Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  207

 

гр. Сливен, 24.09.2015 г.

 

                    В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                         Мл. съдия САВА ШИШЕНКОВ

при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Сава Шишенков въз.гр.  д.  N 346 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 258 и сл. и чл. 310 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Ж.М.Г. против Решение № 89/21.05.2015г. по гр.д.№ 104/2015г. на Новозагорски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Ж.Г. против „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно основание съответно чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ - за признание на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за периода на оставане без работа

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство – Ж.М.Г. обжалва посоченото решение в цялост като незаконосъобразно и неправилно. Навежда пред съда, че обжалваното решение на РС Нова Загора е постановено при съществено противоречие между мотиви и обстоятелствена част, при което действителната воля на съда е останала неизяснена и при превратно тълкуване на материалния закон в противоречие с установената съдебна практика.

Намира, че свидетелски показания са недопустими за опровергаване съдържанието на официален документ, освен при на изрично изразено съгласие на страните за събирането им, каквото в процесния случай не е налице. Въззивникът уточнява, че  когато официален документ не е подписан от лицето, посочено за негов издател, е налице нищожност на волеизявлението и като е извел различен от посочения извод, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалните и процесуалните разпоредби, обосноваващо отмяна на решението му. Релевира неправилност на преценката на първата инстанция по отношение на проведената процедура по подбор. Твърди, че съдът се е ограничил до формална проверка за прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ, като не е взел под внимание, че работодателят не е приложил обективни критерии за оценяване и не е изработил методика и ясен механизъм за оценяване на работници.

Претендирано е присъждането на разноски пред двете инстанции.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство – определя решението на РС Нова Загора като правилно, обосновано и постановено при спазване на материалните норми и процесуалните правила, в унисон с практиката на ВКС. Счита, че с оглед събраните в първата инстанция писмени и гласни доказтелства е безспорно доказано валидното трудово правоотношение на въззивника с ответното дружество и законосъобразното му прекратяване поради съкращаване на щата. Посочва, че процедурата по подбор е проведена при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда и на КТД на дружеството. Насочва, че преценката на показателите по чл. 329 КТ не е извършена субективно, а в следствие на приети от работодателя показатели по законоустановените критерии. Счита за установено, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е подписана от лица, които притежават представителна власт и поражда предвидените от законодателя правни последици. Релевира неоснователност на наведените във въззивната жалба твърдения за игнориране на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК от първоинстанционния съдебен състав. Намира, че авторството на документ може да бъде установявано с всички доказателствени средства.

Счита, че  изложената в решението на РС Нова Загора фактическа и правна обстановка е приета от съда точно и в следствие на пълен анализ на доказателствения материал, поради което моли същото да бъде потвърдено.

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания, претендира се присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в производството.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В съдебно заседание въззивникът Ж.Д. не се явява. Представлявана е от адв. М., процесуален представител по чл. 32, т. 1 ГПК. Адв. М. поддържа жалбата, представя удостоверение, с което да се установи обстоятелството, че въззивницата продължава да не полага труд по трудово правоотношение. Моли въззивната жалба да бъде уважена като основателна и да бъде постановен съдебен акт, с който първоинстанционното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Допълва иска за присъждане на обезщетение за времето за оставане без работа за максималния срок от 6 /шест/ месеца и моли от съда да присъди обезщетение в размер на 1094.99 лева /хиляда деветдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки/. Претендира присъждане на разноски пред двете инстанции.

 В с.з. въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Д., която счита, че обжалваното решение е обосновано и постановено в съответствие с утвърдената съдебна практика. Моли жалбата да бъде потвърдена като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло решението на РС Сливен.

Претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че решението е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този въззивен състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният съд споделя и крайните правни изводи на районния съд. Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

РС Нова Загора е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетяване на времето, през което работникът е останал без работа.

РС Нова Загора, в съответствие с правилата на ГПК, е изолирал релевантните факти, направил е доклад, с който е изяснил на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, дал е правната квалификация на исковете, разпределил е доказателствената тежест и е посочил на всяка страна кои факти с какви доказателствени средства следва да докаже. Допуснал е своевременните доказателствени искания за събиране на относими и необходими доказателства, които впоследствие е ценил поотделно и в тяхната съвкупност, като ги е кредитирал съобразно придадената им от закона доказателствена сила. Осигурил е на страните пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка е правилно изяснена и по нея разногласие между страните няма. Спорът в случая е по правото, а не по фактите.

Във въззивната жалба е наведен довод за нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, като е посочено, че свидетелски показания са недопустими за опровергаване на съдържанието на официален документ, освен в случаите на изрично дадено съгласие на страните за събирането им, каквото не е изразено от въззивника в процесния случай.

Така въведеното от страната възражение е неоснователно. Действително разпоредбата на чл. 164, т. 2 от ГПК изключва допускането на свидетелски показания за опровергаване съдържанието на официален документ, а в предписанията на чл. 164, ал. 2 от ГПК е въведено изключение от това правило в случаите на изразено изрично съгласие на страните. Отговаря на действителността и направеното от въззивника уточнение, че не е давал съгласие по смисъла на ал. 2 от чл. 164 ГПК пред първоинстанционния съд. Тези аргументи обаче са неотносими. Преди всичко, за да е официален, един документ трябва да е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред каквото е предписанието на чл. 179 ГПК. За да може да бъде определен като официален, един документ трябва да е издаден от държавен орган или от друг правен субект, на който държавата е предоставила удостоверителна функция. Тези обстоятелства в процесния случай не са налице, поради което аргументите на въззивника в тази насока нямат отношение към спора между страните.

Наред с това в съдебно заседание на 15.04.2015 година Новозагорски районен съд е открил производство по оспорване истинността на документ на основание чл. 193 ГПК по искане именно на въззивника в настоящето производство и ищец пред първата инстанция. Истинността на документите е родово понятие и включва автентичност – авторство на изявлението и вярност – съответствие на удостовереното в документа с действителността. Въвеждайки довод пред първата инстанция, че заповедта за уволнение не е подписана от член на Съвета на директорите, а от друго лице, по същество въззивникът в настоящето и ищец по делото пред РС е оспорил автентичността на документа – от кое лице е издаден той, а не съответствието на съдържанието му с действителното положение. Съставът на РС Нова Загора правилно е преценил това оспорване и е открил производство по чл. 193 ГПК. Наред с това с оглед нуждите на доказването в производството по оспорване на документи, в чл. 194 ГПК нормотворецът изрично е предвидил възможността да се разпитват свидетели, поради което разпитвайки в съдебно заседание на 14.05.2015 година св. К.П.В. съставът на РС Нова Загора не е допуснал процесуално нарушение.

Във въззивната жалба от довода за неавтентичност на изявлението в заповедта за уволнение е изведено заключение за нищожност на така обективираната воля на работодателя. По същество страните не спорят, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на въззивника в настоящето производство Ж.Г. подписът  над името инж. Р.Б. в графата Зам. председател на СД на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД не е положен от него.

Същото обстоятелство се установява и от показанията на св. К.В., за които въззивникът неоснователно твърди, че са събрани в нарушение на чл. 164 ГПК. В съдебно заседание на 14.05.2015 година св. В. е посочил, че положеният на това място подпис е на прокуриста на дружеството К.П., който е подписал заповедта за уволнение в присъствието на св. В..

В показанията си св.  К.В. е изложил пред съда, че подписването на заповедта от прокурист е наложено от обсоятелството, че инж. Брехелмахер е бил в отпуск, поради което пред подписа е изписано „p.r.”, тъй като не е името на прокуриста на позицията под подписа.

 Към доказателствата по делото е приобщен Договор за прокура от 10.12.2013 година, в т. 3.1.1. от който К.П., австрийски гражданин, роден на *** година е упълномощен да представлява дружеството пред физически и юридически лица заедно с един от членовете на Съвета на директорите на дружеството „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, а в т. 3.1.2. от същия договор К.П. е упълномощен да извършва всички действия, свързани с управлението на търговското предприятие на дружеството. РС Нова Загора е приел като доказателство по делото и справка от Търговския регистър, от която е видно, че „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД се представлява заедно от всеки двама от членовете на съвета на директорите или заедно от един прокурист и един член на Съвета на директорите. От същата справка се установява, че е налице вписване по партидата на това дружество в ТР на обстоятелството, че лицата А.А.Г. и К.П. са прокуристи на електроразпределителното дружество.

Настоящият съдебен състав намира, че предвид горепосоченото по делото категорично е установено, че са налице двата необходими юридически факта за наличието на действителност на прокурата на К.П. спрямо „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД – упълномощаване и вписване в търговския регистър.

Предвид това не може да бъде споделен и наведеният във въззивната жалба довод за нищожност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Ж.Г.. Волята на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД е изразена по начин, който е предвиден в устава на дружеството и вписан в ТР -от един прокурист и един член на съвета на директорите на дружеството. Действително заповедта не е подписана по посочения начин – от двама членове на Съвета на директорите, но само по себе си това не влече нищожност на заповедта, тъй като дружеството е надлежно представлявано.

Наред с това настоящият състав не споделя и аргументите на въззивника в посока неизпълнение на чл. 21 ТЗ при представляване на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД от прокурист. В ал. 2 ТЗ законодателят е предвидил, че прокуристът добавя своето име и добавка, която сочи прокурата. При подписването на заповедта К.П. е изпълнил изискването на чл. 21, ал. 2 ТЗ in fine, като е положил добавка преди подписа си „p.r.”. Същият не е посочил името си, но неспазването на това изискване не е скрепено с неблагоприятни последици и може да доведе единствено до доказателствени затруднения при евентуален спор, но не и до твърдяната от въззивника нищожност на волеизявлението.

Във въззивната жалба са направени възражения и касателно законосъобразността на проведената процедура по подбор. Въззивникът твърди, че РС Нова Загора се е ограничил до съдебен контрол по констатиране на формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ и не е извършил проверка дали е спазена предварително определената процедура на оценяване. Твърди се, че оценяването е направено от работодателя така, че да доведе до предварително целен резултат – да бъде освободена от работа ищцата и въззивник пред настоящата инстанция.

Настоящият съдебен състав намира мотивите на първоинстанционния състав досежно законосъобразността на процедурата на подбор за пълни и изложени в съответствие с приобщените по делото доказателства, поради което препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. Видно от приложената карта за показатели за извършване на подбор Ж.М. е получила по – ниски или равни оценки с Г.Х. по всички критерии освен по способността за адаптиране. Г.Х. на свой ред е получила по – ниска оценка от Ю.Р. по същия критерий, но образованието й е преценено от работодателя с повече точки спрямо неговото. Подобен извод е логичен, с оглед на това, че Ю.Р. е със средно специално образование, докато другите две лица измежду тримата обект на процедурата по подбор са с висше образование.

Критериите за подбор са професионална квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, като двата критерия са въведени кумулативно. Видно от приложената по делото карта за оценка на показателите, критерият професионална квалификация е включен и преценен от работодателя. С оглед на придобитата образователно – квалификационна степен Бакалавър Ж.М. е оценена с повече точки от Ю.Р., който има средно специално образование.

Касателно ефективното изпълнение на трудовите задължения, комисията е преценила тримата души, обект на процедурата по подбор съобразно критериите – качество на изпълнение на възложената работа, екипност, коректност и лоялност към дружеството, технически умения, инициативност, комуникативност и способност за адаптация. Тримата участници в процедурата са получили максимална оценка по отношение на качеството на изпълнение на поставяните им задачи, а въззивникът е получил по – малко точки за комуникативност и способност за адаптиране. По същество така заложените критерии са от естество да подложат на качествена преценка ефективното изпълнение на трудовите задължения на работниците, поради което не може да се приеме за основателен аргумента, че подборът е извършен формално. Комисията е извършила преценката си съобразно критерии, с които е изпълнено изискването на чл. 329 КТ. Дали точковото оценяване отговаря на действителните качества на всеки един от кандидатите е извън правомощията по контрол на съда съгласно приетото с Тълкувателно решение 3 от 16 януари 2012 година на ОСГК на ВКС.

Въведения довод, че процедурата е проведена с цел постигане на предварително заложен резултат и по същество е извършена злоупотреба с правото на подбор също е извън обхвата на съдебната проверка. С цитираното тълкувателно решение ВКС е приел, че извършената от работодателя злоупотреба с правото на подбор при преценка кой работи по – добре не е критерий за упражняване на съдебен контрол по отношение на извършения подбор. С оглед на това възраженията на въззивника в тази насока настоящата инстанция приема за неоснователни.

Така след като правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна и не следва да се уважава. Атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Представеното от въззивницата удостоверение е от естество да установи, че тя продължа да е без работа. Този факт би имал значение за присъждането на обезщетение, но предвид констатираната от съда законосъобразност на уволнението, обезщетение не следва да бъде присъждано. Същият извод съдът прави и касателно срока за обезщетението.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за въззивното производство следва да се възложи на въззивника и жалбоподателката следва да понесе своите така, както са направени и да заплати тези на въззиваемата страна. Общият размер на дължимите от въззивницата разноски е 660 /шестстотин и шестдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                       Р     Е     Ш     И  :

                        

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 89/2.05.2015 г. по гр.д.№104/2015 г. на Районен съд Нова Загора.

 

ОСЪЖДА Ж.М.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” ЕАД, ЕИК 1155552190, със седалище и адрес на управление гр. П., район „Ц.”, ул. „Х. Г. Д.*, представлявано от Р.Б., Г. Д. Ч. и К.П.В.  направените по делото разноски за въззивното производство в размер на 660 /шестстотин и шестдесет/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                 2.