Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

гр. Сливен, 17.09.2015 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл. С. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  младши съдия Нина Коритарова въз.гр.  д.  N 344  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба, подадена от С.Д.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния си представител  адвокат Г.М. *** против Решение № 380/13.05.2015г. по гр.д.№ 3732/2014г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен, като неоснователен предявения от жалбоподателя отрицателен установителен иск, с който се претендира да се установи, че не дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАДБЯВАНЕ” АД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х. Д.” № *, ЕИК 123526430 сумата от 338,22 лв., представляваща допълнително начислена му електрическа енергия за отчетен период 18.02.2014 г.-25.04.2014 г. от 1894 kWh за обект находящ се на административен адрес село Ч., ул. О.*, община Сливен, за което вземане е издадена фактура №1115615591/03.07.2014 г., на стойност 338,22 лв. без ДДС и ищеца е осъден да заплати разноски по делото, в размер на 100 лв. и юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лв.  С въззивната жалба се атакува решението изцяло.

 

В жалбата си въззивникът – С.Д.Ш. твърди, че въззиваемото дружество не е доказало, че претендираното количество електрическа енергия е било реално потребено. Според него първоинстанционното решение е било постановено при непълнота на доказателствения материал и в нарушение на материалния закон, като първоинстанционния съд неправилно е приел, че е налице законово основание за едностранно коригиране на сметката на потребителя от страна на доставчика, като не е съобразил действащата редакция на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Оспорва възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка като непълна и неправилна и несъответстваща с доказателствения материал, както и направените въз основа на нея правни изводи. Ответното електроснабдително дружество не било доказало по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на електрическа енергия или осъществяването на нерегламентиран достъп до уреда за измерване на електрическа енергия от страна на жалбоподателя или от друго лице с негово знание, т.е. наличие на виновно поведение. Обсъжда разпоредбите на чл. 28, ал. 1 от ОУ на ЕВН  ЕС и чл. 54, ал. 2, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕР, като приема, че първото необходимо условие за да възникне правото на ответното електроснабдително дружество да коригира за минал период сметка за ел. енергия на абонат е да се установи неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване. Цитира задължителна съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК в смисъл, че едностранната промяна от страна на доставчика в сметките на потребителя за доставената и ползваната ел. енергия е лишена от правно основание, както по предходната, така и по настоящата нормативна уредба , ако не бъде доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, защото в противен случай би се нарушил принципа на равнопоставеност на страните в облигационното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновен характер на договорната отговорност.

Посочва и задължителна съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, според която доставчикът не може да основава правото си на извършване на  едностранни корекции по сметките на потребителите с клаузи,  съдържащи се в общите условия, приети от самия него и обвързващи потребителите, като поради неравноправният им характер тези клаузи били нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обвързвали потребителите. Въззиваемото дружество следвало да докаже не само обективното неправомерно въздействие върху СТИ от страна на въззивника, но и причинната връзка на виновното му поведение с неточното отчитане.

Коментира измененията на Закона за енергетиката от 17.07.2012 г. и по-конкретно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 98а, ал. 2, т. 6, б „а” от ЗЕ, както и чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ, според които се изисква задължително да се уведоми клиента при извършване корекция на сметка в полза на крайния снабдител на енергия, в случаите на неточното измерване и/или неизмерване на електрическа енергия или осъществяването на нерегламентиран достъп до уреда за измерване на електрическа енергия, като самата процедура по установяването на тези случаи е регламентирана в договора за покупко-продажба на ел. енергия. Излага твърдения, че основанието за корекция не се съдържа в ЗЕ и ПИКЕЕ, а в чл. 28 ОУ ЕВН ЕС и чл. 54 ОУ ЕВН ЕР, като тези клаузи били нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

На следващо място жалбоподателят посочва, че не става ясно как е бил определен 60 дневния период, за който е била преизчислена сметката за ел. енергията и по-конкретно как е бил определен началния момент, тъй като не е било установено кога е била извършена последната проверка на СТИ. С оглед на това не приема, че се е установило по безспорен начин какъв е бил периода на грешното измерване на ел. енергия и доставчика едностранно изчислявайки и коригирайки сметката на абоната за минал период е получил цената на недоставената и неизползваната от потребителя ел. енергия.

Моли въззивния съд да отмени изцяло Решение № 380/13.05.2015 г. по гр.д. № 3732/2014 г. по описа СлРС като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново решение, с което да уважи предявения от жалбоподателя в първоинстанционното производство отрицателен установителен иск. Претендира разноските по делото и пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАДБЯВАНЕ” АД. В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив оспорва жалбата като неоснователна.  Решението на първоинстанционния съд приема, че било правилно, обосновано, постановено при пълнота на доказателства, които са били анализирани правилно и в съответствие с материалния закон.

Посочва, че едностранната корекция на сметката е извършена по реда на ПИКЕЕ, които са с ранг на подзаконов нормативен акт, а не на плоскостта на договор при общи условия. С новите ПИКЕЕ е въведена нова правна уредба на обществените отношения по повод техническите проверки на СТИ и е налице правно основание за извършване на въпросната корекция. Твърди, че всички процедури по съставянето на документите предвидени в чл. 47, ал. 6 и чл. 48 и чл. 51 от ПИКЕЕ са били спазени, като е бил изготвен констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ и същият е бил подписан от служители на МВР, поради отсъствие на абоната или негов представител. Посочва, че не е нужно да бъде налице единствено безспорно доказан нерегламентиран достъп до СТИ, за да се приложи нормативната уредба, допускаща корекция на сметки. Посочва, че с новите ПИКЕЕ в сила от 12.11.2013г. е установена нормативна уредба относно корекциите на неизмерените количества електрическа енергия, а договорните отношения с крайния потребител обхващат единствено доставката на електрическа енергия. Счита, че е неприложим принципа „без вина няма отговорност“, тъй като той касае неизпълнение на договорно задължение, каквото в случая не се твърди от негова страна. Законодателят не е предвидил като предпоставка за едностранната корекция установяването и доказването на вина било на потребителя, било на трето лице. Неправилен бил извода на районния съд, че разпоредбите на ПИКЕЕ не изключвали вината на потребителя, напротив – било точно обратното. Налице е констатирано неправилно отчитане на СТИ и прилагане на правната уредба, регламентираща това неправилно отчитане. Новите ПИКЕЕ въвеждали обективна отговорност на потребителя в случаите на неправилно и неточно отчитане на средството за търговско измерване на принципа „комуто ползите, нему и тежестите”. Въззиваемото дружество намира, че е безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна намеса върху средството за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно, съобразно ПИКЕЕ. 

Оспорва изложената от жалбоподателя задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, като неотносима, тъй като предхожда нормативното изменение, касаещо чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, влязло в сила на 17.07.2012 г. и новите ПИКЕЕ.

Намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли за потвърждаването му. Изводите на районния съд в тази насока са правилни и законосъобразни. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

            С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

 В с.з., за въззивника, редовно призован, не се явява лично и не се представлява .

В с.з. въззиваемото дружество, редовно призовано, не се представлява от представител по закон или по пълномощие

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима и следва да се приеме за разглеждане от въззивния съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е  неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството. Въз основа обаче на правилно изяснена фактическа обстановка, при прилагане на съответната, правилно определена правна норма, районният съд е направил неправилни правни изводи относно дължимостта на сумата от 338,22 лв., представляваща допълнително начислена му електрическа енергия за отчетен период 18.02.2014 г.- 25.04.2014 г. от 1894 kWh за обект находящ се на административен адрес село Ч., ул. О. № *, община Сливен, за което вземане е издадена фактура №1115615591/03.07.2014 г. Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Предявен е отрицателен установителен иск  с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на парична сумата от 338,22 лв., представляваща допълнително начислена му електрическа енергия за отчетен период 18.02.2014 г.- 25.04.2014 г. от 1894 kWh за обект находящ се на административен адрес село Ч., ул. О. № *, община Сливен, за което вземане е издадена фактура №1115615591/03.07.2014 г., на стойност 338,22 лв. без ДДС, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество. Така ищецът отрича претендираното от ответника материално право и върху последния лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването му. Доказателствената тежест върху ищеца касае фактите, които обуславят правния му  интерес, както и  фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е най-напред ответникът да установи  факта, от който произтича претендираното от него вземане, едва след което ищецът  следва да установи възраженията си за неговата недължимост.

Не се спори, че ищецът е  потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, и че процесната сума, оспорена от него, е начислена като корекция на сметката. С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, спорно е съществуването на вземането на ответното дружество по фактура № 1115615591/03.07.2014 г., за сумата от 338,22 лв., представляваща допълнително начислена му електрическа енергия за отчетен период 18.02.2014 г.- 25.04.2014 г. от 1894 kWh за обект находящ се на административен адрес село Ч., ул. О. № *, община Сливен /66 дни/, която е  начислена като корекция на сметката на ищеца за неизмерване на ел. енергия, поради извършена техническа манипулация, установена с констативен протокол № 125365/25.04.2014 г. т.е. дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената ел.енергия.

В тежест на ответното дружество е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание –  т.е. наличие на виновно поведение. В случая е ирелевантно за правния спор дали е ноторно известно или не обстоятелството относно достъпа на  потребителите на ел. енергия до електромерите и възможността им неправомерно да въздействат върху тях, тъй като ответника не е доказал виновно поведение от страна на ищеца или на трето лице с негово знание, изразяващо се в осъществяване на нерегламентиран достъп до СТИ. Дори и да се приеме, както е направил първоинстанционният съд, че не е ноторно известно обстоятелството, че потребителите на ел. енергия нямат достъп до електромерите, това не води до разместване на доказателствената тежест. Настоящият съдебен състав намира, че не е в доказателствена тежест на ищеца по отрицателния установителен иск  да доказва, че няма достъп до електромера поради което не би могъл да му въздейства. Още повече, че се касае до отрицателен факт, който подлежи на доказване с други положителни факти. Именно ответното дружество е следвало да докаже положителния факт, от който извежда своето претендирано право, а именно, че ищецът или  друго лице с негово знание е осъществил нерегламентиран достъп до електромера. Разпоредбата на чл. 30, ал.1 от ОУ на ЕВН ЕР, има предвид единствено визуален достъп от страна на потребителите на ел. енергия до СТИ, което не е равнозначно на достъп позволяващ нерегламентирана намеса.

В случая са приложими правилата за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013г. /обн. ДВ бр.98/12.11.2013г./ на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, която предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми предвидени в Правилата за измерване на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия.

Същевременно разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ, сочи, че крайният снабдител продава ел.енергия при публично известни условия, които задължително съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена ел.енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ. Такива публично известни условия се явяват Общите условия на двете енергийни дружества.

Съгласно чл.45, ал.1 ПИКЕЕ, когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество ел.енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ  ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Така  разпоредбите на чл.48, чл.49 и чл.50 ПИКЕЕ предписват отделните случаи на неизмерване, неправилно или неточно измерване на ел.енергия и начина на изчисление при извършване корекция на сметката на съответния абонат-потребител на ел.енергия, а чл.47 ПИКЕЕ регламентира процедурата за извършване на проверка на СТИ.

Неоснователни са доводите на въззиваемото дружество-ответник, че в ЗЕ и ПИКЕЕ законодателят е предвидил обективна безвиновна отговорност за потребителя. Корекцията на сметка за потребена ел.енергия се извършва в полза на крайния снабдител, в случаите на неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ;

Неправомерното присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ, които са собственост на енергоснабдителното дружество са деяния, извършени чрез действия от субект, при това напълно съзнателно и са нарушаващи забраните, въведени в чл.53, ал.1 ПИКЕЕ и чл.53 ОУ на ЕВН ЕР. Коригирането на сметката на потребител за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане, дължащо се на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Необходимо е да се докаже, че именно конкретният потребител е нарушил договорните си задължения – да се въздържа от определени действия /като ги е извършил/ - и така е станал причина за неточното измерване на електрическата енергия. Ако това е извършено от друго лице, действието не може да се счете за договорно неизпълнение на потребителя и в тежест на ответника е да докаже, че неточното отчитане е поради причини, за които потребителят отговаря.

Тук следва да се посочи, че съдът не споделя виждането на въззиваемото дружество, че разпоредбите на ЗЗД са неприложими, приложим е ПИКЕЕ, а един „подзаконов нормативен акт, приет за прилагането на специален закон не е договор“. ПИКЕЕ и ОУ на дружеството представляват подробно описание на правата и задълженията както на доставчика, така и на потребителя и регламентират изпълнението и отговорностите им. Те обвързват и двете страни и независимо, че първите са приети с подзаконов нормативен акт, те обвързват потребителите на ел.енергия, защото стават неразделна част от договора за доставка. Несъстоятелно е да се приеме виждането на въззиваемото дружество, който изключва договорния характер на отношенията между него и ищцовата страна. Те не могат да бъдат квалифицирани нито като административни, нито са поставени на властническо-субординационен принцип, нито почиват на недоговорни основания – неоснователно обогатяване или деликт. Без всякакво съмнение връзката между страните е облигационна и нейният източник е договор, в който правилата на ПИКЕЕ /респ. – ОУ/, се считат имплементирани. Така те обвързват с еднаква сила и двете страни, а между тях не може да съществува друго, освен отношение на равнопоставеност между гражданскоправни субекти. Несъмнено е и, че при това положение, при непълнота, приложение намират общите принципи, залегнали в ЗЗД.

Така, в качеството му на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия потребителят е обвързан от ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР, но нито те, нито ПИКЕЕ могат да обосноват правото да се коригира потребителската му сметка, доколкото не е установено неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорните му задължения.

Единствената възможност за дружеството да преизчисли количеството ел.енергия без да се установява виновно неизпълнение на задълженията на потребителя, е при наличието на първата хипотеза на чл. 47 ал. 5 от ПИКЕЕ - когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните – тоест – когато самото измервателно средство е негодно, или –при хипотезата на чл. 45 ал. 1 от ПИКЕЕ – когато се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка. В последния случай количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от ПИКЕЕ. В случая не са налице такива констатации, тъй като в констативния протокол е посочено наличие на въздействие върху СТИ, а това неотвратимо се свързва със задълженията на потребителите по чл. 53 от ПИКЕЕ, и както вече бе посочено – нарушаването на задължението следва да е в резултат на виновното поведение на ползвателя. 

На последно място следва да се посочи и това, че както когато не е налице доказана нерегламентирана намеса от страна на потребителя /какъвто е настоящият случай/, така и при обективно неточно отчитане поради неизправност /пълна или частична/ на СТИ, щом не е посочен точният период, не може да се отчете реално консумираната енергия, и едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период е неприемливо, тъй като допуска доставчикът да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Посоченият във фактурата, изпратена до потребителя, “отчетен период” е произволно определен, без да има яснота как точно и на базата на какви данни, е формиран. В този смисъл настоящият въззивен състав счита, че клаузата на чл. 48 от ПИКЕЕ, която регламентира едностранното коригиране на сметките от доставчика за минало време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, е неравноправна, тъй като създава в ущръб на клиента значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Тя нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Така тази клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, разписваща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в същата норма. Тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират  разпоредби на закон или да се нарушават конституционни принципи, посочената клауза е нищожна и не обвързва с действието си страните, съответно – съда  - с приложението й. Поради това ответникът не може да коригира post factum потребителската сметка, щом не е определен точен период и не е отчетена реално консумираната електрическа енергия, и щом не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената електроенергия да се дължи на виновно неизпълнение на произтичащите от договора задължения на ищеца.

От друга страна следва да се отбележи, че съществува задължителна съдебна практика, постановена от ВКС РБ по чл.290 ГПК,  съгласно която извършването на едностранна промяна от страна на доставчика  в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия е лишена от законово основание – както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона на енергетиката – обн. ДВ, бр.107/09.12.2003г. и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия е недопустимо, поради нарушаване принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения  в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. В решение №189/11.04.2011г. по т.д. №39/2010г. на ВКС на РБ е отречена възможността доставчикът да основава правото си на извършване на едностранни корекции по сметките на потребителите с клаузи, съдържащи се в общите условия, приети от самия него и обвързващи потребителя, като е прието, че поради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.

Тъй като горецитираната съдебна практика е постановена по реда на чл.290 ГПК, т.е. касае се за актове на каузално тълкуване или задължителни в тълкувателната си част за долустоящите на ВКС на РБ съдебни инстанции, настоящия въззивен съдебен състав приема, че въззиваемото дружество в настоящото производство следва да докаже не само наличието на обективно неправомерно въздействие върху СТИ на доставената ел.енергия на въззивника /когато се касае за такова установяване/, но и причинна връзка с неговото виновно поведение за това неточно отчитане

За пълнота може да се отбележи, че  представения констативен протокол следва да е съставен по реда  и във формата, съдържаща реквизитите, разписани в разпоредбата на чл. 47 ал. 1, 2, 3 и 4 от ПИКЕЕ - при извършване на проверки по реда на чл.43 и 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

В случая констативния протокол № 125365/25.04.2014 г. е бил изготвен от извършилите проверката служители на електроразпределителното дружество „ЕВН България” в отсъствието на клиента без да бъде подписан от двама свидетели, които следва да не бъдат служители на електроразпределителното дружество и с това не са били изпълнени изискванията на чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ. В случая не е установено клиентът да е бил търсен и че в действителност е била налице хипотезата  “отсъства”, или “отказва да подпише”, съответно – че заместването на подписа му с подпис на свидетели е оправдано.

Освен това положените подписи за “свидетели”  са от лица, които не са обозначени с три имена, адрес или ЕГН и липсва въобще възможност за тяхната точна идентификация и не може да се установи липсата на пристрастие или заинтересуваност, както и че не се намират в служебна зависимост с ответника. Това представлява нарушение на правилото, въведено от самия доставчик, тъй като целта му е да присъстват свидетели, които да верифицират действията на служителите, те да  не са в специални отношения с последните, и по-късно да могат пред съда да потвърдят извършването на съответните действия, за да се гарантира максималната обективност и коректност на проверката при отсъствието на клиента. Именно по тази причина и само чрез присъствието на безпристрастни и идентифицируеми свидетели, би могло да се установи обективно дали действително клиентът е потърсен преди извършването на проверката, дали отсъства, и в такъв случай, съответно – тя да се осъществи пред тях, което би послужило като условен контрол върху действията на служителите.

 Спазена е била разпоредбата на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ, която предписва, че когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, /както е в случая според съдебно-електротехническата експертиза и метрологичната експертиза- във вътрешността на елекромера е бил монтиран „шунт” и се променя стандартната му схема на свързване/, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.

Нарушено е било  изискването на чл. 47 ал. 4 от ПИКЕЕ - в случаите по ал. 3 операторът на съответната мрежа да изпрати констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Това не е сторено, ищецът сам е узнал за издадената фактура, като нито копие от нея, нито от констативния протокол, са му били изпращани по предвидения ред. Това изпращане е предвидено не само за простото уведомяване на клиента, а за да му се даде възможност той своевременно да реагира, преди цялата техническа процедура по извършването на корекцията да се задвижи и приключи – тоест – възможно е, при определени обстоятелства, да не се наложи корекция на сметката или да се стигне до друг, по-лесен начин на уреждане на отношенията, задоволяващ и двете страни. Уведомяването на клиента едва след като такава корекция е направена, освен че грубо нарушава правилата на самото дружество, ограничава правото на защита на потребителя и го изключва от участие в процедурата, на чийто краен акт той е адресат. Ако се приеме, че дружеството може едностранно да извършва тези действия, а в последствие е необходимо и достатъчно простото им довеждане до знанието на клиента, то това лишава последния от статута му на равнопоставена страна в облигационната връзка, което е недопустимо.

 Всички тези обстоятелства сочат, че констативният протокол е съставен при наличие на нарушения, свързани с процедурата по съставянето му, следователно той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищеца материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за представилата го ответна страна.

С оглед на изложеното въззивният съд не споделя изводите на районния съд, че е била спазена процедурата по съставянето на констативния протокол, когато клиентът отсъства, предвидена в чл. 47, ал. 3 и ал. 4  ПИКЕЕ. Подписването на констативния протокол от полицейски служители е в изпълнение на изискването на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, което обаче се отнася единствено до констативен протокол, който е бил изготвен при спазване на чл. 47 ПИКЕЕ. В случая констативния протокол е бил съставен в отсъствието на клиента при нарушаване на изискванията на чл. 47, ал. 3 и ал. 4 ПИКЕЕ, тъй като не е бил подписан от двама други свидетели различни от служителите на ЕВН ЕР и от полицейските служители и не е бил изпратен на потребителя с препоръчано писмо с обратна разписка. Тези нарушения не могат да бъдат санирани с подписите на полицейските служители.

Заключението на допуснатата от СлРС съдебно техническа експертиза е, че СТИ отчита по-малко от реално консумираната електрическа енергия, методиката за отчитане на неотчетената електрическа енергия не е  била приложена правилно, като  остойностяването на неизмереното количество ел. енергия е било извършено в хипотезата на  чл. 51, ал.1 ПИКЕЕ, но не може да се установи първоначалната дата на неотчитане,  тъй като затова се изискват ежедневни проверки, като само по себе си то не рефлектира върху крайния извод на съда.

Горните недостатъци са по начало без значение, доколкото, както вече бе посочено - отсъства законово основание за извършване на едностранна корекция на количествата и стойността на ползваната през процесния период електрическа енергия. Това мотивира въззивния съд  да приеме, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата, предмет на предявения по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК отрицателен установителен иск, и той следва да бъде уважен. Така, щом правните изводи на двете инстанции не съвпадат, въззивният съд счита, че  са основателни оплакванията на въззивника, изложени във въззивната жалба и  въззивната жалба следва да бъде уважена. Атакуваното решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззиваемото дружество, който следва да понесе своите както са направени. Въззивникът претендира разноски в двете инстанциии и такива следва да му се присъдят в размер на  400 лв. за първата инстанция и размер на  лв. за втората инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  : 

ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение № 380 от 13.05.2014 г., постановено по гр.д. № 3732/2014 г. по описа на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявения от С.Д.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния му представител  адвокат Г.М. *** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, с който се претендира да се установи, че ищецът не дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАДБЯВАНЕ” АД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х. Д.” № *, ЕИК 123526430 сумата от 338,22 лв., представляваща допълнително начислена му електрическа енергия за отчетен период 18.02.2014 г.-25.04.2014 г. от 1894 kWh за обект находящ се на административен адрес село Ч., ул. О. № *, община Сливен, за което вземане е издадена фактура №1115615591/03.07.2014 г., на стойност 338,22 лв. без ДДС и  ищеца е осъден да заплати разноски по делото, в размер на 100 лв. и юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лв.   като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание  чл. 124, ал.1 от ГПК,  че С.Д.Ш., ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАДБЯВАНЕ” АД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х. Д.” № *, ЕИК 123526430 сумата от 338,22 лв., представляваща допълнително начислена му електрическа енергия за отчетен период 18.02.2014 г.-25.04.2014 г. от 1894 kWh за обект находящ се на административен адрес село Ч., ул. О. № *, община Сливен, за което вземане е издадена фактура №1115615591/03.07.2014 г., на стойност 338,22 лв. без ДДС.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив да заплати на С.Д.Ш., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 351,50 лв., съставляваща разноски направени в първоинстанционното производство и сумата от 25 лв, съставляваща направените разноски за въззивното производство.

 Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ с оглед цената на иска до 5 000 лв.

.ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

2.