Р Е Ш Е Н И Е  № 75

 

Гр. Сливен 22.12.2016 г.

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

          СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в

публично заседание на…първи декември ……………………

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря…И.К.……………..……и с участието на прокурора……………………………………………….……..като разгледа  докладваното от  Снежана Бакалова……..….гр .дело № 343 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 от ЗЗД. Предявени са и насрещни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД.

Ищците С.М.С. и С.Г.С. твърдят, че са съпрузи, а ответницата Р.С.К. - тяхна дъщеря. Твърдят, че придобили по време на брака си в режим на СИО недвижим имот, представляващ апартамент № 2 в гр. Б., ЖК „Л.”, на ул. „П.” № * вх. * ет.* със застроена площ 71.76 кв.м. състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня – тоалетна, тоалетна и тераса при описани граници в исковата молба,  ведно със склад № 2 с площ 2,47 кв.м. и 10.55 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху терена УПИ V-285,288 в кв.8 по плана на гр. Б., представляващ самостоятелен обект сграда с идентификатор № 07079.507.526.1.21 по  кадастралната карта на гр. Б.. Твърдят, че след закупуването на имота извършили в него всички строително-ремонтни и довършителни работи и го обзавели с необходимите мебели, като същият бил във вид абсолютно годен за живеене. През 2009 г. апартамента бил ползван от ответницата в състояние, подробно описано в исковата молба. Твърдят, че скоро след като се настанила в апартамента, ответницата започнала да ги избягва и не желаела да контактува с тях, поради което поискали да освободи имота. Твърдят, че я поканили писмено с нотариална покана, която й е връчена на 10.09.2014г. да напусне имота, като са й дали подходящ срок и същият е изтекъл на 10.10.2014г., без тя да освободи имота. Твърдят че за времето през което същата е ползвала имота им дължи обезщетение вместо неплатен наем за периода от 10.10.2014г. до 31.12.2014г., общо в размер на 1250 лв. - по 500 лв.  месечно, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска. Молят съда да постанови решение, с което осъди ответницата да освободи и им предаде владението върху притежавания от тях недвижим имот, подробно описан по-горе, както и да бъде осъдена същата да им заплати обезщетение за ползването на имота им за периода от 10.10.2014г. до 31.12.2014г., общо в размер на 1250 лв. ведно със законовата лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.   

          Ответницата е депозирала в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло основателността на предявените искове. Предявеният иск за връщане владението на имота счита за неоснователен, тъй като е извършила в имота множество подобрения на висока стойност и тъй като това искане на ищците противоречи на морала и добрите нрави.

          Предявеният иск за заплащане на обезщетение счита за неоснователен по същите съображения. Твърди, че владението на имота й е било предадено доброволно от ищците през м.02.2009г., за да ползва тя недвижимия имот. Не оспорва факта, че имота е бил закупен от ищците. Твърди, че при евентуалното уважаване на предявения иск ще й бъдат причинени вреди, тъй като няма друго жилище, в което да живее, а ищците не се нуждаят от имота, който тя обитава. Моли съда да отхвърли предявения иск.

          В срок, ответницата е предявила насрещни искове срещу ищците, в които твърди, че след като се установила от м.02.2009г. да живее в жилището на ищците, извършила в него редица подобрения, които довели до увеличаването на стойността на имота, като извършените от нея подобрения, с които счита, че се е увеличила стойността на имота са подробно описани в молба от 11.10.2015г. на обща стойност 37 841 лв. Твърди, че с посочената стойност ищците по първоначалния иск са се обогатили за нейна сметка, поради което моли същите да бъдат осъдени да заплатят сумата от 37 000 лв. В описаната молба от 11.10.2015г. е поискала ищците да бъдат осъдени да заплатят сумата от 37 841 лв., като съдът е указал, че следва да внесе допълнителна държавна такса, но такава не е довнесена, поради което съдът приема, че искът е предявен за сумата  37 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

          Твърди че отношението на ищците по първоначалния иск към нея било такова на причиняване на физически и психически тормоз и унижение, поради което било подкопано и разрушено самочувствието й на нормален и пълноценен човек и професионалист. Счита че ищците по първоначалния иск са й нанесли неимуществени вреди с това си отношение, поради което моли съда да ги осъди да й заплатят обезщетение в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

          В отговора ответницата е направила възражение в случай, че бъдат уважени предявените от нея насрещни искове за прихващане със сумата претендирана от ищците и възражение при уважаване на иска за предаване владението на процесния имот да изпълни задължението си към ответника за плащане на претендираните по насрещния иск суми преди или най-късно при предаване владението на процесния имот.

          Ищците по първоначалния иск са депозирали отговор на насрещните искове, като оспорват същите изцяло като неоснователни и недоказани и молят да бъдат отхвърлени. Твърдят, че описаните от ищцата подобрения са извършени от тях или с техни средства, както и че част от описаните подобрения не представляват такива трайно прикрепени към имота, поради което нямат характер на подобрения.

          По предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, твърдят че няма конкретизация на вредите, че същите не са доказани, не е доказано наличието на увреждане на ищцата по насрещния иск и причинна връзка. Молят същите да бъдат отхвърлени изцяло.

В с.з. ищците, чрез пълномощника си поддържат предявените от тях искове и молят да бъдат уважени. Молят насрещните искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като бъде приложена разпоредбата на чл. 161 от ГПК, във връзка с процесуалното поведение на ответницата и препятстването на събирането на доказателства. Претендират направените разноски по представен от тях списък.

Ответницата, чрез пълномощника си моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски, за които представя списък. Моли да бъдат уважени в пълен размер насрещните искове.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 60, том VIII, per. № 7420, дело № 1378 от 03.10.2008 г. (акт № 69, том 45. дело № 11491/03.10.2008 г. на СВ при PC Бургас) С.М.С. придобила недвижим имот, представляващ самостоятелен обект находящ се в жилищна сграда при степен на завършеност 63%, изградена в УПИ V258,288, кв. 8 по плана на гр. Б., к-с „Л.", ул."П." № 35-37, целия имот с площ 934.40 кв.м, представляващ апартамент № 2, находящ се на първи жилищен етаж, вход „Б", с обща площ от 82.31 кв.м., от които застроена площ 71.76 кв.м. и 10.55 кв.м. ид. части от общите части на сградата, състоящ се от: антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня - тоалетна, тоалетна и тераса, при граници : североизток - външен зид; северозапад - апартамент № 1 и коридор; югозапад -апартамент № 3 във вход „А", асансьорна клетка; югоизток - външен зид, коридор, стълбищна клетка и асансьорна клетка, ведно със СКЛАД № 2 находящ се в сутерена с площ от 2.47 кв.м.

Към момента на сключване на договора за покупко-продажба, ищцата била в брак със С.Г.С..

Видно от представената Схема № 15-398055/03.11.2014 г., издадена от СГКК гр. Б. и представляваща извадка от кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със заповед № РД 18-9/30.01.2009 г., на ИД на Агенция по кадастъра, обекта се индивидуализира като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07079.607.526.1.21, намиращ се в сграда с идентификатор № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 07079.607.526, с предназначение на самостоятелния обект - жилище - апартамент; адрес гр. Б. ул. „П." № 37, вход 2, ет. 1, ап. 2; застроена площ на обекта 71.76 кв.м.: едно ниво, при граници и съседни самостоятелни обекти на същия етаж -07079.607.526.1.22, 07079.607.526.1.3, 07079.607.526.1.20; под обекта 07079.607.526.1.45, 07079.607.526.1.17, 07079.607.526.1.18, 07079.607.526.1.44, над обекта 07079.607.526.1.27, 07079.607.526.1.6, 07079.607.526.1.26; прилежащи части : склад с площ 2.47 кв.м. и 10.55 кв.м. ид.части от общите части на сградата.

Видно от представения Договор от 03.10.2008г., сключен между ищцата С.С. и продавача на жилището „РМ“ ООД, последният се е задължил да извърши довършителните строителни работи на закупеното от нея жилище, изразяващи се в доставка и монтаж на дограма, врати, водопроводна инсталация, канализация, ел. инсталация, звънчева инсталация, отоплителна инсталация до тапа, без радиатори, полагане на циментова замазка, измазване и шпакловане на стени в помещенията, монтаж на кабелна инсталация, СОТ, телефонна инсталация, вентилационни отвори и комини, топло и хидроизолация, асансьор, подови настилки и облицовки, сутерен и мазе -  по проект. За посочените довършителни работи ищцата следвало да заплати сумата 32 100лв. при подписването на договора.

Стойността на жилището и на довършителните работи била заплатена от ищцата със средства, които получила от продажбата на наследствени имоти.

Към края на 2008г. ищцата С. се разбрала с ответницата Р.К., нейна дъщеря, че ще й предостави жилището да живее в него, тъй като в този момент ответницата била в процес на развод и не се чувствала комфортно в семейното си жилище.  Жилището се нуждаело от обзавеждане и довършване на бани и поставяне на настилки, боядисване.

През периода от края на 2008г. до април 2009г. в жилището били извършени следните строителни дейности: боядисване с латекс; поставяне на ламинат в стаите; поставяне на гранитна настилки в коридора; поставяне на плочки в баните по стените и пода, направа на локална инсталация за парно отопление и направа на тента-козирка на терасата.  Това обстоятелство е се установява от показанията на разпитаните свидетели, включително и от разпита на свд. М. С., посочено от ищците. Не се спори между страните, че тези строителни дейности са били извършени по преценка на ответницата, като същата е избрала материалите за тях и  ангажирала строителните работници за извършването им. Част от тях били извършени с личен труд на нейния бивш приятел с когото живеела на съпружески начала.

През същия период жилището било обзаведено с мебели по поръчка, включително и с вградена кухня с електроуреди, мебели в банята, бойлер и климатици. Това обзавеждане било избрано и закупено от ответницата.

Спорно между страните е обстоятелството с чии средства са заплатени тези довършителни дейности. Ответницата е била задължена да представи доказателства относно размера на трудовото си възнаграждение. Представени са копия от две трудови книжки на ищцата. Първата за периода от 1988 до 1998г., от която е видно че е работила, като „логопед“  с трудово възнаграждение в размер на  последно 158,20 деноминирани лева. Втората трудова книжка на ответницата е за трудов стаж за периода от 2010г. до 2013г.  т.е. след извършването на процесните СМР. Макар и ответницата да твърди в дадените от нея обяснения, че е работила извън основното си трудово правоотношение не е представила доказателства за реализирани от нея доходи.

Разпитана свид. П. посочва, че за довършването на жилището ответницата ползвала свои спестявания и вземал на заем от нея суми в рамките на 100 до 300лв. на 3-4 пъти. Посочва че веднъж през 2008г. е теглила сума от собствената си сметка, но не си спомня от коя банка.   Свид. М., дъщеря на ответницата свидетелства, че майка й е твърдяла че сумите, които влага за довършването са нейни лични.

Според свид. М., средствата за довършването на апартамента са теглени от сметката на ищцата и са предавани на ответницата, която да избира плочки, паркет, мебели. Свид. М. С., син на ищците и брат на ответницата, сочи че всички средства за довършването на жилището са дадени от ищцата на ответницата. Свидетелства че е присъствал на два пъти, когато ищцата е давала пори в брой на ответницата: през зимата на 2009г. – 5000евро и за изработката на инсталация за локално отопление – 2 500евро, като стойността му е била 4 000лв.

 Представени са извлечения от банковата сметка на ищцата в „Райфайзенбанк“ АД в евро, за периода, от които е видно че след дата на закупуване на жилището – 03.10.2008г. , ищцата е теглила на 21.10.2008г. сумата 12 027 евро.; на 07.11.2008г. сумата 46 784 евро.; на 20.11.2008г. сумата 3 344евро.; на 20.11.2008г. – сумата 8 011евро.

Въз основа на съвкупната преценка на така събраните доказателства, съдът намира, че следва да приеме за установено че не е доказан факта че  строителните дейности в жилището на ищците - боядисване с латекс; поставяне на ламинат в стаите; поставяне на гранитна настилки в коридора; поставяне на плочки в баните по стените и пода, направа на локална инсталация за парно отопление и направа на тента-козирка на терасата са били заплатени със средства на ответницата. При наличието на отчасти противоречиви гласни доказателства за финансирането на тези дейности, съдът намира че следва да даде вяра на показанията на свидетелите, които установяват че те са заплетени със средства на ищцата, дадени на ответницата, тъй като тези гласни доказателства съответстват на събраните писмени такива, че ищцата е разполагала с такава сума пари по това време, а за ответницата не се установи подобно обстоятелство.

През месец май 2009г. било проведено в процесното жилище тържество, на което бил отпразнуван абитуриентския бал на дъщерята на ответницата и „освещаване“ на жилището.  На него присъствали и ищците, като били помолени да тръгнат преди края му. Те се засегнали от молбата на ответницата.

След този случай ищците и ответницата били в лоши отношения. Ответницата се оплаквала на свид. П., нейна колежка по повод на това че майка й иска да напусне жилището, била разстроена, чувствала се зле, търсила лекарска помощ.

С нотариална покана от 04.09.2014г., връчена на ответницата на 10.09.2014г., ищците поискали от ответницата да освободи жилището тяхна собственост в едномесечен срок от връчването на поканата. В противен случай, поискали от нея да им заплаща месечен наем в размер на 500лв. Ответницата продължава и до момента да ползва имота, което се признава от нея в отговора. Освен за жилище, ответницата ползва една от стаите в жилището и за професионална си дейност, като психолог.

Видно от изслушаната по делото и неоспорена в тази си част експертиза, средномесечният наем за процесното жилище за периода от 10.10.2014г. до 31.12.2014г. е в размер на 462лв., а общата наемна ц. за същия период – 1 252лв.

По делото е била допусната и назначена строително-техническа експертиза, изготвена от вещото лице И.Х.И., която да оцени претендираните от ищцата по несрещния иск, като подобрения СМР. Такава е била изготвена от вещото лице, като на огледа на процесното жилище е присъствала единствено ответницата. Поради тази причина експертизата в тази си част е била оспорена от ищците, които са поискали и съдът е допуснал назначаването на повторна такава, при която те да присъстват на огледа. Ищците твърдят че неправилно вещото лице е определило СМР, като количества, вид на материалите (специално гранитна настилка) и като стойност, с оглед тяхното овехтяване. Въпреки многобройните отлагания на делото за изготвянето на експертизата и предупрежденията към ответницата за последиците на чл. 161 от ГПК при препятстване на доказването, такава не е била изготвена.

Първоначалната експертиза е дала заключение за стойността на всяка работа, претендирана като подобрение, като стойност към настоящия момент, след като се приспадне нейното обезценяване и овехтяване както следва:

Боядисване с боя, боядисване с латекс и измазване и материалите за тях – 295,53лв.;

Локално парно и тръби под пода – 3 329,16лв.;

Ламиниран паркет, подложки, мрежа, фибран и тапи – 2 153,96лв.;

Гранитна настилка за коридор, 3 см, бразилски гранит – 3 208,44лв.;

Теракот за баня – 170,35лв.;

Фаянс за баня – 893,04лв.;

Гранитен плот за баня – 637,07лв.;

Мивка за баня – 79,02лв.;

Шкаф за баня – вграден – 230,48лв.;

Кухня вградена  - 1 408,02лв.;

Гранитен плот и страници за кухня – 1 850,58лв.;

Ъглов кът – вграден – 126,72лв.;

Изграждане на тента-козирка – 2 515,47лв.

Изброените подобрения представляват трайно прикрепени към вещта такива и тяхното отделяне и премахване ще разруши тяхната цялост или ще наруши целостта на основната вещ.

          Не представляват трайно прикрепени към вещта подобрения: мебели за кухня, керамичен плот за кухня, фурна за вграждане, мивка за кухня, смесител, батерия, бойлер, съдомиялна за вграждане, фурна за вграждане, пералня за вграждане, спалня с матрак и климатици.

          След завеждането на делото, на 08.05.2015г. е възникнал инцидент между ищците и ответницата, като ищците са минавали покрай училището, в което работи ищцата , като тя  е сигнализирала РП- Бургас, че  те я заплашват и отправят закани. С Постановление от 28.08.2015г. е отказано образуването на наказателно  производство. С Протоколи от 16.07.2015г. ищците са предупредени да не отправят заплахи към ответницата.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото. По отношение на изслушаната съдебно-техническа експертиза, съдът кредитира заключението в частта, в която е определен дължимия месечен наем, като неоспорено от страните. В останалата част не кредитира изцяло заключението - в частта, в която вещото лице определя някои подобрения, като трайно прикрепен към  вещта, като например – мебели за кухня ,извън вградените шкафове, керамичен плот и др. тъй като естеството на тези вещи е на самостоятелни такива (мебели и електроуреди) и не може да се приеме че те не могат да се отделят от главната вещ. За кухненски шкафове, страници, плот от гранит и съответно за плот за баня, шкаф за баня и мивка, приема че същите са трайно прикрепени към вещта тъй като не могат при отделянето им да бъдат ползвани самостоятелно.

Съдът не кредитира заключението относно стойността на извършените подобрения, тъй като в тази част то е оспорено и не са събрани по вина на страната, чрез ново заключение, доказателства за тяхната стойност. Не са събрани доказателства за вида и дебелината на гранитната настилка, за да се определи нейната стойност. Относно факта на извършване на тези подобрения -  съдът приема че те са извършени, тъй като освен оспореното в тази част заключение са налице и свидетелски показания, които установяват че такива са били извършени.   

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

 

І.По предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС:

Искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице са предпоставките да уважаване на ревандикационния иск, а именно – ищците са  собственици не процесния имот, придобит от ищцата по време на брака й с другия ищец, чрез договор за покупко-продажба.

Ответницата държи имота без правно основание. Не се спори между страните по делото, че ответницата К. упражнява фактическа власт върху имота. Тя е установила фактическата си власт върху имота със съгласието на ищците. Те са й предоставили собственото си жилище за да го ползва. Събрани са доказателства, че е имало разговори, че в бъдещ момент ищците ще прехвърлят правото на собственост върху това жилище на ответницата, но доколкото такъв юридически факт не е осъществен, правните очаквания на ответницата са ирелевантни. Освен упражняването на непосредствената фактическа власт, за де се прецени качеството на ответницата на държател или владелец е от значение субективния елемент – намерението на същата.  От събраните доказателства се установи че ответницата е установила фактическа власт върху процесния имот със съгласието на собственика на вещта. Държането на имота може да бъде придобито въз основа на договор, но и със съгласието на собственика на вещта,  достатъчно е  държателят да е установил фактическата си власт по начин, който сочи на признаване правата но собственика т.е. изключва „своенето“ на същия. В писмения отговор ответницата признава правото на собственост на ищците върху имота. Липсват доказателства, че ответницата е променила намерението си и от държател се е превърнала във владелец, тъй като не е доказала че е уведомила последния за промяната в намерението си т.е. че е започнала да владее имота за себе си.  Факта че не е допускала ищците до имота не означава автоматично, че е трансформирала държането във владение.  Владението следва да е „явно“ т.е. да е доведено до знанието на собственика че държателя е променил намерението си и владее вещта за себе си. В този случай доказателствената тежест за промяна на намерението на лицето, което упражнява фактическата власт се носи от него, не е приложима презумпцията на чл. 69 от ЗС, а общите правила на чл. 154 ал.1 от ГПК (Решение № 12 от 19.02.2014г. по гр.д.№ 1840/13 на II г.о. на ВКС).  

След като са налице всички предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл. 108 от ЗС, съдът следва да уважи същия, като признае ищците за собственици на имота и осъди ответницата да им предаде държането на същия.

Възраженията на ответницата срещу иска с правно основание чл. 108 от ЗС са че същия противоречи на морала, поради което не следва да бъде уважаван. Правното средство за защита на признати от закона права (правото на собственост) не може да противоречи на морала, тъй като то само по себе си  е защита на  законоустановени права Противоречие с морала е налице при сключването на договори.

Другото възражение на ответницата срещу уважаването на този иск се основава на това че ищците имат свое жилище и това не им е необходимо, а тя не може да обитава своето жилище, придобито в режим на СИО. Изложените възражения са ирелевантни и не касаят защита на правото на собственост. Носителят на това право може да го брани срещу всеки който го нарушава.

 

ІІ.По иска с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването на имота от ответницата:

Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен до размера от 1 250лв. Първоначално ответницата е ползвала имота на ищците с тяхно съгласие, като не  е имало уговорка да им заплаща наем. В момента, в който ищците са поканили ответницата да освободи имота им с нотариална покана  и след изтичането на срока даден в нея, може да се направи извод че тя е продължила да ползва имота въпреки тяхното противопоставяне. С това си действие ги е лишила от правото да ползват собствения си имот, поради което им дължи обезщетение за неоснователно обогатяване. Размерът на това обезщетение се определя съобразно константната съдебна практика в размер на средния пазарен наем, който биха получили от имота, ако същия е бил на тяхно разположение. Обезщетението е изискуемо, тъй като е било поискано от ответницата с нотариалната покана.

По изложените съображения, следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищците сумата 1 250лв., представляваща обезщетение за ползването на притежавания от тях недвижим имот за периода от  10.10.2014г. до 31.12.2014г, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска – 17.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

ІІІ.По предявения насрещен иск  с правно основание чл.59 от ЗЗД:

          Ответницата е предявила насрещен иск, с който е поискала да бъдат осъдени ищците да й заплатят сумата 37 000лв., представляваща стойността на извършените от нея подобрения в процесния имот. Тъй като ответницата има качеството на държател на имота, нейната претенция следва да бъде квалифицирана като такава по чл. 59 от ЗЗД. След като ответницата не е владелец на имота  тя няма специалните права, които ЗС предоставя на владелеца, в зависимост от  това дали е добросъвестен или не. Тя може да търси само сумата, с която ищците са се обогатили за нейна сметка до размера на обедняването. От събраните доказателства, обаче, не се установи  по категоричен начин ищцата по насрещния иск да е вложила в подобряването на имота свои лични средства. Тъй като тя не е увеличила стойността на имота, влагайки свои средства, не е налице неоснователно обогатяване на ищците за сметка на ищцата по насрещния иск т.е. не са налице основанията за уважаване на иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД и той следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

          Извън липсата на основание за уважаване на иска, следва да се отбележи, че част от изброените като подобрения от ищцата по насрещния иск, не представляват такава, тъй като са движими вещи, закупени за жилището,  вложени в него, но които могат да бъдат отделени от него без да бъде повредена главната вещ или самите движими вещи. Такива са мебели за кухня, керамичен плот за кухня, фурна за вграждане, мивка за кухня, смесител, батерия, бойлер, съдомиялна за вграждане, фурна за вграждане, пералня за вграждане, спалня с матрак и климатици.

         

IV. По предявения насрещен иск  с правно основание чл.45 от ЗЗД:

          Ответницата е предявила насрещен иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на неправомерно поведение на първоначалните ищци, изразяващо се във физически и психически тормоз и унижение, поради което било подкопано и разрушено самочувствието й на нормален и пълноценен човек и професионалист.

          Искът е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. За да е налице отговорността по чл. 45 от ЗЗД, следва да бъде доказано противоправно поведение на ответниците по насрещния иск, вреда причинена от противоправното деяние и причинно-следствена връзка между тях. Следва да бъде доказана и вина, която по презумпцията на 45 ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното. В конкретния случай не е доказан нито един елемент от фактическия състава на деликта. Не доказано противоправно поведение на ищците т.е. с действията си по отношение на ответницата К. да са нарушили правна норма. Не е доказана твърдяната от нея вреда – твърдяното от нея нарушено самочувствие и последици върху психиката й.  Не е доказана по никакъв начин причинно-следствена връзка между твърдяното поведение на ищците и твърдените вреди. За установяване на наличието, вида и размера на вредите, както и за установяване на причинно-следствената връзка е била назначена комплексна психиатрична и психологична експертиза, но ответницата се е отказала от нея и такова доказателство не е било събрано.

          Тъй като насрещните искове не се уважат, липсва основание за извършване на прихващане между вземанията на ищците и ответницата.

          Тъй като ответницата има качеството на държател, а не на владелец тя не разполага с правото на задържане до заплащане на подобрения по чл. 74 ал.2 от ЗЗД, още повече че липсват доказателства такива да са извършени с нейни средства, поради което и това възражение следва да бъде отхвърлен окато неоснователно.

          По възраженията за прихващане и задържане, разрешени с решението се формира сила на присъдено нещо – чл. 298 ал.4 от ГПК, поради което съдът следва да се произнесе с отхвърлителен диспозитив по тях.

          При този изход на производството на ищците се дължат направените разноски в пълен размер - 4 428,87лв.

          На ответника не се дължат направените разноски, поради неоснователността на главния и несрещните искове.

          Ръководен от изложените съображения, съдът

 

                                      Р      Е       Ш      И      :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Р.С.К. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чред адв. Б.Я., че С.М.С. ЕГН ********** и С.Г.С. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ц.В. са собственици на недвижими имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07079.607.526.1.21, намиращ се в сграда с идентификатор № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 07079.607.526, с предназначение на самостоятелния обект - жилище - апартамент; адрес гр. Б. ул. „П." № 37, вход 2, ет. 1, ап. 2; застроена площ на обекта 71.76 кв.м.: едно ниво, при граници и съседни самостоятелни обекти на същия етаж -07079.607.526.1.22, 07079.607.526.1.3, 07079.607.526.1.20; под обекта 07079.607.526.1.45, 07079.607.526.1.17, 07079.607.526.1.18, 07079.607.526.1.44, над обекта 07079.607.526.1.27, 07079.607.526.1.6, 07079.607.526.1.26; прилежащи части : склад с площ 2.47 кв.м. и 10.55 кв.м. ид.части от общите части на сградата, като ОСЪЖДА Р.С.К. да предаде държането му на С.М.С. ЕГН ********** и С.Г.С. ЕГН **********.

ОСЪЖДА Р.С.К.  ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чред адв. Б.Я. да заплати на Р.С.К. ЕГН **********,*** сумата 1 250лв.(хиляда двеста и петдесет лева), представляваща обезщетение за ползването на имота за периода от 10.10.2014г. до 31.12.2014г., ведно със законната лихва за забава, считано от 17.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.К. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чред адв. Б.Я. срещу С.М.С. ЕГН ********** и С.Г.С. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ц.В. насрещен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата 37 000лв., представляваща сума с която неоснователно са се обогатили за нейна сметка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.К. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чред адв. Б.Я. срещу С.М.С. ЕГН ********** и С.Г.С. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ц.В. насрещен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 15 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Р.С.К. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чред адв. Б.Я. да заплати на С.М.С. ЕГН ********** и С.Г.С. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ц.В. направените разноски в  размер на 4 428,87лв.

ОТХВЪРЛЯ  възражението на Р.С.К. за право на задържане на имота с правно основание чл. 74 ал.2 от ЗС, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОТХВЪРЛЯ възражението на Р.С.К. за прихващане, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: