнолегитимирани лица против надлежни ответници в законоустановения преклузивен 6-месечен срок от нарушението. Анализирайки показанията на свидетелите М. В., С.В. и П.П., като взе предвид най-вече показанията на свид.П. във връзката им със събраните писмени доказателства – препис от Дневник за записване на сигналите, постъпили в ОДЧ на РУ на МВР – Сливен за периода от 07.11.2013г. – 13.11.2013г. и прослушаните в открито съдебно заседание от районния съд в присъствието на страните аудио записи на повиквания на тел.112, въззивният съд намира, че твърдяното нарушение – преместването на оградата между имотите на страните, е извършено на 13.11.2013г. Обаждането на ищците П.Ц. и Д.Д. на тел.112, регистрирано и в съответния дневник на ОДЧ на РУ на МВР – Сливен е от 13.11.2013г., а видно от показанията на свид.П.П., той е отишъл на проверка на място именно по повод на този сигнал /подробно е описан от районния съд при изслушване на аудио записа и безспорно касае твърдяното нарушение/. Това се потвърждава и от показанията на свид.Й.Д., която също посочва, че в деня на преместване на оградата, Д. Д. е извикала полиция, като на същия ден към 17-18 часа дошъл полицаят П.П. – разпитан по делото като свидетел. Следователно, денят на нарушението е денят, в който е подаден сигнала до тел.112 и до полицията, като това, видно от доказателствата е 13.11.2013г. Подавайки исковата молба за защита до СлРС на 12.05.2014г., ищците са спазили преклузивния 6-месечен срок.

Във връзка с оспорения Протокол за трасиране, означаване и координиране на границите на ПИ 350, кв.34 по плана на С.Т., ОБЩ.С. относно датата му – 07.11.2013г., следва да се отбележи на първо място, че същият е частен документ, тъй като не отговаря на изискванията на чл.179, ал.1 от ГПК и изводите на районния съд в тази насока са неправилни. Съставилото го лице не е длъжностно по смисъла на закона. От ангажираните по делото доказателства не е установена достоверността на датата му /която всъщност е оспорена/. В тази насока се прилага разпоредбата на чл.181, ал.1 от ГПК, като в случая ответниците не са установили достоверността й по указания от законодателя начин. Документа не е заверен, не е настъпила фактическа невъзможност на съставилото го лице да се подписва, съдържанието на документа не е възпроизведено в официален документ, нито е установено настъпването на друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото съставяне на този протокол. Следва да се отбележи във връзка с възраженията на адв.С., че издаденото впоследствие удостоверение от „Геоспектра“ ЕООД от 24.10.2014г. не представлява официален документ, възпроизвеждащ съдържанието на протокола, нито удостоверява посочен последващ факт. Независимо дали е оспорено или не това удостоверение, представляващо също частен документ, то не удостоверява по безспорен начин, съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1 от ГПК, достоверността на оспорената дата на протокола за трасиране. Поради това, въззивният съд приема, че въпросният протокол за трасиране, означаване и координиране на границите на ПИ 350, кв.34 по плана на С.Т., ОБЩ.С. няма достоверна дата по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и не може да служи като доказателство относно деня на извършване на нарушението.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въпреки правилно установената фактическа обстановка, районният съд е извел въз основа на нея неправилни правни изводи, неподкрепени от събрания по делото доказателствен материал и непочиващи на приложимите към спора правни норми.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е осъдителен иск за защита на нарушено владение с правно основание чл.75 от ЗС.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав НЕ СПОДЕЛЯ ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Съдът намира за основателни изложените във въззивната жалба оплаквания.  

Съгласно разпоредбата на чл.75 от ЗС владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. В производството по  чл. 75 от ЗС ищецът следва да установи само два факта - на владението и на нарушението. Други права на страните върху имота не подлежат на изследване в това производство. Следва да се установи и че владението е продължило повече от шест месеца преди нарушението. За установяване на продължителността на владението е достатъчно да се докажат началния и крайния му момент. Под "нарушение" по смисъла на  чл. 75 от ЗС се разбира всяко действие, с което се накърнява или отстранява фактическото господство на владелеца. Искът по чл. 75 от ЗС защитава самото владение като фактическо състояние. Без значение на какво основание почива владението и дали същото е правомерно или не, както и дали е добросъвестно или недобросъвестно.

От показанията на свидетелите М. В. и С.В. – съседи на процесния имот и незаинтересовани от изхода на спора между страните, се установява, че ищците владеят процесния имот – западната част от ПИ ІХ-347 с площ от 260 кв.м. /арг. заключението на съдебно-техническата експертиза/ от 1986г., когато е приложен новия регулационен план на С.Т. и въпросната част е придадена към техния парцел №ІХ-347. Следва да се отбележи, че въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че от заключението на вещото лице се установило, че друга ограда, извън поставената от ответниците нямало. Вещото лице изрично е посочило, че при неговото посещение на място, което е много след твърдения факт на нарушението, имота е обработен. Поради това въззивният съд намира за логично при тази обработка от ответниците да са заличени следите от предходно ограждане на имота. Това обаче само по себе си не е достатъчно съдът да приеме, че ищците не са осъществявали владение върху процесния имот. Напротив, от показанията на свидетелите, които са преки доказателства в тази насока, за разлика от заключението на вещото лице в тази му част, касаещо възприятие на същото от състояние много след факта на нарушението и неявяващо се доказателство относно този факт. В тази насока съдът кредитира посочените свидетелски показания, които не се опровергават от показанията на останалите свидетели, дори напротив, косвено се потвърждават, тъй като от показанията на свидетелите на ответниците се установява безспорно факта на преместване на оградата „в полза на ответниците“ /показанията на свид.Д./, за сметка на имота на ищците. По този начин, от показанията на разпитаните свидетели, преценявайки ги в съвкупност и във връзка едни с други, безспорно се установява факта на владението на ищците върху процесното парче от 260кв.м. в западния край на техния имот от 1986г. до момента на нарушаването му чрез преместването на оградата, извършено от ответниците на 13.11.2013г. Следва да се отбележи, че веднъж придобито, владението продължава, докато не се изгуби, а за това е необходимо да се извършат обратни на придобиването действия, като, както бе отбелязано по-горе, за установяване на продължителността на владението е достатъчно да се докажат началния и крайния му момент, което е безспорно установено по делото от събраните доказателства. Следователно налице е владение, продължило непрекъснато повече от шест месеца преди момента на отнемането на фактическата власт на ищците.

Действията на нарушителя могат да се състоят в отстраняване на фактическата власт на владелеца и установяване на своя фактическа власт, както и в лишаване на владелеца от възможността сам да упражнява фактическа власт върху вещта. Под "нарушение" по смисъла на  чл. 75 от ЗС следва да се разбира всяко действие, с което се отстранява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца върху вещта или се създават пречки за спокойното упражняване на тази фактическа власт.

В случая, от събраните по делото гласни доказателства се установява безспорно факта на нарушението, изразяващо се в преместване на оградата, т.е. ограждане на спорното парче земя от ответниците, по начин, че същото влиза в техния ПИ №350. Всички свидетели посочват, че оградата е преместена според стария план на С.Т. от 1930г., видно и от самия протокол за определяне на граници и заключението на вещото лице, несъобразявайки се с новия регулационен план на селото /този извод е само с оглед установения факт на владение върху въпросното парче земя, считано от 1986г., когато твърдението е за прилагане на регулацията, а не и извод относно собствеността върху имота, който въпрос в случая е ирелевантен и не е предмет на настоящото производство/.

С оглед изложеното въззивният съд приема, че е налице нарушение на владението на ищците върху процесния имот /т.е. част от имот/, продължило непрекъснато повече от шест месеца, осъществено от ответниците чрез преместване на оградата на 13.11.2013г., поради което предявеният иск по чл.75 от ЗС е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.

Като е достигнал до други правни изводи, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което исковата претенция бъде уважена по изложените по-горе съображения.

С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК на ищците следва да се присъдят направените пред двете инстанции разноски в общ размер на 1200,36лв., от които 716,24лв. разноски пред първата инстанция и 484,12лв. разноски пред въззивната инстанция.

На ответниците в първоинстанционното производство, въззиваеми в настоящото, не се дължат разноски с оглед изхода на спора.

Поради това решението на Сливенски районен съд следва да бъде отменено и в частта, с която са присъдени разноски на ответниците.

С оглед цената на иска, решението не подлежи на касационно обжалване.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                          Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №344/23.04.2015г., постановено по гр.д. №2102/2014г. по описа на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА В.Й.Г. с ЕГН ********** ***, Д.Й.Г. с ЕГН ********** *** и С.Й.Г. с ЕГН ********** *** на основание чл.75 от ЗС ДА ПРЕДАДАТ на Д.И.Д. с ЕГН ********** *** и П.Т.Ц. с ЕГН ********** *** ВЛАДЕНИЕТО върху западната част от дворно място, съставляващо поземлен имот №ІХ-347 в кв.34 по плана на С.Т., ОБЩ.С., одобрен със Заповед №156/27.02.1984г., с граници: VІІІ-346, ХІV-351, ХІІ-350, ХVІ-350, Х-348, улица, с административен адрес: С.Т., ОБЩ.С., ул.“Б.Д.“№*, която част е заключена между вътрешните регулационни линии за поземлени имоти №ХІV-351 и ІХ-347 и поземлени имоти №350 и е с площ от 260кв.м., означено с жълт цвят  на скицата на вещото лице М., л.75 от гр.д.№2102/2014г. по описа на СлРС.

 

ОСЪЖДА В.Й.Г. с ЕГН ********** ***, Д.Й.Г. с ЕГН ********** *** и С.Й.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.И.Д. с ЕГН ********** *** и П.Т.Ц. с ЕГН ********** *** сумата от 1200,36 лева, представляваща направени по делото пред двете инстанции разноски.

 

 

Решението е окончателно.             

 

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.                                   

 

 

 

                                                                           2.