Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 16.09.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание  на шестнадесети  септември  и петнадесета  година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                        мл.с. САВА ШИШЕНКОВ

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 341 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 209/17.03.2015г. по гр.д. № 2907/14г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че З.С.И. *** сумата 751, 85 лв., представляваща цена за ползвана топлоенергия за периода 01.03.2011г. до 28.02.2014г. за обект в гр. С., бул. „Х. Б.“ *-*, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 07.04.14г., до окончателното изплащане, сумата 92, 23 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода 31.03.11г. – 24.03.2014г. и сумата 26, 50 лв., направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 1742/14г. на СлРс и са присъдени разноски по делото.

Това решение е обжалвано изцяло от ответницата в първоинстанционното производство, която счита, че то е незаконосъобразно, тъй като е основано изцяло на погрешното становище на назначеното вещо лице. Въззивницата заявява, че отказът й да плаща сметката за ползваната топлоенергия бил породен от начислените според нея нереално високи сметки за минимално количество използвана от нея топлонергия в сравнение със съседи с еднакви по площ и обем жилища и по-голямо потребление. Освен това й се налагало постоянно да включва и електрически отоплителни уреди за да има поносима за сезона топлина в стаята. Също така въззивницата заявява, че вещото лице било вещо само по техническата част и не знаело на каква височина следва да се постави според закона измервателният уред – 2/3 от височината на радиатора. Твърди, че след консултация със специалист и след като прочела закона за топлинното счетоводство и методиката за за монтиране на индивидуалните разпределители за топлоенергия и методиката за изчисление, установила, че уредът на нейният радиатор не е поставен на правилното място. По-нататък въззивницата се оплаква, че вещото лице не е посочило по каква причина различията в цената за топла вода варира от 9 до 12 лв., а за някои абонати – 6 или 7 лв., и според нея експертизата трябвало да е насочена към ценообразуването и дали правилно е използвана методиката за изчисление на ползваната топлинна енергия и взета ли е под внимание разликата в температурата на входящата и изходящата топлоенергия. Изводите на вещото лице били в резултат на направена консултация с топлинния счетоводител, а твърдението му, че разликата със сметките на аналогичните по размер апартаманти се дължала на това, че те ползвали промоция за сградна инсталация, бил несъстоятелен. Въззивницата не намира за нормално да има разлика в цената за топла вода между 6  лв. и 12, 50 лв. Заключението на вещото лице, че сметките са законосъобразни и точни било, според нея, недопустимо и нередно. То трябвало да бъде на база проверка дали правилно е използвана методиката и ново изчисление от компетентно в материята лице. Въззивницата оспорва и това, че била задължена да плаща за вещо лице, което не е поискала, веднъж 50 лв., после още 30 лв. Поради изложеното иска въззивната инстанция да отмени като неправилно и незаконосъобразно решението на СлРС и вместо това постанови ново, с което отхвърли предявените искове. Не са претендирани разноски. Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена и насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 2  от ГПК, който поддържа въззивната жалба и иска тя да бъде уважена. Прави доказателствени искания за събиране от въззивния съд на нови доказателства, което съдът с мотивирано определение е оставил без уважение поради настъпил ефект на ранна преклузия и недопустимост.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. С писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва въззивната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено, претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна, споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените от въззивницата оплаквания са неоснователни.

Предявеният установителен иск има за предмет установяване на парично задължение на ответницата към ищеца, чийто размер и основание следва да бъдат идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ищецът претендира, че му се дължат: сумата 751, 85 лв. главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.03.11г. – 28.02.14г. и сумата 92, 23 лв. мораторна лихва за забава до 24.03.2014г., както и разноските по заповедното производство.

Настоящият състав намира, че ищецът е доказал релевантните положителни факти, от които извлича основателността на претенцията си и тежестта за което действие лежи върху него – че ответницата е потребител на доставяната от дружеството топлинна енергия, че през процесния период е потребявала такава за два броя съоръжения – радиатор и щранг-лира, както и че начислената стойност е в съответствие с ОУ и правилата на Методиката за дяловото разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, тоест - съществуването на задължението и неговия размер.

Въззивният съд счита, че е извън всякакво съмнение, че през процесния период ответницата е била абонат на ищцовото дружество, т.е . - потребител на топлинна енергия и между страните съществува облигационна връзка, правата и задълженията по която се уреждат от ОУ, поради липса на сключен индивидуален договор.

С исковата молба ищецът е представил извлечение от партидата на ответницата като негов абонат за целия претендиран период, в което подробно е отразена разбираема информация относно абоната, адреса, периода, количеството, единичната цена, сумата за дялово разпределение, отстъпките, общата стойност и лихвата за забава. Този частен документ, изходящ от него, съдът счита, че представлява годно доказателствено средство, тъй като ищецът, като доставчик, го е съставил според изискванията на закона и води документацията си по реда на ЗСч. Възможността да го ползва  в процеса му е гарантирана и от разпоредбата на чл. 182 от ГПК, и доколкото доказателствената му сила не е разколебана по никакъв начин с други доказателства по делото, съдът няма причина да го дискредитира.

Заключението на извършената съдебнотехническа експертиза, изготвено от добросъвестно и компетентно вещо лице, съобразно поставените от страните задачи и оглед на място, потвърждава наличието на отоплителните съоръжения в жилището на ответницата, наличието на монтиран уред за отчитане върху отоплителното тяло – радиатор, наличието на отразени отчети в работните картнети с подпис на ответната страна, както и че ползваната топлинна енергия е правилно разпределена и начислените суми са съобразени с приложимата Методика. Това заключение не е било своевременно и надлежно оспорено от никоя от страните.

Неотносимо е оплакването на ответницата-въззивник, че не е оправдана разликата в стойността на БГВ за различните абонати, тъй като такава на нея не е начислявана и не й се търси, с изключение на направеното изравнение за предходен отоплителен сезон. Също така са неоснователни доводите, свързани с мястото на поставяне на уреда за отчитане, тъй като такива възражения не са били своевременно въведени с отговора на исковата молба и възможността за това е преклудирана за въззивното производство. Както се посочи вече, оплакванията за неправилно изчисляване на стойността на доставената топлоенергия е голословно, тъй като експертното заключение е, че Методиката, по която се извършва остойностяването, е правилно приложена. Другият изтъкнат аргумент - за недостатъчната температура, отдавана от радиатора, също не е състоятелен, тъй като се установи, че това се дължи на недобрата поддръжка на съоръжението от собственика, а не на неизпълнение на задължението на доставчика за топлоподаване при определените общи условия.

В обобщение, след като въззивното дружество и въззиваемиата са страни по ненаименован договор с предмет доставка на топлинна енергия, с оглед неформалният му характер и фактическото изпълнение от едната страна и приемането му от другата, то отношенията между тях се уреждат не само по правилата на общото гражданско законодателство, но и са предмет на регулиране от  специални законови и подзаконови нормативни актове, чието прилагане има императивен, а не пожелателен характер. Доказа се извън съмнение, че през спорния период въззивникът е престирал родовоопределена “вещ” според общите условия, като нейният вид, количество и предназначение са  установени  върху документален носител, на  базата на отчитане, извършено по правилата, установени с нормативните актове. Липсват доказателства, мотивиращи извод, че няма фактическо престиране или че изпълнението е било лошо. Така за въззивницата, като ползвател по смисъла на закона, се поражда съответстващото насрещно задължение – да заплати цената, което е функционално обвързано от  изпълнението на дружеството-доставчик и обуславя пораждането на притезанието. Тъй като вземането не е погасено чрез плащане или по друг начин, то съществува като задължение на въззивницата-ответница и дължимостта му следва да се признае между страните.

Така установителните искове се явяват изцяло основателни и доказани, включително и по отношение на дължимостта на сумата, представляваща направени разноски по заповедното производство, поради което следва да бъдат изцяло уважени.

Като е достигнал до идентични правни изводи, решаващият съд е постановил правилно и законосъобразно решение, за което липсват отменителни основания. Въззивната жалба не следва да се уважава, а атакуваният акт следва да бъде потвърден, включително по отношение на присъдените разноски. Неоснователно е оплракването свързано с присъдени разноски за вещо лице – възнаграждението му е определено в окончателен размер съгласно приложимата наредба и след като страната е останала задължена за разноските, които, с оглед изхода на процеса, се възлагат на нея, съдът правилно ги е присъдил с решението си.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивницата и тя следва да понесе своите, както са направени, и заплати тези на въззиваемата страна в размер на 300 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 209/17.03.2015г. по гр.д. № 2907/14г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА З.С.И. да заплати на  „Топлофикация Сливен” ЕАД, гр. Сливен направените разноски за въззивното производство в размер на 300 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска под 5 000 лв.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: